Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,17. 02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с-я ГЮЛСЕВЕР САЛИ
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 3192
по описа за 2021 г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20260656 от 25.11.2020
г. по гр.д.№ 3587 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 178 състав се:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.С.Т., срещу Главна Дирекция
„Гранична полиция“ - МВР, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ за заплащане на сумата
от 1827,04 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 258 часа за периода от 10.12.2016 г. – 10.12.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 23.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 237,98 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимото допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143 за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Главна Дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, да заплати на К.С.Т., сумата от 1597,04 лв.-
възнаграждение за незаплатен извънреден труд от 225,30 часа за явяване 30 минути
по-рано преди всяка работна смяна за периода от 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г.
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на
23.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане и 207,86 лв. лихва за
забава върху главницата от 1597,04 лв.-. за периода от 01.01.2017 г.-10.12.2019
г. като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата от 1597,04 лв.
за периода от 10.12.2016 г.-31.12.2016 г.
Срещу така постановеното
съдебно решение са постъпили въззивни жалби от:
1-К.С.Т., ищец пред СРС. Решението се обжалва
в частта в която е отхвърлена претенцията й за
заплащане на сумата от 1827,04 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 258 часа за периода от
10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска на 23.01.2020г. до окончателното й
изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 237,98 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода от
10.12.2016 г. до 10.12.2019 г.
Излагат
се доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната от
въззивницата Т., част. Счита, че неправилно СРС бил приел, че разпоредбата на
чл.9, ал.2 НСОРЗ не намира приложение в случая. За процесния период действала Наредба
№ 8121 з-407 от 11.08.2014 г.,в сила от 01.04.2015 г., която предвиждала при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22 ч. и 6 ч. за отчетния период да се умножава по 1,143 като се арг. с чл.1,
ал.2 от тази Наредба. В следващите наредби, съответно № 8121з-592/02.06.2015 г.
и № 8121з-779 от 02.08.2016 г. , липсвала такава изрична уредба. Затова счита,
че е налице празнина в правото, която обективирала субсидиарното приложение на
чл.9, ал.2 НСОРЗ. Последната представлявала общо основание; така било прието и
в съдебната практика на ВКС. Позовава се на чл.6, ал.2 КРБ, както и на чл.48,
ал.5 КРБ.
Иска се да бъде отменено в
обжалваната му част първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което претенцията да бъде уважена. Претендират се разноски.
По
въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРС- Главна
дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР“.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивницата е уведомена на 06.01.2021 г.
Въззивната жалба е подадена
на 21.01.2021 г. , т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е подадена
от надлежна страна, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
2- Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР“, ответник пред СРС. Решението
се обжалва в частта в която въззивникът /ответник пред СРС/ е осъден да заплати на К.С.Т., сумата от 1597,04 лв.-
възнаграждение за незаплатен извънреден труд от 225,30 часа за явяване 30
минути по-рано преди всяка работна смяна за периода от 10.12.2016 г. –
10.12.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска на 23.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане и 207,86
лв. лихва за забава върху главницата от 1597,04 лв.-. за периода от 01.01.2017
г.-10.12.2019 г.
Излагат се доводи за неправилност на
така постановеното решение. Сочи, че положеният от ищцата /пред СРС/ извънреден
труд е изплатен; това се установявало от събраните по делото писмени
доказателства. Действително, продължителността на работното време през
отделните дни можело да надвишава нормалната такава, но работното в повече се
компенсирала с почивка в границите на отчетения период. По делото бил отчетен и
платения годишен отпуск и отпуска по болест. От заключението на вещото лице по
СЧЕ се установило, че продължителността на работното време била съобразена с
общото трудово законодателство. Вещото лице било достигнало до извода, че през
процесните периоди отработеното време на ищеца е отчетено правилно.
Иска се да бъде отменено в обжалваната му част
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което претенцията да бъде
отхвърлена. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е
постъпил отговор от ищеца пред СРС- К.С.Т..
В течение на производството се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното от СРС, решение в частта в която претенцията на ищцата е била
уважена.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 03.12.2020
г.
Въззивната жалба е подадена на 15.12.2020 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че първоинстанционният съд се е
произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел следното:
По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 /
ред. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за положен извънреден
труд при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143:
По делото не било спорно между страните, че
ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника през процесния период по
смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, както и че ищцата е изпълнявала точно
служебните си задължения, като е полагала труд на смени по график на 12 –
часови дежурства- дневна и нощна. Отработеното време се изчислявало сумарно. От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установявало, че
отработените от ищцата часове нощен труд са 1808 часа, като за тях й било заплатено
допълнително възнаграждение за нощен труд за осем часа на всяка нощна смяна по
0,25 лв./ч/. Вещото лице било констатирало, че при преобразуване на положените
часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143, се получавали 258 незаплатени
часове, за които следвало да се заплати възнаграждение в размер на 1827,04 лв.,
а дължимата върху тази главница лихва за забава била в размер на 237,98 лв.
Спорният въпрос по делото бил дали ответникът дължи
заплащане на парично възнаграждение за нощен труд след превръщането на
отработените часове нощен труд в дневен труд за дежурствата, които ищецът е
положил през процесния период и съответно приложимо ли е правилото на чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Като е
проследил правната уредба визирана в ЗМВР и наредбите издадени въз- основа на него,
съдът е достигнал до извода, че в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява правило
за преизчисляване на нощния труд в дневен и за заплащане на извънреден труд,
ако такъв е налице след преизчисляване на нощния труд в дневен и съответно за
заплащане на извънреден труд, ако такъв е налице след преизчисляването. Налице
била, обаче, разлика между „нощен труд“ и „извънреден труд“. В приетите
Наредби, действали за периода 2016 г., 2018 г. и 2019 г. било уредено
задължението за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд
на служителите. Затова не можело да се
приеме, че е налице непълнота в нормативния акт, за да се приеме субсидиарно приложение
на чл.9, ал.2 НСОРЗ. От заключението на СЧЕ се установило, че е заплащан нощен
труд в размер на 0,25 лв. за час отчетен нощен труд /вариант 1 н заключението/.
Нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не била приложима и с оглед приетото в чл.187,
ал.3 ЗМВР, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време била
еднаква – 8 часа, т.е. коефициентът бил 1.
Според СРС специалната уредба в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове не
водело до дискриминация. Напротив, тази правна уредба била съобразена с
характера на дейността, извършвана от служителите на МВР. Тази дейност налагала
някои по-неблагоприятни условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на повече часове нощен труд поради което в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове били предвидени различни компенсации за
служителите на МВР в отклонение на от КТ, например допълнително възнаграждение
за прослужено време, по-голям размер на редовен платен годишен отпуск и
допълнителни отпуски, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение. При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че в случая не
бил налице извънреден труд; часовете положен нощен труд били част от работното
време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Липсвали данни
за незаплатен извънреден труд и затова не следвало да се присъди допълнително
възнаграждение по чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР. В случая компесаторния механизъм било
допълнително възнаграждение. Според СРС невъзможността на същия да изпълни
целта си и да послужи за реално обезпечаване на вредните последици от
полагането на труд през нощта не можело да се преодолее по съдебен ред и то
чрез прилагане по аналогия на друга правна уредба при наличието на изрична
регламентация за размера, реда и условията на изплащането му. Затова и исковата
претенция била неоснователна. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като акцесорна,
също се явявала неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за часовете за явяване на инструктаж
преди застъпване на смяна, СРС е
посочил в мотивите си, че от представените от самия ответник писмени
доказателства се установява, че ежедневния инструктаж преди всяка смяна е била
задължителна част от работния процес, който инструктаж бил с продължителност от
около 25-30 мин. Това се потвърждавало и от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът е приел за достоверни. Страните не спорели, че времето
за провеждане на инструктажа не е отчетено от работодателя и съответно не е
заплатено.
Приложима била нормата на чл. 2 от Директива № 2003/
88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, която давала следната дефиниция на
работното време: всеки период, през който работникът или служителят или работи,
или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения
в съответствие с националното законодателство и/или практика. СРС е счел, че
действията по провеждане на инструктаж /установени от събраните гласни
доказателства/ включващи разпределение на постовете и задачите за деня,
предаване на оръжието на всеки служител и разясняване на мерките за безопасност
по време на работа са част от задълженията на служителя и следва да се
извършват в работно време. Присъствието и провеждането на инструктажа било
абсолютно задължително, като без него служителите не могли да пристъпят към
изпълнение на задачите за съответната смяна, което било още един аргумент, че
времето за извършването му съставляват част от работното време.
При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че
времето, през което е присъствал на задължителен ежедневен инструктаж, т. е. е
длъжен да се яви на работното си място, представлява част от работното време и
трябва да се отчита като такова, съответно при превишаване на нормативно
определената продължителност на работното време, следва да се отчита като
извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
В случая от експертното заключение по делото се
установило, че за исковия период ищецът е дал общо 451 броя дежурства, като
преди всяко от тях бил полагал извънредно, извън работното си време 30 минути извънреден труд, поради което и на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни часове труд следвало
да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд, размерът на което
съобразно установените от вещото лице месечни размери следвало да бъде определен на 1597,04 лв. Искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
за явяване 30 мин преди всяка работна смяна
следвало да бъде изцяло уважен.
Тъй като ответникът не бил изпълнил точно в темпорално
отношение посоченото задължение, последният бил изпаднал в забава и дължал
обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В издадената на основание чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / в чл. 33, ал. 1/ било посочено,
че възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно,
установеният принцип бил, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ
отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения труд
през отчетния период. Доколкото в конкретния случай, положеният от ищеца труд бил
отчитан на тримесечен период, лихвата следвало да се дължи от първия ден на
месеца следващ отчетния период. Тъй като
претенцията за главница била за периода от 10.12.2016 г., лихва се дължала от 01.01.2017 г. до 10.12.2019 г. На основание чл.162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор съдът е определил дължимата лихва в размер на 476,47 лв., но
доколкото бил обвързан в произнасянето си от рамките заявени от искането на
ищеца, следвало да бъде присъдена претендираната сума от 207,86 лв.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Ищцата твърди, че е държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. Твърди, че за периода 10.12.2016 г.- 10.12.2019 г. е изпълнявала
служебните си задължения на 12-часови смени като полагала труд и през нощта за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Сочи, че поради неизвършването на
преизчисление на този труд, както било посочено в чл.9, ал.2 НСОРЗ й се дължало
възнаграждение в размер на 2000 лв. Възнаграждение й се дължало и за часовете
за явяване на инструктаж преди застъпване на смяна, възлизащо на сумата в
размер на 2000 лв. Главниците се претендират ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендирана е и
лихвата за забава в размер на 300 лв. относно всяка една от главниците.
Видно от съставения протокол за публичното съдебно
заседание, състояло се на 26.0.2020 г., ищцата на основание чл.214, ал.1 ГПК е
изменила претенциите си чрез намаление, съответно на 1 827,04 лв. и 1 1597,04
лв. относно главниците, а по претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно в размер
на 237,98 лв. и 207,86 лв. с оглед размерите дадени в заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
С нарочно определение, четено в същото о.с.з. СРС е
допуснал исканото изменение на претенциите, виж л.98 по делото пред СРС.
Първият
спорен въпрос е дали са приложими
правилата на КТ, респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на
МВР и от тук приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на
държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица -
чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
- чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл.
187, ал. 5, т. 2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00
и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл.
187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 10.12.2016 г.- 10.12.2019 г. действа Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и, съгласно която за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва изрично правило,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,
00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове,
т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното
ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим, като
едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен.
Основното
възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ/,
тъй като се касае за специална уредба.
С решение на СЕС, втори състав,
от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС
приема, че обосноваването на липса на механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ
бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016
г. /за преобразуване на нощните часове труд в дневни със съображения от правен
и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е основана на
такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ,
бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно
изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището
на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител
в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано
изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането
на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в
чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства, вкл. заключението на допуснатата, изслушана
и приета по делото /пред СРС/ съдебно-счетоводна експертиза, не се установява
ищецът да е бил компенсиран за така положения труд за който търси
овъзмездяване, с почивка или по друг начин, както се твърди от ответника.
Налага се извод, че в
тази си част обжалваното решение е неправилно и като такова ще следва да
бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенцията ще следва да
бъде уважена в пълния претендиран размер от 1827,04 лв.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Действително, както е приел
СРС този иск е акцесорен и зависи от изхода на спора по главния иск.
При положение, че се прие,
че се дължи възнаграждение за извънреден труд, както и, че не се спори, а и от
ответника се признава, че това възнаграждение не е изплатено в срок, то и тази
претенция се явява основателна поради което следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 237,98 лв.
Налага се извод, че в
тази си част обжалваното решение е неправилно и като такова ще следва да
бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенцията ще следва да
бъде уважена в пълния претендиран размер от 237,98 лв.
Лихвата ще бъде присъдена за периода от 01.01.2017 г.
до 10.12.2019 г. при съобразяване с изискуемостта на всяко вземане.
За периода от 10.12.2016 г. до 31.12.2016 г. лихва не
се дължи, тъй като не е налице забава; в тази си част обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за заплащане на
възнаграждение за часовете за явяване за инструктаж 30 минути преди всяка
смяна:
Във
връзка с организацията на работното време е приета Директива № 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, която се отнася за всички области на дейност
в частната и публичната сфера, с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от
Директивата работното време е всеки период, през който работникът или
служителят или работи, или е на разположение на работодателя, за да
изпълнява своите задължения, докато почивката е всеки период, който не е
работно време. Въпросът дали при дежурства, или други случаи, когато работникът
или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд
през цялото време, трябва да се счита изцяло за работно време, е бил разгледан
в няколко решения на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални
запитвания. Това са решение от 3.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Medicos
de Asistencia Publica/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la
generalidad Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt
Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С- 437/05 Jan Vorel
срещу Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09
Gunter Fuss срещу Stadt Halle.
От представените от самия
ответник писмени доказателства се установява, че ежедневния инструктаж преди
всяка смяна е бил задължителна част от работния процес.
Видно от показанията на
свидетеля Г. /л.97 по делото пред СРС/ явяването на работното място 30 минути
преди началото на работната смяна за провеждане на инструктаж е задължително. Свидетелят
сочи: „Няма как да работим без този инструктаж“. Присъствието се удостоверява с
писмен документ- чрез подпис на съответния служител. На инструктажите
служителите се запознават с оперативната обстановка, всеки един от служителите
се разпределя по постовете, казва му се какви са му задачите за деня, връчва му
се оръжието и се инструктира за безопасност. Ако не се яви на инструктаж служителят не може
да започне работа.
При това положение и
съобразно горецитираната съдебна практика и по арг. от разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ
14.11.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2013 Г., ОСГК НА ВКС, часовете за явяване за
инструктаж 30 минути преди всяка смяна представляват част от работното време на
ищцата поради което се следва и възнаграждение.
Страните не спорят, че
времето за провеждане на инструктажа не е отчетено от работодателя и съответно
не е заплатено. Последното се установява от заключението на допуснатата, приета
от съда /СРС/ и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, както и
от показанията на свидетеля Г..
От горецитираното заключение
се установява, че за исковия период ищцата е положила общо 451 броя дежурства,
като преди всяко от тях е полагала извънредно, извън работното си време 30 минути извънреден труд, поради което и на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни часове труд следва
да й бъде платено възнаграждение за извънреден труд, размерът на което
съобразно установените от вещото лице месечни размери възлиза на 1597,04 лв.
Искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за явяване 30 мин преди
всяка работна смяна следва да бъде
изцяло уважен и правилно е сторено това от СРС.
Следва да отбележим, че
въззивната жалба на ответника не съдържа конкретни доводи във връзка с
възнаграждението за положения труд 30 минути преди началото на всяка една от
смените във връзка с провеждания инструктаж.
Налага се извод, че в
тази си част обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Тъй като ответникът не е изпълнил
точно в темпорално отношение посоченото задължение, последният е изпаднал в
забава и дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задълженията са
срочни поради което не е необходимо покана.
Налага се извод, че
обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
/В частта в която претенцията за лихва за забава е
отхвърлена за периода от 10.12.2016 г. до 31.12.2016 г. решението като
необжалвано е влязло в сила/.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските следва да бъдат
разпределени по следния начин:
На ищеца разноски
се следват в пълен размер
или 360 лв.
СРС е присъдил разноски в размер на 167,90 лв. или на
ищцата следва да бъдат доприсъдени
разноски в размер на още 192,10лв.
На ответника разноски не се следват
Следователно в
частта в която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на
53,36 лв. първоинстанционното решение като неправилно ще следва да бъде
отменено.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК в полза на СРС следва да бъдат доприсъдени разноски в размер на
242,68 лв.
Пред въззивната
инстанция:
При това положение
на въззивника /ответник/ разноски не се следват.
Въззивницата
/ищец/ претендира разноски, но такива
не са сторени поради което не се
присъждат.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК в полза на СГС следва да бъде присъдена държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 36,10
лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20260656 от
25.11.2020 г. по гр.д.№ 3587 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 178 състав в
частта в която се ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.С.Т., срещу Главна Дирекция
„Гранична полиция“ - МВР, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ за заплащане на сумата
от 1827,04 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 258 часа за периода от 10.12.2016 г. – 10.12.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 23.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 237,98 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимото допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143 за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., както и в
частта за разноските в която ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 53,36 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ”- МВР, адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“********, ДА ЗАПЛАТИ на
К.С.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 204- адв.И.А., на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. - ДВ, бр. 81 от
2016 г./, сумата от 1827,04 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 258 часа за периода от
10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска на 23.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 237,98 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимото допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, изтекла за периода от 01.01.2017 г. до 10.12.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20260656 от
25.11.2020 г. по гр.д.№ 3587 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 178 състав
в частта в която се
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Главна Дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, да заплати на К.С.Т., сумата от 1597,04 лв.-
възнаграждение за незаплатен извънреден труд от 225,30 часа за явяване 30
минути по-рано преди всяка работна смяна за периода от 10.12.2016 г. –
10.12.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска на 23.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане и сумата
в размер на 207,86 лв. лихва за забава върху главницата от 1597,04 лв.-.
за периода от 01.01.2017 г.-10.12.2019 г., както и в частта в която се
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху сумата от 1827,04 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 258 часа за периода от 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за
периода от 10.12.2016 г. до 31.12.2016 г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ”- МВР, адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“********, да заплати на
К.С.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 204- адв.И.А., сумата в
размер на 192,10лв., представляваща доприсъдени разноски за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ”- МВР, адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“********, да заплати
в полза на СРС на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 242,68 лв. представляваща доприсъдени
разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР,
адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“********, да заплати в полза на СГС
на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата в размер на
36,10 лв. - държавна
такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: