Решение по дело №17926/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1131
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330117926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330117926 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2
от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Н. Х. И. от гр. ** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията
на чл.238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответника да й заплати сумата 2 600 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците март, май,
юли и август 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяко едно вземане – първо число на съответния месец до 12.11.2021 г. в размер
общо на 124, 95 лева; сумата 100 лева, представляваща обезщетение за 5 дни неползван
платен годишен отпуск за 2021 г., заедно със законната лихва върху двете главници, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът ***– гр. ***, не е представил отговор на исковата молба, не е взел
становище по исковете, не е направил доказателствени искания, не е изпратил процесуален
представител за съдебното заседание по делото на 08.03.2022 г. и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното
дружество като „***“ с място на работа фабрика „***“ до 01.09.2021 г., считано от която
дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
по взаимно съгласие, със Заповед № *** г. на *** на ответното дружество, връчена на
1
ищцата на 01.09.2021 г. – като със самата Заповед е било разпоредено да се заплати на
ищцата обезщетение по чл.224 от КТ.
Както вече бе посочено, ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, не е взел становище по обективно съединените искове, не е ангажирал
доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото за съдебното заседание на
08.03.2022 г и и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като
видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея,
ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, предвид уговорения
брутен размер на трудовото й възнаграждение, записан в трудовата й книжка (650 лева
месечно) и служебно извършеното от съда изчисление с компютърна програма на размера
на мораторната лихва, обективно съединените искове са вероятно основателни.
Поради това, с оглед направеното от пълномощника на ищцата **. И.Д. в съдебното
заседание на 08.03.2022 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като взе
предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на такова, съдът
намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважат
изцяло всички обективно съединените искове, заедно със законната лихва върху двете
главници от 12.11.2021 г. – датата на подаването на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК -
ДТ за производството по делото за уважените искове в размер на 204 лева.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Е.
Р. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Х. И., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: ***, **.
И.Д., СУМАТА 2 600 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на
ищеца за месеците март, май, юли и август 2021 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на
съответния месец до 12.11.2021 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 124, 95 лева; СУМАТА 100 лева,
представляваща обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2021 г., КАКТО
И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева, А В ПОЛЗА
НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 204 лева ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписа за връчване ДО
ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.
2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3