№ 120
гр. Свиленград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200453 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от К. В. П. с ЕГН ********** от гр.***********,
ул.„** ****** *********” № ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К
№ 5870100 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер 650 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно
издаване на ЕФ – като се твърди,че същият е издаден в противоречие с
материалния закон,както и че имало допуснати нарушения на процесуалният
закон. Твърди се още,че ЕФ бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН,поради което моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. В. П., не се
явява . За нея се явява адв.Д.З.,която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Отделно от това сочи,че доколкото в протокола по чл.10,ал.1
липсвали част от задължителните реквизити,а именно номерата на статичните
снимки,респективно видеозаписите ,то нарушението се явявало недоказано.
Също така счита,че от снимката на разположението на статичната камера,не
ставало ясно кога точно е поставена ,в кой участък на пътя и т.н.,което било
още едно обстоятелство водещо до отмяна на обжалвания акт.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
1
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград,/преди РП
СВиленград/ редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 05.05.2022г. в 17,14 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство- преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации-АТСС -
ARH CAM S1-120с52а , представляващо преносима система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение -движение на лек автомобил марка
„Фолксваген голф", с регистрационен номер Х 9989 КТ , собственост на
жалбоподателя К. В. П. на път II -88,км 1+500 посока на движение към ГКПП
Капитан Петко войвода,което се движело със скорост от 120км./ч. – над
разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. ,
съответно превишена стойност на скоростта 60 км/ч ,респективно наказуема
60км./ч. след приспадане на допустимата грешка - нарушение по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на
собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на
автомобила към датата на деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з -172/29.02.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр с ал.1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 650 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 08.07.2022 година (, видно от писмо с
рег.№351000-4522/26.07.2022г. и Справката за нарушител), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението,
респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.
6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС -ARH CAM S1 -
120с52а на процесната дата - 05.05.2022год., когато е установено
нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията
на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от
Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
2
доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват
данни за датата на използването на АТСС - 05.05.2022год., времето (14.00
часа до 19.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където
е използвана системата – път II -88,км 1+500 посока на движение към ГКПП
Капитан Петко войвода, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак
В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера
на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 1броя
снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 9989 КТ в
процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 124 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 60 км/ч. и разрешена такава от 60 км.ч., като превишението е 60
км/ч. (след приспадане на допустимата грешка).
Наличен е и Протокол №5/22 за констатирани нарушения по ЗДвП за
месец май 2022 с процесното техническо средство.
От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
тип.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
Налична е и снимка на разположението на процесното техническо
средство заснело процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з -
172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на
електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
В писмото до съда АНО е посочил,че в АИС има данни за връчване на
обжалвания фиш на жалбоподателя на 08.07.2022г.,като на същата дата
нарушителя е заплатил глобата в намален размер,а именно в размер на
455лева.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в Административно-
наказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като
3
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите
се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,
въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
08.07.2022г., а жалбата е входирана на 12.07.2022г.поради което е
процесуално допустима.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че въпреки от страна на
жалбоподателя е извършено плащане на 08.07.2022г.,съдът намира жалбата
за допустима в предвид разпоредбата на чл.189,ал.9 от ЗДвП,която
предвижда,че при плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока
по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер. Глобата, наложена с
електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в
пълен размер.
При това положение следва да се приеме,че за извършено плащане на
наложената глоба по ЕФ издаден по реда на чл.189 от ЗДвП, е неприложима
разпоредбата на чл. 79б. ,ал.2 от ЗАНН ,която гласи-В случаите в които е
извършено плащане от страна на жалбоподателя , наказателното
постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба /имуществена
санкция ,съгласно ал.4 от датата на плащането,тъй като ЗДвП се явява
специален закон спрямо общия /ЗАНН/ по аргумент на ал.14 на чл.189 от
ЗДвП,която разпоредба гласи,че за неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се
прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и
наказания.
Иначе казано,доколкото ЗДвП предвижда и при извършено плащане на
наложената глоба по реда на чл.189,възможност на жалбоподателя да обжалва
ЕФ,като съответно ако се потвърди ЕФ и същият влезне в сила/ал.10 на
чл.189,т.3 от ЗДвП - Влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани,
но са потвърдени или изменени от съда/,той дължи разликата до пълния
размер на глобата,то общите разпоредби на ЗАНН в този случай не важат.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за
неоснователна по следните съображения:
4
Съдът приема,че обжалваният ЕФ се явява за законосъобразен от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи
след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената
АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал.
2 вр с ал.1 от ЗДвП, установено с преносима система за видеоконтрол ARH
CAM S1- 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на
общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се
държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)).
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни
признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ -
цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема,
че се покриват основните съществени елементи от административно-
наказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП,
твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този
начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това
изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на на органа,
5
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР.
Посочването на дата на издаване на ЕФ,както и поставяне на печат на
ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен
общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според
неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
Техническото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, преминало е технически преглед , поради което
Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година.
В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба.
Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
6
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано би формирал правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21,ал.2 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение.
Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда
на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка
от Българския институт по метрология, удостоверено с представения по
7
административната преписка Протокол от проверка 26.11.2021 година.
Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само
в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен
автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства.
Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери,
оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички
измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно
измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Ако измерванията
съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването.
Стационарно приносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е
система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от БИМ и
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
За всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S 1 прави пет
снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на
съответтното МПС. Само на снимката, направена по време на самото
измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция на
измерваното МПС. На останалите придружаващи снимки, тези полета са
празни. Установените данни за нарушения чрез СПУКС не могат да бъдат
променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това
важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава
ясно автомобила и неговия регистрационен номер, визиран в електронния
фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването
на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия
материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административно наказателния процес.
Измерената скорост на движение на автомобила е 124 км/ч., допустимата
грешка при измерването в тези случаи е +/- 4 км, като във фиша е отразена
наказуема скорост от 60 км/ч, след приспадане на толеранса.
8
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
датата на деянието- 05.05.2022г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
Не на последно място следва да се има предвид, че въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/,
отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението
на чл.189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.
Не е необходимо като неразделна част от веществените доказателства -
клип и съответно снимки, да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак. В този смисъл е и
Решение от 16.02.2021 година по КАНД № 1079/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
За пълнота на съдебният акт и с оглед на направеното възражение в
съдебно заседание за неяснота относно кога и къде е била разположена
стационарната камера заснела нарушението,тъй като от приложената по
АНПр снимка на устройството не ставало ясно на кой ден и час било
използвано,следва да се посочи,че съдебната практика приема,че при
установеното правилно и пълно попълване на реквизитите в Протокола за
използване на АТСС, както и представената снимка, липсата на снимката на
разположението на АТСС не би било от естество да внесе обосновано
съмнение относно извършеното нарушение. В този смисъл са и Решение №
43 от 19.02.2018 година на Административен съд - Хасково по КАНД №
245/2017 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова, Решение №
1075 от 13.01.2020 година на Административен съд - Хасково по КАНД №
9
1284/2019 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева, Решение от
29.01.2021 година по КАНД № 1036/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Също за пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че действително в
Протокола за използване на АТСС не са посочени № на първо статично
изображение/видеозапис и № на последно статично
изображение/видеозапис,но този пропуск ,съдът приема за
несъществен,доколкото в останалата част същият е попълнен
коректно/касателно пътния участък,вида на пътя, пътен знак ограничаващ
скоростта, нейният размер,датата на използване на устройството,разстоянието
от пътния знак,начален и краен час на работа,броят на констатираните
нарушения и т.н.,като от приложената снимка към ЕФ и разпечатка се
потвърждават коректно попълнените данни в Протокола. Друг би бил
въпросът,ако от снимката се установяваше,че нарушението е заснето в час
извън посочения в протокола ,или в друг участък или при друго
ограничение,различно от посочените данни в протокола за използване на
АТСС.При това положение не може да се приеме доводът на защитата ,че
този липсваш реквизит опорочава процедурата и води до недоказаност на
извършеното нарушение.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точния час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението, поради което не се споделя доводът в тази
връзка за нарушено право на защита. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на
стационарното АТСС) се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв Протокол по
делото е представен, както вече бе посочено. В действителност в същия
липсва отбелязване на началото и края на контролирания участък, но горното
изискване Наредбата въвежда единствено при контрол във време на
движение, какъвто не е настоящият случай. По делото има събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че
са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването
на АТСС за контрол на скоростта - стационарта камера за контрол на
скоростта.
За пълнота следва да се посочи, че посочването на път II -88,км 1+500
посока на движение към ГКПП Капитан Петко войвода, е достатъчно за
означаване на мястото на нарушението. Още повече, че по делото е
10
представен и заснетият клип, на който освен автомобила, са отразени
локацията, включително с GPS координати. Ето защо изложените оплаквания
в насоката, която цели жалбоподателя, не се явяват основателни.
От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер
на автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на
нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от
съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от
системата с регистрирани нарушения, Съдът приеме, че доказват обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно
от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него
изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в
следствие на факта, че мястото на нарушението е обозначено с пътен знак за
ограничение на скоростта. При така попълнените данни в Протокола, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация
на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21,
ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП ограничение е предприел управление на автомобила без
да съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение,
определено от АНО от 60 км./ч., законодателят, в разпоредбата на ал. 2, т. 6
от същия текст, е предвидил за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв.,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава
с 50 лв. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно
обсъждането на неговата справедливост, изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
11
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за
отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП.
Предвид изложеното по – горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
Относно разноските по делото
С оглед изхода на делото,разноски в полза на жалбоподателя не се
дължат,а от страна на АНО не се претендират.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, вр.чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5870100 на
ОДМВР - Хасково, с който на К. В. П. с ЕГН ********** от гр.***********,
ул.„** ****** *********” № ***, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр
с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) , на основание чл. 189, ал.
4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер 650 лв., като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12