№ 66
гр. Шумен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500030 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №641 от 03.12.2021г. по гр.д.№1900/2021г. Районен съд-гр.Шумен е
отхвърлил предявените от „Ловец-01“ЕООД-гр.Т. срещу Агенция“Пътна инфраструктура“-
София, Пътно управление-Шумен, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.120 от
ЗОП за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7990.38лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за периода 2017г.-11.12.2018г., съобразно
изменението на размера на минималната работна заплата през съответния период, ведно със
законната лихва от 09.07.2021г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е и предявеният
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1105.34лв., вораторна
лихва върху главницата, считано от 27.02.2020г. до 08.07.2021г..
Решението е обжалвано от ответното дружество изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно, поради неправилно прилагане както на материалния закон, така и на
процесуалния закон. Същото протеворечало на действителното правно положение.
Безспорно се явявало обстоятеството, че формираната сума от 580.17лв., включвала в себе
си размера на минималната работна заплата към момента на подаване на офертата,
доколкото договорът за обществена поръчка имал за предмет дейност, изпълнението на
която преобладаващо била свързана с престирането на работна сила, респективно 50% от
стойността на договора за обществена поръчка била формирана от цена за труд. Не били
съгласни и с извода на съда, че при представяне на офертата осъщата била без
индивидуализация по пера, както и че към момента на провеждане на процедурата и
1
сключване на договора от 12.12.2016г. не била приложима разпоредбата на чл.116 от ЗОП, а
разпоредбата на чл.43 от ЗОП не действала. При изменение в нормативната уредба
законодателят бил предвидил, че процедурите започнали до влизане в сила на новия ЗОП се
довършвали по реда, по който били започнати. Възложителят намало как да променя клауза
от проекто-договора. В случая били налице непредвидени обстоятелства, които
възложителят при полагане на дължимата грижа не би могъл да предвиди. Възложителят
умишлено бил осуетил сключването на допълнително споразумение, доколкото съгласно
чл.33 от договора е предвидено изменение по чл.43, ал.2 от ЗОП/в сила към датат на
сключване на договора/ вещото лице в заключението си било посочило, че са изплатени
трудовите възнаграждения на служителите, които са пряко ангажирани с обществената
поръчка, като основното трудово възнаграждение за всеки един от работниците и равно на
минималната работна заплата за страната през съответната година. От публично достъпния
профил на купувача на АПИ било видно, че по други обществени поръчки за жива охрана
били сключвани допълнителни споразумения при изменение на МРЗ за страната , като ОПИ-
Шумен било сключило допълнително споразумение към друг договор за обществена
поръчка от 2019г. за изменение на цената на договора с оглед минималната работна заплата
за страната. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с
което предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира и присъждането на деловодни
разноски.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 12.12.2016 г. между възложителя- Агенция“Пътна инфраструктура“-София, Пътно
управление-Шумен и „Ловец-1“ЕООД-гр.Т. бил сключен договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет: “Осъществяване на охрана чрез СОТ и жива невъоръжена
денонощна охрана на имоти-държавна собственост, стопанисвани от ОПУ-Шумен за период
от две години. Съгласно чл.2 от договора срокът му бил двадесет и четири месеца, считано
от датата на подписването му. Съгласно чл.3, дължимата от възложителя цена на изпълнение
на договора на изпълнителя за предприетите и изпълнени действия по чл.1 възлиза на
87205.20лвв без ДДС и 104646.24лв. с ДДС, съгласно ал.2 на същия член, цената за
изпълнение на договора е окончателна, не подлежи на увеличение, включва изцяло
разходите за изпълнението на всички задължения по договора, разходите и плащанията за
изпълнение на дейностите по договора, съгласно изискванията на възложителя, както и
всички други присъщи разходи..
По делото е представен протокол от 12.12.2018г. за приключване изпълнението по
договора, подписан от представители на двете страни.
2
С писмо изх.№67/25.04.2018г., до Агенция „Пътна инфраструктура“, „Ловец-01“ЕООД-
гр.Т. е заявила промяна на минималната работна заплата в страната/която е определяща при
формиране възнаграждението на наетите служители, поради което и съгласно чл.43, ал.2,т.3
и 4 от ЗОП е посочено наличието на основания за сключване на допълнително
споразумение. В отговор на писмото, Областно пътно управление-Шумен е заявило липса на
основания за сключване на допълнително споразумение. С последващо писмо
№145/14.09.2018г. дружеството е направило уточнение в искането си, посочвайки че
исканото увеличение цената на договора в частта за физическата охрана е в съответствие с
чл.116, ал.2 от ЗОП. В отговор, с писмо от 30.11.2018г., АПИ, ОПУ-Шумен е посочило
възможност за сключване на допълнително споразумение при изпълнение на допълнителни
условия, във връзка с което са изискали представянето на посочени документи. Посочили са,
че след представяне на документите и спазване на изискванията, ще предприемат действия
за сключване на допълнително споразумение към действащия договор от 12.12.2016г..
С писмо изх.№175/11.12.2018г., ден преди приключване срока на договора, дружеството
е предоставило на възложителя исканите документи във връзка с подписването на
допълнително споразумение.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
разликата между исканото увеличение, на база увеличението на минималната работна
заплата за страната и платената сума по договора само за жива невъоръжена денонощна
охрана на имота-държавна собственост, стопанисван от ОПУ-Шумен за период от две
години възлиза общо на 7990.38лв., а размерът на обезщетението за забава възлиза на
1105.34лв.. На служителите, били изплатени трудови възнаграждения в размер на
20744.56лв. за 2017г. и 21795.09лв. за 2018г.. Определеното с договора възнаграждение било
изцяло изплатено от страна на възложителя., а на изпълнителя е върната внесената по
договора парична гаранция в размер на 4361лв..
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са претенции с правно основание с чл.79, ал.1 от ЗЗД/ищцовото дружество
излага, че поради изменение на минималната работна заплата за страната в срока на
договора за възлагане на обществена поръчка, му се следва допълнително възнаграждение
7990.38лв., съобразно изменението на размера на минималната работна заплата за страната
съгласно ПМС за 2017г. и 2018г./ и с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните по осъществяване на охрана
чрез СОТ и жива невъоръжена денонощна охрана на имоти-държавна собственост,
стопанисвани от ОПУ-Шумен за период от две години и изпълнение на задълженията й по
него.
3
Съдът намира, че по делото се установи, че страните са били в облигационни
отношения, уредени от договора за възлагане на обществена поръчка от 12.12.2016г., със
срок на действие до 12.12.2018г.. Безспорно е и че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си по договора.
Спор е налице, изпълнила ли е ответната страна в пълен размер соченото от ищцовата
страна насрещно задължение за заплащане на сумата от 7990.38лв., представляваща
допълнително възнаграждение за периода 2017г.-11.12.2018г., съобразно изменението на
размера на минималната работна заплата за страната съгласно ПМС за 2017г. и 2018г.
,съответно задължението си визирано в чл.33 от договора за възлагане на обществена
поръчка.
В случая размерът на следващото се възнаграждение е уговорено в конкретен размер-
87205.20лв. без ДДС и 104646.24лв. с ДДС, от които за денонощна невъоръжена охрана
административната сграда на ОПУ-Шумен-69685.20лв. без ДДС/по 580.71лв. за всеки
охранител/, като съгласно чл.3, ал.2, цената за изпълнение на договора е окончателна, не
подлежи на увеличение, включва изцяло разходите за изпълнението на всички задължения
по договора, разходите и плащанията за изпълнение на дейностите по договора, съгласно
изискванията на възложителя, както и всички други присъщи разходи. В договора
възнаграждението не е обвързано с размера на минималната работна заплата в сила за
съответния период, съответно не е предвидена автоматична промяна в размера му при
промяна размера на минимална работна заплата за страната. Предвид това и настоящата
инстанция намира, че ответната страна не дължи на ищеца допълнително възнаграждение в
размер на 7990.38лв., съобразно изменението на размера на минималната работна заплата за
страната съгласно ПМС за 2017г. и 2018г.
За да обоснове претенцията си за заплащане на допълнително възнаграждение,
ищцовата страна се позовава и на неизпълнение на задължението на ответната страна по
чл.33/неправилно изписан като чл.23/ от процесния договор за възлагане на обществена
поръчка. Съгласно сочената разпоредба, страните по договора нямат право да го допълват
или изменят, освен в случаите на чл.43, ал.2 от ЗОП/отм./, като в сочената разпоредба е
уреден начина по който се извършва изменението на договора /с допълнително
споразумение, по изключение/ и лимитативно са изброени случаите, в които може да бъде
допуснато изменение, като в т.3 и т.4 е отразена такава възможност при изменение на
държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е
дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12
месеца, или т.4 когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт -
до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него. Видно от
формулировката на сочената разпоредба от договора обаче, се касае за право, а не за
задължение на страните по него, поради което и несключването на такова допълнително
споразумение не би могло да се приеме за неизпълнение на задължението на възложителя по
договора.
Не рефлектира върху този извод на съда и обстоятелството, че тъй като към момента
4
на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка бил в сила ЗОП/обн. ДВ, бр.
13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, то приложение намирала разпоредбата на чл.116
от него, възпроизвеждаща разпоредбата на чл.43 от ЗОП/отм./. Съгласно текста на същата в
редакцията към датата на сключване на процесния договор, предвидена е само въможност,
не и задължение за изменение на сключени договори за възлагане на обществени поръчки,
при настъпване на определени обстоятества.
Само за пълнота следва да се отбележи и че в случая не се ангажираха надлежни
доказателства досежно наличието на предпоставката на чл.116, т.3 от ЗОП/в редакцията към
датата на сключване на договора/-поради обстоятелства, които при полагане на дължимата
грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение,
което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение.
От 2010г. размерът на минималната работна заплата е нараствал ежегодно, като дори
през 2015г./годината преди сключване на настоящия договор/, това е станало на два пъти.
Предвид това и не би могло да се приеме, че се касае за обстоятелства, които не са могли да
бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа. Не се установи и да е невъзможно
изпълнението при договорените условия. Изпълнението е извършено изцяло по време на
действието на договора, като писмото, с което изпълнителят уведомява възложителя за
наличие на нови обстоятества е от дата 25.04.2019г., повече от девет месеца след
увеличението на минималната работна заплата, извършено с Постановление №141 от
13.07.2017г.. Не се установява, с уговореното възнаграждение да се покриват изцяло
разходите за заплати на охраната, в размер на минималната работна заплата.
Що се касае до сочената от ищцовата страна разпоредба на §2, т.27 от ЗОП, даваща
дефиниция на понятието "непредвидени обстоятелства" /обстоятелства, които са възникнали
след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата
грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно
изпълнението при договорените условия/, същата касае само хипотезите визирани в
разпоредбите на чл.116, ал.2, т.1 от ЗОП /възникнала необходимост от извършване на
допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната
обществена поръчка/ и чл.164, ал.1, т.11 от ЗОП /необходимо възлагането на допълнителна
услуга или строителство на същия изпълнител при определени условия/ и е неприложима в
настоящия случай, в който не се касае за необходимост от допълнителни доставки или
услуги.
Твърденията, че възложителят умишлено осуетил сключването на допълнително
споразумение са изложени за пръв път с въззивната жалба, не са наведени своевременно с
исковата молба, поради което и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Предвид това и доколкото не се установи ищцовата страна, в качеството на
възложител по договора, да е имала задължение да заплати допълнително възнаграждение в
размер на 7990.38лв., съобразно изменението на размера на минималната работна заплата за
страната съгласно ПМС за 2017г. и 2018г./, неизпълнението на същото не ангажира
5
отговорността на възложителя. Заявената претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната
такава за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1105.34лв., за периода 27.02.2020г.
- 08.07.2021г..
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на жалбоподателя, а въззиваемата
страна не представила доказателства за сторени такива.
Доколокото се касае за търговски спор и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №641 от 03.12.2021г. по гр.д.№1900/2021г. на ШРС.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6