№ 374
гр. Петрич, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200543 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Е.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
област В., община В., град В. 3000, ул. “Х.М.“ № 17, ап. 2, чрез процесуалния представител
адвокат Х. Г. П., надлежно упълномощен от законния представител на дружеството –
управителя Е.М.Ц., против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********/26.01.2021 г., издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с
който на дружеството жалбоподател, за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3, във
връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и противоречието му с материалния
закон. Посочва се, че липсва индивидуализация на ППС-то, като съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство и в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, какъвто се твърди да е настоящият случай, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
1
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Твърди се, че в случая, не става ясно как е установено с
устройство № 10112, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси, че процесния влекач с peг. № ******, с 2 броя оси е бил в състав с ремарке с общ
брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 40000. В обжалвания
електронен фиш е определено, че за да се освободи от административнонаказателна
отговорност санкционираното лице, следва да заплати компенсаторна такса в размер на
750.00 лв., като тази такса е определена, съгласно описанието, че движещият се състав на
ППС е с общ брой оси 5. Релевира се, че не е цитиран регистрационния номер на ремаркето,
нито има някакви други характеристики за него, за да може да се заключи, че изобщо
влекачът се е движел в състав с ремарке, нито с колко оси е било твърдяното ремарке от
състава като при липсата на тези данни, неправилно се заключава в обжалвания електронен
фиш, че само със заплащане на 750.00 лв. компенсаторна такса, собственикът на този влекач
може да се освободи от отговорност. Твърди се в жалбата, че се нарушава правото на
жалбоподателя, поради обстоятелството, че компенсаторните такси са в определен размер на
база вида на превозното средство. Така, за товарен автомобил над 12 тона, с 2-3 оси
компенсаторната такса е в размер на 450.00 лв., а за товарен автомобил над 12 тона с 4 и
повече оси - в размер на 750.00 лв. Твърди се, че единственото индивидуализирано превозно
средство в обжалвания електронен фиш е влекачът, който е с 2 оси, а съгласно описанието,
компенсаторната такса следва да е 450.00 лв. Вместо това, фишът е издаден с възможност за
заплащане на компенсаторна такса от 750.00 лв. Посочва се също така, че освен за
компенсаторната такса, индивидуализацията на ППС е от значение и за определяне на
самата тол такса за изминато разстояние. Съгласно Постановление № 24/20.02.2020 за
изменение на тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с Постановление №370 на МС от 2019, таксите към
26.01.2021 г. (дата на нарушението) за товарен автомобил с 2-3 оси и таксите за товарен
автомобил с 4 и повече оси, се различават значително на километър изминато разстояние. В
тази връзка и поради липса на индивидуализация на ППС не може изобщо да бъде
преценено какво се твърди, че е следвало да бъде заплатено от жалбоподателя и съответно
не е, за да бъде същият санкциониран. Релевира се, че съгласно сочената за нарушена правна
норма - чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. От описанието на нарушението, обаче, става ясно, че
наказващия орган твърди, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Това описание съответства на текста на чл. 179, ал. 3б, съгласно която се
налага имуществена санкция на собственик на пътно превозно средство от категорията по
2
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни. В сравняваните норми изпълнителните деяния са различни. От една
страна, чл. 102, ал. 2 ЗДвП изисква собственикът да не допуска собственото си ППС да се
движи по платена пътна мрежа, ако не е изпълнен задълженията си, които способстват
установяване и заплащане на дължимата пътна такса. Посочва се също така, че законът не
тълкува какви са задълженията на собственика в тази връзка, но дружеството жалбоподател
има сключен договор с дружеството „Интелигентни Трафик Системи", чрез което се отчита
и заплаща изминатото разстояние. Освен това, от систематичното тълкуване на посочените в
електронния фиш разпоредби, се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво
действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде
наложено административно наказание. Не се установява безспорно дали жалбоподателят е
наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал
движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване
размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е
заплатил дължимата пътна такса. Навежда се, че нарушението не е подведено под
приложимата по време, място и лица правна норма, като несъответствието на установените
факти с посочените като нарушени законни разпоредби, е основание за отмяна на
електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи
възможността лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да
осъществи ефективно правото си на защита.
Оспорва се дължимата такса като се посочва, че независимо от имуществената санкция, в
електронния фиш е вписано, че „Е.“ ООД дължи и такса в размер на 119.00 лв. за най-
дългото тол разстояние. Посочва се, че разликата между имуществената санкция и таксите
като публично държавно/общинско вземане, е че имуществената санкция е
административно наказание, резултат от упражнена административно
наказателна репресия, докато основанието и размерът на таксата се определят в
административния процес, основанието и размерът на имуществената санкция се определят
в административнонаказателния процес, в който се прилагат принципите на санкционното
право. В тази връзка посочват, че таксата не подлежи на оспорване пред съд, т.е. лицето не
може да упражни правото си на защита нито срещу размера й, нито срещу необходимостта
същата да бъде заплатена, размерът й не е определен със закон, а с тарифа, която не
представлява нормативен акт. Твърди се, че за процесната дата, а именно 26.01.2021 г. за
ППС с влекач с per. № ******, дружеството жалбоподател „Е.“ ООД е заплатило тол такса за
изминато разстояние в размер на 57.00 лв., за което представят подробна справка с период
процесната дата, размера на таксуваната тол такса и референция. Твърди се, че вменяването
на задължението за заплащане на такса в размер на 119.00 лв. съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа накърнява правата на жалбоподателя, който е
положил необходимата грижа, за да изпълни задълженията си и е заплатил съответстващата
тол такса. Излагат се съображения, че са налице предпоставките случаят да се квалифицира
3
като маловажен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш
/ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законен или процесуален
представител.
За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли съда да потвърди
процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен по подробно изложени
съображения в депозирано писмено становище, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от
проведени съдебни заседания на 26.09.2023 г. и от 24.10.2023 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 26.01.2021 г. в 06:23 часа в Община Петрич, на път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км 163+488, с посока намаляващ
километър, е установено движение на ППС влекач Волво ФХ, рег. № ******, с технически
допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Така извършеното нарушение № BA80EED275B5500FE053041F160AA0E6 е
установено с устройство № 10112, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А - 3 км
163+488.
Ползвателят на ППС-то е „Е.“ ООД, със законен представител Е.М.Ц., със седалище и адрес
на управление област В., община В., град В., ул. “Х.М.“ № 17, ап. 2, с ЕИК *******, срещу
4
което дружество за така установеното нарушение е съставен обжалваният Електронен фиш
№ ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2500,00 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Независимо от наложеното
административно наказание, в ЕФ е посочено, че дружеството жалбоподател дължи и
заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на
притежаваното от него пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.
ЕФ № ********** е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 05.07.2023 г.,
в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ
липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването за ППС
с рег. № ****** на 26.01.2021 г. в 06:23 часа, тол селекция 10112, път А - 3, 163+488, посока
намаляващ километър, област Благоевград, град Марикостиново, както и данни за
собственика/ползвателя на процесното ППС с рег. № ****** и индивидуализиращи
превозното средство данни, ведно със статично изображение във вид на снимков материал
на същото. Съгласно цитирания доклад ППС влекач Волво ФХ с рег. № ******, е
собственост на „Райфайзенбанк България“ ЕООД - клон В., а ползвател на процесното ППС
е дружеството жалбоподател.
По делото е представено становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 01.09.2023 г., с приложение таблица с
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата и
часа на нарушението /26.01.2021 г., 06:23 часа/ за ППС с рег. № ******, не е получена тол
декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент
№ **********.
Видно от заверено копие на Справка за местоположението на стационарни контролни
единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на
територията на Областно пътно управление Благоевград, Рамка № 10112 за сегмент №
**********, на който е разположено устройство № 10112, с което е установено
нарушението, е разположена в Област Благоевград, Община Петрич, място Марикостиново,
път А - 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено заверено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, път А - 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № ********** е включен в
цитирания списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
От АНО е представено заверено копие на Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на И.Д.
5
Председател на Управителния съвет на АПИ, с която са утвърдени образци на електронни
фишове съгласно приложение, измежду които и Приложение № 2 – Образец на електронен
фиш за превозно средство с обща техническа допустима максимална маса над 3.5 тона за
собственик на ППС; Приложение № 2 към същата заповед – електронен фиш; и Протокол №
28765/21 от заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г., съгласно който УС
на АПИ приема предложението и утвърждава образци на електронни фишове на основание
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, от които и Приложение № 2, отменя предходно издадена заповед,
одобрява проект на заповед за утвърждаване на образците на електронни фишове и възлага
на И.Д. Председател на УС на АПИ да подпише заповедта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за
това, че на посочените в ЕФ дата, час и място е установено движение на ползваното от
дружеството ППС, индивидуализирано с техническите му характеристики, за което изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването –
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Вменената за нарушена разпоредба предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е документирано от Електронната
система за събиране на пътни такси по смисъла на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която създава
доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Съгласно
чл. 189е, ал. 8 ЗДвП докладът и снимките, в своята съвкупност, представляват доказателства
за отразените в тях обстоятелства, тъй като законодателят е предвидил, че контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със
следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
6
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси. А съгласно ал. 9 на същата разпоредба - чл. 189е ЗДвП, справката от електронната
система за събиране на пътни такси има доказателствена сила за отразените в нея
обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.
В настоящия случай не беше оборена доказателствената сила на доклада, генериран от
Електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и
отразените в него обстоятелства.
По делото е безспорно, че ползвател на ППС влекач Волво ФХ, с рег. № ******, е
дружеството жалбоподател. Обстоятелството се установява от приложеното към преписката
извлечение от създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с №
**********. Липсват наведени съображения или доказателства в обратна насока от
дружеството жалбоподател.
Пътят, по който е установено движението на процесното ППС – път А - 3 км 163+488, с
посока намаляващ километър, е включен в обхвата на платената пътна мрежа и съгласно
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, приет с Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. на Министерския съвет, за движението
по него се дължи съответната такса. Същият път се намира на територията на Областно
пътно управление Благоевград и представлява Рамка № 10112 за сегмент № **********, на
който е разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението.
Установеното движение на ППС-то, за което не е платена дължимата пътна такса, безспорно
попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – за преминаването му по платената пътна мрежа
се дължи такса за изминато разстояние – тол такса, тъй като същото е с обща техническа
допустима максимална маса над 3.5 тона и попада в категорията на пътните превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Размерът на дължимата за плащане тол такса, съгласно чл.
10б, ал. 4 от ЗП се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Видно от Становище от
отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ при НТУ от 01.09.2023 г.,
за датата и часа на нарушението за ППС с рег. № ******, не е получена тол декларация за
сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент №
**********. Като същевременно от дружеството жалбоподател не са ангажирани каквито и
да е доказателства, установяващи заплащането на дължимата тол такса.
В тази връзка наведените от дружеството жалбоподател твърдения, че процесното пътно
превозно средство е било оборудвано с бордово устройство и за същото ППС е имало
сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, са неоснователни, тъй като не са ангажирани каквито и да е било доказателства
в тази насока, оборващи установената липса на подадени тол данни, респективно тол
декларации за посочените в електронния фиш дата и час на извършване на нарушението.
7
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно доказано от обективна страна, въз основа
на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с приложени към него 2 броя статични изображения
във вид на снимков материал, че ползваното от дружеството жалбоподател ППС влекач
Волво ФХ, с рег. № ******, с техническа допустима максимална маса 20100, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 40000, на дата 26.01.2021 г. в 06:23 часа се е
движило по път включен в обхвата на платената пътна мрежа – А - 3 км 163+488, с посока
намаляващ километър, като за същото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Докладът е редовен и служи като доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Същият не е
оборен с допустимите по закона доказателствени средства, поради което съдът зачита
присъщата му доказателствена стойност и приема, че дружеството жалбоподател е
осъществило от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Следва също така да се има предвид, че електронният фиш се отличава както от
административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на
административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува
законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и
наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито
във връзка с процедурата по съставянето им. Не може да се приеме и че всички изисквания
по ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление са приложими по отношение
на електронния фиш.
Съкратеното производство за ангажиране на административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи
началото на производството със съставянето на АУАН и завършването му с издаването на
НП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към
влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Доколкото в настоящото производство се
установи, че оспорваният акт – електронният фиш, отговаря на изискванията, възведени с
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, съдът намира, че процедурата относно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш не е
опорочена, а издаденият в хода й ЕФ е съобразен с процесуалните правила и същият е
законосъобразен. Ангажирането на административнонаказателната отговорност чрез
издаване на електронен фиш е своеобразно съкратено производство, предвидено в ЗДвП,
което е изключение от общите правила по ЗАНН, съгласно постановките изложени в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.д. № 1/2013 г. В
специалното производство по издаване на електронните фишове не намират приложение
8
разпоредбите на ЗАНН касателно сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП,
обективирани в чл. 34 ЗАНН.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, отговорността на което е обективна, съдът не
следва да обсъжда субективната съставомерност на деянието.
При категорично установеното нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, правилно дружеството е
санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Санкцията на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда наказание за собственика на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, каквото е ППС с рег. № ******, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Разпоредбата на чл.
187а ЗДвП определя административноотговорното лице, според която при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. А съгласно ал. 2 на
чл. 187а ЗДвП, когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на
ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, като
в настоящия случай последната е по т. 3 от същата алинея - по чл. 179, ал. 3б – в размер на
2500 лева. Имуществената санкция е определена в константен размер, което препятства
възможността за индивидуализация на наказанието.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието му.
В същия са посочени мястото на нарушението – община Петрич, път А – 3 км 163+488 с
посока намаляващ километър; датата на нарушението – 26.01.2021 г.; точният час на
извършване на нарушението – 06:23 часа; регистрационният номер на пътното превозно
средство – ******; ползвателят – дружеството жалбоподател; описание на нарушението –
движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени задълженията във връзка със заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП; нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната
таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2500 лева;
срокът и начините за доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението напълно кореспондира с посочените в ЕФ норми, въз основа на
които отговорността за извършеното нарушение следва да се понесе именно от собственика,
на който в чл. 102, ал. 2 от ЗДВП е вменено задължение да не допуска движението на ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл.10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, т.е. няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното
9
лице може да разбере за какво е ангажирана административно-наказателната отговорност,
поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на
административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на
законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин
разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в
диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция,
предвид което настоящия съдебен състав намира за неоснователни възраженията за
несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложените правни
норми.
Именно в качеството му на юридическо лице- ползвател на ППС-то на основание чл. 187а,
ал. 2 т. 3 във вр. с ал. 3 от ЗДвП за допуснатото движение на ППС с рег. № ***** без да са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на съответната такса,
(удостоверени с липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация) на
жалбоподателя „Е.“ ООД е наложена имуществена санкция по т. 3 от същия, която
разпоредба е препращаща към санкционната норма по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съгласно чл.
179, ал. 3б имуществена санкция в размер на 2500 лв. се налага на собственик/вписан
ползвател на ППС-то от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, който изцяло (каквато е
настоящата хипотеза) или частично не е заплатил дължимата тол такса.
На следващо място въпреки че, като реквизит на електронния фиш на основание чл. 189ж от
ЗДвП се изисква изписване само на регистрационния номер, в същия, освен
регистрационния номер на заснетото ППС са записани допълнително и останалите данни по
Свидетелството за регистрация на МПС, модела и марката му, общата техническа допустима
максимална маса, брой оси, екологична категория на превозното средство, а именно
ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ с рег. № ***** с технически допустима максимална маса 20100, брой
оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, екологична категория ЕВРО 6, като броя на
осите на състава от пътните превозни средства се доказва от приложеното статично
изображение във вид на снимков материал. В този смисъл са несъстоятелни наведените
доводи в жалбата за липса на индивидуализация на ППС, с което е извършено нарушението.
Издаденият ЕФ съответства на образецът на ЕФ – Приложение № 2, одобрен по надлежния
ред, за което в преписката са представени Протокол 28765/21 от заседание на УС на АПИ от
09.09.2021 г., както и Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на И.Д. Председател на
Управителния съвет на АПИ. Доколкото в настоящото производство се установи, че
оспорваният акт – електронният фиш, отговаря на изискванията, възведени с чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП, съдът намира, че процедурата относно ангажиране на административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш не е опорочена, а издаденият в хода й ЕФ е
съобразен с процесуалните правила и същият е законосъобразен.
Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Охраняваните обществени отношения касаят управлението и в
10
частност поддръжката на републиканската пътна мрежа, като част от необходимите
финансови средства за нея се генерират именно чрез заплащането на пътни такси за
движението по платената пътна мрежа. В тази връзка неоснователен е доводът на
дружеството жалбоподател, че деянието по всички свои обективни характеристики може да
бъде съотнесено към хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Напротив, не плащането на дължимата
пътна такса ощетява държавния фиск, от който се разходват средства и за републиканските
пътища. Не на последно място е и обстоятелството, че доколкото нарушението е извършено
преди влизане в сила на чл. 189з от ЗДВП /от 23.12.2021 г./, съдът намира, че нарушението
не е маловажно и към него не са приложими правилата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което обжалваният електронен
фиш да се потвърди като правилен и законосъобразен.
С оглед крайния изход на спора и направеното от юрисконсулта на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден, на
основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, да заплати на Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Е.“ ООД, със
законен представител Е.М.Ц., със седалище и адрес на управление 3000 област В., община
В., гр. В., ул. „Х.М.“ № 17, ап. 2, с ЕИК *******, за административно нарушение по чл. 102,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал.
3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, със законен представител Е.М.Ц., със седалище и адрес на управление
3000 област В., община В., гр. В., ул. „Х.М.“ № 17, ап. 2, с ЕИК *******, да заплати на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Благоевград
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12