№ 7751
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110129723 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С постановеното по делото решение № 4408/14.03.2025г. е отхвърлен искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Д.Е.“ ООД, ................... да заплати Л. Б. Д., ЕГН
**********, сумата от 478.04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.08.2022г. до 22.05.2024г. върху сумата от 2237.04 лева, представляваща неизплатена част
от трудови възнаграждения, дължими на ищцата от ответника за периода от 29.03.2020г. до
29.03.2021г. по силата на съществувало между страните трудово правоотношение въз основа
на трудов договор от 17.01.2005г., а по претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата от 2237.04 лева за периода от подаване на исковата молба в съда- 23.05.2024г., до
заплащане на сумата на 17.09.2024г.- в хода на настоящия процес, в мотивите на решението
е разяснено, че с извършеното в хода на процеса второ плащане- от 20.11.2024г., е погасена
не само сумата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а и претенцията за
законна лихва, като това се установява от представеното от ответника платежно нареждане
от 20.11.2024г., а и не е оспорено от името на ищцата.
Наред с това, в решението по съществото на правния спор изрично е изяснено, че
доколкото претенцията за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба не
представлява самостоятелен иск, а законна последица от уважаване на иска с предмет
главното задължение, въпреки установената в хода на съдебното дирене недължимост на
законната лихва поради заплащането й в хода на процеса, съдът не следва да се произнася с
отделен отхвърлителен диспозитив по същата- в този смисъл постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 7 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1556/2020 г., I т. о., ТК, решение №
14 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1293/2020 г., I т. о., ТК.
С молба от 19.03.2025г. от името на ищцата е заявено искане за допълване на
постановеното по съществото на правния спор решение, като в нейна полза бъде присъдена
законната лихва върху сумата от 2237.04 лева от датата на предявяване на иска- 23.05.2024г.,
до датата на плащане на сумата от 2237.04 лева - 17.09.2024г.
В предоставения от съда и законоустановен едноседмичен срок е постъпил отговор на
молбата с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК от името на ответника, с който е изразено
1
становище за неоснователност на искането за допълване на постановеното по делото
решение, като се поддържа, че по делото са представени доказателства за заплащане както
на претендираното обезщетение за забава, така и на законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
Молбата от 19.03.2025г. от името на ищцата за допълване на постановеното по делото
решение е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения едномесечен
срок от връчване на решението на страната от лице с правен интерес да иска допълването.
Разгледано по същество, искането за допълване е неоснователно.
Това е така, тъй като, както бе изяснено, в крайния съдебен акт по съществото на
правния спор съдът е формирал воля по въпроса за дължимостта на законната лихва върху
сумата от 2237.04 лева за периода от подаване на исковата молба в съда- 23.05.2024г., до
заплащане на сумата на 17.09.2024г., като е счел, че с оглед допуснатото от работодателя
неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението да заплати следващите се на
ищцата трудови възнаграждения такава е принципно дължима, но е счел претенцията за
неоснователна поради заплащане и на дължимата законна лихва в хода на процеса. С оглед
на това и доколкото съобразно цитираната и в съдебното решение практика на касационната
инстанция- постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 7 от 16.08.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1556/2020 г., I т. о., ТК, решение № 14 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1293/2020 г., I
т. о., ТК, по тази претенция, доколкото не представлява самостоятелна искова такава,
отделен отхвърлителен диспозитив не се дължи, такъв не се и съдържа в решението, чието
допълване се иска.
По изложените фактически и правни съображения искането с правно основание чл.
250, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата, съдържащо се в молба с вх.
96780/19.03.2025г., за допълване на постановеното по делото решение № 4408/14.03.2025г.
чрез произнасяне по заявената от нейно име претенция за законна лихва.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване препис от него на страните – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2