Решение по КНАХД №1417/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на председателя на Сметната палата на Република България, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П., срещу Решение № 501/11.05.2025 г. по АНД № 548/2025 г. на Районен съд–[област], с което е отменено негово Наказателно постановление № ИК-40#7/11.11.2024 г., с което на Г. Д. К. от [населено място], ***, с [ЕГН], за нарушение на чл. 170, ал.1 от Изборния кодекс ИК/ на основание чл. 497, ал.2 вр. чл. 476 вр. чл. 170, ал.1 от ИК, е наложена глоба в размер на 3000лв.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и на закона. Претендира се отмяната на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – Г. Д. К., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В постъпила молба от 18.07.2025г. поддържа отговора по касационната жалба. Претендира оставяне в сила на съдебното решение и разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област] претендира потвърждаване на съдебното решение на ПРС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Пловдивският административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Г. Д. К. против Наказателно постановление № ИК-40#7/11.11.2024 г., с което на Г. Д. К. от [населено място], ***, с [ЕГН], за нарушение на чл. 170, ал.1 от Изборния кодекс ИК/, на основание чл. 497, ал.2 вр. чл. 476 вр. чл. 170, ал.1 от ИК, е наложена глоба в размер на 3000лв.

От фактическа страна е прието за установено, че на 27.10.2023 г. в [населено място], по време на предизборната кампания на МК "Новото време", за участие в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 29 октомври 2023 г., е извършен разход в размер на 1200лв. чрез плащане в брой за предизборна среща-концерт в полза на МК "Новото време", за което е издадена фактура № **********/27.10.2023 г. от доставчика „Профи Инвент“ ЕООД с приложен фискален бон към нея от същата дата.

Нарушението е установено при извършена проверка на 21.03.2024 г. с Констативен протокол от 21.03.2024г. за резултати от проверка за извършени разходи от МК „Новото време” ОИК [област] във връзка с одит за предизборната кампания на участниците за общински съветници и кметове, проведени през 2023 г. възложен със Заповед № ОД -06-01-014/08.12.2023 г.

Съставен е АУАН № ИК -40#7/14.06.2024 г., за нарушение по чл. 170, ал.1 от ИК. Последвало е издаването на НП № ИК-40#7/11.11.2024 г.

Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и логическа последователност и е приел, че Г. Д. К. се явява лице, което отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност, свързани с предизборната кампания на местната коалиция. Приел е, независимо че фактурата е издадена на ПП „ВМРО-НБД”, то Г. К., с оглед постигнатото споразумение, се явява лицето, което следва да следи приходите, разходите и счетоводната отчетност.

Приел е, че нарушението е формално такова и липсата на вредни последици не следва да се съобразява при преценка на неговата обществена опасност. Също, че обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, не може да бъде основание за приемане, че случаят е маловажен предвид обществените отношения, които се охраняват, като това обстоятелство се отразява само на размера на глобата. ПРС е установил, че няма допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при издаването на АУАН и НП. Изложил е подробни съображения относно компетентността на органа постановил НП.

Въпреки това е приел, че, при санкциониране на нарушителя, не са преценени всички смекчаващи отговорността обстоятелства: наложената на Г. К. глоба в размер на 3000 лв., макар и в минимален размер, съотнесена към извършеното плащане от 1200 лв,. надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира плащането по банков път. Превишението на плащането, довело до задължение за плащане по банков път, е 200 лв. Фактурата е издадена в размер на 1200 лв., при въведено ограничение плащането в брой да се извършва до 1000 лв., което е мотивирало районният съд да формира извод за прекомерност на санкцията.

За да отмени наказателното постановление обаче, ПРС е приел, че същото е издадено в нарушение на принципа на пропорционалност между тежестта на извършеното нарушение и наложената санкция.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящата инстанция изцяло споделя подробните мотиви на съда относно компетентността на актосъставителя и издателя на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

АУАН и НП са издадени в законовите срокове по чл. 34 ЗАНН. АУАН съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 42 ЗАНН – името на съставителя и длъжността му, датата на съставяне на акта, датата на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, законните разпоредби, които са нарушени. Касационният съд приема, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява нарушение на чл. 170, ал. 1 ИК, финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната кампания, на стойност над 1000 лв., се извършва по банков път. Безспорно е, че процесният разход в размер на 1200 лв., е бил платен в брой, видно от приложената по делото фактура и фискален бон. Установено е, че разходите са свързани с предизборна кампания.

Необходимо е да се посочи, че съгласно нормата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. Безспорно е установено, че касационният жалбоподател е извършил нарушение на изискванията на чл. 170, ал.1 от ИК. Същият има качеството на лице по чл. 164, ал. 2 ИК, следователно е бил длъжен да се запознае със специалните изисквания, визирано в ИК и с това, че носи отговорност за нарушаване на тези изисквания.

Извършил е разплащане в брой на разход над 1000лв., следователно носи отговорност съгласно чл. 476 ИК.

Относно вида и размера на наказанието, същите са били правилно определени от административнонаказващия орган.

Прозрачността на финансирането на политическите партии и коалиции и счетоводна отчетност на приходите и разходите им по време на предизборна кампания са от голямо значение за протичане на изборния процес – без злоупотреби и за осигуряване на възможности за контрол върху дейността на партиите и начините на събиране и разходване на средствата им. Именно за това, законодателят е предвидил налагане на санкция от 3000 лв. до 15 000 лв. за всяко едно разплащане над 1000 лв., което е извършено в брой, а не по банков път.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като осъществяването на деянието не изисква настъпване на противоправен резултат. Обществената опасност не може да бъде определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. При това в издаденото НП е отбелязано, че по време на проверката са констатирани още осем плащания в полза на МК „ Новото време“ в брой над 1000лв., касаещи същите избори. Това обстоятелство води до извода, че нарушението не е извършено еднократно, води до завишена обществена опасност на нарушението, санкционирано с НП № ИК-40#7/11.11.2024 г.

Нарушението е доказано от обективна и субективна страна и като е приел обратното, Районен съд-[област] е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг по съществото на спора, с който обжалваното наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно.

С оглед изхода на делото, искането, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател, е основателно.

Г. Д. К. следва да бъде осъден да заплати на Сметната палата сумата от общо 160 лв. (сто и шестдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер за двете инстанции, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-[област]

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 501/11.05.2025 г. по АНД № 548/2025 г. на Районен съд–[област] и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ИК-40#7/11.11.2024 г. на председателя на Сметната палата на Република България, с което на Г. Д. К. от [населено място], ***, с [ЕГН], за нарушение на чл. 170, ал.1 от Изборния кодекс , на основание чл. 497, ал.2 вр. чл. 476 вр. чл. 170, ал.1 от ИК, е наложена глоба в размер на 3000лв.

ОСЪЖДА Г. Д. К. от [населено място], ***, с [ЕГН], да заплати на Сметната палата на Република България сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.