Присъда по дело №359/2023 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Д.
П. И. от гр.Севлиево против А. Б. А. от същия град.В същата тъжителят развива
оплаквания за извършено спрямо него престъпление, преследвано по частен път –
причинени леки телесни повреди.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият А. да
бъде признат за виновен в това, че 29.08.2023 год., около 12:15 часа, в гр.Севлиево,
пред вход „В“ на бл.9 в ж.к.“М.Палаузов“, чрез нанасяне на удар с глава по главата му
причинил на И. леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителя Д. П. И. - конституиран в
процеса като граждански ищец - против подсъдимия А. Б. А., с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130, ал.1 от НК
неимуществени вреди в размер на сумата от 6000.00лв. – по 3000.00лв. за всяка една
телесна повреда и имуществени вреди в размер на сумата от 60.00 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като се
претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителя,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено в закона, а
гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият А. Б. А., нередовно призован, не
се явява.От справката, изискана от РУ МВР Севлиево се установява, че същият е
напуснал страната на 29.08.2023 г. и няма данни за завръщане в страната, поради което
делото бе разгледано в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК и с
участието на служебен защитник.
От показанията на свидетелите Р. С. П., И. П. И., Т. Р. И. и Ц.M.T. и от
останалите доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Тъжителят Д. П. И. живеел със съпругата си – свид.Ц.M.T. и семейството си, в
апартамент, находящ се в ж.к.“М.Палаузов“, бл.9, вх.В, в гр.Севлиево.В същият
жилищен блок и вход живеели и свидетелите Р. С. П., И. П. И. и Т. Р. И..Подсъдимият
А. Б. А. пребивавал преимуществено в Кралство Белгия, но през лятото се завръщал в
България.Бащата на неговата съпруга живеел в същият вход и блок, в който живеели
тъжителят и свидетелите.През месец август 2023 г. подсъдимият и семейството му
отново си били в България, като отседнали в дома на бащата на неговата съпруга.На
29.08.2023 г. им предстояло пътуване обратно в Кралство Белгия.Около обяд, на
същата дата, свидетелите И. П. И., Т. Р. И., бащата на съпругата на подсъдимия и други
жители на блока били седнали пред входа на жилищният блок, посочен по-горе.Малко
по-късно от работа се прибрал свид.Р. П., който отишъл при съседите си, за да изпуши
една цигара с тях.След известно време, тъжителят също си дошъл по време на
обедната си почивка.Отишъл при съседите си и ги попитал защо входната врата често
стои отворена, а не се затваря след като всички има чип за отварянето й и влизането
във входа.Съседите започнали да обсъждат поставения от тъжителя
въпрос.Междувременно бащата на съпругата на подсъдимия бил употребил алкохол и
се ядосъл на въпроса, зададен от тъжителя.Обърнал се към последният и му казал да
1

престане да се заяжда.Между двамата възникнал спор.В този момент от входа на блока
излязъл подсъдимия, който товарел багаж в автомобила, тъй като предстояло със
семейството си да пътува.Чул спора между бащата на съпругата си и тъжителя, след
което се насочил към последния, за да се разправи физически с него.Свид.П. обаче го
хванал за ръцете и му казал да спре и да не прави глупости.Подсъдимият продължил
към автомобила си и оставал в него багажа, който носел.След това обаче се върнал,
придвижил се до тъжителя и с глава му нанесъл силен удар в главата.Междувременно
съпругата на подсъдимия и децата му били слезли пред блока и след като видели
случващото се се разпищяли.В следствие на нанесения му удар, от главата на тъжителя
започнала да тече кръв.Подсъдимият и семейството му се качили в автомобила си и
напуснали мястото.Съседите, които се намирали на мястото си тръгнали, а тъжителят
сигнализирал за случилото се на телефон 112.След това се качил в дома си, където
разказал на съпругата си – свид.Ц.M.T. за случилото се.Последната му оказала първа
медицинска помощ.Малко след това на мястото пристигнал и екип на РУ МВР
Севлиево, в състава на който били полицейските служители Георги Николов и
Станислав Димов.Последните установили на място само тъжителят, както и, че
посоченият като извършител се е оттеглил от мястото на инцидента с лек
автомобил.На същата дата – 29.08.2023 г. тъжителят бил прегледан и консултиран от
лекар в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр.Габрово, за което бил издаден лист за преглед на
пациент.На 30.08.2023 г. тъжителят бил прегледан от съдебен лекар, за което му било
издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 104/2023 г.
По искане на тъжителя съдът допусна извършването на съдебно-медицинска
експертиза, която не бе оспорена от страните и съдът прие за правилна и
законосъобразна.Съгласно заключението на вещото лице д-р Я. К., на 29.08.2023 г. на
тъжителя Д. П. И. са причинени следните увреждания – болезнен оток в неокосмената
дясна челна област на главата, над вътрешната половина на дясната вежда; косо
разположена линейна разкъсно-контузна рана с кръвонаседнали ръбове, в същата дясна
челна област.Пострадалият е имал субективни оплаквания от главоболие, световъртеж,
гадене, лек шум в ушите, повишил стойностите на артериалното кръвно налягане.По
механизъм установените увреждания отговарят да се причинени при удар с твърд тъп
предмет, какъвто може да е удар с глава.Типично за удар в тази анатомична област, с
подлежаща черепна кост, е да се получи разкъсно-контузна рана, кръвонасядане,
оток.Уврежданията са били съпроводени с болки и страдания.Възстановителният
период за раната е около 2-3 седмици, а за отока около 3-5 дни.Възможно е да има
оплаквания от главоболие до 2-3 седмици след удара.
В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното от него писмено
заключение, като прави уточнение за допусната техническа грешка в датата – 29.03. е
написано, а трябва да е 29.08, от когато е и журналът.На зададените му въпроси
отговаря, че това нараняване може да бъде причинено от удар с глава.Не е извършван
вторичен преглед на тъжителя, защото е минал период от време и е нормално
увреждането да е зараснало.Видимо към момента се вижда, че има на същото място,
където е описаната рана леко хлътнал линеен белег с подобни размери на размерите на
раната.Белегът е леко хлътнал под нивото на околната кожа. Предвид възрастта на
пострадалия смятам, че белегът няма да се заличи напълно. Ще остане в този вид за
продължителен период от време, години, през които може да промени единствено
релефа и цвета си.Уврежданията са довели на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, тъй като е причинена рана с нарушена целостта на кожата и
кървене, което попада в критериите на тези медико-биологична квалификация.Освен
2

това има субективни оплаквания, но аз говоря от обективна страна.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го
признае за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като
същевременно отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан.Алтернативно се отправя молба, в случай, че съдът признае подсъдимия за
виновен, да му наложи наказание в предвидения от закона минимум.
Съдът не споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин бе
установено, че на посочената в тъжбата дата подс.А. е нанесъл на тъжителя удар с
глава в главата му, в следствие на което му причинил телесни увреждания.Това се
установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Р. С. П.,
И. П. И. и Т. Р. И., от прослушания запис от обаждане на ЕЕН 112, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза.Посочените свидетели заявяват категорично, че са видели подсъдимият да
нанася удар в главата на тъжителя, в следствие на което по лицето му имало
кръв.Същевременно посочените по-горе свидетели са преки очевидци, имали са
възможност да наблюдават отстрани случилото се и не са имали участие в
конфликта.Посочените свидетели са имали възможност като странични наблюдатели
да възприемат правилно всичко, което се е случило.Ето защо съдът изцяло кредитира с
доверието си техните показания.Те са ясни, последователни, непротиворечиви и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.Същевременно
показанията им се подкрепят от заключението на вещото лице, изготвил съдебно-
медицинската експертиза, досежно получените увреждания от тъжителя и механизма
на причиняването им.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.А. Б. А., след като на 29.08.2023 год., около 12:15 часа, в
гр.Севлиево, пред вход „В“ на бл.9 в ж.к.“М.Палаузов“, нанесъл на Д. П. И. от
гр.Севлиево удар с глава по главата му и с това си деяние му причинил разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за
което бе признат за виновен.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината
пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При опреД.е на вида и размера на наказанието, съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото от подс.А. Б. А.
деяние в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.Подсъдимият А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.От деянието на подс.А. няма
причинени съставомерни имуществени вреди.При това положение, предвид
императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.А. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При опреД.е на размера на наказанието съдът взема предвид невисоката степен
на обществена опасност на деянието и дееца.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид чистото съдебно минало.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и формата на
3

вината, както и материалното му положение и имотно състояние, съдът счита, че на
подсъдимия А., с оглед постигане на целите на наказанието, следва да се наложи
наказание в размер малко над минималния, предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По
изложените съображение съдът наложи на подсъдимия А. Б. А. наказание ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1200.00лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на сумата от
6000.00лв. и имуществени вреди в размер на сумато от 60.00 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като се претендират и
разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят е претърпял
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление.В резултат
на нанесения му удари по главата, на тъжителя Д. П. И. било причинено телесно
увреждане, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на последната.Безспорно е също така, че на тъжителя са били причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разноски за издаване на съдебно-
медицинско удостоверение.Търпените вреди от престъплението са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това
гражданският иск се явява основателен.
При опреД.е на размера на обезщетението за неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК съдът съобрази характера и вида на причинените
телесни увреждания и причинените болка и страдание, времето за възстановяване на
пострадалия, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че в тази част
искът следва да се уважи в размер на сумата от 2400.00лева.По отношение на
причинените имуществени вреди, съдът намира, че същият следва да се уважи в пълен
размер, а именно за сумата от 60.00 лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия А. Б. А. да заплати на
тъжителя Д. П. И. сумата от 2400.00 /Две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 60.00 /Шестдесет / лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, двете пряка и непосредствена
последица от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 29.08.2023 год. до окончателното й изплащане, както и да заплати
на тъжителя направените от него разноски по делото в размер на 897.00 /Осемстотин
деветдесет и седем/ лева.
Съдът отхвърли предявения от Д. П. И. против подсъдимия А. Б. А. граждански
иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди,
произтичащи от престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от 2400.00лева до
пълния размер от 6000.00лева, като неоснователен и недоказан.Съдът счете, че така
претендираната сума е прекомерна предвид характера и вида на причинените телесни
увреждания.
Подс.А. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 98.40 /Деветдесет и осем лв. и
40 ст./ лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
4

Номер на акта:	36
Дата:	13 декември 2023 г. (в сила от 28 декември 2023 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20234230200359
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 август 2023 г.

Присъда по дело №359/2023 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите