РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Русе, 01.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на 16
февруари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 55 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Сади – 93“ ООД,
със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя С.И.Т., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 418–ФК от 30.12.2020
г. на В.И.Д. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на
търговски обект
– склад, находящ се
в гр. Русе, ул. „Търговска“ № 1, стопанисван от „Сади – 93“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената стойност
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират основания за материална и процесуална незаконосъобразност
на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят
претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост. Иска да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а
жалбата срещу него – неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите.
По фактите липсва спор между страните. От представените с
административната преписка писмени доказателства се установява, че на 23.12.2020
г. е извършена проверка на търговски обект - склад, находящ се в гр. Русе, ул.
„Търговска“ № 1, стопанисван от „Сади – 93“ ООД, при която е констатирано, че при извършена контролна
покупка на 2 пакетчета фъстъци и 2 бр. минерална вода на обща стойност 2.20
лв., заплатена в брой от орган по приходите на 23.12.2020 г. в 11:52 часа,
дружеството не е издало фискална касова бележка от наличните, въведени в
експлоатация и работещи два броя фискални устройства, с изградена дистанционна
връзка с НАП.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за
извършена проверка /ПИП/ № 0430574 от 23.12.2020 г. /л. 6 - л. 8 от
преписката/. В него и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се
потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 23.12.2020 г. Посочено
е още, че при извършена проверка на касовата наличност не е установена разлика
между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава, при
съобразяване на въведените и изведените от касата за деня суми.
Във връзка с констатациите при проверката е прието, че
търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На това основание с процесната ЗНПАМ, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка запечатване на гореописания
търговски обект, находящ се в гр. Русе и стопанисван
от „Сади – 93“ ООД,
със седалище: гр. Русе, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни (л. 1 – л. 4 от преписката).
За
административното нарушение впоследствие е съставен и АУАН от 07.01.2021 г.
/л.23 и л.24 от преписката/.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.Т.
- съдружник в дружеството и упражняваща трудова дейност като счетоводител на
търговеца „Сади – 93“ ООД.
Тя изяснява, че провереният обект, стопанисван от дружеството, представлява
голям склад и офиси, в който склад се продават безалкохолни напитки, захарни
изделия, кафета. Търговията е основно разносна - по предварителни заявки на
клиенти се разнасят стоки до обектите им с превозни средства – товарни бусове,
собственост на „Сади – 93“ ООД, като преди това стоките се заделят
в склада, минават през баркод-четец и се издава фактура от дружеството като
доставчик на стоките. Продажби на място на клиенти са единични случаи, като за
този вид продажби отговаря служител В.С., която още преди датата на проверката
е отсъствала, първоначално поради болест, а впоследствие - поради ползване на
неплатен отпуск. За последните обстоятелства от оспорващия са представени
болничен лист от 09.12.2020 г.; молба за ползване на неплатен годишен отпуск
№352 и Заповед №352 от 18.12.2020 г. за разрешаване на ползването му, видно от
които служителката Саджаклиева е била в отпуск по болест в продължение на 10
дни, считано от 09.12.2020 г. до 18.12.20202 г., а впоследствие отсъствието й е
продължило поради ползване на неплатен отпуск до 31.12.2020 г., вкл. и на датата
на извършената проверка от приходните органи в склада - 23.12.2020 г.
Св. Т. установява и това, че
дружеството освен търговия, извършва и други дейности - по транспортиране на
стоки, претоварване на стоки. За тези дейности складът /провереният обект/ също
се ползва като в него стоките се разтоварват, сортират, в някой случаи се
претеглят, претоварват се на превозни средства за транспортирането им в
съответни направления. Отделно от това, по данни от събраните гласни
доказателства в склада се намират хладилни камери, които дружеството е отдало
под наем и които се ползват от две други фирми - фирма дистрибутор на млечни
продукти с марката „Елена“ и фирма, търгуваща с месо, предимно внос от Румъния.
Според свидетелката, която е и счетоводител на оспорващото дружество,
задълженията към фиска се внасят своевременно и няма непогасени такива. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелката относно характера и видовете дейности
на дружеството в процесния обект, създадената организация за осъществяването
им, относно липсата на неизпълнени публични задължения, ползването на хладилни
съоражения в обекта от трети лица, тъй като показанията са подробни, логични и
се подкрепят от другите налични по делото доказателства и данни. Така в
съставения от проверяващите ПИП от 23.12.2020 г. е обективирана констатацията,
че “търговският обект е склад за
продажба на хранителни стоки;извършва се разнос; основната дейност е търговия
на едро със захарни изделия, безалкохолни и кафе; предлага се транспорт на
стоки и товарно-разтоварна дейност”, а по административната преписка, вкл. и по
делото липсват данни за извършвани от търговеца предходни нарушения по Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. и ЗДДС, както и за наличие на непогасени публични
задължения.
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена от упълномощен служител на
юридическото лице Диляна К.Т.- счетоводител на 07.01.2021 г., видно от
собственоръчно попълнена и подписана от лицето разписка /л.5 от преписката/.
Жалбата до съда е подадена чрез куриер и е входирана при административния орган
на 18.01.2021 г., с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата основателна.
В чл.186, ал.3 от ЗДДС
законодателят е предвидил възможност за делегиране на правомощието за издаване
на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед е
издадена от К.А. – изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1 от Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.30 и л.31 от
преписката/ началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция “Оперативни
дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. С т.1 от Заповед
№ ЗЦУ-928/05.07.2018 г. е наредено при отсъствието на държавния служител Б.Г.С.
– началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от К.А., заемащ длъжността началник
сектор „Мобилни групи“ – Варна в отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП /л.32 и 33 от преписката/. Видно от приложената
на л.36 от преписката Заповед № 10175/06.11.2020 г. на директора на Дирекция
„Управление на човешките ресурси“, на Б.Г. е разрешен отпуск, считано от
16.11.2020 г. до 30.12.2020 г., включително. Следователно, обжалваният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия, при условията на заместване – от
временно изпълняващия посочената длъжност държавен служител и при надлежно
доказана временна обективна невъзможност за титуляра на длъжността да изпълнява
делегираните му правомощия.
Спазена е изискуемата писмена форма, но заповедта не
отговаря на изискванията за мотивиране – чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2,
т.4 от АПК досежно определения срок на ПАМ, което съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, а следователно и
отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
По силата на приложената като правно основание за
издаване на процесната заповедта норма на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
/ред. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), компетентният орган по
приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, в случая фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) по смисъла на последната цитирана
разпоредба. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат
извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение, респ. установено
неизпълнение на задължението за издаване на ФБ, административният орган действа
при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид бездействие той е
длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно,
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт. От своя страна разпоредбата на чл.13 от АПК урежда
задължението на административните органи своевременно да огласяват публично
критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на
своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите
му. Така огласените критерии обвързват издалия ги орган и тяхното неспазване
съставлява нарушение на принципа на последователност и предвидимост, което води
до материална незаконосъобразност на издадения акт, отменително основание по
чл.146, т.4 от АПК. Същевременно мотивите на акта, издаден при условията на
оперативна самостоятелност, следва да съдържат конкретни съображения по така
обявените критерии, въз основа на които е определена конкретната
продължителност на мярката. Тяхното отсъствие съставлява нарушение на изискването
по чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на акта, а
следователно и съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което обстоятелство е основание за неговата отмяна.
Задължителни за органите по приходите критерии, спрямо
които следва да се определя продължителността на срока на ПАМ, се съдържат в издаденото от изпълнителния директор
на НАП Общо становище от 01.06.2020 г. относно налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ), определяне на срока на ПАМ и допускане на
предварително изпълнение на ПАМ по реда на чл.186 и чл.188 от ЗДДС. Както е
посочено в цитираното становище, неговата цел е уеднаквяване на
административната практика. На органите по приходите са дадени указания, според
които, при всяко конкретно нарушение е необходимо да се извършва индивидуална
преценка за срока за същинско налагане на административната мярка като се
преценява всяко конкретно обстоятелство, имащо значение за определяне на този
срок. Посочено е, че при определяне на продължителността му следва да се
съблюдават следните критерии: тежест на извършеното
нарушение; повторност на нарушението; цялостно поведение на търговеца
(подаване/неподаване на декларации, наличие на предходни нарушения и наложени
наказания, установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с
влязъл в сила ревизионен акт или акт по чл.106 от ДОПК, други публични задължения),
наличие на данни за други действия или бездействия на проверявания, насочени
към укриване на приходи или към препятстване възможността за извършване на
контролни действия (например случаи на недопускане на органите по приходите в
обекта или непредставяне на изискани документи при данъчно-осигурителен
контрол), включително и наличие на неплатени задължения, дейността на
търговския обект – постоянна или сезонна; тип и големина на търговския обект;
местоположение на обекта, човекопоток, брой работници или служители, заети в
обекта; установена значителна разлика в касовата наличност; смяна на
стопанисването на обекта при последователно извършване на еднородна дейност в
един и същ търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи
съгласувано по чл.96, ал. 10 от ЗДДС.
В
случая мотивите на оспорената заповед не съдържат анализ на приета за
установена фактическа обстановка по посочените в цитираното становище критерии.
Нещо повече, съображенията на административния орган относно продължителността
на срока на ПАМ са бланкетни, общи, без привръзка с факти, релевантни за
конкретния казус. От изложените мотиви, в голямата си част с декларативен
характер за значимостта на охраняваните обществени отношения, последиците от
нарушението и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния
бюджет, предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение, не става
ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния
размер, предвиден в закона. Липсват каквито и да е съображенията относно
неконстатираните други нарушения по ЗДДС, и в частност от вида на процесното,
както и относно липсата на непогасени задължения от публичен характер във
връзка с дейността на юридическото лице. Органът не е отчел и спецификата на
обекта – склад за търговия на едро, която се осъществява предимно чрез разнос,
каквито данни са констатирани при проверката и отразени в ПИП, а впоследствие
са потвърдени от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства. Не е установено и това, че продажбите на място и на дребно в
склада, каквато е контролната покупка, са по изключение. При определяне на
срока на ПАМ не са отчетени и други релевантни обстоятелства - това, че
дружеството, освен търговията на хранителни стоки, развива и логистични
дейности, за които ползва същия склад; това, че в обекта се намират съоражения
/хладилни камери/, ползвани от трети лица - наематели на дружеството за
съхранение на подлежащи на бързо разваляне продукти, и то в големи количества –
месо и млечни продукти. При проверката не е установена разлика в касовата
наличност, което указва на липсата на неиздаване на ФБ при приети други
плащания за извършени продажби и следователно на инцидентен характер на
констатираното от приходните органи процесно правонарушение. По делото липсват
данни, които да обосновават направените от административния орган изводи, че
поведение на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина,
че организацията в търговския обект няма за цел спазването на данъчното
законодателство, както и че една от целите пред търговеца е отклонението от
данъчно облагане. Според съда продължителността на
административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане. В разглеждания случай налагането
на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно, доколкото
то засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко
нарушение на чл.6, ал.2
от АПК (в този смисъл вж. напр. решение
№ 13878 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 7772/2020 г., I о., по което като несъразмерна по своята продължителност е
счетена и мярка от 7 дни).
По гореизложените съображения съдът намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, на което основание се следва отмяната
й.
С оглед основателността на жалбата,
на оспорващата страна се следват направените по делото разноски по аргумент от
чл.143 от АПК. Жалбоподателят е сторил такива за адвокат в размер на 500 лв. –
договорено и заплатено в брой възнаграждение, видно от представения договор за
правна защита и съдействие /л.19 от делото/ и 50 лв. - за държавна такса
/документ на л.13 и л.14 от делото/ или общо 550 лв., които разноски се
присъждат на страната.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на
„Сади – 93“ ООД,
със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя С.И.Т., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 418–ФК от 30.12.2020
г. на В.И.Д. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на
търговски обект
– склад, находящ се
в гр. Русе, ул. „Търговска“ № 1, стопанисван от „Сади – 93“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция по
приходите да заплати на „Сади – 93“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
“Болярска” №28, ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.Т., сумата 550
лева разноски по
делото.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: