№ 6655
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100107436 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл.първо от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
По изложените в исковата молба обстоятелства П. П. К. ЕГН **********,
чрез адв. И. И. е предявил срещу Прокуратурата на Република България, иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 100 000
лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда №35/ 05.07-2019г. по НОХД №1744/ 2015 г. на СпНС, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.06.2023г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В открито с.з. на 29.10.2024г. ищецът уточнява, че претендира законна лихва
считано от 13.10.2021г. – датата на която е влязла в сила оправдателната присъда
№ 35 от 05.07.2019г. по НОХД №1744 /2015г. на СпНС.
В исковата молба се твърди, че 27.11.2012г. на ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от
НК и чл.159г, вр. чл.159а, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по досъдебно производство
№ 186/2012г. по описа на ГДБОП, пр.пр. № 715/2012г. по описа на Специализирана
прокуратура-гр. София. С постановление от същата дата ищецът е задържан за
срок от 72 часа. На 29.11.2012г. е внесено искане в Специализиран наказателен съд
1
да му бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража", което е оставено
без уважение. На 07.12.2012г. по в.н.ч.д. № 241/2021г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража". Изтърпявал мярка за неотклонение до 08.02.2013г., която
била изменена с „парична гаранция“ в размер на 500 лева. Описва, че през периода
на изтърпяване на мярката „задържане под стража“ психическото състояние на
ищеца се влошило, развил невротично разстройство с паник атаки, отслабнал, бил
стресиран от факта, че е поставен в тежки условия на изолация от нормалната
среда, при положение, че не е извършил правонарушения или престъпления през
живота си. Твърди, че разследването по образуваното и водено наказателно
производство продължило 3 години в досъдебната му фаза до 30.12.2015г., когато
бил внесен обвинителен акт за разглеждане от Специализиран наказателен съд.
Наведен е довод, че с присъда № 35 от 05.07.2019г. постановена по НОХД №
1744/2015г. по описа на Специализиран наказателен съд, 3-ти състав ищецът К. е
оправдан по повдигнатото обвинение. Сочи се, че оправдателната присъда на
СпНС е потвърдена с присъда № 7 от 08.07.2020г. постановена по ВНОХ №
640/2019г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен
състав. Сочи се, че присъдата от 05.07.2019г. по НОХД № 1744/2015г. по описа на
3- ти с-в на Специализиран наказателен съд е влязла в законна сила на 24.07.2020 г.
Ищецът поддържа, че през този период от време, продължил 8 /осем/ години от
момента на привличането му към наказателна отговорност на 27.11.2012г. до
24.07.2020г., той изживял душевна болка и страдание, унижение и психически
стрес. Твърди, че през годините на воденото наказателно производство станал
раздразнителен, избухлив, появили се проблеми в общуването ми с близките и
приятелите, които започнали да го отбягват. Бил изолиран от заобикалящата го
обществена и социална среда. Сочи, че никога не е имал противообществени
прояви, като през целия му живот активно се е занимавал със спорт и е национален
състезател в Българската федерация по Шотокан Карате – До, печелил призови
места и медали. Сочи още, че има две завършени висши образования – едно
спортно в НСА „Васил Левски“ и едно икономическо от ВСУ „Черноризец
Храбър“ Варна. Твърди, че в резултат на водено срещу него наказателно
производство се разочаровал, страдал, пострадало и доброто име, с което се
ползвал сред близки, познати, колеги, клиенти на представляваното от него
дружество "П.Е.Б. Акаунтинг" ЕООД". Чувствал се унизен, огорчен, а честта и
достойнството били незаслужено опетнени от повдигнатото обвинение.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Прокуратурата на Република България, като процесуален субституен на
държавата, в който предявения иск е оспорен по основание и размер. Ответникът
навежда възражение за прекомерност на исковата претенция от 100 000лв. за
обезщетение на неимуществени вреди. Оспорва оправдателната присъда да е
влязла в сила на посочената в исковата молба дата 20.07.2020г. Оспорва
обстоятелството, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Посочва, че продължителността на наказателното
производство не е неразумна, предвид фактическата и правна сложност на
наказателното производство, което е водено за престъпление ОПГ и по чл.159а НК
/трафик на хора/, против множество подсъдими, с множество разпити на свидетели
– пострадали лица, извършени редица експертизи. Ответникът оспорва заявените в
исковата молба неимуществени вреди, като поддържа, че въпреки обвинението
живота на ищеца е продължил в обичайния си ритъм. Наведен е довод, че в периода
на обвинението от 2013г. до 2018г. ищецът се е развивал успешно в спорта, явявал
се е на състезания, печелил е медали и отличия. Сочи, че в същия период ищецът е
завършил и бакалавърска степен във ВСУ„Черноризец Храбър“, респективно
магистърска степен по „счетовоство и одит в нефинансови предприятия“, станал е
учредител на Сдружение „Карате клуб Левски“ регистрирано с Решение №1 от
01.02.2017г. по ф.д.№ 780/1992г. Сочи се, че през целия период ищецът е бил много
активен, поради което твърденията, че се е затворил в себе си са неправдоподобни
и недоказани.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.И. поддържа
предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски по чл.80
ГПК.
В съдебно заседание Прокуратурата на Рeпублика България, чрез прокурор
Х. оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното досъдебно производство № ДП № 186/2012 г. по
описа на ГДБОП с Постановление за привличане на обвиняем от 27.10.2012г.
ищецът П. П. К. е привлечен като обвиняем за това, че за периода от януари 2012г.
до 26.11.2012г. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно
сдружение на лица, с ръководител Р.М.Ч. и участници Р.Н.Л. и П. П. К., с цел да
3
вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а НК и чл.155 от НК, като
групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2
вр. ал.1 от НК и чл.159г вр. чл.159а вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. / препис от
постановление от 27.11.2012г. на л.9-л.12 от делото/
Видно от постановление от 27.11.2012г. на прокурор от Специализираната
прокуратура П. П. К., заедно с другите двама обвиняеми е задържан под стража
за 72 часа, считано от привличането му като обвиняем на 27.11.2012г./л.13 от
делото/
На 29.11.2012г. от страна на прокурор от СП в Специализиран наказателен съд е
внесено искане да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража" по
отношение на П. П. К. и останалите двама обвиняеми. /л.14 от делото/
С протоколно определение от 29.11.2012г. по НЧД №1863/ 2012г. по описа на
СпНС искането за вземане МНО задържане под стража спрямо П. П. К. е оставено
без уважение. /препис на л.16-л.17 от делото/
След подаден от Специализира прокуратура частен протест, с определение от
07.12.2012г. постановено по в.н.ч.д. № 241/2012г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, спрямо П. П. К. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража"./препис на л.20-л.21/
С постановление на прокурор от СП от 08.02.2013г. по ДП №186/2012г. мярка
за неотклонение „задържане под стража" по отношение на П. П. К. е изменена в
„парична гаранция“ в размер на 500 лева.
Наказателното производство срещу ищеца П. К. е продължило 3 (три) години
в досъдебната му фаза от 27.11.2012г. до 30.12.2015г. когато ответникът
Прокуратурата на Република България е изготвила и внесла обвинителен акт за
разглеждане на делото от Специализиран наказателен съд.
Обвинителен акт е внесен от СП в Специализиран наказателен съд на
30.12.2015г. С обвинителния акт П. П. К. е предаден на съд, по обвинение в това, че
за периода от януари 2012г. до 26.11.2012г. е участвал в организирана престъпна
група – структурирано трайно сдружение на лица, с ръководител Р.М.Ч. и
участници Р.Н.Л. и П. П. К., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
по чл.159а НК, като групата е създадена с користна цел, както и за това, че на
17.07.2009г. транспортирал две лица – Б.З.Т. и Д.С.Н. от Р България до
Протекторат на ООН Косово, с цел да бъдат използвани за развратни действия,
независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез обещаване и даване
на облаги – парични средства, в изпълнение на решение на организирана
4
престъпна група ръководена от Р.М.Ч., както и по обвинение за това, че на
неустановена дата през м. октомври 2012г. транспортирал две лица от женски пол
от гр.София до гр.Пловдив, с цел да бъдат изпълзвани за развратни действия -
престъпление по чл. чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.159г вр.
чл.159а, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Видно от приложеното НОХД № 1744/2015 г. по описа на СпНС, 3 състав,
съдебното производство е образувано въз основа на обвинителния акт на
Специализирана прокуратура срещу Р.М.Ч., Р.Н.Л., П. П. К. и Д.М.П.
Видно от приложеното нохд № 1744/2015 г. по описа на на СпНС , в хода на
съдебното производство са проведени множество открити съдебни заседания за
спровеждане на съдебно следствие със събиране на свидетелски показания,
писмени доказателства и съдебни експертизи, на които заседания ищецът К. се е
явявал лично, при редовно призоваване.
С Присъда от 05.07.2019г. постановена по НОХД № 1744/2015 г. по описа на
СпНС, 3 състав П. П. К. е признат за НЕВИНОВЕН, като на основание чл.304 от
НПК е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление
по чл. чл. чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.159г вр. чл.159а, вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Не е спорно, че срещу постановената оправдателна присъда по НОХД
№1744 / 2015 г. по описа на СпНС е подаден протест изх.№ 715 /08.07.2015г.
Първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред, като с
присъда от 08.07.2020г. по внохд № 640/2019г., АСпНС е отменил частично
постановената от СпНС по нохд №1744/2015г. първоинстанционна присъда и
вместо нея е признал подс. Р.М.Ч. за виновен в извършване на следните
престъпления:
-по чл.321, ал.6 от НК, за това, че за периода от 01.08 до 26.11.2012г. се сговорил с
повече от едно лице, а именно с Р. Н. Л. и Д. М. П., да върши престъпления в
страната и чужбина, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага –престъпления по
чл.159а, ал.2 вр. ал.1 от НК, налагайки му при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК
наказание пробация за срок от шест месеца, за всяка една от следните пробационни
мерки –задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, като на основание чл.304 от НПК оправдал подс.Ч. по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
5
-по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, вр. ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през
месец октомври 2009г. набрал П. В. М. с цел да бъде използвана за развратни
действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване
на облаги и спрямо лице ненавършило 18 години, налагайки му при условията на
чл.55 от НК наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер
на 5000лв., като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по
чл.159г от НК за това, деянието да е извършено в изпълнение решение на ОПГ,
ръководено от подс. Ч. и участници Д.П. и П. К..
-по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, вр. ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през
месец март 2012г. в набрал Д. В. Й. с цел да бъде използвана за развратни действия,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и спрямо лице ненавършило 18 години, налагайки му при условията на чл.55 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000лв.,
като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.159г от НК за
това, деянието да е извършено в изпълнение решение на ОПГ, ръководено от подс.
Ч. и участници Д.П. и П. К..
-по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за това, че на неустановена
дата през лятото на 2012г. направил опит да набере А. Т. М. , като опита останал
недовършен по независещи от него причини, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги и спрямо лице ненавършило 18 години, налагайки му при
условията на чл.55 от НК наказание лишаване от свобода за срок от две години и
глоба в размер на 5000лв., като на основание чл.304 от НПК го оправдал по
обвинението по чл.159г от НК за това, деянието да е извършено в изпълнение
решение на ОПГ, ръководено от подс. Ч. и участници Д.П. и П. К..
На основание чл.23 от НК въззивният състав наложил на подс.Ч. общо най-
тежко наказание измежду определените по-горе, а именно две години лишаване от
свобода, чието изпълнение отложил за срок от три години при условията на чл.66,
ал.1 от НК. С Присъда от 08.07.2020г. по внохд № 640/2019г., АСпНС е потвърдил
първоинстанционната присъда в останалата и част, вкл. и в частта, в която П. П. К.
е признат за невиновен.
Въззивната присъда е обжалвана от Р. Ч. и протестирана от СпАП, като с
Решение №64 от 29 март 2021 год. на ВКС, първо наказателно отделение,
постановено по к.н.дело №121/2021 година е отменена въззивна присъда от
08.07.2020г., постановена по внохд № 640/19г. по описа на АСпНС и делото е
6
върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на
съдебното заседание.
С присъда №1 от 27.09.2021г. постановена по ВНОХ №133 /2021г. по описа на
АСпНС, е отменена присъда от 05.07.2019г. по НОХД №1744/2015 г. по описа на
СпНС, в частта, с която подсъдимия Р. Ч. е оправдан изцяло, като последният е
признат за виновен чл.321, ал.6 от НК, а в останалата част, вкл. и в частта, в която
П. П. К. е признат за невиновен първоинстанционната присъда е потвъдена.
С разпореждане №28 от 04.05.2022г. на съдията докладчик по ВНОХ №133
/2021г. по описа на АСпНС е върната касационна жалба на подсъдимия Р.
Младенов Ч..
С определение №66 /23.06.2022г. по к.ч.д.№455/2022г. на ВКС, второ НО е
потвърдено разпореждане №28 от 04.05.2022г. по ВНОХ №133 /2021г. по описа на
АСпНС.
Видно от отразеното удостоверяване оправдателната Присъда от 05.07.2019г.
по НОХД №1744/2015 г. по описа на СпНС, е влязла в сила спрямо П. П. К. на
13.10.2021 г./л.140-л.142 от делото/
Така наказателното производство спрямо ищеца е продължило в периода от
27.11.2012г. до 13.10.2021г.
От приетите неоспорени писмени доказателства се установява, че ищецът П.
К. е завършил две висши училища. Първото му висше образование е придобито в
НСА „Васил Левски“, специалност спорт, треньор по Карате-До, съгласно Диплом
рег.№23121/20.04.2012г. /преди процесното обвинение/, а второто във ВСУ
„Черноризец Храбър“ гр.Варна, с образователно квалификационна степен
бакалавър по специалността „финанси и счетоводство“, професионална
квалификация „икономист“, видно от Диплома рег.№9-2578/ 17.04.2018г. – в хода
на наказателното производство. /л.30, л.36 от делото/
През 2020г. ищецът П. К. е придобил и матистърска образователна степен по
специалността „счетоводство и контрол“ в Стопанска академия „ Димитър Ценов“
– гр. Свищов, факултет „Стопанска отчетност“, магистър по „счетоводство и одит
в нефинансови предприятия“, видно от Диплома рег.№1111516/04.08.2020г.
издадена от СА „Димитър Ценов“./л.40 от делото/
От приетото удостоверение на Българска федерация Шотокоан Карате До
издадено на 01.07.2023г., се установява, че в периода от 2013г. до 2018г. вкл. П. К. е
картотекиран сътезател на федерацията, като същият е представлявал България на
7
редица световни и иевропейски първенства, като е печелил призови места
индивидуално и отборно през целия период - 2013г., 2014г., 2015г. 2016г., 2017г.,
вкл. и първо място на Световно първенство по Шотокоан Карате До, проведено
през октомври 2018г. в гр.Кишинев, Молдова. /л.106-л.107 от делото/
Видно от приета справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ ищецът П. К. е
учредител на Сдружение „Карате клуб Левски“ регистрирано с Решение №1 от
01.02.2017г. по ф.д.№ 780/1992г.
В показанията си свидетелката Б. К.а /34г., съпруга на ищеца/, сочи, че
познава ищеца от 2003 г., когато и двамата били състезатели в Националния отбор
по карате. Сочи, че ищецът бил мотивиран и дисциплиниран състезател. Св.К.а си
спомня, че в края на 2012 г. П. бил арестуван с обвинение в склоняване към
проституция и участие в организирана престъпна група. Бил задържан в арест
около два месеца. Сочи, че при един от телефонните разговори от ареста, П. бил
изключително разтроен. Свид. К.а сочи, че преди обвинението бил изключително
силен човек, положително настроен и оптимист, а след 2012г. станал неуверен,
започна да получава паник-атаки, виело му се свят. Според свидетелката ищецът се
променил. Впоследствие двамата започнали връзка, и през 2018 г. се оженили и
станали семейство, имали едно детенце, като вече чакали и второ дете.
Оправдателната присъда била през 2020 г. /м.август/, когато се родило и детето им.
Свид. К.а посочва, че в периода на делото имало хора от обкръжението им, които се
отдръпнали и не искаха да комуникират с тях. Случвало се е да им казват „ние с
престъпници не говорим“ и т.н. Това било голям удар за нейния съпруг, който
определя като социален човек, който държи на приятелите и комуникацията си с
тях.
Показанията на свидетелката Б. К.а, съдът преценява по реда на чл.172
ГПК, като взема предвид, че е съпруга на ищеца, но ги кредитира относно
негативните преживявания на ищеца, доколкото са последователни, почиват на
непосредствени впечатления, но не им дава вяра в частта относно получени от К.
психически проблеми като разстройство и паник атаки, тъй като са изолирани и
не се подкрепят от медицински документи.
Свидетелят Я.В., сочи в показанията си в о.с.з. на 30.04.2024г., че преди
2012 г. П. се ползвал с добра репутация. Знае, че делото срещу него продължило
дълго време, в рамките на близо 8 години, което било тежко както за него, така и за
цялото му семейство. В крайна сметка нещата се развили благополучно. Свид. В.
познава ищеца от 2002 г., като съотборник. Определя ищеца като усмихнат и
8
амбициозен човек, лидер на отбора, който помагал на другите в трудни моменти,
както в залата, така и извън спорта – в живота. Събитията през 2012 г. много го
преобразили ищеца като човек. Както бил усмихнат и амбициозен с уникални
физически качества, така в един момент, след ареста през 2012г. и престоя му от
близо два месеца П. се затворил в себе си. Изпаднал в депресия. Амбицията му да
покорява върхове изчезнала. С подкрепата на колегите си отново се върнал в залата
и започнал да покорява нови върхове. Според свидетеля В., ако не се е случила тази
ситуация през 2012 г., П. щял да има много по-сериозни успехи. Сочи още, че
ищецът успял да се вдигне и да си завърши образованието си по счетоводство, но
имал перипетии в самата работа след това като стажант икономист. Имало отказ от
някои фирми да го допуснат да започне работа, заради информацията за делото по
медиите. Това много разочаровало ищеца.
Така установено от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна.
Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по
което ищецът е оправдан с в.с. присъда.
По допустимостта на исковете:
Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на
правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с
пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат
правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили
вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по
претенцията е Прокуратурата на Република Блългария. С оглед наличието на
правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3,предл. второ от ЗОДОВ, се явява
допустим.
По основателността на претенциите:
Относно иска за обещетние на неимуществени вреди с пр.основание чл.2,
9
ал.1, т.3, предл.I от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно
обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение,
което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването
на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение
е в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение
по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява
срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
Съгласно задължителните за съда указания дадени в Тълкувателно решение
№1 от 27.11.2023г. по тълк.дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС обезщетение за
неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да
се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение
се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага - чест,
достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно
придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената
държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление.
В цитирания тълкувателен акт ОСГК на ВКС прие, че съдът определя глобално
обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната
принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и
правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и
обезщетение за накърняване на това право. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№1 от 27.11.2023г. по тълк.д.№ 1/2022г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за
неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се
определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Съобразявайки горните тълкувателни указания, решаващият състав на СГС
намира, че в случая обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи
глобално, като същото репарира вредите, като от повдинатото срещу ищеца
10
неоснователно обвинение, така и неимуществените вреди от неразумен срок на
наказателно производство и накърняване правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като уличено лице за
извършено престъпление на 27.11.2012г., като наказателното производството
срещу него продължило до 13.10.2021г., когато е влязла в сила оправдателната
Присъда от 05.07.2019 г. постановена по нохд № 1744/2015г. по описа на СпНС
/спрямо ищеца/. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно
дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид
заложените в разпоредбата на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който
се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се
установява продължителността на релевантния период и след това се преценява
дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по
делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да
получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на
релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна
сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя (и поведението на другите
страни), 3. поведение на съответните компетентни органи.
При преценката си за разумността на релевантния период настоящият състав на
съда намира на първо място, че процесното обвинение не се отличава с висока
правна и фактическа сложност, а продължителността му е 8 /осем/ години и 10
/десет/ месеца. По отношение на критерия поведение на страната, съдът
констатира, че ищецът се е явявал както в хода на досъдебното производтво през
разследващите, така в откритите с.з. в хода на производството пред СРС и СГС и
не е станал причиина за бавене на делото. По отношение на поведение на
съответните компетентни органи, съдът съобрази, че се касае за наказателно
производство с фактическата и правна сложност на обвинението, което е водено за
престъпление – организирана престъпна група /ОПГ/ по чл.159а НК /трафик на
хора/, против множество подсъдими. Досъдебното производство е продължило 3
/три/ години, а съдебно 5 /пет/ и половина, като постановената присъда е
обжалвана и протестирана.
Предвид изложеното наказателното преследване спрямо ищеца продължило в
периода от 27.11.2012г., до 13.10.2021г. е прекомерно спрямо фактическата и
правна сложност на делото.
Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1,
11
т.3, предл.първо от ЗОДОВ, като обезщетение се дължи за накърняването на
всички права и неимуществени блага, които са нарушени от неоснователно
упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено
престъпление, вкл. и на неоснователната принуда е осъществена извън разумния
срок за прилагането и.
Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.159г, вр. чл.159а,
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан съставлява основание за
носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което предявеният
иск е доказан по основание.
По размера:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
се извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и
да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, а
още според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на
състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на
ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.
д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с
преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по
делото обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от
значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в
аналогични случаи. Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, имащи
отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи съображения какво
12
приема за установено и въз основа на кои доказателства, да извърши преценка на
установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение за
определяне на обезщетението по справедливост. Такива обстоятелства са
личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените
мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния
живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. База при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди,
служат стандарта на живот в страната и средностатичическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането, като справедливостта изисква
сходно разрешаване на аналогични случаи.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на
РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида
и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността
на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не
е извършил, дали се е отразило негативно на физическото здраве, на психиката му,
на контактите му и възможността за реализация, в това число върху възможностите
за професионални изяви и развитие, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК/. От кредититираните свидетелски показания на
свид.К.а и свид.В. се установява, че повдигането на обвинение и задържането в
ареста е причинило на ищеца страдания и притеснения и безпокойство.
Наказателното производство е продължило 8 години и 10 месеца, като на ищеца е
била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и "парична
гаранция".
Същевременно в хода на съдебното дирене, не се доказаха твърдените
неимуществени вреди от влошено психическо състояние, паник атаки и
самоизолация. Решаващият състав приема, че негативните изживявания, свързани
с повдигнатото обвинение са се отразили на ищеца в относително по-ниска
степен от обичайното. Установи се от приетите писмени доказателства, че в
периода на процесното обвинение от 2013г. до 2018г. ищецът П. К. се е развивал
13
успешно в спорта, явявал се е ежегодно на състезания в чужбина, печелил е медали
и отличия. Установи си, че в същия период ищецът е завършил и бакалавърска
степен във ВСУ „Черноризец Храбър“, както и магистърска степен по
„счетовоство и одит в нефинансови предприятия“, станал е учредител на
Сдружение „Карате клуб Левски“, създал е еднолично търговско дружество
„П.Е.Б. Акаунд“ ЕООД за счетоводни и финансови услуги.
В хода на съдебното дирене се установи още, че през 2018г. ищецът е създал
свое семейство, което наред с горните обстоятелства сочи на извод, че същият се
развивал възходящо, както в професионално, така и в социално отношение, като
процесното обвинение не е попречило на активния му начин на живот, нито го е
ограничило да се развива.
Съдът съобразява възрастта на ищеца към датата на привличането му като
обвиняем - 29 годишен, отражението на наказателното производство върху
ежедневието на ищеца, в отношенията му с обкръжаващите. Съдът съобрази и
икономическите условия в страната и стандарта на живот в държавата и намира, че
на К. следва да се присъди обезщетение за претърпените от него и доказани
неимуществени вреди в размер 8 000 лева. Настоящата инстанция намира, че тази
глобална сума справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от
незаконно повдигнатото обвинение и вредите от нарушеното право на разглежане
и решаване на делото в разумен срок.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съд приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са
в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида
и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението
за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение/ така Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
14
4754/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС/ Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен
с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че адекватен размер на
обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от
незаконно обвинение, е такъв от 8 000 лв., като сумата е определена глобално
съобразно задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от
27.11.2023г. по тълк.д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, който отговаря в най-пълна
степен на критерия за справедливост, а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 100 000 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните
органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, в случая това – това е датата 13.10.2021 г., от който момент
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява основателна и
ответника дължи такава върху определените от съда по-горе обезщетения за
причинените неимуществени и имуществени вреди от 13.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумите.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва
да заплати на ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на
10 лв. , съразмерно с уважената част от исковете. В тежест на ответника е да
заплати на адвокат И. сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете /чл. 10, ал. 3 изр.2 ЗОДОВ, чл. 38, ал. 2 ЗАдв/.
По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на. П. П. К.
ЕГН *******, с адрес гр.София, кв.“*******“, ул.“*******, следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 8 000 /осем хиляди/ лв.
- обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато и
15
поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.159г НК, по което
ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда от 05.07.2019г. по НОХД №1744/ 2015
г. на СпНС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2021 год. -
датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от
100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. П. К.
ЕГН *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10.00 лв. - разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл.10, ал.3,
изр. второ от ЗОДОВ и чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв.И. Н. И. от САК сумата
от 400 лева адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство по
делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16