Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal;С определение № 538/10.6.2010 г. по гр.д. № 486/2010 г. на СвРС е допуснато обезпечение прадявените искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и по чл. 135 ал.1 ЗЗД от И. Г. С. от гр.С., да бъде обявена за недействителна спрямо него на учредената на 9.6.2008 г. от ответника „Е. 91”Е.-гр.С. в полза на „М. Ю.”-С. договорна ипотека,вписана в службата по вписванията с вх.№ 3493,т.,акт№ /.2008 г. в частта, касаеща процесния имот и да бъде обявен за окончателен сключения на 28.1.2008 г. предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот апартамент №, находящ се в гр.С., ул. „Р” №, . със застроена площ от 64.09 кв.м, състоящ се от коридор,баня-тоалетна,кухненски бокс-дневна, спалня и две тераси, при граници и съседи: запад-външен зид, юг- ап.№, изток- коридор и стълбище, север- външен зид, с прилежащата му изба № с полезна площ 8.26 кв.м, при граници и съседи: запад-външен зид, север-външен зид, , изток- изба №3 и юг-изба №5, ведно с 6.50% ид. части от общите части на сградата и 650/10 000 ид.части от УПИ , идентичен с УПИ /съгласно изменение на ПУП от 30.10.2009 г./, с площ от 287 кв.м, в кв. по плана на гр.С., при граници и съседи: юг-УПИ , север-улица, изток жилищен комплекс, представляващ самостоятелен обект с идентификатор по кадастралния план на гр.С., чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 64/2010 г. на ЧСИ М.Г.с район на действие ВТОС. Недоволно от определението е останало „М. Ю.”-С., като обжалва същото. Твърди ,че определението е недопустимо и незаконосъобразно. Твърди ,че решението е недопустимо, тъй като СвРС не е компетентен да го допусне, и съдът неправилно е определил цената на иска, посочена в исковата молба , а следва да се приеме за цена на иска сумата 350 000 евро, каквато е цената в договорната ипотека. Твърди се също, че предявения иск по чл. 135 ЗЗД е недопустим, което е отразено в отговора на банката по исковата молба, като съдията в последствие с определение от 5.7.2010 г. е прекратил производството в тази част поради липса на правен интерес от предявяване на този иск. В тази връзка се твърди ,че съдията неправилно се е произнесъл по исканото обезпечение, тъй като исковата молба е била нередовна. Излагат се съображения за характера на договорната ипотека, като се твърди също ,че предварителния договор е без достоверна дата. Моли да се обезсили определението като недопустимо или да се отмени същото като неоснователно . Моли да бъде определена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД за ищеца, ако съдът реши, че има обезпечителна нужда от допуснатото обезпечение. Постъпил е отговор по частната жалба от И. Г. С., чрез неговия пълномощник, в който се твърди ,че жалбата е неоснователна. Излагат се подробни съображения с посочени текстове от ГПК и съдебна практика за това как се определя размера на иска. Твърди се ,че жалбата е неоснователна и в частта, в която се счита ,че исковата молба е била нередовна, като се излагат съображения.Моли да се отхвърли частната жалба. Великотърновският окръжен съд след като са запозна с оплакванията в жалбата, отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е и като такава следва да бъде разгледана по същество. Делото пред районният съд е образувано по повод исковата молба на И. Г. С. против „Е. 91”Е.-гр.С. и „М. Ю.”-С..Предявени са кумулативно два иска: първият е за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на учредената на 9.6.2008 г. от ответника „Е. 91”Е.-гр.С. в полза на „М. Ю.”-С. договорна ипотека, вписана в службата по вписванията с вх.№ , т., акт№ /.2008 г. в частта, касаеща процесния имот, подробно описан; вторият иск е за обявяване за окончателен на сключения между ищеца и „Е. 91”Е.-гр.С. на 28.1.2008 г. предварителен договор за покупко продажба процесния имот. В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 64/2010 г. на ЧСИ М.Г. с район на действие ВТОС, тъй като при евентуално приключване на изпълнението и продажба на имота за ищеца ще е невъзможно да осъществи правата си по решението по настоящото дело. По това искане СвРС е постановил обжалваното определение, като е допуснал исканото обезпечение на предявените искове. Въззивният съд констатира ,че след постановяване на това определение по делото са постъпили отговори по исковата молба от ответниците, които вземат становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Във връзка с това районният съдия с определение от 5.7.2010 г. е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, поради недопустимост на иска. Това определение е обжалвано пред ВТОС, но досега няма произнасяне. Във връзка с постъпила молба от ЧСИ М.Г.СвРС постановява определение от 23.7.2010 г., в което изменя определението си от 10.6.2010 г., като спирането на изпълнението по изпълнително дело № 64/2010 г. на ЧСИ М.Г. да се счита само относно процесните апартамент №, прилежащата изба № със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и съответния УПИ, подробно описани. Препис от определението е получено от банката на 6.8.2010 г. Няма данни по делото това определение да е обжалвано от страните. Имайки предвид изложеното ВТОС приема ,че предмет на частната жалба е допуснатото обезпечение относно процесния имот. ВТОС счита за неоснователни оплакванията в жалбата ,че СвРС не е компетентен да разгледа иска. Цената на всеки иск се определя съобразно чл. 68 и 69 т.4 във връзка с т.2 и чл. 72 от ГПК на база на данъчната оценка на имота. Видно от представеното у-ние за данъчна оценка на имота същата е 7839.70 лв., следователно СвРС е компетентен да разгледа спора. В тази връзка съдът счита ,че е неоснователно оплакването на жалбоподателя ,че цената на иска не е определена от съдията на база посочената сума на банковия кредит, обезпечен с учредената договорна ипотека. Относно твърдението, че районният съд се е произнесъл по искането за обезпечение при нередовна искова молба, ВТОС го намира за неоснователно. като Следва на жалбоподателят да е ясно ,че има разлика между нередовност на искова молба и начин за отстраняване на нередовностите, и недопустимост на искове, респ. произнасяне на съда по допустимостта на същите по реда, предвиден в чл. 130 ГПК. Районният съд по реда на чл. 389 ГПК в мотивите на обжалваното определение е приел ,че исковете са допустими и вероятно основателни, че е налице обезпечителна нужда. Съгласно чл. 391ал.1 ГПК обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако са налице условията на т.1 и 2 от същата алинея. Освен това следва да бъде установено наличието на обезпечителна нужда у молителя /ищеца/ от исканото обезпечение. Доказването наличието на тези предпоставки е в тежест на молителя-ищец. В настоящото производство въззивният съд е длъжен да провери дали районният съд правилно е преценил наличието на законовите предпоставки за допускане на обезпечението. ВТОС счита ,че искът по чл. 135 ЗЗД е недопустим, тъй като у ищеца липсва правен интерес от предявяването му и тази част от изводите на първоинстанционния съд не се споделя от настоящия състав. Относно иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД въззивният съд счита ,че същият е допустим и вероятно основателен с оглед представените по делото доказателства. Относно изискването за наличието на обезпечителна нужда и твърденията на ищеца в тази насока за опасността от невъзможност да осъществи правата си по решението по делото, ВТОС счита ,че такава съществува. Освен това в доктрината се приема , че такава нужда се предполага, при липса на данни, които я опровергават. ВТОС счита, че допуснатата обезпечителна мярка е допустима и подходяща, защото само с налагане на същата ще може ищецът да защити интересите си при изпълнение на едно евентуално уважително решение по отношение на предявения иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД. Обстоятелството ,че производството по делото е /или може да бъде/ прекратено по отношение на единия от предявените искове/ по чл. 135 ЗЗД/, не променя фактическата обстановка при която е допуснато обезпечението. Последното е необходимо и подходящо за да бъдат охранени интересите на ищеца по предявения иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД. С оглед изложеното съдът счита ,че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 538/10.6.2010 г. по гр.д. № 486/2010 г. на СвРС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |