Решение по КНАХД №1503/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, Бургас, срещу решение № 31 от 27.06.2025 г. по АНД № 80/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 14/12.03.2025г., издадено от директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" Варна, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 11 вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Касационният жалбоподател излага доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и немотивирано. Сочи, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, допуснати са нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне и връчване на АУАН, както и че нарушението не съответства на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Оспорват се и изводите на съда касаещи липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът - Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" Варна в писмено становище по касационната жалба оспорва касационната жалба като неоснователна, иска оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Окръжна прокуратура Бургас, редовно призована, не изпраща представител по делото.

Бургаският административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че „ВиК“ ЕАД - Бургас е титуляр на Разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите за водовземане от повърхностен воден обект язовир „Камчия“, с цел питейно-битово водоснабдяване. От МОСВ бил определен график за октомври 2024г. предвиждащ водовземане от язовир „Камчия“ на 5,750 млн.куб.м. вода от които 5,630 млн. куб.м. за питейно–битово водоснабдяване, както следва 2,000 млн. куб.м за питейно-битово водоснабдяване на [населено място], 3,600 млн.куб.м. за питейно-битово водоснабдяване на [населено място] и 0,030млн куб.м. за питейно-битово водоснабдяване на селата Мокрен и Пъдарево. При извършена проверка на 04.11.2024г., за която бил съставен Констативен протокол № Б-656, било установено, че са отнети 5 853 695 куб.м. вода, което представлявало превишение с 223 695 куб.м. Във връзка с констатациите бил съставен АУАН № 264/22.11.2024г. в присъствието на ст. експерт дирекция „Контрол“, който бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното НП № 14 от 12.03.2025г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" Варна, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 11 вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че нарушението е установено безспорно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ВиК“ ЕАД - Бургас. Съдът е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С тези съображения първостепенният съд приел оспореното наказателно постановление за законосъобразно и отхвърлил като неоснователна предявената срещу него жалба.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при обективно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Формираните от първоинстанционния съд изводи са подкрепени от данните по делото и са в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел гл. експерт при Дирекция "Контрол" и представител на жалбоподателя Г. Г., на когото е връчен препис от АУАН. В него са отразени констатациите от извършена на 04.11.2024г. контролна проверка и е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Въз основа на него и след обсъждане на подаденото от „ВиК“ ЕАД - Бургас възражение е издадено и оспореното наказателно постановление.

С разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ на водоползвателите - титуляри на разрешителни е вменено задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗВ начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане. С месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни - чл. 53, ал. 4, т. 3 ЗВ. В случая няма спор, че касационният жалбоподател, който е и водоползвател по смисъла на цитираната разпоредба, не е спазил определените с месечния график специфични условия, като е превишил разрешените за ползване обеми от яз. „Камчия“ за месец октомври с 223 695 куб.м.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за неправилно посочване на датата на нарушението. Съгласно чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В настоящия случай се установява, че нарушението е констатирано на 04.11.2024г. и е по отношение на спазването на месечния график на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от министъра на околната среда, който е неразделна част от разрешителното на касатора за водовземане от повърхностен воден обект – яз. „Камчия“ за питейно-битово снабдяване. Установено е превишаване на предвидените количества за месец октомври като датата на извършването съвпада с датата на проверката 04.11.2024 г., тъй като е невъзможно нарушение да бъде установено в месец октомври, т.е. преди изтичане на отчетния период.

Не е налице и нарушение на чл. 40 от ЗАНН относно свидетелите при съставяне на акта. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел при съставяне на акта. Според чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели. В конкретния случай, нарушението е констатирано в хода на проверка, извършена от контролни органи, като видно от констативния протокол единствено актосъставителят е присъствал на проверката. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил мотиви относно рисковете при нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите и степента на обществена опасност на деянието, които настоящата инстанция напълно споделя. Същите кореспондират с установените факти, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

По отношение на наведените твърдения на касатора за несъответствие на нарушението с фактическата обстановка и изложените данни, че потреблението на води за технологични нужди на пречиствателната станция не следва да се включва във водовземането на ВиК ЕАД – Бургас, следва да бъде посочено, че в Графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец октомври 2024г. не се включват отпадните и технологични води и за тях не са посочени лимити, като такива са определени единствено за питейно-битово водоснабдяване. Не се приема за основателно и оплакването на касатора, че дружеството е било лишено от адекватен период за подготовка и съобразяване с намалените лимити за месец октомври. Видно от приложеното по делото пред районния съд Писмо на МОСВ с изх. № 04-00-224/01.10.2024г. са проведени срещи с участието на касатора на 05.09.2024г. и на 01.10.2024г. във връзка със състоянието на яз. „Камчия“. Несъгласието си с изменения график за използване на водите на язовира за месец октомври 2024г., дружеството е изложило и с писмо до министъра на околната среда и водите с изх. № К-238-28/28.10.2024г., но законосъобразността на утвърденото изменение не е предмет на проверка от настоящата инстанция.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, Районен съд Карнобат е постановил законосъобразен съдебен акт. Същият е обоснован с оглед на събраните по делото доказателства и съответен на приложимия процесуален и материален закон. В настоящото касационно производство не се сочат убедителни доводи, които да променят изводите на съда. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед приетото от касационната инстанция по настоящото дело, решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, XV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 27.06.2025 г. по АНД № 80/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване.