О П Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16 СЪСТАВ, в закрито заседание в състав:
председател:
Е. МАВРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 11011 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане от 16.11.2020 г. съдът
е дал конкретни указания до ищците да отстраня нередовностите на исковата
молба, които не са изпълнени в цялост, независимо от депозираната уточнителна
молба вх. №305893 от 23.12.2020 г. (същата молба е входирана с вх. №
366133 от 29.11.2021 г., изпратена по ел. поща).
I. Въпреки че
е уточнено, че всеки от ищците е собственик на имот, съставляващ реална част от
актувания като публична държавна собственост имот, не са изпълнени указанията
по отношение индивидуализацията на нито един имот, за който всеки от ищците
претендира, че е собственик и от което титулярство на право на собственост
извежда правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
срещу Държавата чрез М.на Р.Р.И Б. Следва да се
отбележи, че с направените в уточнителна молба искания да се изиска от
съответната Общинска служба „Земеделие“ копие на административната преписка за
всеки от ищцовите имоти, както и подробно индивидуализиране на имота съгласно
действащия план за земеразделяне, не са изпълнени дадените указания за
индивидуализация на ищцовите имоти. Като страна в съответната административна
процедура ищците би следвало да са снабдени със съдържащата в преписката
документация или са могли да се снабдят с такава с цел да изпълнят указанията
за индивидуализация на имотите.
II. Извън
гореизложеното съдът констатира, че за ищците не съществува и правен интерес от
предявения от всеки от тях иск за отричане правото на собственост на държавата
върху процесния имот, актуван с АПДС, върху който се твърди, че попадат
претендираните за възстановяване от ищците земеделски имоти, предвид следното:
II.1. Относно
ищците Л.И.М. – под №2 от уточнителната молба (относно посочените в уточнението
имоти под № 1, 5 и 6), Н.Н.С. (№11), Д.М.А. (№13), К.И.Т.
(№15), и П.Т.Д. (№21):
Изложени са твърдения, че ОСЗ е
признала на тези ищци правото на собственост в стари реални граници на
земеделските им имоти, но е отказала възстановяването им в стари реални граници,
като не са издадени скици и не са въведени във владение. За тези ищци не се
твърди, отказът да е обжалван по съдебен ред (чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ), поради
което и с влизане в сила на решението на ОСЗ, за тях не съществува правен интерес
от отричане правото на собственост на ответника, доколкото административната
процедура по възстановяване в стари реални граници е приключила. В тази връзка,
съдът съобрази, че решението на ОСЗ възстановява или отказва да възстанови правото на
собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални
граници, както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на
собствеността в случай, че при признаване правото на възстановяване на
собствеността реституцията не е приключила, необходимо е и второ решение за
възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне, респ. за
териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – заповед на кмета по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. (Тълкувателно
решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС).
II.2. Относно
ищците Д.Б.И. (№1), А.С.Г. (№7), С.Ф.И. (№14), Н.Т.Л.(№23) и Ц.В.П.
(№24):
Изложено е, че отказът на ПК да
възстанови правото им на собственост в стари реални граници е обжалван по
съдебен ред и към момента съдебните производства са висящи. Настоящият състав
намира, че за тази група ищци липсва правен интерес от предявяването на
отрицателни установителни искове, тъй като именно във висящите съдебни
производства по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ съдът преценява наличието на
предпоставките за възстановяване на земеделските имоти в стари реални граници и
инцидентно ще изследва правото на собственост на държавата върху имота, за
който ищците твърдят, че попадат техните земеделски земи.
II.3. Относно
ищците С.Л.М. (№5), П.Т.Х. (№18), П.К.Д. (№22) е посочено, че е
налице решение по отношение на всеки от тях, с което се възстановява правото им
на собственост върху имотите им с план за земеразделяне, попадащи в земите,
актувани с процесния АПДС, което препятства реалното им възстановяване. Т.е.
доколкото няма завършена процедура, не би могло да се установи, че имотите на
тези ищци, попадат в имота, собственост на държавата, т. е. какъв е интереса им
от отрицателен установителен иск за собственост.
II.4. Относно
ищците Л.И.М. - №2 (за посочените в уточнителната молба имоти под № 2, 3 и 4), Н.М.Г.
(№6), В.Л.Х. (№8), В.Х.А. (№10), Д.Ф.К.
(№26), Л.С.А. (№30) и Е.Я.А. (№31 от уточнителната
молба):
Изложени са твърдения, че по
отношение на тези ищци е налице влязло в сила решение на ПК, с което им е
определено обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което за тях реституционната
процедура е приключила и съдът намира, че не съществува правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск.
II.5. За
ищцата В.Р.С. (№19) е уточнено, че отказът на ПК да признае правото ѝ на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху процесната нива,
е потвърден от СРС с окончателно съдебно решение. Предвид това, настоящият
състав намира, че с влизане в сила на отказа на ПК административната процедура
по възстановяване на земеделския имот е приключила и за ищцата не съществува правен
интерес от отричане правото на собственост на държавата, доколкото самата ищца
не би могла да придобие права.
III. За ищцата С.Д.И.
(№16) липсва уточнение налице ли е отказ от възстановяване, като видно от
изложеното в уточнението, самата ищца не е наясно на какъв етап е процедурата
по възстановяване на имота ѝ. В тази връзка е направено доказателствено
искане да се изиска от ПК - Кремиковци копие от преписка по заявление вх. №
4176/3.8.1992 г. по която е постановено решение №4176/12.05.1999 г., за да се
установи дали има последващи решения и съответно влизането им в сила. Съдът
намира, че с оглед дадените указания, включително две предходни в
производството пред СРС по гр.д. №19825/2019 г. от 18.04.2019 г. и от
04.07.2019 г., незнанието на ищеца не е извинителна причина за неизпълнение на
указанията, доколкото е имал възможност като участник в самата административна
процедура да получи информация за нейното развитие.
IV. За ищцата Р.Г.С.
(№25) е посочено, че ПК признава правото на възстановяване на собствеността
върху процесните имоти, но до настоящия момент реално тази собственост не е
била възстановена поради наличието на процесния АПДС, препятстващ завършването
на процедурата по реституирането на имота. Въпреки дадените указания обаче не е
посочено конкретно дали ПК е постановила отказ и дали този отказ е влязъл в
сила, поради което единствено съществуването на АПДС не обосновава правен
интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск.
По аналогични съображения съдът
намира, че указанията не са били изпълнени и по отношение на С.И.В. (№3),
доколкото ищецът е посочил единствено, че е подал заявление до ОСЗ и
възстановяването реално не е било осъществено, без да е посочено с какъв акт
ОСЗ е отказало и дали този акт е влязъл в сила.
V. Относно
ищците Д.И.Д. (№4), Б.С.Г. (№12), П.С.Л., починала на
02.04.2020 г., като на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците й по
закон В.С.П. и Ц.С.П., дъщери (№17), М.С.И. (№20), И.Б.А. (№27) и Б.И.С. (№28).
Видно от уточнителна
молба от 15.03.2021 г. по отношение на тези ищци, не е завършила процедурата по реално
възстановяване; като се сочи, че има решение на ПК за признаване на право на
собственост, но впоследствие е налице отказ за възстановяване. По отношение на М.С.И.
се сочи, че няма решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ. Доколкото се твърди, че е висяща/не е инициирана процедура по
реституционния закон, с предявяването на иск, за установяване че ответникът не
притежава правото на собственост, ищците не могат да придобият целените от тях
правни последици.
VI. За ищцата М.П.Г. (№29) са изложени твърдения, че
ПК признава правото на собственост в съществуващи възстановими стари реални
граници на седем имота, сред които процесната ливада от 2,500 дка., четвърта
категория в землището на с. Враждебна, м. Среден път, но е отказано възстановяване
на същите. Посочено е, че решението е влязло в сила, но ищцата не е получила
обезщетение нито реституция на установеното право на собственост.
Съдът намира, че с оглед
твърденията на ищцата за влязъл в сила отказ на ПК административната процедура
е приключила и за нея не съществува правен интерес да отрича правото на
собственост на държавата, тъй като ищцата не би могла да придобие право на
собственост по отношение на процесната ливада нито в реални граници, нито с
план за земеразделяне.
VII. Относно
ищцата Г.П.З. (№9 от даденото разпореждане) изобщо липсват уточнения, съобразно
дадените указания. В тоз смисъл липсва, както индивидуализация на имота, така и
твърдения за етапа, на който е реституционната процедура, както и какъв е
правният ѝ интерес от оредяването на отрицателен установителен иск, поради
което исковата молба следва да бъде върната.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата
молба по предявения от всеки ищец отрицателен установителен иск за собственост,
е нередовна. Отделно от това не се установява и правен интерес от предявените
искове, доколкото дори и при уважаване на същия, ищците няма да черпят
благоприятни последици, с оглед твърденията в исковата молба и уточнителни
такива, за незавършени административни и съдебни процедури по възстановяването
им, по реда на ЗСПЗЗ, като установяването, че държавата не е собственик, не
обуславя установяване на правото на собственост на ищците, по реда ЗСПЗЗ,
доколкото с настоящите искове ищците се домогват да постигнат именно този
правен резултат.
Мотивиран
от горното, съдът, и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, искова молба с вх. № 130559/11.10.2018 г., ведно с уточнителни
молби от 24.06.2019 г., 24.07.2019 г. и 23.12.2020 г. и 15.03.2021 г. по
предявени отрицателни установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от всеки от ищците Д.Б.И. (под
№1 от исковата молба), Л.И.М. (№2), С.И.В. (№3), Д.И.Д. (№4), С.Л.М.
(№5), Н.М.Г. (№6), А.С.Г. (№7), В.Л.Х. (№8), Г.П.З. (№9), В.Х.А. (№10), Н.Н.С. (№11), Б.С.Г. (№12), Д.М.А. (№13), С.Ф.И. (№14), К.И.Т.
(№15), С.Д.И. (№16), В.С.П. и Ц.С.П., конституирани по чл. 227 ГПК на мястото
на П.С.Л. (№17), П.Т.Х. (№18), В.Р.С. (№19), М.С.И. (№20), П.Т.Д. (№21), П.К.Д.
(№22), Н.Т.Л.(№23), Ц.В.П. (№24), Р.Г.С. (№25), Д.Ф.К. (№26), И.Б.А. (№27), Б.И.С.
(№28), М.П.Г. (№29), Л.С.А. (№30) и Е.Я.А. (№32) срещу Държавата чрез М.на Р.Р.И Б.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №11011/2019
г., по описа на СГС, І ГО, 16 с-в.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на ищците.
СЪДИЯ: