Присъда по дело №78/2024 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 7
Дата: 4 март 2025 г.
Съдия: Лазар Йорданов Мичев
Дело: 20243300200078
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Разград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
СъдебниНенчо Ил. Ненов

заседатели:Гюнай Лютф. Фетта
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
и прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Наказателно дело от общ
характер № 20243300200078 по описа за 2024 година
и на основание чл. 303 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. П., роден на ********** г. в гр. ***-*** –
***, гражданин на Република Румъния, с висше образование, ***, разведен,
неосъждан, румънски ЕГН ***, за ВИНОВЕН в това, че:
На 11.09.2016 г. в землището на гр. Разград, на път гр. Разград - гр. Русе
/път 1-2 км. 61+046/, при управление на МПС - лек автомобил „Киа Соренто"
с per. № *** - румънска регистрация, нарушил правилата за движение:
-чл.21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране скоростта на движение превишил
скоростта на пътното превозно средство от категория “В" извън населено
място 90 км/ч., като управлявал с над 130 км/ч.;
-чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - предприел изпреварване на лек автомобил
„Фолксваген пасат" с молдовски per. № ***, без да се убеди, че има свободен
път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, като принудил
водача на изпреварвания от него лек автомобил да намали скоростта и да спре;
-чл. 43, т. 4 от ЗДвП- предприел изпреварване на л.а. „Фолксваген
Пасат" с per. № ***, като използвал пътна лента за насрещно движение, като
1
не могъл да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента и по
непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Щ.- Т. П., румънски ЕГН -
***, *** г. - румънски гражданин и тежка телесна повреда, изразяваща се в
загуба на слезката на едно лице - И.-Н. П., румънски ЕГН - ***, ***г. -
румънски гражданин - престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3 буква “б“ вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от
НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ години, считано от влизане в
сила на присъдата.
На основание чл. 343г и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия А.
П. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимия А. П., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати на Окръжна прокуратура – Разград сумата 11 232.57 лв. /единадесет
хиляди двеста тридесет и два лева петдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски по досъдебното производство, а по сметка на
Окръжен съд Разград да заплати сумата 4 190 лв. / четири хиляди сто и
деветдесет лева/, представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица.
Веществените доказателства: 1 бр. CD-R 700MB, марка “RiDATA“, 3 бр.
DVD-R, марка "maxell" и 1бр. CD-RW 700 MB, марка „PHILIPS", да се
унищожат след влизане в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Варненски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 7/04.03.2025 г., поС.овена по наказателно общ
характер дело № 78/2024 г. по описа на Окръжен съд - Разград, съдия-
докладчик Лазар Мичев


Окръжна прокуратура Разград е повдигнала обвинение против А. П. за
престъпление по член 343, алинея 4 във връзка с алинея 3 буква „б" във връзка
с член 342, алинея 1 от Наказателния кодекс, за това, че:
На 11.09.2016 година в землището на град Разград, на път град Разград -
град Русе /път 1-2 км. 61+046/, при управление на моторно превозно средства
- лек автомобил “Киа Соренто“ с peгистрационен. № *** - румънска
регистрация, нарушил правилата за движение:
- член 21, алинея 1 от Закона за движение по пътищата- при избиране
скоростта на движение превишил скоростта на пътното превозно средство от
категория “В“ извън населено място 90 км/ч., като управлявал с над 130 км/ч.;
- член 42, алинея 1, точка 2 от Закона за движение по пътищата - предприел
изпреварване на лек автомобил “Фолксваген пасат“ с per. № ***, без да се
убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че
може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, като принудил водача на изпреварвания от него лек автомобил да
намали скоростта и да спре и
- член 43, точка 4 от Закона за движение по пътищата- предприел
изпреварване на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с per. № ***, като
използвал пътна лента за насрещно движение, като не могъл да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента и по непредпазливост
причинил смъртта на едно лице - Щ. - Т. П., ЕГН ***, роден на *** година -
румънски гражданин и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезката на едно лице - И. П., ЕГН - ***, родена на *** година. - румънски
гражданин.
По процедурата:
Делото се разглежда от Окръжен съд - Разград по общия ред по глава
двадесета от Наказателно процесуалния кодекс. В обвинителната си реч
прокурорът подържа изцяло обвинението. След кратък анализ на част от
доказателствата, счита същото за доказано по несъмнен и безспорен начин в
хода на проведеното съдебно следствие. Предлага на съда, след като признае
подсъдимия за виновен по възведеното обвинение, да му наложи наказание
към възможния по време на извършване на деянието минимум от три години
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен
срок от четири години, както и да му наложи наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от четири години.
В защитната си реч защитникът на подсъдимия А. П. адв. Д. оспорва
обвинението като недоказано, изградено на предположения в противоречие с
разпоредбата на член 303, алинея 1 от Наказателния кодекс. Защитникът
1
твърди, че разследването е водено необективно и тенденциозно. Обвинението
се крепи на показанията на свидетелите О. И. А. и Л. А., посочени като
очевидци. Защитникът счита, че по делото няма очевидци на
пътнотранспортното произшествие. В показанията си свидетеля О. А.
възпроизвел нещо, което било плод на неговото въображение, а свидетеля А.
лъжесвидетелствал, за да не изобличи себе си като виновен за настъпването на
пътнотранспортното произшествие. Защитникът счита ,че следва да се даде
вяра на показанията на свидетеля В. С.. Оспорват се и заключенията на вещите
лица по назначените автотехнически експертизи, тъй като вещите лица
основали изводите си на показанията на свидетеля О. А., които защитата
намира за необективни и неподкрепени от други доказателствени средства.
Счита, че подсъдимият П. няма вина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие и следва да бъде оправдан.
В лично изявление подсъдимия А. П. заявява, че подържа С.овището на
защитника си. Също счита, че е налице тенденциозност в негова вреда още от
началото на разследването. Три седмици след пътнотранспортното
произшествие посетил същото място където намерил различни оС.ки от
автомобилите, които не били иззети като веществени доказателства при
извършения оглед. Твърди, че умишлено е махната регистрационната табела
на лекия автомобил Фолксваген и неясно как се озовала на задната седалка на
същия автомобил. Счита, че тази регистрационна табела представлява
изключително важно доказателство, тъй като е първия елемент който е влязъл
в контакт с управлявания от подсъдимия автомобил. При изготвяне на
заключенията вещите лица не са взели предвид тази регистрационна табела,
като по този начин оС.ал неизяснен механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Подсъдимият оспорва показанията на
свидетелите О. А. и Л. А.. Счита, че от посоченото от свидетеля А. разстояние,
същият не е бил в състояние да види ясно случващото се. Оспорва
заключението на автохехническата експертиза относно скоростта на движение
на управлявания от него автомобил, тъй като е изградено на база показанията
на тахошайбата на товарния автомобил, за които счита, че са необективни,
поради манипулация на тахометъра, за който не са приложени документи
относно техническата му изправност. Подсъдимият изтъква, че в поведението
си като водач на моторно превозно средство, свидетелят А. имал повече
констатирани нарушения и бил пристрастен към високите скорости. От една
страна подсъдимият заявява, че не е изпреварвал управлявания от свидетеля
А. автомобил преди пътнотранспортното произшествие, а от друга страна
подсъдимият изтъква, че при изпреварване, водача на изпреварвания
автомобил има законово задължение да не увеличава скоростта. Подсъдимият
счита, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има
изключително и само свидетеля А., който не е бил внимателен и предпазлив
към предполагаемо изпреварващия го автомобил.
В последната си дума подсъдимият П. заявява, че не е виновен за
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
По фактите:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
2
възраженията на страните, намира за уС.овено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. П. е роден на ********** година в град ***-*** – ***,
гражданин на Република Румъния, с висше образование, ***, разведен,
неосъждан, румънски ЕГН ***. Същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство с придобита категория “В“.
През месец септември 2016 г. подсъдимият П. бил заедно със семейството
си на почивка в град Несебър. Около обяд на 11.09.2016 година, подсъдимият
П. и членовете на семейството му тръгнали с управлявания от него лек
автомобил “Киа Соренто“ с румънски peгистрационен № *** от град Несебър
за град Букурещ, Република Румъния. До подсъдимия на предната дясна
седалка пътувала съпругата му - свидетелката М. П.. Непосредствено зад
подсъдимия П. седял техният син - Щ. - Т., а дъщеря им И. - Н. била на задната
дясна седалка. Всички били с поставени обезопасителни колани.
Автомобилът бил технически изправен, като всички системи и агрегати
работели в нормален режим.
В следобедните часове на същия ден управлявания от подсъдимият П.
автомобил се движел по първокласен път I-2, в посока от град Разград към
град Русе. Времето било ясно, в светлата част на денонощието. Около 16:00
часа управлявания от подсъдимия автомобил достигнал пътен километър
61+046. В този участък пътното платно било сухо, покрито с асфалтова
настилка, без неравности и повреди. Движението било организирано
двупосочно, с по една лента във всяка посока, разделени от единична
прекъсната линия. Пътният участък бил прав и хоризонтален, като водачите
имали възможност да виждат, възприемат и да наблюдават оС.алите
участници в движението на разстояние над 300 метра От двете страни на
пътното платно имало единични непрекъснати сигнализиращи линии.
Ширината на пътя била 8 метра, като лявата лента била 4 метра. От двете
страни на пътното платно имало поставени метални огради (мантинели), а
вдясно след тях имало затревен равен участък (крайпътен банкет) с широчина
0,90 метра. Вдясно, непосредствено след затревената площ имало ров, който
бил покрит с храсти и прораснали дървета, след тях имало изорана нива.
Движението било натоварено и в двете посоки, а разрешената скорост била 90
км/ч. На следващия ден за учениците в Румъния започвала учебната година.
В този пътен участък подсъдимият П. застигнал с управлявания от него
автомобил движещ се пред него, в същата посока, лек автомобил “Фолксваген
Пасат“ с молдовски per. № *** **, управляван от свидетеля Л. А.. Заедно със
свидетеля А. в автомобила пътували съпругата му - свидетелката Н. А., която
седяла на предната дясна седалка и дъщеря им, която била на задната седалка.
Пред двата автомобила, в същата пътна лента се движели на разстояние
и други автомобили сред които и товарен автомобил “DAF“ с per. № ***,
управляван от свидетеля О. А. със скорост 110 км/ч.
Свидетелят А. и подсъдимият П. застигнали товарния автомобил с
управляваните от тях автомобили, след което първо свидетеля А., а веднага
след него и подсъдимия П. го изпреварили с управляваните от тях
автомобили. След изпреварването и двата леки автомобила, отдалечавайки се
3
от товарния автомобил, се върнали последователно в дясната лента за
движение, продължавайки да се движат един зад друг. След като се отдалечил
пред товарния автомобил и след като се върнал в дясната лента
изпреварването, свидетелят А. намалил скоростта на управлявания от него
автомобил на 110 км/ч., тъй като наближил друг движещ се пред него по-
бавно товарен автомобил. Предвид предстоящия лек завой свидетелят
преценил, че няма добра видимост, за да предприеме изпреварване. В същото
това време подсъдимият П. продължавал да се движи със скорост над 130
км/ч. и предприел изпреварване на управлявания от свидетеля А. автомобил
като навлязъл в лентата за насрещно движение по която срещу него се движел
друг лек автомобил. За да избегне челен удар с насрещно движещия се лек
автомобил подсъдимия П. предприел рязко връщане в дясната лента за
движение зад товарния автомобил и пред управлявания от свидетеля А. лек
автомобил, като едновременно с това започнал да намалява и скоростта на
управлявания от него автомобил, предвид по-ниската скорост с която се
движел товарния автомобил. Ситуацията се развила толкова бързо, че
свидетеля А. нямал време да реагира и последвал удар между предната лява
част на управлявания от свидетеля А. лек автомобил “Фолксваген Пасат“ и
задната дясна част на управлявания от подсъдимия П. лек автомобил “Киа
Соренто“. От ударния импулс управлявания от подсъдимия П. автомобил се
отклонил надясно, напуснал пътното платно през дясната му граница и
продължил движението си като първо се ударил с лявата си част в
мантинелата, а след това и в крайпътно дърво. След последния удар,
автомобилът се преобърнал по таван и преуС.овил движението си. В същото
време свидетелят А. спрял на около 50 метра от мястото на първоначалния
удар между двата автомобила и отишъл да окаже помощ на пострадалите.
Всички тези действия били наблюдавани от свидетеля А., който в този момент
се намирал с управлявания от него товарен автомобил на около 500 метра от
мястото на настъпване на произшествието. Свидетелите О. А. спрял
управлявания от него товарен автомобил след управлявания от свидетеля А.
лек автомобил Фолксваген. Малко след това на същото място пристигнал с
управляван от него лек автомобил свидетеля С. П., който се движел в същата
посока, заедно с него приятели, сред които и свидетеля М. Г.. Виждайки
ситуацията, свидетелят П. спрял управлявания от него лек автомобил след
управлявания от свидетеля А. лек автомобил Фолксваген.
Веднага след произшествието свидетеля А., след като се убедил, че
жена му и детето му са добре, отишъл при автомобила на подсъдимия да
окаже помощ, заедно с междувременно пристигналите свидетеля М. Г. и още
едно лице, пътуващо в автомобила на свидетеля П. – И.. От автомобила на
подсъдимия П. извадили първо синът му Щ. - Т., който не давал признаци на
живот. След това оказали помощ на подсъдимия П., свидетелката М. П. и
дъщеря им И. - Н. П. да излязат от автомобила. В 15:59 часа на Единен
европейски номер 112 са постъпили обаждания за произшествието от
свидетеля С. П. и от свидетеля О. А. /представил си като И. О./. След като И.
казал на свидетеля П., че момченцето /Щ.-Т./ не диша, в 16:11 часа той отново
се обадил на Единен европейски номер /ЕЕН/112. В следващите минути
4
спрели и други автомобили. В 16:08 часа, последвало още едно обаждане, а
едновременно с обаждането на свидетеля П., в 16:11 часа постъпило още едно
обаждане.
Междувременно някои поискал вода и свидетелят О. А. извадил от
товарния автомобил бутилки с вода. Свидетеля П. също подал вода.
Междувременно в разговор със свидетелите П. и Г., свидетеля О. А. им
казал, че видял как катастрофиралия джип (лекия автомобил Киа Соренто),
изпреварвайки лекия автомобил Фолксваген и виждайки, че срещу него идва
друг автомобил, свил пред лекия автомобил “Фолксваген“ и тогава С.ала
катастрофата.
Свидетелите П., Г. и другите лица от техния автомобил изчакали
пристигналите малко след обаждането екипи от полицията в гр. Разград и от
Центъра за спешна медицинска помощ - Разград. Свидетелят О. А. обаче си
тръгнал с товарния автомобил без да изчака пристигането на екипите.
Служителите от медицинския екип констатирали смъртта на Щ. - Т. и го
откарали за извършване на аутопсия, а подсъдимия П., свидетелите М. П. и И.
- Н. П., които били във видимо тежко състояние, били транспортирали със
специализиран автомобил до Многопрофилна болница за активно лечение
“Св. Иван Рилски – Разград“. Там след оказана специализирана медицинска
помощ, свидетелката М. П. била освободена, а подсъдимия А. П. и И. - Н. П.
били наС.ени за лечение.
На мястото бил извършен оглед на местопроизшествието и това
действие поставило началото на настоящото досъдебно производство.
Изготвен бил и фотоалбум.
Междувременно, още докато бил на местопроизшествието,
подсъдимият П. се обадил на своя приятел свидетеля В. С. от мобилен
телефон, предоставен му от непознат румънскоговорящ гражданин и му
съобщил за пътнотранспортното произшествие. За около 2-2,5 часа свидетеля
С. пристигнал от гр. Букурещ на местопроизшествието, където заварил
следователя, който му казал да вземе документи и ценности от автомобила
“Киа Соренто“. След това свидетеля С. отишъл в болницата в гр. Разград,
където разговарял с подсъдимия.
Видно от заключенията на вещото лице по назначените в хода на
разследването съдебно - медицински експертизи:
В резултат на претърпяното пътнотранспортно произшествие А. П.
получил: травма на главата: разкъсно - контузна рана с последваща
хирургична обработка и клинични данни за сътресение на мозъка. По своята
медико - биологична характеристика уС.овените увреждания обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.
Според вещото лице разкъсно -контузната рана е резултат от действието на
твърд тъп предмет, може да бъде получена от удар на главата във вътрешен
детайл в купето на автомобила, претърпял пътнотранспортно произшествие и
заздравява първично за срок около 2 седмици.
В резултат на настъпилото ПТП М. П. получила: контузия на тялото,
5
която по своята медико - биологична характеристика обуславя болка и
страдание.
В резултат на претърпяното пътнотранспортно произшествие И. - Н. П.
получила: съчетана травма: травма на глава, сътресение на мозъка - средно -
тежка степен; контузия на мозъка в лява слепоочна област; травма на гръдния
кош -двустрА. контузия на белия дроб; двустранен пневмоторакс; травма на
корем: травматично разкъсване на далака с последващо оперативно
отстраняване; ретроперитониален хематом в дясна коремна половина; травма
на ляв долен крайник - счупване на бедрената кост.
Вещото лице сочи, че по своята медико - биологична характеристика
уС.овените увреждания обуславят:
- загуба на слезката поради травматично разкъсване и последващо
оперативно отстраняване - увреждане , представляващо тежка телесна по
вреда по смисъла на член 129, алинея 2 от Наказателния кодекс;
- разстройство на здравето временно опасно за живота от
средностепенното сътресение и контузия на мозъка, двустрА.та контузия на
белия дроб и двустранния пневмоторакс - увреждане , представляващо средна
телесна по вреда по смисъла на член 128, алинея 2 от Наказателния кодекс ;
- трайно затруднение в движението на левия долен крайник поради
счупване на лява бедрена кост - увреждане , представляващо средна телесна
по вреда по смисъла на член 128, алинея 2 от Наказателния кодекс и
- временно разстройство на здравето неопасно за живота, дължащо се на
ретроперитонеалния хенюматом.
В своята съвкупност описаните травматични увреждания могат да бъдат
получени при пътнотранспортно произшествие по механизма на директен
удар, противоудар притискане и сътресение на тялото.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на трупа на Щ. -Т. П., при
извършения оглед и аутопсия са уС.овени следните увреждания:
- тежка открита черепно - мозъчна травма и травма на глава: открито
счупване на черепа в дясна теменна област с евакуация на размачкано мозъчно
вещество; многофрагментно раздробено, на места с отзявания и разместване,
счупване на черепния покрив, многофрагментно счупване на черепната база и
счупване през задна и средна черепна ямки от дясната страна; разкъсване на
твърда и мека мозъчна обвивка в дясна теменна област; кървенист ликвор във
всички мозъчни стомахчета; изразен оток на мозъка; кръвонасядания на меки
черепни обвивки в теменни области от двете страни; кръвонасядания на
орбитите тип “травматични очила"; травма на крайниците - разкъсно -
контузии рани, кръвонасядания и охлузвания по лява ръка и долни крайници;
широка контузия на белия дроб и изразен белодробен оток; аспирация на кръв;
изкисната слезка; обща анемия на всички вътрешни органи; кашево
съдържимо в стомаха; празен пикочен мехур. Като причина за смъртта на Щ. -
Т. П. вещото лице сочи описаната несъвместима с живота тежка механична
черепно-мозъчна травма. Всички травматични увреждания били причинени
6
по общия механизъм на удари с/върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети.
Вещото лице сочи, че е възможно те да са получени при удари на тялото в
детайли на купето на автомобила и при изпадане от него по механизма на
директен удар, противоудар и сътресение на тялото. Според вещото лице
морфологията на травмата на главата показва действие на голяма кинетична
енергия. Всички увреждания са прижизнени, видно от находката при
аутопсията - развилия се белодробен и мозъчен оток; вдишаната кръв;
контузия на белия дроб; кръвонасяданията и изразената анемия на вътрешните
органи. Според вещото лице смъртта била неизбежна и е настъпила много
бързо, като всички телесни увреждания били в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Състоянието на
трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.
От заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза
е видно, че в иззетата от подсъдимия А. П. проба кръв не е уС.овено наличие
на етилов алкохол.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследването автотехническата експертиза се уС.овява, че началото на удара
между двата автомобила било по ширината на пътя - в лентата за движение
към град Русе, по дължината на пътя - на около 50 метра преди мястото,
където бил намерен лек автомобил “Фолксваген Пасат“. Ударът е между
предната лява половина на лекия автомобил “Фолксваген Пасат“ и задната
дясна част на лекия автомобил “Киа Соренто“. След като излязъл от платното
за движение лекия автомобил “Киа Соренто“ се ударил с лявата си страна в
дърво. Същото е счупено и полегнало по направление движението на
автомобила. Когато лекия автомобил “Киа Соренто“ е изпреварил лекия
автомобил “Фолксваген пасат“ се е движел със скорост над 130 км/ч. В същия
момент скоростта на изпреварения автомобил е била около 110 км/ч. Водачът
на лекия автомобил “Киа Соренто“ е имал възможност да предотврати
произшествието, ако през третата фаза на извършваното от него изпреварване
е управлявал автомобила по такъв начин, че да не предизвиква контакт с
изпреварвания лек автомобил “Фолксваген пасат“. Водачът на изпреварения
автомобил - Л. А. в създадената ситуация не е имал възможност да
предотврати удара между автомобилите.
Вещото лице посочва също, че едната от причините за произшествието
е движението на лекия автомобил “Киа Соренто“ със скорост около 40 км/ч.
над разрешената за тази категория превозни средства в конкретния участък, а
другата е начина, по който водачът му е управлявал автомобила, така, че да
предизвика удар между двата автомобила.
Според заключението на вещото лице по допълнителната
автотехническа експертиза:
1. Когато автомобила „Киа Соренто" е изпреварил другия автомобил,
неговата скорост е била около и над 130 км/ч. По същото време скоростта
на лекия автомобил “Фолксваген Пасат“ е била около 110 км/ч.
Съобразявайки записа от приложената по делото тахошайбата от товарен
автомобил DAF, управляван от свидетеля О. А., вещото лице сочи, че ако
7
лекия автомобил “Фолксваген Пасат“ се е движил със скорост 90 км, а
лекия автомобил “Киа Соренто“ със скорост около и над 130 км/ч., то
разстоянието между тях непрекъснато би следвало да се увеличава. При
това условие не би било необходимо Л. А. да намалява скоростта на
управлявания от него автомобил. В резултат вещото лице заключава, че
при тази ситуация не би настъпил удар между двата автомобила.
2. Съобразявайки описания от свидетелят О. А. механизъм на
пътнотранспортно произшествие “...Джипа наближи Фолксвагена и
почна да го изпреварва ...Видях как рязко джипа се прибра в дясно пред
Фолксвагена ... още не беше се прибрал напълно в нашата лента, когато
видях изведнъж една пушилка" и уврежданията от удара между двата
автомобила,вещото лице приема, че водачът на лекия автомобил Киа
Соренто рязко е насочил автомобила към дясната лента за движение, за
да избегне челен удар от движещите се срещу него други автомобили.
3. По делото няма достатъчно данни за обективни находки, чрез които да се
определи мястото на началото на удара между двата автомобила по
дължината на пътя.
4. Съобразявайки показанията на свидетеля Л. А. „ .. .Този черен автомобил
рязко ме изпревари, заС.а между мене и камиона и след това рязко удари
спирачки ...намали бързо скоростта. Аз не успях да ударя спирачки ...
всичко С.а много бързо ...не мога да кажа дали спрях със спирачките
...катастрофата беше затова, че шофьорът на черната кола много рязко
влезе пред моята кола и на много малко разстояние ...неправилно намали
пред мен" и показанията на свидетеля О. А., вещото лице заключава, че в
създадената ситуация водачът на лекия автомобил “Фолксваген Пасат“ Л.
А. има принос за настъпване на произшествието.
Със заключението на вещите лица по тройната автотехническата
експертиза, изготвено въз основа на протокола за оглед на
местопроизшествието и събраните доказателства, от техническа гледна точка
и направените изчисления, се приема, че мястото на удара между лек
автомобил “Фолксваген“ и лек автомобил “Киа“ се намира по широчината на
платното за движение - на 2,5 -3,5 метра вляво от десния край на платното за
движение, считано в посоката на огледа (гр. Разград - гр. Русе), а по по
дължината на платното за движение - на 56-58 метра преди Ориентир1
(началото на крайпътна мантинела в ляво в посока на огледа и продължаваща
в посока град Русе), считано в същата посока.
Според вещите лица след удара между двата автомобила, лекият
автомобил “Фолксваген Пасат“ е изминал разстояние от 46 до 75 метра и се е
уС.овил на мястото, където е намерен при огледа, т.е. ударът е настъпил на 46-
75 метра, преди мястото на уС.овяване на предната зона на лекия автомобил
“Фолксваген Пасат“. Прието е, че средна стойност между получените
минимално и максимално разстояние е 56-58 метра.
Във връзка с изясняване на въпроса за скоростта на движение на двата
леки автомобила вещите лица са изследвали приложената тахошайба на
товарния автомобил, управляван от свидетеля О. А.. Съобразявайки данните
8
от нея те сочат, че около 16:00 часа свидетеля О. А. е бил в района на
местопроизшестнвието, като е престоял там в продължение на 11 минути – от
15:52 до 16:02 часа. Непосредствено преди това свидетеля А. е управлявал
товарния автомобил в продължение на около 10 минути с постоянна скорост
от 110 км/ч. След изпреварването на товарния автомобил двата леки
автомобила продължили да се отдалечават за известно време, от което се
прави извод, че са се движели със скорост по-голяма от тази с която се е
движел товарния автомобил. След намаляване на скоростта на лекия
автомобил “Фолкваген“ на около 110 км/ч е последвало изпреварване от
лекия автомобил “Киа“ със скорост не-по-малка от 130/км. с последващо
намаляване на скоростта. След направени изчисления и отчитайки
констатираните деформации, вещите лица приемат, че скоростта на лекия
автомобил “Киа“ е намаляла до 90 км/ч.
След направени изчисления е прието, че опасната зона за спиране на
лекия автомобил “Киа“ за конкретните пътни условия при скорост на
движение 130 км/ч е 131 метра, а на лекия автомобил “Фолксваген“ при
скорост на движение 110 км/ч е 100-101 метра.
При движение с разрешената извън населено място скорост 90 км/ч
опасната зона за спиране на двата автомобила е 74 метра.
Съобразявайки данните по делото, вещите лица заключават, че лекият
автомобил “Фолксваген“ се е движил в дясната пътна лента (предназначена за
посоката му), а лекият автомобил “Киа" го е изпреварил, след което е навлязъл
пред него с едновременно намаляване на скоростта, което е довело до удара
помежду им.
След удара лекия автомобил “Фолксваген“ е осъществил спиране на
мястото, където е намерен при огледа.
В условията на изгубена управляемост лекия автомобил “Киа“ е
продължил движението си, отклонил се е надясно и е навлязъл на банкета.
Последвал е удар в мантинелата, деформирайки част от нея. Съобразявайки
наличния снимков материал по делото, вещите лица заключават, че не е
възможно по категоричен начин да се определи с коя зона на лекия автомобил
“Киа“ е настъпил ударът в мантинелата. Според тях най-вероятно е настъпила
с лявата зона, след което движейки се с нея напред (в посока към мястото му
на уС.овяване при огледа), лекия автомобил “Киа“ е бил на двете леви колела
с десните във въздуха, пропадайки и в канавката, се удря със задна лява врата
и таван над нея в дървото и го отсича, след което едновременно завъртайки се
около вертикалната и надлъжните си оси се уС.овява в положението, в което е
намерен при огледа.
Съобразявайки данните по делото вещите лица приемат следния
механизъм на възникване и протичане на пътнотранспортното произшествие:
На 11.09.2016 година около 16:05 часа лекия автомобил “Киа Соренто“
с per. № ***(румънска регистрация) управляван от А. П. се движи по път I - 2
в посока от град Разград към град Русе в дясната от две пътни ленти със
скорост от порядъка на 130 км/ч. В същото време, в дясната пътна лента пред
него в района на км. 61+046 се движи лек автомобил “Фолксваген Пасат" с
9
per. № *** ** (молдовска регистрация) управляван от Л. А. със скорост от
порядъка на 110 км/ч. Водачът на лекия автомобил “Киа“ предприема
изпреварване на по-бавно движещия се пред него лек автомобил
“Фолксваген“, като предвид насрещно движещи се автомобили се прибира в
дясната пътна лента пред лекия автомобил “Фолксваген“, като едновременно
намалява и скоростта си. Последва удар с предна челна лява зона на лекия
автомобил “Фолксваген“ в задната дясна зона на лекия автомобил “Киа“.
Вследствие на удара водачът на лекия автомобил “Киа“ губи контрол над
автомобила, който се отклонява на дясно и навлиза на банкета. Последвал
удар в мантинелата и деформиция на част от нея. Според вещите лица от
приложените снимки не е възможно по категоричен начин да се определи с
коя зона е настъпил удар в мантинелата. Това най-вероятно е настъпило с
лявата зона, след което движейки се с нея напред в посока на мястото му на
уС.овяване при огледа автомобилът е бил на двете леви колела с десните във
въздуха, пропадайки и в канавката, удря се със задна лява врата и таван над
нея в дървото и го отсича, след което, едновременно завъртайки се около
вертикалната и надлъжната си оси се уС.овява в положението, в което е
намерен при огледа. Лекия автомобил “Фолксваген“ е осъществил спиране на
мястото, където е намерен при огледа. В динамиката на произшествието
пътниците в лекия автомобил “Киа“ Стефан-Т. П. и И.-Н. П. получават
травматичните увреждания описани.
Произшествието е С.ало в светлата част на денонощието, при добра
видимост и сухо платно за движение. Прав пътен участък.
Във връзка с изясняване на въпроса какви действия е трябвало да
предприеме всеки един от участниците в произшествието, вещите лица сочат,
че спирачният път на лекия автомобил “Киа“, необходим за пълното му
спиране в условията на движение на превозните средства едно зад друго, при
скорост на движение 130 км/ч е 95 метра, а спирачният път на лекия
автомобил “Фолксваген“, необходим за пълното му спиране в условията на
движение на превозните средства едно зад друго е дължината на опасната му
зона за спиране: 100,43 метра.
Безопасното разстояние (диС.ция), на което трябва да се намира лекия
автомобил “Киа“ пред лекия автомобил “Фолксваген“, при конкретните пътни
условия и скорости на движение, за да има техническа възможност водачът на
лекия автомобил “Фолксваген“, да предприеме своевременно спиране без да
последва удар е не по- малко от 7 до 8 метра. Водачът на лекия автомобил
“Киа“ не е осигурил това разстояние, навлизайки непосредствено пред лекия
автомобил “Фолксваген“, в резултат на което настъпва удара.
Според вещите лица от техническа и професионална гледна точка,
причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача
на лекия автомобил “Киа“, който при конкретните пътни условия и скорости
на движение е навлязъл пред лекия автомобил “Фолксваген" и е предприел
спиране (рязко намаляване на скоростта), като не е осигурил необходимото
безопасно разстояние с движещия се (оставащ) зад него лек автомобил
“Фолксваген“.
10
Относно достоверността на свидетелските показания от техническа
гледна точка на двата варианта за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, след направени изчисления и съобразяване с уС.овените
деформации, вещите лица заключават, че твърдяната версия от подсъдимия и
от свидетелката М. П.ве – за движение в дясната пътна лента и последвал удар
отзад, е невъзможна от техническа гледна точка. В тази връзка вещите лица
анализират посоченото от подсъдимия, че се е движел със скорост 90 км/ч,
което е и действителната скорост, с която се е движил към момента на
настъпване на удара. При движение със скоростта, с която е изпреварвал 130
км/ч и прибиране в дясната пътна лента пред лекия автомобил “Фолксваген“,
без да намалява скоростта, удар не би настъпил.
Вещите лица са анализирали и показанията на водача на лекия
автомобил “Фолксваген“, която сочи, че държал скоростта на камиона движещ
се пред него, около 30 метра диС.ция. Скоростта му била около 65-70
километра в час. Вещите лица приемат, че посоченото от свидетеля А. за тази
скорост не се подкрепя с други показания освен от самия него. Отчитайки, че
товарният автомобил се е движил със скорост 110 км/ч и към момента на
пътнотранспортното произшествие е бил зад двата отдалечаващи се леки
автомобила, т.е. скоростта на лекия автомобил “Фолксваген“ е била също не
по-малка от 110 км/ч.
Вещите лица приемат, че разликата в скоростите на двата леки
автомобила в момента на удара е не по-малко от 20 км/ч, като задният (лекия
автомобил “Фолксваген“) са е движел с по-голямата скорост.
Към заключението вещите лица изготвили и приложили мащабна скица
на произшествието, показваща местоположението на двата автомобила към
момента на удара помежду им, след което лекия автомобил “Фолксваген“ е
осъществил спиране на място, където е намерен при огледа.
По доказателствата:
Очертаната фактическа обС.овка съдът прие въз основа на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства: Частично обясненията на подсъдимия А. П. и частично показанията
на свидетелката М. П., О. А., Л. А., Н. А. и В. С., показанията на свидетелите,
показанията на свидетелите С. М., С. П., М. Г. и Ю. Е., протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него, документи относно пътния участък
от Областно пътно управление, справка от Районен център 112 - Русе,
биографична справка, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, тахошайба на товарен автомобил ДАФ и пътен лист,
съдебномедицински експертизи по медицинска документация, медицинска
документация за А. П., медицинска документация за И. Н. П.,
съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп, протоколи за химическа
експертиза, заключения по автотехнически експертизи, включително и
заключение по тройна автотехническа експертиза, констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица, справка за свидетелство
за правоуправление А. П. и др.
Съдът констатира съществени противоречия в част от описаните по-горе
11
доказателства. В основната си част гласните доказателства са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Същите чрез взаимно
допълване очертават картината на обстоятелствата преди по време и след
настъпване на пътнотранспортното произшествие. В тази им част гласните
доказателства кореспондират и се подкрепят и от събраните по делото
писмени доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи.
Съдът не кредитира изцяло обясненията на подсъдимия П. и показанията
на свидетелката М. П. относно обстоятелствата свързани с механизма на
пътнотранспортното произшествие а именно, че в този пътен участък се
движели с управлявания от подсъдимия автомобил с разрешената максимална
скорост за движение 90 км/ч и не е изпреварвал управлявания от свидетеля А.
лек автомобил, при което последвал удар отзад.
Безспорно е, че обясненията на подсъдим са както доказателствено
средство, така и средство за защита.
Анализирайки обясненията на подсъдимия П. и съпоставяйки ги с
оС.алите доказателства, съдът констатира, че в съществената им част относно
механизма на пътнотранспортното произшествие те представляват средство за
защита, обслужвайки защитната му теза и не само не намират опора в оС.алия
доказателствен материал, но и биват опровергани. В тази част от обясненията
подсъдимия подържа версията, че по същото време и на същото място е
управлявал автомобила си с разрешената скорост за движение 90 км/ч, че не е
изпреварвал автомобила на свидетеля Александро, че бил застигнат и блъснат
отзад от управлявания от свидетеля А. лек автомобил в резултат на което
автомобила му давил рязко надясно и се преобърнал.
В по-несъществената им част обясненията на подсъдимия представляват
доказателствено средство и са подкрепени от други доказателства.
Подобно на обясненията на подсъдимия, съдът прие да не дава вяра и на
показанията на свидетелката М. П. в частта относно механизма на
пътнотранспортното произшествие. В тази част от показанията си тя излага
подобна версия на тази, описана от бившия й съпруг – подсъдимия П.. Тази
свидетелка е пътувала в управлявания от подсъдимия лек автомобил и също
се явява очевидец на пътнотранспортното произшествие, но е и пряко
заинтересована от изхода на делото. От друга страна, подобно на обясненията
на подсъдимия, нейните показания се опровергават от други гласни
доказателства и заключенията на автотехническите експертизи. В оС.алата
им по-несъществена част съдът кредитира показанията на свидетелката П.,
като подкрепени от други доказателства.
Анализирайки доказателства съдът прие, че по делото е безспорно
уС.овено, че на 11.09.2016 година малко преди 16:00 часа лек автомобил “Киа
Соренто“ с per. № ***(румънска регистрация) управляван от подсъдимия А. П.
се движел по път I - 2 в посока от град Разград към град Русе в дясната от две
пътни ленти със скорост от порядъка на 130 км/ч. В същото време, в дясната
пътна лента пред него в района на км. 61+046 се движи лек автомобил
“Фолксваген Пасат“ с per. № *** ** (молдовска регистрация) управляван от
свидетеля Л. А. със скорост от порядъка на 110 км/ч. Водачът на лекия
12
автомобил “Киа“ предприема изпреварване на по-бавно движещия се пред
него лек автомобил “Фолксваген“, като предвид насрещно движещи се
автомобили се прибира в дясната пътна лента пред лекия автомобил
“Фолксваген“, като едновременно с това намалява и скоростта си, тъй като
пред лекия автомобил “Фолксваген“ се движи товарен автомобил. Последвал
удар с предна челна лява зона на лекия автомобил “Фолксваген“ в задната
дясна зона на лекия автомобил “Киа“. Вследствие на удара водачът на лекия
автомобил “Киа“ губи контрол над автомобила, който се отклонява на дясно и
навлиза на банкета. Последвал удар в мантинелата и деформиция на част от
нея, като лекия автомобил “Киа“ пропада в канавката, удря се със задна лява
врата и таван над нея в дървото и го отсича, след което, едновременно
завъртайки се около вертикалната и надлъжната си оси се уС.овява в
положението, в което е намерен при огледа. Лекия автомобил “Фолксваген“ е
осъществил спиране на мястото, където е намерен при огледа.
За да приеме този механизъм на пътнотранспортното произшествие
съдът кредитира показанията на свидетеля О. А., който е единствения
незаинтересован очевидец на произшествието. В общи линии през цялото
време свидетелят А. описва един и същ механизъм на пътнотранспортното
произшествие. Това е започнало почти веднага след пътнотранспортното
произшествие, когато свидетелят А. заявил пред свидетелите П. и Г., че
управлявал товарния автомобил след двата леки автомобила и видял как
“джипа“ изпреварва лекия автомобил при насрещно движещ се автомобил,
след което рязко свил пред лекия автомобил да се прибере в дясната лента за
движение, при което последвал удар между двата автомобила. Свидетелите П.
и Г. са разпитани по досъдебното производство на 21.11.2026 година, като в
разпита си посочили, че не познават водача на товарния автомобил, но
възпроизвели това което той им казал.
След уС.овяването му, свидетелят О. А. бил разпитан по досъдебното
производство на 27.01.2017 година и в общи линии той преповторил това
което заявил на свидетелите П. и Г., като посочил и някои подробности за
обстоятелствата преди и след пътнотранспортното произшествие.
В основната си част подобни са показанията на свидетеля А., дадени и в
хода на съдебното следствие.
УС.овените неточности в показанията на свидетеля А. относно
скоростта, с която е управлявал товарния автомобил преди произшествието се
изясняват от заключенията на вещите лица, които са съобразени с обективните
данни от тахошайбата на управлявания от свидетеля товарен автомобил. Тези
неточности не дават никакво основание на съда да приеме показанията му за
недостоверни и да ги игнорира.
Съдът не споделя С.овището на защитата, че О. А. всъщност не е очевидец
и това за което той свидетелства е плод на неговото въображение. Същото се
отнася и за С.овището на защитата, че от разстояние от 500 метра свидетеля А.
не е бил в състояние ясно да види ситуацията на пътя пред него. Обратно на
това, както беше посочено по-горе, свидетеля А. подържа показанията си
относно механизма на произшествието през целия наказателен процес. Неясно
13
оС.а как и поради какви причини свидетеля А. би дал точно тези показания.
Желанието на защитата да свърже показанията му с уговорка на място със
свидетеля А. не намират никаква опора в доказателствените източници.
УС.овено е, че свидетелят А. и свидетелят А. не се познават. Свидетелят А. е
престоял на местопроизшествието около 11 минути. Налице са данни, че през
това време, той се е обадил на ЕЕН 112, разговарял е със свидетелите П. и Г.,
взел вода от товарния автомобил и я предал на лицата, които оказвали помощ
на пострадалите, сред които в този момент бил и свидетеля А.. Няма никакви
доказателства за проведен между свидетеля А. и свидетеля А. разговор при
който да са правени уговорки как да свидетелства О. А., като се има предвид
конкретната ситуация и обстоятелството, че не се познават и говорят различни
езици.
Неопровергано оС.а изявлението на свидетеля А., че като професионален
водач на товарен автомобил редовно преминава медицински прегледи и няма
никакви проблеми със зрението, както и че в този момент не е имало никакви
странични пречки за да види ясно обстоятелствата за които свидетелства.
От друга страна съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и
Г., даващи косвени сведения за механизма на произшествието и преки такива
за обстоятелствата непосредствено след настъпването му.
По отношение механизма на пътнотранспортното произшествие съдът
прие, че следва да кредитира и показанията на свидетеля Л. А., с изключение
на тази част, в която същия заявява, че в този момент се е движел зад товарен
автомобил със скорост около 65-70 км/ч. В тази им част показанията на този
свидетел се опровергават от заключението на автотехническата експертиза, с
аргумент, че ако свидетеля А. се е движел с такава скорост, то за да се стигне
до сблъсък с управлявания от подсъдимия автомобил, последния е следвало да
се движи с още по-малка скорост, а при тези ниски скорости не би се стигнало
до този резултат. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля А. в оС.алата
им част. Този свидетел е разпитан на 11.09.2016 година, само няколко часа
след произшествието и е имал много пресни спомени за случилото се. Пред
съда свидетелят заяви, че разпита е започнал по-късно вечерта, предвид
необходимостта от осигуряване на преводач, който видно от съставения
протокол е участвал при разпита.
При съпоставяне показанията на свидетеля А. и свидетеля А. съдът отЧ.
разлика в показанията им относно обстоятелството имало ли е друг автомобил
пред управлявания от свидетеля А. автомобил, както сочи в показанията си
самия той или не е имало, както сочи в показанията си свидетеля А.. Съдът,
като взе предвид, че за разлика от свидетеля А., свидетелят А. е бил в
непосредствена близост за движещия се пред него товарен автомобил, както и
че е посочил това обстоятелство още при разпита си на 11.09.2016 г., прие да
даде вяра на показанията на свидетеля А., че пред него се е движел товарен
автомобил, който се отказал да изпреварва, предвид предстоящ завой и липса
на видимост. Това не означава, че в оС.алата им част показанията на свидетеля
А. също не следва да бъдат кредитирани. Точно обратното, в тази оС.ала част
съдът прие да кредитира показанията на свидетеля А., по изложени по-горе
съображения.
14
При анализ на показанията на свидетелите А. и А. съдът констатира, че в
основната си част са непротиворечиви и взаимно се допълват при изясняване
на обстоятелствата относно механизма на пътнотранспортното произшествие.
От друга страна в основната им част относно механизма на
пътнотранспортното произшествие, показанията на тези двама свидетели се
подкрепят и от заключенията на автотехническите експертизи.
Вещите лица по тройната автотехническа експертиза, включително и при
разпита им в хода на съдебното следствие, по несъмнен и категоричен начин
опровергаха застъпената от подсъдимия и от свидетелката М. П. версия
относно механизма на пътнотранспортното произшествие а именно, че са се
движели с управлявания от подсъдимия автомобил с разрешената максимална
скорост за движение 90 км/ч, както и че не е изпреварвал управлявания от
свидетеля А. лек автомобил, при което последвал удар отзад. Анализирайки
дънните по делото вещите лица определят тази версия като невъзможна от
техническа гледна точка.
Съдът не споделя С.овището на защитата, изградено на собствена
интерпретация на някои от фактите и обстоятелствата по делото, че
показанията на Л. А. следва да бъдат игнорирани, тъй като същият
лъжесвидетелствал за да не изобличи себе си като виновен за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Твърденията за липса на концентрация,
предвид данни за употреба на алкохол в предходен период, също не дават
основание на съда да направи други изводи, освен изложените по-горе.
Същото се отнася и относно твърденията, че свидетеля А. бил любител на
високите скорости. Дори и да е имало случаи в които този свидетел е
управлявал автомобил с висока скорост, то в случая са релевантни
конкретните данни, касаещи конкретния случай.
Твърдението на защитата, че тахометъра на товарния автомобил бил
манипулиран и поради тази причина показанията от тахошайбата, въз основа
на които вещите лица направили заключения относно скоростта на движение,
са ненадежден източник на информация също не се споделя от съда. По
делото липсват каквито и да било доказателства, които да поставят под
съмнение уС.овените в тахошайбата данни. Освен това при изготвяне на
заключенията си вещите лица са взели предвид и свидетелските показания,
ъгъла на движение и отклонение на двата леки автомобила , както и
констатираните деформации.
Неоснователно е и твърдението на подсъдимия, че свидетеля А. принципно
нарушил задължението си да не увеличава скоростта на управлявания от него
автомобил в момент, когато е изпреварван от друг автомобил. В случая се
забелязва едно противоречие в тезата на подсъдимия. От една страна заявява,
че въобще не е изпреварвал управлявания от свидетеля А. лек автомобил, а от
друга страна посочва принципно нормативното задължение на водача на
изпреварвания автомобил да не увеличава скоростта. В случая обаче имаме
уС.овена по делото конкретика и тя е, че подсъдимият е предприел
изпреварване на управлявания от свидетеля А. лек автомобил и няма данни
последния да е нарушил задължението си по чл. 42, ал. 3 от Закона за
15
движение по пътищата да не увеличава скоростта на управлявания от него
автомобил и така да попречи на изпреварващото го превозно средство да
довърши маневрата, прибирайки се в лентата за движение пред него.
Съдът не споделя и С.овището на защитата, че уС.овяването и изследването
на предния регистрационен номер на управлявания от свидетеля А. лек
автомобил би довел до други, съществено различни изводи относно
възприетия механизъм на пътнотранспортното произшествие. От фотоалбума
към протокола за оглед на местопроизшествие се уС.овява, че предната
регистрационна табела на лекия автомобил “Фолксваген“ не се намира на
мястото й. В протокола за оглед на местопроизшествие е посочено, че същата
е намерена деформирана на задната седалка на същия автомобил. Липсва
отделна снимка на тази регистрационна табела. В заключенията си вещите
лица не отделят такава внимание на тези регистрационна табела, каквото се
отделя от защитата, поради което съдът прие, че в случая се надценява
значението на регистрационната табела за изясняване на обстоятелствата
относно механизма на произшествието.
Твърденията на защитата за тенденциозност при воденето на разследването
също не намират опора в доказателствата по делото. В случая отново е налице
собствена обстойна интерпретация на незначителни факти и обстоятелства за
да се правят заключения за съществени такива. Имало ли е и каква е била
комуникацията между свидетеля С. и следователя. Провеждан ли е разпит на
този свидетел от следователя, за който не е приложен протокол. Това са
въпроси, които не променят основните изводи, възприети от съда. Още повече,
че свидетеля С. заяви пред съда, че пред разследващия не е казвал нищо по-
различно от това, което заяви в съдебно заседание, а тези му показания по
никакъв начин не променят основните факти и обстоятелства във връзка с
механизма на произшествието. Същото се отнася и до твърдяната
комуникация между свидетеля С. и свидетелката Н. А., както и относно
назначаването в хода на досъдебното производство на допълнителна
автотехническа експертиза и тройна такава, кой се е обадил първи на Единен
европейски номер 112, защо свидетеля О. се е обадил седем минути след като
е спрял, под какво име се е представил и други такива.
От правна страна:
Въз основа на така възприетата и уС.овена фактическа обС.овка съдът
намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият А. П.. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по член 343, алинея 4
във връзка с алинея 3 буква “б“ във връзка с член 342, алинея 1 от
Наказателния кодекс, като на 11.09.2016 г. в землището на град Разград, на път
град Разград - град Русе /път 1-2 км. 61+046/, при управление на моторно
превозно средства - лек автомобил “Киа Соренто" с per. № *** - румънска
регистрация, нарушил правилата за движение по член 21, алинея 1 от Закона
за движение по пътищата, по член 42, алинея 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата и по член 43, точка 4 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Щ. - Т. П., румънски ЕГН -
***, роден на *** г. - румънски гражданин и тежка телесна повреда,
изразяваща се в загуба на слезката на едно лице И.-Н. П., румънски ЕГН - ***,
16
родена на ***г. - румънски гражданин.
Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия А. П. деяние са
обществените отношения, чрез които се осигурява нормалното и безопасно
движение на транспортните средства.
От обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав.
Подсъдимият осъществил изпълнителното деяние на визирания в член 343,
алинея 4 във връзка с алинея 3 буква “б“ във връзка с член 342, алинея 1 от
Наказателния кодекс престъпен състав, като управлявайки моторно превозно
средство – лек автомобил “Киа Соренто" с per. № *** - румънска регистрация,
на посочените място и време нарушил правилата за движение по пътищата по:
- член 21, алинея 1 от Закона за движение по пътищата – при избиране
скоростта на движение превишил скоростта на пътното превозно средство от
категория “В" извън населено място 90 км/ч., като управлявал с над 130 км/ч;
- член 42, алинея 1, точка 2 от Закона за движение по пътищата -
предприел изпреварване на лек автомобил „Фолксваген пасат" с молдовски
per. № *** **, без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно
за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, като принудил водача на
изпреварвания от него лек автомобил да намали скоростта и да спре и
- член 43, точка 4 от Закона за движение по пътищата - предприел
изпреварване на лек автомобил “Фолксваген Пасат" с per. № ***, като
използвал пътна лента за насрещно движение, като не могъл да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента.
Престъпният резултат на осъщественото пътнотранспортно произшествие
се изразява в причиняване от страна на подсъдимия П. на смъртта на едно
лице - Щ. - Т. П. и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката
на едно лице И.-Н. П..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, в вида на небрежност. Подсъдимият П. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на деянието - причиняване
смъртта на Щ. - Т. П. и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезката на И.-Н. П., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че причинно-следствената връзка между осъщественото
по непредпазливост пътнотранспортно произшествие, поради нарушение на
правилата на Закона за движение по пътищата и причинената смърт на едно
лице и тежка телесна повреда на едно лице е безспорно доказана, предвид
анализираните по-горе доказателства. Пътнотранспортното произшествие не
би настъпило ако подсъдимия П. бе управлявал процесното моторно превозно
средство при спазване на горните правила за движение по пътищата.
Съдът прие, че свидетелят Л. А. има принос за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, тъй като същия е управлявал лекия
автомобил “Фолксваген“ със скорост от 110 км/ч, което е с 20 км/ч над
разрешената скорост от 90 км/ч. и е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
17
Съдът не споделя възражението на подсъдимия, че се е движил с
разрешената скорост от 90 км/ч. Това възражение е категорично опровергано
от заключенията на назначените автотехнически експертизи, според които
скоростта, с която се е движел управлявания от подсъдимия автомобил е била
130 км/ч. Такава скорост е била необходима за може да подсъдимия да
изпревари управлявания от свидетеля А. лек автомобил “Фолкваген, който
също се е движел с превишена скорост от 110 км/ч.
Съдът не споделя и възражението на подсъдимия, че въобще не е
изпреварвал лекия автомобил “Фолксваген. Това възражение също се явява
опровергано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, от които е уС.овено точно обратното, че именно подсъдимият е
предприел изпреварване на управлявания от свидетеля А. лек автомобил
“Фолксваген“. Тази версия на подсъдимия и на спътничката му свидетелката
М. П. се явява изолирана и неподкрепа от оС.алите доказателства.
Съдът също така не споделя и тезата на подсъдимия и свидетелката М.
П. относно механизма на пътнотранспортното произшествие – удар отзад по
автомобила управляван от подсъдимия от управлявания от свидетеля А. лек
автомобил. Тази теза е опровергана по несъмнен и категоричен начин от
вещите лица като невъзможна от техническа гледна точка. Освен това се явява
опровергана и от събраните по делото гласни доказателства.
По делото са налице категорични доказателства за смъртта на Щ. - Т. П.
и тежката телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката на И.-Н. П..
По наказанието:
При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид следното:
По правилата на член 2 от Наказателния кодекс следва да се приложи
този закон, който е бил в сила по време на извършване на деянието, а ако до
влизане в сила на присъдата последват различни закони, прилага се този,
който е най- благоприятен за дееца.
Настоящата редакция на член 343, алинея 4 във връзка с алинея 3 буква
“б“/ редакция Държавен вестник брой 67/ 04.08.2023 година/, във връзка с
член 342, алинея 1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода в размер
от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода
от десет до двадесет години. Към момента на деянието /11.09.2016 г./ тази
разпоредба на закона /редакция Държавен вестник брой 74/2015 г./ е
предвиждала наказание лишаване от свобода в размер от три до десет години,
а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 2 от Наказателния кодекс съдът прие,
че в случая по благоприятен се явява стария закон, при който, съобразно
дадената от обвинението квалификация, е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до десет години.
Съдът, при съобразяване разпоредбата на член 54 от Наказателния
кодекс, отЧ. наличните данни за степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи
18
и отегчаващи вината обстоятелства, констатира, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което дори и най-лекото
предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода, би се
оказало несъразмерно тежко, поради което прие, че спрямо подсъдимия следва
наказанието да се определи по член 55, алинея 1, точка 1 от Наказателния
кодекс, като бъде определено наказание лишаване от свобода под-най ниския
предвиден предел.
Съдът определи подсъдимия като личност с ниска степен на обществена
опасност, а деянието като такова със сравнително висока степен на
обществена опасност. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отЧ.
необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични
данни, трудовата ангажираност, процесуалното му поведение,
съпричиняването от страна на другия участник в пътнотранспортното
произшествие и най-вече изминалия продължителен период през който се
провежда наказателното производство / повече от осем години/, за което
подсъдимият не носи никаква отговорност. Съгласно наложилата се съдебна
практика, отдалечеността от време от извършване на деянието и
поС.овяването на съдебния акт следва да бъдат оценени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пряко да рефлектира върху реализиране
на наказателната отговорност на лицето.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отЧ. броя на нарушенията
на правилата за движение по пътищата. Съдът прие, че не следва да се отчита
като отегчаващо вината обстоятелство линията на защита на подсъдимия, при
която същия не се признава за виновен и не изразява съжаление за стореното.
Съобразявайки горните обстоятелства съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като
прие, че по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието по член 36
от Наказателния кодекс.
Съдът намира, че в случая са неприложими разпоредбите на член 78а,
алинея 1-6 от Наказателния кодекс, поради ограничението на алинея 7,
предложение 2 - с деянието е причинена смърт.
Предвид наличието на основанията по член 66, алинея 1 от
Наказателния кодекс /чисто съдебно минало, наложено наказание под 3
години лишаване от свобода, и преценка, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително
същия да изтърпи ефективно наказанието/, съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.

Отчитайки горните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
на основание член 343г, връзка с чл. 37, алинея 1, точка 7 и член 49, алинея 1
от Наказателния кодекс, съдът наложи на подсъдимия А. П. и кумулативно
предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от една година и шест месеца.
19
По разноските:
С оглед изхода да делото и тъй като подсъдимият А. П. е признат за
виновен, на основание член 189, алинея 3 от Наказателно процесуалния
кодекс, съдът го осъди да заплати по сметка на Окръжна прокуратура -
Разград сумата 11 232.57 лева, представляваща разноски по досъдебното
производство, а по сметка на Окръжен съд - Разград да заплати сумата 4190
лева, представляващи разноски за съдебното производство.
Относно веществените доказателства:
На основание член 301, алинея 1, точка 11 от НПК съдът присъди:
1 брой CD-R 700MB, марка “RiDATA“, 3 бр. DVD-R, марка "maxell" и 1бр.
CD-RW 700 MB, марка „PHILIPS", да се унищожат след влизане в сила на
присъдата.
Така мотивиран съдът поС.ови присъдата си.

Окръжен съдия:
20
Съобщи за изтекли лични данни