№ 21089
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110124034 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК:
********* /предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, доуточнена с
молба с вх. № 104494/25.05.2022 г., подадена чрез процесуалния му
представител – адв. В. Г. срещу С. В. С., с ЕГН: **********, с която се иска:
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 1071.67 лева, от които:
1. По договор за мобилни услуги с номер +************ от 26.08.2019 г.:
1. 38.39 лева – неплатени абонаментни такси /30.62 лева/ и
мобилни услуги /7.77 лева/ за периода от 15.08.2019 г. до 14.12.2019
г.;
2. 45.09 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
формирана от три абонаментни такси по 10.82 лева;
2. По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
+*************** от 12.07.2019 г.:
1. 109.09 лева – неплатени абонаментни такси /63.94 лева/ и
мобилни услуги /45.15 лева/ за периода от 15.08.2019 г. до
14.12.2019 г.;
2. 27.98 лева – месечни лизингови вноски /две вноски по 13.99 лева
за устройство Sony Xperia black;
3. 380.63 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, формирана от три абонаментни такси по 29.99 лева за
1
общо 110.50 лева и 270.13 лева разлика между стандартната цена и
промоционалната цена на устройство Sony Xperia black съобразно
оставащия срок на договора;
3. По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
+************* от 21.04.2018 г.:
1. 56.23 лева – неплатени абонаментни такси /53.93 лева/ и
мобилни услуги /2.30 лева/ за периода от 15.08.2019 г. до 14.12.2019
г.;
2. 5.38 лева – месечни лизингови вноски /две вноски по 2.69 лева/
за устройство Nokia 3 white;
3. 129.62 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, формирана от три абонаментни такси по 25.82 лева за
общо 77.46 лева и 52.16 лева разлика между стандартната цена и
промоционалната цена на устройство Nokia 3 white съобразно
оставащия срок на договора;
4. Неплатени лизингови вноски за периода от м.12.2019 г. до м.04.2020 г.
по договор за лизинг на устройство Nokia 3 white в размер на 13.45 лева
/ 5х 2.69 лева/.
5. Неплатени лизингови вноски за периода от м.12.2019 г. до м.06.2021 г.
по договор за лизинг на устройство Sony Xperia black в размер на 265.81
лева / 19х 13.99 лева/.
Присъждане на законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 71336/2021 г. по описа на
СРС до окончателното плащане на сумите не е поискано с исковата молба.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на поредица от договори за
мобилни услуги: 1/ договор от 26.08.2019 г. за мобилни услуги с предпочетен
номер +************; 2/ допълнително споразумение от 12.07.2019 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***************; 3/
допълнително споразумение от 21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*************.
Съгласно посочените договори на ответника били предоставени
съответните мобилни номера при месечна абонаментна такса от 12.99 лева с
ДДС, респ. 35.99 лева с ДДС респ. 30.99 лева с ДДС. С допълнителното
споразумение от 12.07.2019 г. на ответника било предоставено и мобилно
устройство марка Sony Xperia black на преференциална цена със съответния
абонаментен план, а с допълнителното споразумение от 21.04.2018 г. мобилно
устройство марка Nokia 3 white.
На следващо място се твърди, че в съответствие с договорите на
ответника са предоставяни мобилни услуги съответно издавани фактури за
следните периоди:
1/Досежно допълнителното споразумение от 21.04.2018 г. и
допълнително споразумение от 12.07.2019 г.:
1.1./ Фактура № **********/20.09.2019 г. за периода от 20.08.2019 г. до
2
19.09.2019 г. /срок за плащане - 05.10.2019 г./ - за общо 120,70 лева,
формирани, както следва: за неплатени абонаментни такси, използвани услуги
и лизингова вноска:
29,99 лева /без ДДС/ - абонаментна такса за предпочетен номер
+***************;
28.97 лева /без ДДС/ - ползвани услуги за +***************;
13.99 лева – лизингова вноска за устройство Sony Xperia black;
25,82 лева /без ДДС/ - абонаментна такса за предпочетен номер
+*************;
1,90 лева /без ДДС/ - ползвани услуги за номер +*************;
2,69 лева - лизингова вноска за устройство марка Nokia 3 white.
1.2./ Фактура № **********/20.10.2019 г. за периода от 20.09.2019 г. до
19.10.2019 г. /срок за плащане - 14.11.2019 г./ - за общо 95,87 лева,
формирани, както следва: за неплатени абонаментни такси, използвани услуги
и лизингова вноска:
29,99 лева /без ДДС/ - абонаментна такса за предпочетен номер
+***************;
8.66 лева /без ДДС/ - ползвани услуги за +***************;
13.99 лева – лизингова вноска за устройство Sony Xperia black;
25,82 лева /без ДДС/ - абонаментна такса за предпочетен номер
+*************;
0,02 лева /без ДДС/ - ползвани услуги за предпочетен номер номер
+*************;
2,69 лева - лизингова вноска за устройство марка Nokia 3 white
В исковата молба се уточнява, че от тези фактури се претендира сумата
от 198,68 лева.
Поддържа се, че ответникът не е заплатил дължимите по цитираните
фактури суми, поради което процесните абонаменти били деактивирани. В
тази връзка на ответника били начислени и неустойки, формирани от
трикратния размер на всеки абонаментен план, като заедно с това му били
начислени и оставащите лизингови вноски за двете устройства, както и
припадащият се остатък от преференциалната цена на устройствата, които
суми били обективирани в
1.3./Крайна фактура № **********/20.12.2019 г. / при срок за плащане –
м. 01.2020 г./, издадена за сумите, както следва:
- 198.68 лева – абонаментни такси, потребление и лизингови вноски;
- 279.26 лева – лизингови вноски и
- 510.25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори.
2/ Досежно договор за мобилни услуги с номер +************ от
26.08.2019 г.:
2.1/ Фактура № **********/15.09.2019 г. за периода от 15.08.2019 г. до
14.09.2019 г. /срок за плащане - 30.09.2019 г./ - за общо 28,72 лева,
формирани, както следва: за неплатени абонаментни такси и използвани
услуги
3
17,80 лева /без ДДС/ - абонаментна такса;
6.13 лева /без ДДС/ - ползвани услуги;
2.2/ Фактура № **********/15.10.2019 г. за периода от 15.09.2019 г. до
14.10.2019 г. /срок за плащане - 30.10.2019 г./ - за общо 14,28 лева,
формирани, както следва: за неплатени абонаментни такси и използвани
услуги
10,82 лева /без ДДС/ - абонаментна такса;
0.33 лева /без ДДС/ - ползвани услуги;
Уточнява се, че по двете фактури се претендира сумата от общо 38.39
лева.
Поддържа се, че ответникът не е заплатил дължимите по цитираните
фактури суми, поради което процесните абонаменти били деактивирани. В
тази връзка на ответника били начислени и неустойки, формирани от
трикратния размер на всеки абонаментен план, които суми били обективирани
във фактура № **********/15.12.2019 г. / при срок за плащане – м..01.2020
г./, издадена за сумите, както следва:
38.39 лева – абонаментни такси;
45.09 лева - неустойка.
Поддържа се, че посочените неустойки били изчислени
законосъобразно съгласно общите условия на дружеството, договора между
страните и практиката в полза на потребителите.
С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат
уважени. С исковата молба, а и в производството по ч.гр.д. № 71336/2021 г.
по описа на СРС са представени: договори за мобилни услуги с приложения
към тях/, фактури, общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото чрез назначения му особен представител е постъпил писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват. В тази връзка се оспорва между
страните да са налице твърдените облигационни отношения. Намира за
недоказано ответникът да е бил запознат с общите условия към договорите.
Възразява се срещу представителната власт на лицето, подписало договорите
от името на ищеца. Поддържа, че договорите противоречали на ЗЗП. Моли се
за отхвърляне на предявените искове
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2023 г. ищецът не се явява,
представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
Ответникът редовно призован, не се явява като не изпраща и
назначеният му особен представител. От страна на ответника не е изразено
допълнително писмено становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
4
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3834/05.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 71336/2021 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства / 1/ договор за мобилни
услуги от 07.03.2018 г. за номер +*************, с ценова листа към него и
декларация съгласие за запознаване с ОУ на дружеството и за приемането им,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
+************* от 21.04.2018 г. с договор за лизинг досежно устройство
Nokia 3 white и общи условия към него с декларация съгласие за запознаване
с ОУ на дружеството и за приемането им от 21.04.2018 г.; 2/ допълнително
споразумение от 02.01.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*************** с декларация съгласие за запознаване с ОУ на
дружеството и за приемането им и ценова листа; допълнително споразумение
от 12.07.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*************** с договор за лизинг досежно устройство Sony Xperia black
и общи условия към него с декларация съгласие за запознаване с ОУ на
дружеството от 12.07.2019 г. и ценова листа; 3/ договор за мобилни услуги с
номер +************ от 26.08.2019 г. с декларация съгласие за запознаване с
ОУ на дружеството от 26.08.2019 г. и ценова листа/ се установява, че между
страните са сключени сделки за доставка и ползване на мобилни услуги
съответно за продажба на две мобилни устройства в периода от 15.08.2019 г.
до м. декември 2019 г. /тъй като срока на договорите е 24 месеца, но с
последната фактура с начислено потребление е за отчетен период до
20.12.2019 г. – крайната фактура/. В посочените договори са уговорени цените
на абонаментните планове за всеки номер, както и ползваните отстъпки от
цената на всеки план. Всеки от договорите е подписан от ответника,
подписани за също договорите за лизинг, всяка от представените ценови
листи общите условия към договорите за лизинг, налице са и подписани от
ответника декларации съгласие, че приема общите условия на дружеството.
Поради това съдът не намира за нужно тези общи условия също да бъдат
подписани, след като потребителят е декларирал, че са му предоставени,
запознал се е с тях и го приема. От своя страна спрямо никой от документите
не е заявено конкретно оспорване на подписа на ответника, като не е
поискано и извършване на експертиза на същия. Такова оспорване не е
заявено и в първото по делото съдебно заседание.
По делото са представени фактури – обединени в две групи:
Първата група за предпочетен номер +*************** и за
предпочетен номер +************* – общо три фактури /две текущи и една
крайна/ - фактура № **********/20.09.2019 г. за периода от 20.08.2019 г. до
19.09.2019 г.; фактура № **********/20.10.2019 г. за периода от 20.09.2019 г.
до 19.10.2019 г. и крайна фактура № **********/20.12.2019 г.
С представените фактури, видно от приложените подробни извлечения
към тях /с изключение на крайната фактура/ са начислени следните вземания:
5
От представените фактури съдът приема за установени следните
вземания досежно номер +***************: неплатени абонаментни такси в
размер от 63.94 лева и мобилни услуги 45.15 лева за периода от 15.08.2019 г.
до 14.12.2019 г.; две месечни лизингови вноски за устройство Sony Xperia
black в размер на 27.98 лева; 380.63 лева – неустойка. Съгласно исковата
молба посочената неустойка е формирана от три абонаментни такси по 29.99
лева /без ДДС/ за общо 110.50 лева и 270.13 лева разлика между стандартната
цена и промоционалната цена на устройство Sony Xperia black съобразно
оставащия срок на договора. При преценка на тези суми обаче съдът намира,
че неустойката не възлиза на до три месечни абонаментни такси, както се
твърди с исковата молба – доколкото 3х29.99 лева прави 89.97 лева, а не
претендираните 110.50 лева. От фактурата не става ясно да е приложена
разликата до някаква отстъпка, защото дори да се приеме стойността на целия
абонаментен план от 35.99 лева то отново сумата би била по-ниска, а именно
107.97 лева.
Досежно номер +*************: неплатени абонаментни такси от 53.93
лева и 2.30 лева ползвани мобилни услуги за периода от 15.08.2019 г. до
14.12.2019 г., месечни лизингови вноски /две вноски по 2.69 лева/ за
устройство Nokia 3 white – в размер на 5.38 лева и 129.62 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Съгласно исковата молба неустойката
е формирана от три абонаментни такси по 25.82 лева или общо 77.46 лева и
52.16 лева разлика между стандартната цена и промоционалната цена на
устройство Nokia 3 white съобразно оставащия срок на договора – като в
случая няма математическо разминаване в сумите.
От сумите за абонаментни такси и ползвани услуги съгласно исковата
молба се претендират 198.68 лева.
Представените извлечения към фактурите не са оспорени от ответника с
конкретни доводи.
От втората група, представени по делото фактури – фактура №
**********/15.09.2019 г. за периода от 15.08.2019 г. до 14.09.2019 г., фактура
№ **********/15.10.2019 г. за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2019 г. и
крайна фактура № **********/15.12.2019 г. относно номер +************,
са начислени следните суми: 17,80 лева /без ДДС/ - абонаментна такса, 6.13
лева /без ДДС/ - ползвани услуги; 10,82 лева /без ДДС/ - абонаментна такса и
0.33 лева /без ДДС/ - ползвани услуги.
Уточнява се в исковата молба, че по двете фактури се претендира
сумата от общо 38.39 лева. С крайната фактура е начислена и сумата от 45.09
лева. В исковата молба се твърди, че същата е формирана от трикратния
размер на месечната такса по 10.82 лева. При извършване на съответната
сметка обаче съдът намира, че сумата възлиза на 3х10.82 лева – 32.46 лева
като отново не става ясно на какво се дължи разликата.
От представения договор за лизинг – от 21.04.2018 г. се установява, че
на ответника е предоставено устройство Nokia 3 white – като за същото е
внесена първоначална вноска от 55 лева с ДДС, а месечната вноска за 24
месеца възлиза на по 2.69 лева. Общата лизингова цена на същото с
6
абонаментен план е 116.87 лева. От договора за лизинг не се установява
стойността на устройството без абонаментен план.
Доколкото ответникът е прекратил плащанията по посочения договор за
лизинг за процесното устройство са останали незаплатени сумата от 13.45
лева /пет вноски по 2.69 лева/.
От представения договор за лизинг от 12.07.2019 г. се установява, че на
ответника е предоставено и устройство Sony Xperia black – за което няма
първоначална вноска. Месечната вноска за срок от 24 месеца е по 13.99 лева
месечно. Общата лизингова цена на същото с абонаментен план е 321.77 лева.
От договора за лизинг не се установява стойността на устройството без
абонаментен план.
Доколкото ответникът е прекратил плащанията по посочения договор за
лизинг за процесното устройство са останали незаплатени сумата от 265.81
лева /19 вноски по 13.99 лева/.
Съгласно общите условия на ищеца към договора за лизинг при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и незаплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор за
лизинг.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповед № 3834/05.02.2022 г. по ч.гр.д. №
71336/2021 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр.
100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като
целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането
по съдебен ред в исково производство.
Действително налице е известно затруднение при установяване
идентичността на вземанията, заявени в двете производства /заповедно и
исково/, но това се дължи на липсата на достатъчно подробно разграничение
на сумите, претендирани за услуги, абонаментни такси, лизингови вноски и
неустойка. Доколкото от съдържанието на исковата молба и представените по
делото доказателства това разграничение все пак се установява съдът приема
исковите претенции за допустими.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице
7
облигационна връзка в процесния период. В тази връзка и оспорванията на
ответника са неоснователни, доколкото се доказа, че същият е подписал
договорите, допълнителните споразумения и всички съпътстващи документи
вкл. декларация за получаване на ОУ.
Предвид установеното от фактическа страна съдът намира за
основателни следните претенции:
По договор за мобилни услуги с номер +************ от 26.08.2019 г.:
38.39 лева – неплатени абонаментни такси /30.62 лева/ и мобилни услуги
/7.77 лева/ за периода от 15.08.2019 г. до 14.12.2019 г. и 32.46 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, формирана от три
абонаментни такси по 10.82 лева. За разликата до 45.09 лева или за
сумата от 12.63 лева искът за неустойка следва да бъде отхвърлен,
доколкото не се установява на какво основание се претендира сумата.
По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
+*************** от 12.07.2019 г.: 109.09 лева – неплатени
абонаментни такси /63.94 лева/ и мобилни услуги /45.15 лева/ за периода
от 15.08.2019 г. до 14.12.2019 г.; 27.98 лева – месечни лизингови вноски
/две вноски по 13.99 лева за устройство Sony Xperia black; и 89.97 лева –
неустойка, формирана от три абонаментни такси по 29.99 лева. За
разликата до 110.50 лева или за сумата от 20.53 лева искът за неустойка
следва да бъде отхвърлен, доколкото не се установява на какво
основание се претендира сумата. Претенцията за неустойка следва бъде
отхвърлена и изцяло за сумата от 270.13 лева – разлика между
стандартната цена и промоционалната цена на устройство Sony Xperia
black съобразно оставащия срок на договора, доколкото в договора за
лизинг не е уговорена цената на устройството без абонаментен план и
така съдът не може да установи ползваната от ответника отстъпка
или дали неустойката е начислена правилно.
По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
+************* от 21.04.2018 г.: 56.23 лева – неплатени абонаментни
такси /53.93 лева/ и мобилни услуги /2.30 лева/ за периода от 15.08.2019
г. до 14.12.2019 г.; 5.38 лева – месечни лизингови вноски /две вноски по
2.69 лева/ за устройство Nokia 3 white; 77.46 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, формирана от три абонаментни
такси по 25.82 лева. Претенцията за неустойка следва бъде отхвърлена и
изцяло за сумата от 52.16 лева – разлика между стандартната цена и
промоционалната цена на устройство Nokia 3 white съобразно оставащия
срок на договора, доколкото в договора за лизинг не е уговорена цената
на устройството без абонаментен план и така съдът не може да
установи ползваната от ответника отстъпка или дали неустойката е
начислена правилно.
Неплатени лизингови вноски за периода от м.12.2019 г. до м.04.2020 г.
по договор за лизинг на устройство Nokia 3 white в размер на 13.45 лева
/ 5х 2.69 лева/.
Неплатени лизингови вноски за периода от м.12.2019 г. до м.06.2021 г.
по договор за лизинг на устройство Sony Xperia black в размер на 265.81
8
лева / 19х 13.99 лева/
В тази връзка следва да се отбележи само за пълнота, че действително е
допустимо уговаряне на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги – но същата е ограничена: за стойността на абонаментната
такса до края на договора, но не повече от 3 месечни такси. В случая ищецът
твърди, че е начислил три такива неустойки – при две от тях обаче, както се
отбеляза по-горе се установи математическо несъответствие между цената на
абонаментните планове умножена по три и крайната претендирана сума.
На последно място и с оглед възражението на ответника за липса на
представителна власт на лицето, подписало договорите от страна на ищеца
съдът намира същото за неотносимо към крайните изводи по делото. Това е
така, доколкото за ответника не са от значение вътрешните отношения между
дружеството и представляващите го лица след като именно ответникът е
неизправна страна по сделките.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 71336/2021 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 208.01 лева, от които 25 лева държавна такса и 183.01 лева –
адвокатско възнагражение с ДДС. С оглед изхода на делото съобразно
уважената част от установителната претенция от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 139.02 лева.
Длъжникът не претендира разноски и не представя доказателства за
извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 24034/2022 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 708.01 лева, от които 225 лева държавна такса, 183.01 лева –
адвокатско възнагражение с ДДС и 300 лева депозит за особен представител,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са
действително извършени, видно от представени по делото платежни
нареждания. От така посочените суми с оглед изхода на делото на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер 473.18 лева съобразно
уважената част от иска.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден РКО за
полагащия му се хонорар.
9
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. В. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. Люлин 4, бл. 464, вх. Б, ет. 4, ап. 414 ДЪЛЖИ на
„Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо 716.22 лева, от
които:
1. По договор за мобилни услуги с номер +************ от 26.08.2019 г.:
1. 38.39 лева – неплатени абонаментни такси /30.62 лева/ и
мобилни услуги /7.77 лева/ за периода от 15.08.2019 г. до 14.12.2019
г.;
2. 32.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
формирана от три абонаментни такси по 10.82 лева;
2. По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
+*************** от 12.07.2019 г.:
1. 109.09 лева – неплатени абонаментни такси /63.94 лева/ и
мобилни услуги /45.15 лева/ за периода от 15.08.2019 г. до
14.12.2019 г.;
2. 27.98 лева – месечни лизингови вноски /две вноски по 13.99 лева
за устройство Sony Xperia black;
3. 89.97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
формирана от три абонаментни такси по 29.99 лева;
3. По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
+************* от 21.04.2018 г.:
1. 56.23 лева – неплатени абонаментни такси /53.93 лева/ и
мобилни услуги /2.30 лева/ за периода от 15.08.2019 г. до 14.12.2019
г.;
2. 5.38 лева – месечни лизингови вноски /две вноски по 2.69 лева/
за устройство Nokia 3 white;
3. 77.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
формирана от три абонаментни такси по 25.82 лева;
4. 13.45 лева – неплатени лизингови вноски за периода от м.12.2019 г. до
м.04.2020 г. по договор за лизинг на устройство Nokia 3 white / 5х 2.69
лева/.
5. 265.81 лева - неплатени лизингови вноски за периода от м.12.2019 г. до
м.06.2021 г. по договор за лизинг на устройство Sony Xperia black / 19х
13.99 лева/
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 71336/2021 г. по описа на СРС КАТО
ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност иска за сумата от общо 355.45 лева
/разликата до пълния размер на претенциите от 1071.67 лева/, формирана,
10
както следва: 52.16 лева – разлика между стандартната цена и
промоционалната цена на устройство Nokia 3 white съобразно оставащия срок
на договора за лизинг на същото; 270.13 лева – разлика между стандартната
цена и промоционалната цена на устройство Sony Xperia black съобразно
оставащия срок на договора за лизинг на същото; 12.63 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с номер
+************ от 26.08.2019 г. и 20.53 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с номер +*************** от 12.07.2019 г.
ОСЪЖДА С. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Люлин
4, бл. 464, вх. Б, ет. 4, ап. 414 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 / сумата от общо 139.02 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 71336/2021 г. по
описа на СРС и сумата от общо 473.18 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 24034/2022 г. на СРС съобразно
уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 71336 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11