№ 4408
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110140944 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от АНТ. Г. Т. срещу ......... С.Б. Я., с рег. № .........
осъдителен иск с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от ответника, а именно –
незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищцата по изп. дело №
2020................../2020г. по описа на ......... С.Я. като извършеният запор е наложен от
ответника със запорно съобщение от 22.07.2020г.
В ИМ се посочва, че със съобщение с изх. № ........./22.07.2020г., изготвено от
ответника ищцата е уведомена, че въз основа на молба на взискателя ......... срещу нея е
образувано изп. дело № 2020................../2020г. по описа на ......... С.Я. въз основа на
издаден изпълнителен лист от 13.02.2020г. по гр. д. № 9547/2015г. по описа на СРС, 61
състав. С посочения изпълнителен лист ищцата е осъдена да заплати на взискателя
......... следните суми: сума в размер на 74,43 лв. – обезщетение за забава за периода от
28.02.2013 г. до 10.02.2015 г., 23,04 лв. – задължения към държавата, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 135,50 лв. – разноски по изпълнителното дело и
32.93 лв. – пропорционална такса.
На 22.07.2020 г. със запорно съобщение изх. № ......... отправено до .........
ответникът наложил запор върху банковата сметка на ищцата. На 09.12.2020 г. АНТ. Г.
Т. получила уведомление с изх. № ......... от 12.11.2020 г., с което било указано, че
следва да се яви в канцеларията на ответника за връчване на ПДИ. На 23.12.2020 г.
ищцата била внесла по сметка на ответника сума в размер на 365,80 лв. Това плащане
било отразено по изпълнителното дело. На 11.01.2021 г. в клон 2115, гр. София на
......... било входирано запорно съобщение с изх. № ......... от 07.01.2021 г., с което бил
наложен запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържание на касети в ......... на ищцата. С уточнително съобщение до ......... ......... С.Я.
уведомил банката, че е извършено частично плащане по изпълнителното дело и че
ищцата дължи по изпълнителното дело 2,90 лв. – главница, публични задължения –
1
23,04 лв., разноски по изпълнителното дело – такса в размер на 85,20 лв. и
пропорционална такса в размер на 12,27лв. към 10.02.2021 г. или общо сумата от
123,90 лв. Поради изплащане на паричното задължение към ........., както и поради
изплащане на публичните задължения, както и претендираните такси по
изпълнителното производство, считано от 23.12.2020 г. нямало правно основание да се
извършват изпълнителните действия по делото. С искане от 02.02.2021 г. ищцата
установила, че по делото не се извършвали никакви действия по неговото
приключване. Установила, че не била преведена сумата, претендирана от държавата.
На 22.02.2021 г. поискала от НАП ТД офис София на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК и
получила удостоверение за наличие или липса на задължения. От него станало ясно, че
няма непогасени задължения към държавата. С искане за прилагане на
удостоверението по делото поискала справка за дължимото по запорно съобщение с
изх. № ......... от 07.01.2021 г. Със съобщение от 02.04.2021 г. била уведомена, че към
02.04.2021 г. дължи 123,90 лв. дължим остатък. На 24.06.2021 г. ......... С.Я. изпратил
съобщение, с което била уведомена, че следва да погаси сумата от 100,99 лв. – 87,66
лв. такси, 0,13 лв. публични задължения към държавата, 1,20 лв. банков превод и 12 лв.
пропоционална такса, след което делото срещу нея ще бъде прекратено. Искането
ищцата да заплати дължим остатък по изпълнителното производство в размер на
123,90 лв. от 02.04.2021 г. и последващо искане от 24.06.2021 г. в размер на 100,99 лв.
било необосновано и недоказано. Към 04.01.2021 г. по изпълнителното производство
била отпаднала необходимостта да бъдат извършвани изпълнителни действия, защото
всички задължения по пера, както били описани в запорно съобщение от 22.07.2020 г.
и в ПДИ били изцяло заплатени на 23.12.2020 г. Изпратеното съобщение с изх. № .........
от 07.01.2021 г. от ответника до ......... било без правно основание, защото към датата на
изпращане на запорното съобщение дългът бил изплатен изцяло. Претендираните в
същото запорно съобщение разходи по изпълнителното производство също били
заплатени до размера на тяхната обоснованост в запорно съобщение с изх. №
........./22.07.2020 г. до ........., така както и били известни на ищцата в ПДИ, а разликата
в размер на 32,20 лв. между претендираните разноски по делото в размер на 201,63 лв.,
посочени в запорно съобщение с изх. № ........./07.01.2021 г. и 135, 50 лв. обикновена
такса и 32,93 лв. пропорционална такса, посочени в запорно съобщение с изх. №
........./22.07.2020 г. била необоснована и недоказана.
Ищцата заявява, че описаните незаконосъобразни действия на ответника
причинили на ищцата притеснения, психически, физически и емоционален
дискомфорт, доколкото не е могла да се разполага със сметките си свободно като всеки
месец е била принудена да отделя по няколко часа да ходи лично на гише в банката, да
се реди на опашка в пандемичната обстановка, да извършва вътрешнобанкова
техническа процедура –попълване на декларации и документи, за да може да си получи
месечната пенсия. С оглед изложените съображения намира предявеният иск за
основателен и доказан. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита, че
искът е недопустим, доколкото ищцата лично на 28.09.2021 г. била заплатила
остатъкът от 100,99 лв. като на 30.09.2021 г. ответникът издал разпореждане, с което
било прекратено изпълнителното производство и вдигнал наложените обезпечителни
мерки. Заявява, че искът е неоснователен, доколкото изпълнил добросъвестно
задълженията в качеството си на съдебен изпълнител като включително вследствие на
заплатени в хода на производството суми от страна на длъжника извършил проверка,
установил какъв е остатъкът от дължимите суми и дори изпратил уведомлителни
съобщения до длъжника и до третите задължени лица с посочване на актуалния размер
на задължението по изпълнителното дело. Единствената причина, поради която
изпълнителното дело към датата на извършване на частично плащане на задълженията
по делото на 23.12.2020 г. все още не било прекратено била, че длъжникът не бил
извършил справка по делото цели пет месеца след получаване на уведомлението за
образувано изпълнително дело и не бил изискал актуален размер на задълженията си,
2
за да ги изплати изцяло. След като ищцата установила, че по делото били налице
неизплатени суми за нея не било породено задължението да прекратява
изпълнителното производство и да вдига наложените обезпечителни мерки. Заявява, че
на 11.08.2020 г. лично на ищцата било връчено съобщение за образуване на
изпълнителното дело. С постановлението за образуване на делото на 12.03.2020 г. е
бил наложен запор върху банковите сметки в .......... На 06.10.2020 г. ищцата входирала
в кантората на ответника молба, с която заявила, че няма задължение към .......... В свое
становище ......... отговорила, че сумите по изпълнителния лист продължавали да бъдат
дължими. На 11.01.2021 г. бил наложен запор на ищцата върху банковите сметки в
.......... На 02.02.2021 г. било депозирано искане за прекратяване на делото. С
разпореждане от 08.02.2021 г. било изпратено уточнително съобщение до ......... с
посочен размер на дължимите по делото такси. На 16.02.2021 г. в кантората на
ответника била входирана молба от адв. ......... – пълномощник на ищцата за
получаване на препис от документи. На 17.06.2021 г. в кантората на ответника била
депозирана жалба от ищцата чрез К........., по която била извършена проверка и било
установено,че че не е налице нарушение на чл. 433, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Неоснователно
било изразеното от ищцата, че към 23.12.2020 г. ищцата била погасила задълженията
си към ......... и държавата. Ищцата била направила погасяване, но само въз основа на
сумите, посочени в съобщението за образуване на дело и без да е поискала справка за
размера на дълга към датата на извършеното плащане, което било пет месеца след
изходиране на съобщението за образуване на дело. При установяване на заплатени от
страна на длъжника по делото публични задължения, ......... С.Я. разпоредил да се
извърши корекция в размера на дълга и за това да бъдат уведомени третите задължени
лица и длъжникът. Към месец юни 2021 г. задължението на ищцата не било погасено.
Всички обезпечителни мерки били вдигнати след окончателното погасяване на
задължението, което станало с платежно нареждане от 28.09.2021 г. на сумата в размер
на 100,99 лв. След входирано удостоверение за липса на задължения към държавата
размерът на дълга бил преизчислен. За оставащото задължение били изпратени
уточнителни съобщения до ......... и до длъжника чрез адв. .......... Към 22.06.2021 г.
задължението по делото продължавало да включва дължимата в полза на
присъединения взискател НАП сума от 0,13 лв., както и разноски за събиране на това
задължение. Плащането в размер на 365,90 лв. на 23.12.2020 г. отговаряло на сумата,
посочена в съобщението до ищцата, получено от нея на 11.08.2020 г. В съобщението не
били включени такси за прекратяване и обикновени такси, начислени след 22.07.2020 г.
При приключване на проверката от К......... било установено, че задължението по
изпълнителното дело било в размер на 100,99 лв. На 28.09.2021 г. ищцата заплатила
остатъка от задължението. Извършеното от ищцата доброволно плащане
представлявало признаване на вземането и това било безспорно доказателство за
неоснователността на исковата претенция. Ищцата не била представила никакви
доказателства за твърдените неимуществени вреди. С оглед изложените съображения
намира иска за неоснователен. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45
ЗЗД.
За да се уважи иска с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД следва
да се установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1)
заеманата от ответника длъжност „частен съдебен изпълнител“; 2) извършено
3
противоправно деяние; 3) настъпили имуществени вреди при или по повод
извършването на процесното деяние; 4) причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения извършител.
В константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен
външнопроявен акт – действие или бездействие, а противоправността се разбира като
накърняване на чуждо абсолютно субективно право – в процесния случай правото на
ищцата да се разпорежда с паричните си средства в банковата му сметка в ........., в
резултат от наложения запор от ответника по изп. дело № 2020................../2020г. по
описа на ......... С.Я., без законово основание за това.
С изготвения по делото доклад /л. 42, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: заеманата от ответника длъжност „частен съдебен изпълнител“;
обстоятелството, че срещу ищцата е образувано изп. дело № 2020................../2020г. по
описа на ......... С.Я.; обстоятелството, че в хода на образуваното срещу ищцата изп.
дело е бил наложен запор от ответника в качеството му на ......... запор върху
банковата сметка на ищцата в ......... на 22.07.2020г. със запорно съобщение изх. №
.........; направено плащане от страна на ищцата в размер на 365.80 лв. на 23.12.2020г.;
обстоятелството, че в хода на образуваното срещу ищцата изп. дело е бил наложен
запор от ответника в качеството му на ......... запор върху всички банкови сметки,
депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети в ......... на 11.01.2021г.;
изпращането на уточнително съобщение от страна на ответника до ......... за извършено
частично плащане от страна на ищцата; прилагането на Удостоверение за наличие и
липса на задължения изх. № ........./22.01.2021г. по изп. дело № 2020................../2020г.
по описа на ......... С.Я.; изпращането на съобщение от 24.06.2021г. от ответника до
ищцата за заплащане на остатък в размер на 100.99 лв.
При анализа на следващите предпоставки от фактическия състав на предявения
иск, следва да се изложи следното: по делото е безспорно установен фактът, че на
13.02.2020г. по гр. д. № 9547/2015г. по описа на СРС, 61 с-в срещу ищцата е издаден
изпълнителен лист /л. 2 от приложеното изпълнително дело № 2020................../2020г.
по описа на ......... С.Я./, с който ищцата е осъдена да заплати на ......... следните суми:
сумата от 74.43 лева – обезщетение за забава за периода от 28.02.2013г. до 10.02.2015г.
Между страните е безспорно установено, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2020................../2020г. по описа
на ......... С.Я..
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че ответникът
законосъобразно е образувал изпълнително дело № 2020................../2020г. по описа на
......... С.Я. въз основа на надлежно издаден изпълнителен титул – изпълнителен лист от
13.02.2020г. по гр. д. № 9547/2015г. по описа на СРС, 61 с-в. В съответствие със
законоустановените си правомощия ответникът е реализирал изпълнителни действия
за събиране на сумите, за които ищцата е осъдена да заплати на взискателя ......... с
процесния изпълнителен лист.
Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид следното: на
12.08.2020г. ответникът изпратил до ищцата съобщение за образуваното изпълнително
дело /л. 25 от приложеното изп. дело/, с което ищцата била уведомена, че дължи сума в
общ размер 365.90 лева, формирана от сумата от 74.43 лева – вземането по издадения
изпълнителен лист; сумата от 23.04 лева – публични задължения към държавата;
сумата от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; сумата от 135.50 лева –
обикновена такса и сумата от 32.93 лева – пропорционална такса. Съобщението било
получено от ищцата на 11.08.2020г. /л. 25, стр. 2 от приложеното изп. дело/.
Процесната сума била заплатена от ищцата близо 4 месеца по-късно – на 23.12.2020г.
4
/посоченото обстоятелство е отделено за безспорно установено с изготвения доклад/.
Впоследствие от представеното по делото писмо от ответника до ищцата /л. 87
от изпълнително дело № 2020................../2020г. по описа на ......... С.Я./ се установява,
че на 02.04.2021г. ответникът уведомил ищцата, че след заплащането от страна на
ищцата на сума в размер на 365.90 лв. на 23.12.2020 г. /посоченото обстоятелство е
отделено за безспорно установено с изготвения по делото доклад/, е останала
незаплатена сума в размер на 123.90 лева като изрично на ищцата било указано, че
едва след заплащане на тази сума изпълнителното производство срещу нея ще бъде
приключено. Впоследствие на 28.09.2021г. ищцата превела по банковата сметка на
ответника сумата от 100.99 лева /л. 116/ като в платежния документ изрично било
посочено, че основанието за извършеното плащане е „пълно погасяване на вземанията
на ищцата по изпълнително дело № 2020..................”. Въз основа на посочените
обстоятелство съдът следва да обоснове извода, че към 22.07.2020г. /датата на
наложения от ответника запор върху банковите сметки на ищцата в ........./ ищцата не е
била заплатила всички суми по образуваното изпълнително дело.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че не е налице извършено
от ответника противоправно деяние и предвид отсъствието на тази императивно
предвидена предпоставка за уважаване на иска, то искът е неоснователен. С оглед така
достигнатия извод е безпредметно обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав на така предявения иск.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника, като същите
възлизат на сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНТ. Г. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
......... срещу ......... С.Б. Я., с рег. № ........., със съдебен адрес: ......... осъдителен иск с
правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника за сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от
ответника, а именно – незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищцата
по изп. дело № 2020................../2020г. по описа на ......... С.Я. като извършеният запор е
наложен от ответника със запорно съобщение от 22.07.2020г.
ОСЪЖДА АНТ. Г. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... да заплати
на ......... С.Б. Я., с рег. № ........., със съдебен адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 360 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6