Номер 254429.10.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502262 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „Света Неделя“ № 7, чрез адвокат Гергана
Стоянова от АК – Бургас, против Разпореждане №1159 от 31.07.2020 г.,
постановено по ч. гр. дело №556/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат,
с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника И. Х. Х. , ЕГН
**********, от с. С., община С., обл. Бургаска за сумата от 45,08 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, както и такса в
размер на 72 лв., представляващи разходи за уведомяване.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на материалния и процесуалния закон. Моли съда да го
отмени и удовлетвори искането. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Районният съд със Заповед № 314/31.07.2020 г. е разпоредил
длъжникът Исмаил Хюсеин да заплати на частният жалбоподател сумата от
235,52 лева – главница по договор за банков потребителски кредит на
1
физическо лице, усвоен чрез Овърдрафт по разплащателна сметка от
10.02.2017 г., сумата от 70,60 лева – представляваща дължима лихва върху
просрочената главница по договора за кредит за периода от 02.03.2018 г. до
29.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на
30.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 85
лева. С атакуваното разпореждане съдът е отказал присъждане на неустойка,
като е счел, че по начина по който е уговорена неустойката по чл.92 от ЗЗД
излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, като се е позовал на дадените указания в Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК.
За да откаже присъждане на сумата от 72 лева – разходи за
уведомяване на длъжника, съдът е счел, че възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионния за допълнителни услуги е
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК и законът не допуска
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита съгласно ал.2 на същия текст от ЗПК и на това
основание е отказал присъждане на сумата.
Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за частично
неправилно, което налага отмяната му в частта досежно претендираната
неустойка. Не е налице заобикаляне на предвидения в чл.19 от ЗПК размер на
ГПР. Предвидената неустойка не е прекомерна, същата представлява процент
от вземането като на практика тя изпълнява функциите на законна лихва. В
този смисъл съдът намира, че сумата от 45,08 лева – неустойка по договора, е
дължима и следва да се присъди.
Що се отнася до отказаната сума в размер на 72 лева, представляваща
административни разноски, настоящата съдебна инстанция намира, че такива
не се следват, тъй като са в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, в
която разпоредба е посочено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неизплатената в срок сума за времето на забавата.
Посочването на това задължение като такса представлява опит същата да се
представи като възнаграждение за извършване на допълнителни услуги по
чл.10а, ал.1 от ЗПК, но в случая събирането на просрочено задължение не
представлява услуга, поради което същата е недължима.
2
Съдът намира, че на частният жалбоподател следва да бъде присъдена
сумата от 15 лева – дължима държавна такса за въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане №1159 от 31.07.2020 г., постановено по ч.
гр. дело №556/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, в частта, с която
съдът е отхвърлил заявлението на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Света Неделя“ № 7,
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника И. Х.
Х. , ЕГН **********, от с. С., община С., обл. Бургаска, за сумата от 45,08
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор
за банков кредит, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ И. Х. Х. , ЕГН **********, да заплати на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, площад „Света Неделя“ № 7, сумата от 45,08 лева, представляваща
неустойка върху просрочена главница по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвоен чрез Овърдрафт, за периода от 02.03.2018
г. до 29.07.2020 г.
ОСЪЖДА И. Х. Х. , ЕГН **********, от с. С., община С., обл.
Бургаска, да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Света Неделя“ № 7,
сумата от 15 лева – държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част.
ВРЪЩА делото на КРС за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4