РЕШЕНИЕ
№ 1038
гр. Плевен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430103628 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК и е образувано въз основа на искова
молба с вх. № 17836/26.06.2024 г. на *** ЕООД срещу В. С. С., за признаване на установено
в отношенията между страните, че последния дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение(1300 лв. главница, 385,40 договорна възнаградителна лихва за периода от
13.03.2017 г. до 20.06.2018 г. и 547,67 лв. законна лихва за забава за периода от 13.03.2017 г.
до 02.03.2021 г.) по ч.гр.д.№***/20*** г. по описа на РС ***.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника по делото по което е образувано ч. г. д. № ***/20*** г. по описа на РС ***, и
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която е връчена по реда на чл. 47, ал.5
ГПК на длъжника. По повод дадени указания на осн. чл.415 от ГПК подава настоящата
искова молба. Паричното вземане, предмет на заповедта се твърди, че произтичало от
сключен на *** г. с ответника договор от разстояние за предоставяне на заем съгласно чл. 6
от ЗПФУР с № *** с „***“ АД. Ответникът усвоил заемната сума от 1300 лева, със
задължението да върне 15 броя вноски по 112,36 лева в срок до 20.06.2018 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно погасителния план, който бил неразделна част към
Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В раздел 10, чл. 2 от ОУ страните
уговорили и че при забавяне на плащането на погасителните вноски, длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната действаща лихва върху всяка погасителна
вноска. На *** г., длъжникът сключил с „***“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителя се задължил съгласно чл. 3 спрямо
заемодателя за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем. Твърди се, че
в срока за изпълнение, длъжникът не изпълнил задълженията си по кредита, с оглед на
което „***“ поканил *** да изплати всички изискуеми задължения на длъжника по
сключения договор за кредит. Така поръчителят изплатил 1300 лв. главница, 385,40 лв.
договорна лихва за периода от 13.03.2017 г. до 20.06.2018 г. и 464,10 лв. обезщетение за
забава, с което на осн. чл. 143,ал.1 от ЗЗД се субсидирал в правата на кредитора, за което
1
длъжникът бил уведомен на 23.02.2021 г. по ел. поща.
Ищецът посочва още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
*** г., „***“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за
потребителски кредит на цесионера и ищец по делото „***“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът
бил надлежно уведомен за сключения договор за цесията на посочения от него електронен
адрес. В случай, че съдът не приемел този довод за надлежно връчване, моли да се приеме,
че това е сторено с връчване на преписа от исковата молба. По договора за кредит
длъжникът не бил извършил плащания. Иска се от съда да уважи предявените искове и се
претендират разноски.
В отговора на исковата, ответникът чрез особения представител адв. А., счита
предявените искове за вероятно допустими, но неоснователни. Ответникът оспорва датата на
сключване на договора, както и че е поставен подпис от ответника. Оспорва се и размера на
предявените искове, тъй като с исковата молба не са представени писмени доказателства,
установяващи, че сумата по договора е усвоена от потребителя. Преводът към „***“ бил за
сумата от 1162,94 лв., което не кореспондирало с твърдението, че на ответника е преведена
сумата от 1300 лв. Приложените към исковата молба доказателства, не представлявали
допустими такива по ГПК, тъй като не носили подпис на техния издател, поради което
оспорва същите и моли да бъдат изключени от доказателствата по делото. Ответникът счита,
че за да възпроизведе действия цесията спрямо длъжника, същият следва да е уведомен, а по
делото нямало доказателства за уведомяване на длъжника. Връчването на препис от
исковата молба на назначения му особен представител, не удовлетворявало това изискване
на закона( Решение от 23.10.2019 г. по в.гр.д.№522/2019 г. на ОС Плевен). Ответникът
формулира и довод за нищожност на договора за кредит, поради противоречие с нормата на
чл. 10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и ал.2 вр. чл. 22 от ЗПК. Този извод следвал от обстоятелството,
че годишният лихвен процент е 41,24%, а ГПР 50%. Уговореният лихвен процент
надвишавал трикратния размер на законната лихва, поради което било налице противоречие
с добрите нрави, тъй като е уговорено условия, което е икономическо неизгодно за по-
слабата страна. Включването на договорната лихва към уговорения ГПР, водело до
надвишаване на допустимия такъв съгласно чл. 19,ал.4 от ЗПК. Нищожността на сделката на
осн. чл.22 от ЗПК водило до извод за дължимост на осн. чл.23 от ЗПК на чистата стойност
по кредита в размер на 1300 лв. С оглед на обстоятелството, че кредитът е станал изискуем
най-късно на 20.06.2018 г., последната падежна дата, ответникът релевира възражение за
изтекла погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД за главницата и изтекла погасителна
давност на акцесорните вземания за договорна и мораторна лихва на осн. чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
В с.з. ищецът не се явява, но с писмени становища поддържа исковата молба, моли
предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.
В с.з. ответникът поддържа отговора на исковата молба, моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Въз основа на заявление с вх.№***/*** г. на „***“ ЕООД е образувано ч. гр. д.
№***/20*** г. по описа на РС ***, по което е издадена заповед за изпълнение №***/*** г.
по силата на която длъжникът В. С. е осъден да заплати 1300 лв. главница, 385,40 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 13.03.2017 г. до 20.06.2018 г., както и 547,67
лв. законна лихва за забава за периода от 13.03.2017 г. до 02.03.2021 г.
С Разпореждане 36713/12.06.2024 г. по ч. гр. д.№ ***/20*** г. по описа на РС *** е
указано на заявителя да предяви иск на осн. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК. Препис от разпореждането
е връчен на заявителя на 19.06.2024 г.
От представения договор за потребителски кредит №***/*** г., погасителен план и
общи условия, се установява, че е сключен между „***“ АД като кредитор и В. С. С. като
кредитополучател, с предмет: предоставяне на заемна сума в размер на 1300 лв., със
задължение на кредитополучателя да върне същата на 15 месечни вноски, с размер на всяка
от 112,36 лв., ГЛП 41,24%, ГПР 50%, общ размер на плащанията 1685,40 лв., с последва
2
вноска дължима на 20.06.2018 г. С чл. 4,ал.1 от договора е уговорено още, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, следва да предостави обезпечение на кредита,
а именно: банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да предостави договор за поръчителство с одобрен от *** юридическо лице
в срок до 48 часа от датата на заявлението. Съгласно ал.2 от същата разпоредба на договора,
в случай, е кредитополучателят не предостави обезпечение, заявлението ще се счита, че не е
одобрено от заявителя.
От представения договор за предоставяне на поръчителство от ***г. се установява, че е
сключен между „***“ ЕООД като поръчител и В. С. С., с предмет задължение на поръчителя
да отговаря пред кредитора по договора за кредит солидарно, срещу задължението на
потребителят съгласно чл.1,ал.2 да заплати възнаграждение на поръчителя. Заплащането
съгласно чл.8,ал.4 от договора е уговорено по следните начини: по банкова сметка на
поръчителя или по банкова сметка на „***“ АД. Видно от приложение №1 към договора за
поръчителство е ,че дължимото възнаграждение е в размер на 93,11 лв. на месец за периода
на действие на договора за кредит.
Видно от представената справка на л.32 на извлечение от система на „***“ ЕАД е че на
*** г. е преведена по „***“ сумата от 1162,94 лв. с основание „превод разлика по нов заем“ и
137,06 лв. допълнителни начисления с основание „погасяване на задължения по стар заем с
отпусната сума по нов заем“. Съгласно разписка за извършено плащане №***/*** г. с
наредител „***“ ЕАД и получател В. С. С., сумата от 1162,94 лв. е преведена в полза на
получателя.
От договор за продажба на прехвърляне на вземания от *** г., се установява, че „***“
ЕАД и „***“ ЕООД като цеденти прехвърлят на цесионера „***“ ЕООД свои вземания,
произтичащи от просрочени договори за кредит с физически лица, индивидуализирани в
приложение №*** към договора в общ размер на 1 217 129,93 лв. Част от приложенията към
договора е и приложение №3 пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл.99 ЗЗД. Видно от приложение №1 към
делото е, че част от тези вземания са дължимите от ответника В. С. суми по договор за
потребителски кредит от *** г.
От заключението на приетата СИЕ се установява, че в ГПР по договор за
потребителски кредит №***/*** г. включва главница и договорна лихва в размер на 385,40
лв., като уговорената лихва в размер на 41,24% надвишава трикратния размер на законната
лихва с 11,24%. При включване на таксата за поръчителство в размер на 1386,65 лв., ГПР е
в размер на 324,70%.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни и се
ползват с придадената им доказателствена стойност по закон. Не са налице данни, внасящи
съмнение в тяхната достоверност с оглед заключението на вещото лице, което е изследвало
същите.
Съдът дава пълна вяра и на заключението на вещото лице, тъй като е обективно, пълно
и изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са насрещни допустими положителни установителни искове с правно
основание 422,ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. чл.99,ал.2 вр. 79,ал.1 вр. чл. 240,ал.1 и чл.86 от
ЗЗД, и насрещни възражение с правно осн. чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, и чл.
22,вр.чл.11,ал.1,т.10-12 от ЗПК, чл. 26,ал.1, пр.2 от ЗЗД. В законовия едномесечен срок
съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото
производството.
Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира, произтича от
разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че „***“
3
ЕООД е активноматериалноправно легитимиран по предявените искове с оглед фактa, че е
сключен договор за прехвърляне на вземания с „***“ ЕАД и „***“ ЕООД на *** г., в
предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. Този извод
следва от заключението на вещото лице, което е изготвило същото след запознаване със
счетоводството на цедента и цесионера.
По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на
уведомление от страна на ответника. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.
99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е
въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който
от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о.). По-нататък, съгласно чл. 235,ал.3 ГПК настоящият съдебен състав
отчете, че длъжникът на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД е надлежно уведомен, с връчения препис на
исковата молба по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, за сключения договор за цесия от 05.04.2023 г.,
по силата на който ищцовото дружество е придобило вземанията, произтичащи от договор
за заем №***/*** г. Именно поради това са възникнали и последиците на чл. 99,ал.4 от ЗЗД
спрямо него от 09.04.2025 г. Това е така, защото съгласно чл. 47,ал.5 от ГПК съобщението
съдържащо препис от исковата молба с приложеното към нея уведомление за цесия, се счита
за редовно връчено. Трайна е практика на ВКС, обективирана в решение Решение №198 от
18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., на I т.о., Решение № 139/05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г., І
т.о., Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018г., на І т.о, а именно, че ако в исковата
молба е обективирано изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник , е приложима и по отношение
на уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда и при условията на чл. 99, ал. 3
ГПК. В случай на невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения от него в
договора адрес, правата на кредитора са защитени с предвидените възможности за връчване
на уведомлението или чрез нотариална покана по чл. 50 ЗННД, или чрез прилагане на
процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК. Правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента
или спрямо цесионера, е защитено, чрез назначаването на особен представител в исковото
производство и то след стриктно провеждане на процедурата по връчване на уведомление,
предвидена в чл. 47, ал.1–5 ГПК. По своята правна същност, както обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, така и прехвърлянето на вземането (цесията), представляват
правопроменящи юридически факти, които заварват едно вече съществуващо
правоотношение и въздействат върху него. При правопроменящите юридически факти
промяната на облигационното правоотношение може да се свърже както с промяна на
неговото съдържание ( какъвто е случая с обявяването на кредита за предсрочно изискуем),
така и с промяна на правното качество (в хипотезата на цесия). Именно в този смисъл са и
определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които по този правен въпрос, не е
допуснато касационно обжалване (Определение №72/05.02.2021 г. по к.т.д №1188/2020 г. на I
т.о. на ТК на ВКС, Определение №50649/06.12.2022 г. по к. т. д №977/2022 г. на I т.о. на ТК
на ВКС, Определение №60850/02.12.2021 г. по гр.д.№2537/2021 г. на III г.о. на ГК на ВКС).
Цедираното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение ч.гр.д.№***/20***
г. по описа на РС ***и предявените искове, произтича от договор за заем №***/*** г., който
безспорно се установява, че е сключен (налице е съгласие от разстояние и предаване на
заемната сума). Безспорно е от представената разписка, че заемната сума е предадена, с
което е завършен фактическия състав на реалния договор. Същият разкрива характеристики
на потребителски договор съгласно чл.9,ал.1 от ЗПК, но съдът цени усвояването на средства
и като конклудентно действие, с което заемателят се съгласява с параметрите на договора. В
този контекст, съдът намира за неоснователни възраженията, че договорът за заем не е
подписан от ответника, тъй като същият е заявил, потвърдил е от разстояние параметрите и
е усвоил заемната сума. Не отговаря на житейската логика ответникът да усвои заемна сума
в размер на 1162,94 лв. лв., изпратена на *** г. по *** от *** ООД Така след усвояване на
паричния заем, за заемателя е възникнало задължението да върне сумата на 15 месечни
4
вноски съгласно погасителния план. Разликата до пълния размер на заем от 1300 лв. е
послужил за погасяване на предходен паричен заем.
При преценка юридическия факт от който възникват претендираните парични
вземания, съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в тълк. решение №1/2022 г.
по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Императивните норми, уреждащи нищожността на
сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили.
Страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в
противоречие с императивните правни норми, а когато ги нарушат, следва да понесат
последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана
служебно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако бъдат игнорирани
установените от съда факти, опорочаващи сделката. Някои от общите основания за
нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира
като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със
закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Така в разглеждания
случай, и след преценка съдържанието на договора за заем №***/*** г., съдът намира, че
същият е недействителен на осн. чл.22 вр. чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В
разглежданата хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата
дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като начислената неустойка за
непредоставено обезпечение неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента
на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. Начислената неустойка е скрито възнаграждение за кредитора, което
му е предварително известно, тъй като то се начислява при непредоставено обезпечение в
кратък срок. Предоставянето на обезпечение е задължително условие, в противен случай
съгласно чл.4,ал.2 от договора заемодателят отказва сключването на договора за заем. В
случая това не е сторено от него, а същият очевидно е очаквал начисляването на посочената
в договора неустойка или сключване на поръчителство с избран от него поръчител.
Възнаграждението за поръчителя, който е свързано с кредитора лице, се явява очакван
разход по кредита, който е следвало да бъде посочен ГПР и общата дължима във връзка с
кредита сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по
кредита, които ще направи. Този пропуск представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В заключение следва да се посочи, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния прилаган
между страните представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, и
се окачествява като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла
на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива
93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.
Ето защо, договорът за заем №***/*** г. е недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК
подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, а именно сумата от 1300лв.
5
Правото на цедента „***“ ЕООД да претендира заплатените на договорно основание
суми в размер на 2233,07 лв. на 23.02.2021 г./ извлечение на л.31 гръб/, е станало изискуемо
на 23.02.2021 г. когато ищецът признава, че длъжникът е уведомен за задължението му да
възстанови платените суми. Това обстоятелство, което е признато от ищеца, съдът цени
съгласно чл. 175 ГПК. Претендираната от ищеца-цесионер сума е по-ниска, но е част от
прехвърленото право на цедента. За пълнота следва да се посочи, че изискуемостта на това
парично вземане е изрично уговорено да е при поискване съгласно чл.4,ал.2 от договора за
поръчителство, т.е. по арг. от чл. 84,ал.2 вр. чл. 114,ал.2 ЗЗД, изискуемостта е настъпила от
датата на уведомяване за извършеното от цедента плащане и искане сумата да бъде
възстановена, т.е. от 23.02.2021 г. Така за периода от 23.02.2021 г. до 24.04.2023 г. не е
изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД пет годишна погасителна давност. Това разяснение се
налага с оглед на факта, че предмет на иска е цедираното от поръчителя парично вземане, за
когото е възникнало въз основа на договора за поръчителство. В конкретния случай
правопогасяващото възражение на ответника не обхваща гореизложените обстоятелства, тъй
като негов предмет е давностният срок по договора за кредит с оглед фактическите
обстоятелства изложени в отговора на исковата молба. Неоснователно е именно това
възражението на ответника, че е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД обща пет годишна
давност, тъй като вземанията по договора са погасени от цедента-поръчител на 23.02.2021 г.,
т.е. преди изтичане на пет годишния давност срок на 23.02.2022 г./тълк. решение №3/2023 г.
по тълк. д. №3/2023 г. на ОСГТК на ВКС/ за първата вноска, с което договорът за кредит е
изпълнен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно осн. чл.
422,ал.1,вр.чл.415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1300 лв. е основателен,
като доказан по основание и размер, тъй като сумите по договора за кредит са падежирали
още през 2018 г., но са заплатени своевременно през 2021 г. от цедента, в полза на който е
възникнало правото по чл.4,ал.2 от договора за поръчителство. Не се установи в хода на
процеса плащания на претендираната главница от страна на ответника. По отношение на
исковете по чл. 422,ал.1, вр. чл.415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира за
неоснователни, тъй като претендираните суми са недължими съгласно чл. 23 от ЗПК.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него разноски в исковото и заповедно производство с оглед уважената част от исковете. Ето
защо, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, сторени от ищеца, като му
заплати за исковото производство сумата от 91,60 лв. държавна такса, 58,22 лв. юрк
възнаграждение, 232,86 лв. възнаграждение за вещо лице и 331,83 лв. за възнаграждение на
особен представител. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от него разноски в
заповедното, а именно сумата от 26,00 лв. държавна такса и 29,10 лв. юрк. възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл. 99 вр. 79 от ЗЗД, че В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** и ***, сумата от 1300,00/хиляда и триста/ лева, представляваща
дължимата главница по договор за паричен заем №***/*** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.04.2023 г., до окончателното изплащане на същото, за която
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с №***/*** г. по ч.гр.д.№***/20*** г.
по описа на Районен съд ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, искове с правно основание чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл.
99, вр. чл. 240 и 86,ал.1 от ЗЗД, за признаване на установеното, че В. С. С., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи сумата от 385,40 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
6
по договор за заем №***/*** г., за периода от 13.03.2017 г. до 20.06.2018 г. и сумата от
547,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата по посочения договор
за заем, за периода от 13.03.2017 г. до 02.03.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с №***/*** г. по ч.гр.д.№***/20*** г. по описа на Районен
съд ***.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
55,10 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски по ч.гр.д.№***/20*** г. по
описа на Районен съд ***, и сумата от 714,51 лв., представляваща сторените от ищеца
съдебни разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7