РЕШЕНИЕ
№ 22636
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110112657 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Д. Г. Т. и А. Г. М. след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 52064/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците:
- по отношение на ответника Д. Г. Т. за: цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 805,62 BGN (осемстотин
и пет лева и 62 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 27.08.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024 г. в
размер на 143,41 BGN (сто четиридесет и три лева и 41 стотинки), цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 9,89 BGN
(девет лева и 89 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 27.08.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024 г. в
размер на 2,68 BGN (два лева и 68 стотинки), държавна такса в размер на 19,23 BGN
(деветнадесет лева и 23 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,67
BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки);
- по отношение на ответника А. Г. М. за: цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 805,62 BGN (осемстотин
и пет лева и 62 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 27.08.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024 г. в
размер на 143,41 BGN (сто четиридесет и три лева и 41 стотинки), цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 9,89 BGN
(девет лева и 89 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 27.08.2024г. до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024 г. в
размер на 2,68 BGN (два лева и 68 стотинки), държавна такса в размер на 19,23 BGN
(деветнадесет лева и 23 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,67
BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки);
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, , като всеки
от тях отговаря за дълга съобразно припадащата му се част от собствеността на имота.
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както
е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Д.
Т., с който прави общо оспорване по отношение на основателността на предявените
искове. Оспорва факта на доставка на услуги от страна на ищеца, както и начина на
дялово разпределение. Оспорва като неоснователни и предявените искове за
мораторна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 23.09.2025 г. и
допълнен и обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на
27.11.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси,
формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в
исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
От приетия по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по
чл. 55 от ЗПИНМ № г., се установява, че на 05.08.1974 г. лицата Г и Диа М. са
придобили собствеността върху процесния имот, а именно: апартамент , находящ се в
гр. София, ж.к. „
Установява се освен това от приетото удостоверение за наследници на лицето Г
че същият е починал на 21.02.2011 г., като е оставил четирима наследници по закон, а
именно: ДМ. – съпруга, която е починала на 29.11.2011 г., и три дъщери: Иа Г. Х. и
ответниците по делото Д. Г. Т. и А. Г. М..
От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Д се установява,
че същата е починала на 29.11.2011 г., като е оставила два наследници по закон, а
именно нейните дъщери И Г. Х. и ответницата по делото Д. Г. Т..
Процесният имот е придобит при действието на Семеен кодекс обн. Обн. ДВ. бр.
23 от 22.03.1968 г. – отменен, съгласно чл. 13, ал. 1 от който, недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и
служат за задоволяване нуждите на семейството. Ето защо всеки от двамата съпрузи
при прекратяване на имуществената общност е притежавал по ½ част от имота.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Установи се, че единствено ответницата Д. Г. Т. е наследник и на двамата
собственици на имота, като ответницата Г. М. е наследница единствено на Гв. Ето
защо, ищцовото дружество неправилно е определило притежаваните от всяка от
ответниците идеални части от имота. Ответницата Д. Г. Т. е наследила 5/12 ид. части от
имота /3/12 от нейната майка Д М. и 2/12 от нейния баща Г/, докато ответницата А. М.
е наследила 2/12 ид. части от имота от нейния баща Гв. Останалите 5/12 ид. части от
имота са наследени от Иа Г. Х., която не е ответник в производството. Срещу
последната е налице влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 52064/2024
г. по описа на СРС и издаден изпълнителен лист.
3
По делото не се установи след придобиването на имота по силата на наследствено
правоприемство, същият да е отчужден впоследствие. Ето защо може да се направи
извод, че ответниците са собственици на имота в процесния период в посочените по-
горе части, респ. потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за
енергетиката и следователно се намират в облигационно отношение с доставчика на
тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на
въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на
ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният
от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е
доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в
производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Общият размер на сумата, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за процесната партида в процесния период, възлиза на 2416,86 лева, като 2/12
части от тях се равняват на сумата от 402,86 лева. До този размер следва да бъде
уважен предявеният иск срещу А. Г. М., като за горницата до пълния предявен иск от
805,62 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 5/12 части от начислената
сума по процесната партида възлизат на 1007,03 лева. Искът срещу ответницата Д. Г.
Т. е предявен за сумата от 805,62 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен
размер.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса
дължат ли ответниците същите. Не се установява от приетите по делото доказателства
в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ за сградата, в която се намира
процесният имот, да е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от
Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. По делото
не е представен сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение.
Същевременно по делото е приет констативен протокол № 1248/03.10.2008 г., съставен
от „Топлофикация София“ АД, от който се установява, че в процесната сграда не
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна
енергия поради изградена еднотръбна вътрешно – отоплителна инсталация. При тези
данни, не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците за заплащане на
услуга, за която не е проведено доказване, че е предоставена на соченото от ищеца
договорно основание. Предявените искове за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с
Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ, като същите са
публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. /с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150 ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
4
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а съгласно ал. 2, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Следователно клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32,
ал. 3 от общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок
след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът
на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване
на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на
падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответникът е изпаднал в забава относно
задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след
издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2022 г., т. е. от
15.09.2022 г. и до посочената крайна дата той дължи обезщетение за забава върху
установения главен дълг.
Между страните е отделен като безспорен фактът на коректно изчисляване на
размера на лихвата за забава, поради което не е допуснато изготвянето на ССчЕ.
Общият размер на сумата, представляваща лихва за забава върху цената на доставена
топлинна енергия за процесната партида в процесния период, възлиза на 430,23 лева,
като 2/12 части от тях се равняват на сумата от 71,71 лева. До този размер следва да
бъде уважен предявеният иск срещу А. Г. М., като за горницата до пълния предявен
иск от 143,41 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 5/12 части от
начислената сума за лихва за забава по процесната партида възлизат на 179,26 лева.
Искът срещу ответницата Д. Г. Т. е предявен за сумата от 143,41 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер.
Съдът достигна до извод за неоснователност на претенцията за заплащане на цена
за дялово разпределение, поради което неоснователен се явява и акцесорният иск за
лихва за забава върху тази сума. Освен това по отношение на цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция в се явява неоснователна и на
това основание.
5
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Д. Г. Т. следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 525,14 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 81,02 лева държавна такса, 394,77 лева възнаграждение за особен
представител и 49,35 лева юрисконсултско възнаграждение съобразно претендирания
размер от шщцовото дружество и разделен съобразно припадащата й се част от дълга.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата А. Г. М. следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 65,20 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 40,52 лева държавна такса и 24,68 лева юрисконсултско
възнаграждение съобразно претендирания размер от шщцовото дружество и разделен
съобразно припадащата й се част от дълга.
Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да им бъдат присъждани.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответниците, като съобразно уважената част от исковете, ответницата
Д. Г. Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 35,43 лева
/18,98 лева държавна такса и 16,45 лева юрисконсултско възнаграждение/, а
ответницата А. Г. М. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 17,71 лева /9,49 лева
държавна такса и 8,22 лева юрисконсултско възнаграждение/, пропорционално на
уважените искове.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. Г. Т., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 805,62 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с аб. и адрес: гр.
София, ж.к. „, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.08.2024 г. до
погасяване на задълженията, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата
от 143,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
20.08.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане за възнаграждение за услугата дялово
разпределение в размер от 9,89 лева за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., както
и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 2,68 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 20.08.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.09.2024 г. по ч. гр.
дело № 52064/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А. Г. М., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 402,86 лева, представляваща цена на доставена
6
топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с аб.и адрес: гр.
София, ж.к. „, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.08.2024 г. до
погасяване на задълженията, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата
от 71,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
20.08.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска за установяване на вземане за цена на топлинна
енергия за горницата до пълния предявен размер от 805,62 лева, както и иска по чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане, представляващо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за горницата до пълния предявен размер от 143,41 лева; иска по чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане за възнаграждение за
услугата дялово разпределение в размер от 9,89 лева за периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г., както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за
сумата от 2,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 20.08.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.09.2024
г. по ч. гр. дело № 52064/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Т., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 525,14 лева разноски в исковото производство и
сумата от 35,43 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 65,20 лева разноски в исковото производство и
сумата от 17,71 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7