Р
Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр.Плевен,
16.09.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен първи състав, в публично
съдебно заседание на девети
септември през 2022 г. в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
участието на секретаря В Мушакова, като разгледа административно дело номер 735 по описа за 2022 година докладвано
от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. /.
Производството
по делото е образувано е по жалба на М.А.М. от гр. Д.Митрополия срещу Заповед № 3Д/Д-ЕН-ДМ-024/11.08.2022 г. на директора на
Дирекция "Социално подпомагане" –Долна Митрополия, с която А.Б.Й. е настанена
временно в ЦНСТ за деца без увреждане
„Трите бора“, до произнасянето на съда с решение или до промяна но
обстоятелствата.Жалбоподателката излага подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт, като моли за неговата отмяна. Твърди,
че изложените в заповедта фактически
констатации не намират опора в обективните данни касаещи фактическата
обстановка по случая.Твърди, че посочените в оспорената заповед „констатации“
са формални и нереални и представляват злонамерен опит да се придаде формална
законност на преднамерена акция срещу една българска майка, която в последните
години на трудности и изпитания е изправена пред непосилни изпитания в усилията
си да осигури нормален живот за децата си, но вместо да бъде подпомогната в
усилията си, преднамерено е саботирана от институции, които са призвани да
оказват необходимото съдействие. Твърди, че оспорената заповед противоречи на
целта на Закона за закрила на детето.Твърди, че издалия заповедта напълно е
пренебрегнал своите задължения за оказване на съдействие на родителя по
отглеждане на децата, а вместо това му е оказал недопустим тормоз. Моли съда да
отмени оспорената заповед № ЗД/Д-ЕН-ДМ-024/11.08.2022г. на Директора на
дирекция „Социално подпомагане “ Д.Митрополия като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът
– директорът на Дирекция "Социално подпомагане" –Д.Митрополия излага
становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна А.Б.Й., представлявана от адв. Я.А. моли съда жалбата да бъде отхвърлена.
Представителя
на ОП Плевен, в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК събраните
и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Детето
А.Б.Й. е родено на ***г. Родители на детето са М.А.М. и Б И Й.
По повод постъпил в ДСП устен сигнал на 05.08.2022г. за дете
в риск е извършена проверка, при която е установено, че на 05.08.2022г. майката
М.М. е отсъствала от жилището, в което живеят децата и А. и А.. Социалните
работници са разговаряли с децата и са установили, че от няколко месеца децата
живеят с дядо си по майчина линия, тъй като майката е заминала на работа в гр.
Пловдив и всеки ден говорят с нея по видеовръзка, а за детето А. се грижи
сестра му А.. В разговора с детето А.
проверяващите са установили, че от няколко месеца тя и брат и живеят с дядото
по майчина линия тъй като майката е заминала на работа в гр. Пловдив и се е
ангажирала да изпраща пари на съседка, която пазарува и дава пари на децата за
задоволяване на ежедневните им нужди. Детето е споделило, че в отсъствието на
майката се грижи за брат си и за
домакинството, като двамата се хранят предимно със суха храна закупена от магазина
и А. пере дрехите в автоматична пералня. В разговор с майката по телефона, тя е
заявила че е на работа в Пловдив и децата са оставени за отглеждане от баща и,
както и че на 08.08.2022г. ще се прибере при децата си и ще посети ДСП за
изясняване на обстоятелствата по подадения сигнал. По време на проверката
проверяващите са опитали да установят контакт с дядото, но той не е реагирал,
което е наложило да потърсят съдействие на РУ МВР. На 08.08.2022г. екип па ОЗД
отново е посетил жилището, в което живеят децата и е констатирал, че децата
продължават да се отглеждат без майката, която
в разговор с децата пред социален работник е заявила, че няма
намерение да се прибере в Д.Митрополия и
ще остане да живее и работи в гр. Пловдив. При разговор със съседи на
семейството социалните работници са установили, че майката отсъства от около 3
месеца и децата ходят гладни, живеят в мизерни условия и са безнадзорни, тъй
като дядото е много болен и не става от леглото. Бащата на детето е заявил, че
е създал друго семейство с друга жена и има три деца, като няма възможност да
се грижи за А. защото няма условия, а и в момента с майката на трите му деца са
разделени и той полага грижи за тях, поради което не може да полага грижи и за А..
Видно
от представения по делото социален доклад, изготвен в хода на административното
производство е, че детето А. е във видимо добро общо здравословно състояние,
облечена е със стари дрехи, със занемарен външен вид.Установено е, че хигиената
в жилището е незадоволителна, детето А.
ползва обща стая с брат си А., като спят в общо легло.Дрехите на детето са
разхвърляни във всички части на стаята, включително и на земята без да се
различават чисти от мръсни дрехи, стаята е непроветрена, със задушлива миризма
на нечистотия, има постоянен достъп на 3 кучета и 2 котки.За детето А. липсва
осигурено лично пространство в домакинството, а жилищното пространство е
ограничено с общо две обитаеми стаи за членовете на семейството. След разговор
с класния ръководител на детето е установено, че детето посещава редовно учебни
занятия, а майката на детето е виждана от учителите последно през м. май 2022г.
Установено е, че А. води на училище по-малкия си брат, а след часовете ги
прибира съседката Д., или двете деца си тръгват сами. При посещение на адреса
на детето е установено, че жилището е в крайно лошо хигиенно битово състояние,
липсват елементарни удобства за живеене.В едната стая живеят децата, а в
другата дядото, който е лежащо болен. В къщата има ток и вода, но няма наличен
санитарен възел и топла вода, бойлера е технически неизправен. В коридора има
стара готварска печка, която се използва за шкаф за храна, с дебел слой
прегоряла мазнина.Жилището е електрифицирано, но в стаите е неосветено, тъй
като липсват електрически крушки, има работещ празен хладилник, в който се
съхранява остатък от изсъхнал кренвирш и кутия маргарин. Отразено е, че детето
има изградена силна емоционална връзка с брат си А., за когото се грижи. Установено
е, че детето има изградена емоционална връзка с майката и по-малкия си брат А..При
посещение в жилището е установено, че за времето от 05.08.2022г. до
10.08.2022г. А. и А. са без родителски
надзор поради отсъствие на майката от семейството. Посочено е, че бащата на
детето е жител на гр. Тръстеник,
запознат е с подадения сигнал и предприемане на мярка закрила на детето от
страна на ОЗД за детето, информирал е, че има създадено семейство с друга жена
и родени деца и не може да се грижи и за детето А.. Социалния работник е
посочил в доклада, че към този момент родителите на детето не могат да му
осигурят стабилна семейна среда и
подходящи битови условия за детето.На територията на Община Д.Митрополия няма
близки и роднини,които биха могли да поемат грижите за детето.Според социалния
доклад, от извършената социална работа със семейството у констатирано, че
майката е непостоянна в отглеждането на детето, при планираните посещения на
адреса на майката същата е отсъствала и постоянно е оставяла детето на грижите
на съседка. Направен е извод, че детето се отглежда в неблагоприятна семейна
обстановка, майката е в невъзможност да се справи с изпълнението на
родителските задължения-контрол, осигуряване на безопасни условия на живот,
осигуряване на спокойствие, храна, облекло и подходящи хигиенно-битови
условия.При извършената проверка на роднинския кръг е установена, че роднините
на детето по бащина линия не поддържат отношения връзка с майката. В къщата
живее дядото по майчина линия, който не е в състояние да се грижи за детето,
бабата по майчина линия живее в чужбина и в отсъствието на майката А. се грижи за
по-малкия си брат А., няма възрастен, който да упражнява надзор върху нея,
детето расте без родителска грижа и подкрепа.Пред социалните детето е
споделило, че тяхна съседка-Баба Д. им помага и когато може се грижи за
домакинството. Проучен е близкия кръг роднини на детето и е установено, че няма
възможност детето да бъде отглеждано в тяхната семейна среда. При проведеното
социално проучване е направена справка в НАП и е установено, че майката на
децата няма сключен трудов договор. В заключение е направен извод, че детето А.
е дете в риск по смисъла на пар.1 т.11 б.“в“ от ДР на ЗЗДетето, поради
пренебрегване и неполагане на адекватни грижи от страна на майката М.М..
Видно
от представената по делото декларация от бащата на детето А.- Б Й е, че е
запознат с предприетата мярка за закрила на детето, заявил е че има друго
семейство, но към момента е в невъзможност да поеме грижа за нея, тъй като
съжителката му го е изоставила и сам се грижи за трите си деца.
Видно
от представената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-ДМ-04/11.08.2022г. е, че на осн. чл. 27 ал.1 вр. с чл. 4 ал. 1 т.5 и
чл. 5 ал.1 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗД, детето А.Б.Й. е
настанена в ЦНСТ за деца без увреждания за срок до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
В
хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Д.П.- съседка и А.М.-
дядо на децата и баща на майката и П.П.-живеещ на семейно начала с майката на
детето. От показанията на св. П.се установява,
че майката на децата много обича децата си, че се грижи за тях и се
случва да пътува до Пловдив заедно с майката на децата, но е остават там
задълго. Според свидетеля хигиената в къщата е на добро ниво, майката се старае
да подържа чисто, но децата разхвърлят.По отношение на доходите на майката
заявява, че тя получава суми от майка си, която е в Италия и той също и помага
понякога с малки суми. От показанията на дядото А.М. се установява, че майката
се грижи за децата, когато е в Д.Митрополия. Установява се, че когато са дошли
социалните майката на децата е била в Пловдив, че преди да вземат децата
социалните са идвали няколко пъти.
Установява се, че майката е изпращала пари на съседката , която плаща тока, водата,
пазарува за ядене и приготвя храната за семейството. От показанията на
свидетеля е видно, че съседката се грижи за домакинството, тя готви и чисти.От
показанията на св. Д. П. се установява, че
децата живеят в Д.Митрополия с майка си, а бащите рядко са вземали
децата си. Свидетелката заявява, че дори е ходила на родителски срещи, когато
майката на децата я няма. Свидетелката твърди, че дори майката да е в къщи, децата
търсят компанията и, тъй като я чувстват като баба, дори децата са оставали да
преспиват в дома и. Видно от показанията
е, че свидетелката е готвила за децата и дядо им супи и основно ястие, съобразно техните
желания, пазарувала е с А. Според свидетелката миналата година майката на децата
е завела децата и нея на цирк, на плувен басейн в „Кайлъка“. Бабата на децата
живее в Италия и през лятото е идвала в България, купила им е дрешки, обувки и
др, а когато майката я няма свидетелката води децата на училище. От показанията
на свидетелката се установява, че когато социалните са идвали и двата пъти
свидетелката не е била вкъщи. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, от
които се установява че основните грижи за децата се полагат от лице, което не е
от близкия роднински кръг на децата- св. П., която е съсед на семейството.
Установява се , че дядото е болен и поради това предпочита да си почива, а
грижите за приготвяне на храната, пазаруване, водене до училище и др., се
полагат от св. П., която при проверката на социалните- два пъти в разстояние на
седмица от 05.08. до 11.08. 2022г не е била в Д.Митрополия, поради което съдът
приема, че извода на социалните
работници, че детето А. е дете в риск е
правилен, тъй като през това време не е имало кой да се грижи за нея и да упражнява
надзор, а освен това се е налагало тя да полага грижи за по-малкия си брат и да
се грижи за домакинството.
По
делото не се спори, а това се установява и от представената медицинска
документация, че след настаняването им в ЦНСТ децата А. на 19.08 и А. на 25.08
са дали положителен тест за Ковид 19. От представената справка се установява,
че децата са лекувани в ДСБПЛРББ „Царица
Йоанна“ ЕООД гр.Трявна и са изписани в добро общо състояние.
Детето
А.Й. беше изслушано в „синя стая“ в присъствието на психолог.От изслушването на
детето е видно, че за нея и брат и се грижат майка и, дядо и и съседката Д. Детето
споделя, че се е случвало да остава сама с брат си и да полага грижи, когато и
съседката я нямало, това се е случило няколко дни преди да ги вземат
социалните. Детето споделя, че се чувства добре в ЦНСТ, но по-добре се чувства
в къщи.
В
съдебно заседание психологът присъствал на изслушването на детето дава
заключение, че детето е спокойно и е отговаряло на въпросите уверено. Според
психолога е имало моменти в които детето е било объркано, тъй като в
предварителния разговор е споделило, че майка и е казала да казва, че не е била
на територията на населеното място, а детето е трябвало да твърди че това не е
така. Казано е било на детето за периода през който майката отсъства за по
три-четири дни детето да твърди пред близки и роднини, че тези отсъствия са били постоянни, което създава
дискомфорт у детето.
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадени в срок от надлежни страни, като са
насочени срещу годен за оспорване по съдебен ред административен акт.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следните съображения:
Оспореното
решение е валиден административен акт, обективиран в писмена форма и подписан
от издателя си. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед
на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. С оглед местоживеенето на детето А. в Д.Митрополия и попадането на същата община
към Дирекция "Социално подпомагане" като териториална структура на АСП, оспорената
заповед е издадена от директора на тази дирекция като материално и териториално
компетентен административен орган. Видно
от представената по делото Заповед № РД01-1371/03.08.2022г., за периода
10.08.2022г.- 16.08.2022г. В Г П.-Началник
отдел Закрила на детето е определена да
изпълнява длъжността Директор на ДСП Д. Митрополия.
Заповедта
е в предписаната от закона форма, подписана е от издателя си, посочени са
правните и фактически основания за издаването й.
Основанията
за настаняване на дете извън семейството са посочени в разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗЗДет., а именно дете:
-
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени; -
чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето; -
чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат; -
което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие; -
в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; - чиито родители, настойници или
попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по
смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за
неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно ал. 2
на тази разпоредба, настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 26 от
ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред.
Именно
такъв е предметът и на процесната заповед, а именно за временно настаняване на
детето в ЦНСТ за деца без увреждане, която има действие до произнасянето на
съда по чл. 28 от ЗЗДет. или до промяна на обстоятелствата.
От
изложеното следва, че за да възникне основание за издаване на заповед за
временно настаняване, е необходимо от страна на компетентния административен
орган да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата, формулирани
в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД, която предоставя възможност детето да
бъде настанено за отглеждане извън семейната му среда.
В
случая Дирекция "Социално подпомагане" – Д.Митрополия е направила
извод за наличие на обстоятелства по т. 2 и т. 3 на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД – дете
чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето или чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Според определението, дадено в §
1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет. "грижата" е съвкупност
от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите,
настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго
законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите
интереси. Съдът намира, че в случая не се установява жалбоподателката да е била
в трайна невъзможност да отглежда детето А., но намира че по делото се установи, че към датата на
издаване на заповедта без основателна
причина майката трайно не е полагала грижи за детето. По делото се установи, че
дядото на децата е този, при който децата живеят когато майката отсъства, но от показанията на свидетеля Д.П.,
е видно, че дядото е болен, предпочита да си почива и в тези случаи децата са
били оставени без надзор. Следователно може да се направи извод, че фактически
свидетелката Д. П. е тази, която е полагала грижите за отглеждането и
възпитанието на децата А. и А.. По делото не се спори, че когато социалните
работници са посетили домът в който се отглеждат децата съседката е отсъствала,
там е бил само дядото, който е лежал болен в стаята и дори не е реагирал, при
опита на социалния работник да установи контакт с него. При посещението след
няколко дни майката отново не е била на
адреса, съседката също е отсъствала, поради което съдът приема че през този
период децата са били оставени без надзор и са се отглеждали сами, като
по-голямото дете А. е отглеждало братчето си. По делото не се спори, че
съществува силна емоционална връзка между децата и между А. и майка и. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че когато
отсъства майката е пращала пари на съседката, която е пазарувала, давала е пари
на децата и се е грижила за домакинството. Твърденията на майката и св. Панков,
че майката е отсъствала по няколко дни в
месеца се опровергават от показанията на св. П., св. М. и дадените от майката
обяснения, от които е видно че майката
от няколко месеца не живее на адреса в гр. Д. Митрополия, а е заявила, че живее
в Пловдив . Обясненията на майката в тази насока са противоречиви, веднъж е
заявила пред социалния работник, че работи в Пловдив, пред съда заявява че
работи в Пловдив от няколко дни, но без трудов договор и винаги изпраща пари на
съседката Д.. От показанията на съседката и св. М., може да се направи извод,
че основните грижи за отглеждането на децата се полагат от съседката, която не
е близка на семейството. Дори при изслушване на детето А., детето разказва как
съседката се грижи за нея и братчето и, а не майка и. По делото е представена
декларация от бащата на детето, в която той е посочил че не може да отглежда А.,
тъй като трябва да се грижи за трите си деца В случая се касае за дете на 12
години, което освен физически нужди, особено силно има нужда и от
психологическа и емоционална подкрепа. От събраните по делото доказателства се
установява, че детето помага н домакинството, помага за отглеждането на
братчето си, както и че се грижи и за дядо си,
но това не означава че родителят трябва да прехвърли отговорностите си
по отглеждането на децата на по-голямото си дете. Чисто материалните и хигиенно-битовите условия
са важни за отглеждането на детето,но
също толкова важни са и емоционалната връзка, подкрепата, личният пример,
междуличностните взаимоотношения и привързаността към детето от страна на
родителите и възходящите. И ако първата категория грижи могат да се сведат до
материални възможности, то вторите зависят изцяло от личното отношение и
желание на родителя. За да бъде прието, че родителят полага изискуемите грижи
за детето, следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения,
които той има спрямо детето и то за постоянно. Съдът намира за безспорно
установена фактическата обстановка, така както е описана в Социалните доклади,
приложени по делото. Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на В. от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и
съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са
"... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".
В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗЗДет., прогласяваща
правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Един
от основните принципи на закрила, изведен в чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. е
"осигуряване най-добрия интерес на детето", а съгласно дефиницията на
§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. в него се включва преценката на седем самостоятелни
характеристики и потребности на детето и способности на родителите да се грижат
за него. По делото е безспорно установено към правнозначимия момент на издаване
на оспорената заповед, че майката без основателна причина не е полагала грижа
за детето А., а състоянието на дядото и
съществуващата семейна среда са поставили детето в сериозен риск за неговата
сигурност, поради което правилно административният орган е преценил основанията
по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал.
1, т. 5 от ЗЗДет. е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите
на детето, като правилна е и целесъобразна е преценката на ответния
административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за
наличие на основание по чл. 25, ал. 1, т.2 от ЗЗДет. - защита на висшите интереси на детето, които
имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието "висши
интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира
израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на
детето - право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси /чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДт. /. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната
заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на
детето.
С оглед на изложеното съдът намира, че временната мярка за закрила на детето А.Б.Й.,
приложена по административен ред, е осъществена от компетентен орган, при
спазване на процесуалния и материален закон, както и в съответствие с целта на
закона за закрила на детето – да се предостави временна сигурност и закрила на
детето до решаването на въпроса от съда съгласно чл. 28 от ЗЗДет., поради което
жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ подадената от М.А.М. ЕГН ********** против Заповед
№ ЗД/Д-ЕН-ДМ-024/11.08.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Д.Митрополия
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/