№ 1366
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501108 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се развива по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно
бжалване.
Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 26433 от 04.03.2025г. подадена от
Прокуратурата на РБ, с която се обжалва Решение № 997 от 19.02.2025г. постановено по
гр.д. № 5267 по опис на СГС за 2024г., само в частта, в която въззивният жалбоподател е
осъден да заплати на В. М. Г. - ищца в исковото производство, парично обезщетение в
размер на 6 000 (шест хиляди) лева, претендирани като обезщетение за причинените и
̀
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което е била
оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 22498/2014 г., 114 с-в състав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.2, ал.1 г. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД. След изтичане на срока
за обжалване решението в необжалваната част е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост.Според
въззивния жалбоподател, съдът не е преценил факт от значение за изхода от спора по
претенцията за неимуществени вреди, какъвто се явява вече полученото от ищцата
обезщетение, платено в размер на 9 900 лв., възоснова на Споразумение № 93-00-
32/09.02.2022 г., сключено с Министерството на правосъдието на Р България. В жалбата се
излага, че липсват доказателства за твърденията, че е обвинението е уронило престижа на
ищцата, личното достойнството и доброто име, че е била злепоставена в сред
обществеността, че е накърнена нейната професионална репутация. Поддържа се оплакване
за неправилност на решението, поради липсата на доказателства за пряка причинно-
следствена връзка между вредите и повдигнатото и поддържано от Прокуратурата
обвинение. Поддържа се оплакване за завишено обезщетение и в този смисъл за нарушение
1
на материалния закон, конкретно чл. 52 от ЗЗД. Отправено е искане за отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с който претенцията за
неимуществени вреди да бъде отхвърлена, алтернативно да бъде намален размера на
присъденото обезщетение. В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа от
представител на Прокуратурата, който в ход по същество излага доводи за нейната
основателност
Въззиваемата В. М. Г. не е отговорила писмено на въззивната жалба, но в съдебно
заседание се представлява от пр. представител адв.С., чрез която оспорва жалбата, а в ход по
същество излага доводи за нейната неоснователност, като акцентира първо на това, че
предварително присъденото обезщетение от 9 900 лева, обезщетява различни по вид вреди,
настъпили в следствие на нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в
разумен срок, продължил 14 години, един месец и 22 дни, и второ че претенцията с правно
основание чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обоснована от претърпени имуществени и
неимуществени вреди като пряка връзка от незаконно повдигнато обвинение за извършено
тежко умишлено престъпление по чл. 202, ал. 2, вр. чл. 201 и 26 НК за което ищцата е била
оправдана с влязла в законна сила присъда, а за част от обвинението присъдата е била
отменена и наказателното производство прекратено поради изтекла абсолютна погасителна
давност. В ход по същество излага, че решението е правилно в съответствие с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че присъденото обезщетение не покрива дори стресът от факта, че
25 пъти ищцата е чувала имено си като подсъдима в съдебните зали. Поддържа, че
решението е обосновано изцяло от събраните по делото доказателства.
Предвид уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като
при проверката на правилността въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на САС приема, че Решение № 997 от 19.02.2025г. постановено по гр.д.
№ 5267 по опис на СГС за 2024г. е валидно. Същото е допустимо в обжалваната осъдителна
част, а по въпросите поставени във въззивната жалба относно правилността и
обосноваността на решението, съдът е ограничен от изложеното в жалбата.
Съобразявайки предметните предели на въззивното производство, настоящият състав
на САС приема, че не са спорни фактите, приети за установени в първоинстанционното
решение. Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че през 2006 г.
е образувано досъдебно производство № 5670/2006 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г.
на СРП срещу В. М. Г. по обвинения за извършени длъжностни присвоявания, в периода от
01.02.2002 г. до 30.10.2003 г. в качеството си на длъжностно лице – управител на
„Булгарплодекспорт“ ООД. Обвинението е за тежко умишлено престъпление по чл. 202, ал.
1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода
за срок от една до 10 години. Една година по-късно, разследващия орган е предявил
материалите по делото. Последвало е изменение на обвинението, в чиято правна
квалификация е допълнен квалифициращ елемент – продължавано престъпление–чл. 202, ал.
2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 3 до 15 години. Приложената мярка за неотклонение е била – подписка.
През 2012 г. обвинението е частично прекратено с акт на прокурор, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК, но ищцата е привлечена отново като обвиняема за извършено
престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр. София, отново при условията
на продължавано престъпление с две или повече деяния, които осъществяват състава на едно
и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и
2
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София, ул. „Съборна“ № 7
присвоила чужди пари в размер на 16 550,40 лв., собственост на „Булгарплодекспорт“
ЕООД, като ги похарчила за лични нужди, връчени й в качеството на управител на
дружеството, като деянието е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл.
201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и на 01.01.2002 г., при условията на продължавано
престъпление с две и повече деяния, които осъществяват състава на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и
обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице –
управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД – гр. София, ул. „Съборна“ № 7, в кръга на
служебните си задължения, определени от Дружествен договор на „Булгарплодекспорт“
ООД, съставила неистински частни документи, а именно договори с различни граждани, в
частта положените подписи в графа „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и използвала същите пред АДВК,
за да докаже, че съществуват правни отношения между лицата и „Булгарплодекспорт“ ООД –
престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода до дванадесет години, като съдът може да постанови и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Отново е наложена мярка за неотклонение –
подписка. Прокуратурата е внасяла трикратно обвинителен акт в съда, за което са
образувани НОХД №5411/2012 г. на СРС, 114 с-в, НОХД №4470/2013 г. на СРС, 114 с-в и
НОХД №3071/2014 г., на СРС, 114 с-в, и които производства са прекратявани за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинението. Осем
години по- късно, на 04.12.2014 г. Софийска районна прокуратура е внесла Обвинителен
акт по дознание ЗМ № 5670/2006 г., по описа на СДВР, възоснова на който е образувано
НОХД 22498/2014 г. , приключило с оправдателна присъда обявена на 01.03.2019 г.
Присъдата е протестирана от Прокуратурата частично. Въззивната инстанция е отменила
оправдателната присъда, по обвинението в извършване на престъпление по чл. 310, ал. 1 вр.
чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и прекратила наказателното производство поради
изтекла абсолютна погасителна давност за наказателното преследване. Съдебният акт на
въззивната инстанция е постановен на 28.01.2021г. и няма данни да е обжалван или
протестиран. Общата продължителност на поддържаното обвинение е в период от 2006 г. до
2021 г. е 15 години.
В съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и
заключението на СМЕ сочат, че ищцата е била подложена в продължителен период от
нейния живот в състояние да очаква угрозата да бъде осъдена за престъпление от общ
характер, което носи характеристиките на тежко умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до и над 10 години Обвинението е
свързано с професионалната дейност на ищцата, което пряко се е отразило на нейния
авторитет, на перспективите и за работа, на професионално и развитие. Продължителността
̀
на развилото се наказателно производство е в пряка причинно следствена връзка с
негативни последици върху нейното здраве. Констатиран е дисбаланс в организма на ищца,
който е вследствие от хроничен стрес, отразил се върху нивата на кръвната захар,
повишаване на кръвното налягане, мозъчна аневризма.
На ищцата е изплатено обезщетение в размер на 9 900 лева, за нарушено право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
3
От правна страна, настоящият състав на САС приема, че обезщетението изплатено
от Министерство на правосъдието и това, което се претендира по съдебен ред, не се
компенсират поради това, че обезщетяват различни по вид вреди. С Тълкувателно решение
№ 1/2022 г. от 27.11.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2022 г. Общото събрание на
Гражданската колегия на Върховния касационен съд реши, че обезщетението за
неимуществени вреди, претендирано по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2 б ЗОДОВ се определя
глобално, а съдът сезиран с иск по чл. 2 б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра
на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото
обезщетение и може да присъди обезщетение в размер, по-нисък от предложения по реда на
Глава ІІІ „а“ ЗСВ. В тълкувателното решение се казва, че разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е
създадена с цел да се разширят законовите възможности за защита при бавно правосъдие, а
не за да се създават ограничения при защитата на това основно право чрез стесняване
приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. За да се приеме обаче, че с иска по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите
си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Иначе следва да се
приеме, че защита на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ не е дадено в производството по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ. С оглед осъществяването на контрол върху съдебния акт за спазване на
критериите при определяне на размера на обезщетението за вредите от бавно правосъдие,
съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от
неразумния срок на производството.Право на избор на увреденото лице е кое от правата да
упражни, за да защити нарушеното си право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ, но доколкото двете
права могат да удовлетворят един и същи имуществен интерес относно накърненото право за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно,
за да не се допусне неоснователно обогатяване.
По отношение на втория въпрос, който е релевантен към настоящия въззивен спор, в
мотивите към тълкувателното решение се казва, че при специалния деликт по чл. 2б от
ЗОДОВ, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно
чл. 52 от ЗЗД, като следва да вземат предвид всички обстоятелства, които са от значение за
размера на това обезщетение във всеки конкретен случай. Върховните съдии считат за
неправилна тезата, че съдът е обвързан като минимален размер от предложеното от страна
на държавата обезщетение в рамките на административното производство по Глава ІІІ „а“ от
ЗСВ. Съдът не следва да е ограничен в преценката си по чл. 52 от ЗЗД от други фактори
освен от справедливостта, като единствения критерий за определяне на размера на
обезщетенията. Предявения иск не е с право основание чл. 2б от ЗОДОВ, а
продължителността на наказателното производство дори и да е над критериите за разумен
срок, се преценява само от гледна точка на вредите, които този срок е предизвикал в
неимуществената сфера на ищцата. Продължителния срок почти 15 години, безспорно е
неразумен и за него ищцата е получила обезщетение по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ.
Присъденото в обжалваната част от първоинстанционното решение обезщетение касае
вреди настъпили от незаконното обвинение. Съгласно установената задължителна съдебна
практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства;
с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи ((ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). Обстоятелства от
значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение – тежки умишлени престъпления; продължителността на
незаконното наказателно преследване – около 15 години; интензитета на мерките на
процесуална принуда – най-лека мярка, но създаваща ограничения в прекалено дълъг
4
период; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия – многократно повдигане на обвинения и изменения на обвинението в по-тежко;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот – касае се за личност, която е работила квалифициран труд, който изисква
предварителна подготовка и образователен ценз; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия –налице са доказателства за хроничен
стрес, на общественото доверие и социални контакти – налице са данни за злепоставяне
пред работодател, отраженията в личната му емоционална сфера – с гласни
доказателства са установени такива факти , здравословното му състояние чрез заключение
на СМЕ се установява хроничен стрес и икономическите условия на живот в страната,
които са съобразени с конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Нито едно от
оплакванията изложени във въззивната жалба не съответства на обективния и обоснован
анализ на събраните по делото доказателства направен от първоинстнационния съд, в
съответствие с разпоредбата на чл. 235 от ГПК.
Поради пълното съвпадане между фактическите и правните изводи на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и
обосновано. Правото на разноски принадлежи на ищцата. От представения списък по чл. 80
от ГПК е видно, че претенцията за разноски е в размер на 1000 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. По
направеното възражение за прекомерност, настоящият състав на САС приема, че същото е
основателно. Не изготвен писмен отговор на възизвната жалба и за осъщественото
процесуално представителство в едно съдебно заседание, не следва да се присъжда по-
висок размер на възнаграждение от 600 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 997 от 19.02.2025 г. постановено по гр.д. № 5267 по опис
на СГС за 2024 г. в обжалваната част, в която Прокуратурата на Р България, представлявана
от Главния Прокурор е осъдена да заплати на В. М. Г. парично обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, на основание чл.2, ал.1 г. 3 от
ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В останалата не обжалвана част Решение № 997 от 19.02.2025 г. постановено по гр.д. №
5267 по опис на СГС за 2024 г. е влязло в законна сила, след изтичане на срока за неговото
обжалване.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, да заплати на В. М. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Лавеле“ № 32,
ет. 5, кант. 7, 600 (шестстотин)лева, представляващи направените във въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение (след уважено възражение
за прекомерност) , на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6