№ 12287
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110136886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 201370/19.06.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу
ответника Е. В. А. (З.) положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 291.85 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна
лихва от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на
29.29 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410
ГПК от 08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 66785/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в г****** за който през периода
01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. е доставена топлинна енергия до потребителя, остойностена в
размер на 291.85лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради
неплащане била начислена лихва за забава в размер на 29.29 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 27.11.2023 г. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот и през процесния
период и в това му качество се явява клиент на топлинна енергия, като съдържанието на
правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на
1
ищеца от 05.12.2023г., на 08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 66785/2023 г. по описа на СРС, 27 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са
претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. В. А. (З.) не е депозирала отговор на исковата
молба. На 22.01.2025г. ответникът е подал молба, в която излага твърдения, че е заплатил
изцяло претендираните от ищеца парични вземания, както и разноските по делото. В
подкрепа на тези твърдения представя фискален бон от 22.11.2024г. за заплатена в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД сума общо от 458,95 лева, включваща главница в размер на
291,85 лева, мораторна лихва в размер на 29,29 лева, законна лихва в размер на 37,81 лева и
съдебни разноски в размер на 100 лева. Моли в полза на ищеца да се присъдят разноски в
минимален размер.
С молба от 27.01.2025г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е потвърдил, че с
извършеното от ответника плащане от 458,95 лева са били погасени всички процесни суми в
хода на процеса, като моли да му бъде присъдено единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В проведеното съдебно заседание на 24.04.2025г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че всички суми са платени. Сочи, че незаплатено е останало единствено
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер, което молят да им бъде присъдено.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период. Ответникът, при установяване на горните
обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че извършеното от ответника в хода на исковото производство плащане
на сумата от 458,95 лева, съответстваща напълно на претендирания от ищеца като непогасен
остатък от главницата за стойността на доставената топлинна енергия, по естеството си
съставлява признание на исковата претенция по основание и размер, поради което
възникването на вземането в полза на ищеца е установено по делото. Следователно
предпоставките за възникване на процесните вземания са безспорни, а и се установяват от
останалите доказателства по делото. Независимо от това, предявените искове подлежат на
отхвърляне именно поради извършеното цялостно плащане от страна на ответника на
процесните парични вземания. Както с молба от 27.01.2025г., така и в първото по делото
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава постъпилото плащане на
претендираните суми с фискален бон от 22.11.2024г., с което задълженията са били погасени
изцяло, което представлява признание на факт по см. на чл.175 ГПК, а именно за цялостно
плащане на претендираните суми, с оглед на което исковете са доказани по основание и
размер, но следа да се отхвърлят на основание чл.235, ал.3 ГПК поради плащане в хода на
процеса.
По отговорността за разноски:
2
Тъй като задълженията на ответника са платени в хода на процеса след връчване на
преписа от исковата молба, а не на техния падеж, ответницата е дала повод за образуване на
делото и дължи сторените от ищеца разноски. В заповедното производство ищецът е сторил
разноски в общ размер на 75 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), а в
исковото производство е заплатил държавна такса в размер на 25 лева. От представения
фискален бон се установява, че ответникът е заплатил посочените съдебни разноски, поради
което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски само за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което съдът определи в минимален размер на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. В. З., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 291.85 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. за топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се
в *******, ведно със законна лихва от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 29.29 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., за които
има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 66785/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Е. В. З., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 100,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред Софийски районен съд за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
- трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3