Решение по дело №12568/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1062
Дата: 18 януари 2024 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20231110112568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1062
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112568 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422
от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2568,89 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63, аб. № 110533 за
периода от 01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. до
окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 353,78 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2568,89 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 46,49 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63, за
периода 01.02.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,30 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 46,49
лв. за периода 31.03.2019г. – 21.02.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А,
вх. Г, ет. 3, ап. 63, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
1
процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника А. Н. чрез адв. П. Х..
Въведено е възражение за давност. Моли да не бъдат назначавани експертизи. Оспорва да е
ползвател, тъй като счита, че притежава единствено „гола собственост“ върху имота поради
сключване на договор за издръжка и гледане. Оспорва акцесорната претенция за лихва по
подробно изложени съображения, както и задължението за дялово разпределение. Оспорват
се част от представените от ищеца доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото Нотариален акт № 96 от 11.02.1983г. за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане е видно, че А. П. Н. е придобила
собствеността върху апартамент № 63, находящ се в гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл.
20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63.
2
Установява се от удостоверение от ГИС, че ж.к. „Червена звезда“ е преименуван в
ж.к. „Дианабад“, следователно така описаният в нотариалния акт имот е идентичен с
посочения в исковата молба.
Неоснователни са доводите, че ответникът не притежава качеството потребител на
топлинна енергия, тъй като е придобил единствено голата собственост върху имота. Така
наречената гола собственост се придобива само ако върху имота е учредено вещно право на
ползване, каквото в случая липсва. Към датата на сключване на договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане незабавно и безусловно е било прехвърлено
правото на собственост върху приобретателя на имота - А. П. Н.. С този договор
ответницата се е задължила да гледа и издържа майка си Николина Котова Паунска, като
гарантира храна, квартира, облекло, лекарства и грижи при болест и немощ. Въпреки това,
видно от договора е, че прехвърлителят не си е запазил пожизненото право на ползване
върху имота. Следователно, от момента на сключване на договора, независимо кой
фактически е ползвал имота, съгласно горепосочената тълкувателна практика, за ползвател
на топлинна енергия се счита новият собственик, доколкото няма учредено вещно право на
ползване и не е била открита партида в ищцовото дружество на чуждо име.
Също така няма данни ответникът да е прехвърлил собствеността върху имота след
придобиването ѝ.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответницата А. П. Н. е имала
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
3
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с
доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2021г.
възлиза на сумата от 2568,89 лв., че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е
била осъществявана от "Бруната България" ООД и същата възлиза на сумата от 46,49 лева за
периода 01.02.2019г. – 30.04.2021г., че размерите на лихвите за забава по претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
4
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 04.03.2022 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна
енергия в общ размер на 317,08 лв. за периода от м.5.2018г. до м.01.2019г. Следователно за
процесния период от 01.05.2018г. – 30.04.2021г. остава дължима сумата от 2251,81 лв., до
която следва да се уважи искът.
Няма данни сумите, дължими за дялово разпределение да са погасени по давност.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно.
С оглед горното съдът намира, че следва да уважи искът, с който се претендира сума
в размер на 46,49 лв., представляваща възнаграждение за предоставена услуга “дялово
разпределение” в етажна собственост, където се намира топлоснабденият имот.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от отправена покана. Както се спомена по-горе изискуемостта
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за
който се дължат сумите за топлинна енергия, независимо от уведомяването на длъжника.
5
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период следва да се
намали със сумата от 78,48 лв. – погасена по давност част, следователно ще остане дължима
сумата от 275,30 лв., до която следва да се уважи искът.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответницата за заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да
бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за
заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното
изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 8,30 лв.

Относно разноските:

Предявен размер: 2977,46 лв., Уважена част: 2573,60 лв.; Отхвърлена част – 403,86
лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 252,76 лв.; Депозити за
експертизи – 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 552,76 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се
дължат разноски от ответникът в размер на 477,78 лв.
Разноски на ответника: Заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното – в
размер на 450 лв. /л.17/ и в исковото производство – в размер на 600 лв./л. 53/. Съдът намира
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.
С оглед изключително ниската правната и фактическа сложност на делото и масовия
характер на подобни казуси адвокатското възнаграждение следва да се намали до
минималните предвидени в Наредба МРАВ размери, а именно по чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредбата – 200 лв. за заповедното производство и по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата – 599,74
лв. за исковото производство или общо 799,74 лв.
6
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски от ищеца в размер на 108,48 лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд



РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че А. П. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2022г. по ч.гр.д. №
11624/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:

- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2251,81 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63, аб. № 110533, за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2251,81 лв. до пълния предявен размер
от 2568,89 лв., като неоснователен;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 275,30 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 2251,81 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 275,30 лв. до
пълния предявен размер от 353,78 лв., като неоснователен;

-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 46,49 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63, за периода 01.02.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че А. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
7
София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 20.07.2022г. по ч.гр.д. № 11624/2022г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, с
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,30 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 46,49 лв. за периода
31.03.2019г. – 21.02.2022г.

ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А,
вх. Г, ет. 3, ап. 63, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 477,78 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на А.
П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 20А, вх. Г, ет. 3, ап. 63, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 108,48 лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
Топлофикация София“ ЕАД - „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК:*********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8