Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 31.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Д. Иванова, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 628 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с
жалба на С.К.С. срещу решението на СРС, І Г.О., 38 състав, постановено по гр.
дело № 10852/2015 г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД, предявен срещу С.В.Б.: за заплащане на сумата от 16 563 лв.,
дадена в заем по устна договорка с
ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
За да отхвърли иска, СРС е
приел, че по делото не се установява твърдяният договор за заем между страните,
като в тази връзка е визирал реалния характер на договора, т.е., че последният
се счита сключен с предаване на договорената сума. Съдът е посочил, че
представения с исковата молба запис на заповед не доказва договор за заем, тъй
като в него не е удостоверено получаване на паричната сума от заемателя. Не е
кредитирал събраните пред него гласни доказателства, поради тяхната
недопустимост съгласно чл.164, ал.1, т.3, пр. второ от ГПК.
Жалбоподателят оспорва
изводите на СРС за отхвърляне на претенцията му. Счита, че от събраните по
делото доказателства – запис на заповед, уведомление от 4.11.2009 г.,
показанията на свидетеля М.П., се установява сключеният между страните договор
за заем.
Другата страна счита
жалбата за неоснователна.
Пред СГС не са събрани
нови доказателства.
След преценка доводите на
страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във въззивната
жалба въпроси.
Видно от
исковата молба и молба от 24.10.2016 г., С.К.С. твърди, че през 2009 г. по
устна договорка със С.В.Б. предал на последния в заем сума в размер на 16 563
лв., като било уговорено сумата да бъде върната на 28.02.2010 г. Към датата на
падежа длъжникът заявил, че е финансово затруднен и помолил да бъде изчакан с
връщането на парите. Въпреки даваните от ищеца многократни отсрочки, плащане не
било извършено.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, оспорва иска по основание, прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Въззивният
съд изцяло споделя изводите на СРС за неоснователност на иска, които на
основание чл.272 от ГПК следва да се считат мотиви и на настоящия съдебен акт.
Договорът
за заем е реален по характера си и в тежест на С.С. е да докаже сключването му,
като докаже предаване на претендираната сума. Доказателства за такова предаване
не са събрани по делото. Представеният запис на заповед не отразява
волеизявление на ответника, че е получил сумата, поради което въпросният
документ няма характер на разписка. Същото се отнася и до уведомлението от
4.11.2009 г. на гърба на записа на заповед. Събраните свидетелски показания
относно сключването на договора за заем и предаване на заемната сума са
недопустими съгласно нормите на ГПК, предвид стойността на договора, и не могат
да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му. Изложеното обуславя потвърждаване на
решението на СРС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 8.09.2017 г. на СРС, І Г.О., 38 състав, постановено по гр. дело № 10852 по описа за 2015 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.