РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Велико Търново , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102040 по описа за 2020 година
Производство по чл. 49 от СК за прекратяване на брак с развод .
Ищцата А. А. М. твърди в исковата си молба, че с ответника са съпрузи
от 25.03.1977 година . От брака е родено едно дете, което е пълнолетно.
Излага, че от 2011 година живеят при фактическа раздяла. Бракът им
съществува само формално , прекъснати са всякакви връзки между тях. Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод, като дълбоко
и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
Претендира ползване на семейното жилище. Желае да възстанови
предбрачното си фамилно име. В съдебно заседание се явява лично и с
пълномощника си адв.Недялкова от ВТАК. Поддържа предявения иск.
Ответникът Ф. А. М. редовно призован , не се явява в съдебно
заседание. Не е депозирал в срок отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска.
1
Съдът, като се запозна със становищата на страните намира установено
следното:
Страните са сключили граждански брак на 25.03.1977 година, за което
е съставен акт за граждански брак № 0127/25.03.1977 г. на Община Велико
Търново . Не се спори, че роденото от брака дете е пълнолетно. В съдебно
заседание се събраха гласни доказателства . Разпитаната свидетелка Илиева
заяви, че живее на съпружески начала със сина на страните. Страните не
живеят заедно от 2011 година, когато ответникът заминал за Германия, а
ищцата останала в България. От тогава до момента съпрузите не са
поддържали никакви връзки-нито той се е прибирал в България, нито тя го е
посещавала в Германия. Когато синът им съобщил на баща си за заведеното
дело за развод, той отговорил, че не го интересува. Свидетелката заявява, че
според нея съпрузите не могат да живеят заедно, тъй като узнали, че
ответникът е създал семейство в Германия с друга жена, от която дори има
родено дете.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са
съпрузи и роденият от брака техен син е пълнолетен. Твърденията на ищцата
изложени в исковата молба се потвърдиха от показанията на
свидетелката, живуща на съпружески начала със сина на страните, които
съдът кредитира изцяло като достоверни, непротиворечиви и
безпристрастни. Установи се по делото, че след заминаването си през 2011
година за Германия ответникът трайно се е дезинтересирал от съпругата си.
Не се е завръщал в България, не са контактували помежду си, ищцата не го е
посещавала в Германия. Отношението му към брака проличава от изложеният
от свидетелката разговор между него и сина му, при който ответникът е
заявил, че не се интересува от заведеното от съпругата му дело за развод.
Свидетелката сподели, че според нея бракът не може да съществува, тъй като
ответникът има друго семейство в Германия, за което са разбрали от
социалните мрежи. Дори да няма доказателства за това иска за развод се
явява основателен, доколкото се доказа фактическа раздяла между
2
съпрузите. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите
може да иска развод , когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Според ППВС №10/1971 г. на ВС дълбоко е разстройството, при което между
съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение, другарски отношения,
бракът съществува само формално. Непоправимо е разстройството, което не
може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните съпружески
отношения. Продължителната фактическа раздяла може да е причина, или
проявление на дълбокото разстройство на брака. В конкретния случай
фактическата раздяла на съпрузите продължава повече от девет години , през
който период те живеят в различни държави и не поддържат контакт помежду
си. Безспорно се установи, че бракът между страните е само формален,
изпразнен от естественото си съдържание и неотговарящ на социалните си
функции. Следва да се отчете показаната дезинтересираност на ответника към
съществуването на брака изразена пред съда , както с липсата на отговор на
иска, така и с неявяване в съдебното заседание. Изложеното мотивира съда
да приеме, че са налице предпоставките за допускане на развод поради
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите,
без съдът да се произнася по въпроса за вината. По отношение претенцията
на ищцата да и се предостави за ползване семейното жилище, същата е
основателна. Ответникът не живее в жилището отдавна, установил се е в
чужбина, а ищцата обитава жилището от раздялата им и до момента. При тези
факти иска е основателен и следва да се уважи, като семейното жилище се
предостави за ползване на ищцата. Относно искането и да бъде възстановено
предбрачното и фамилно име то също е основателно и следва да се уважи.
След прекратяване на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно
име -ИСМАИЛОВА.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС допълнителна ДТ
по допускане на развода, която съдът определя на 25 лева , ведно с 5 лева
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист .
Водим от горното и на основание чл. 49 ,ал.1 от СК съдът
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен с Акт за граждански брак
№0127/25.03.1977 година на Община Велико Търново между Ф. А. М. с ЕГН
********** и А. А. М. с ЕГН ********** , като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Велико Търново , ул." Й......" № 26 на жената.
ЖЕНАТА след прекратяване на брака ще носи предбрачното си
фамилно име - И.........
ОСЪЖДА Ф. А. М. с ЕГН ********** от гр.Велико Търново , ул."
......." № 26 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВТРС ДДТ по допускане на развода в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
ведно с 5 /пет/ лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4