Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
22.12.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
01.12. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Симона Иванова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
1233 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 267/25.09.2020 г.,
издадено от Кмета на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от Наредба
за поддържане и опазване на обществения ред в Община Кърджали е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 80 лв. на С.Д.В. ***, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.10, ал.4 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред
в Община Кърджали.
Жалбоподателят С.Д.В. намира атакуваното наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при издаването му
наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по
налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на
закона. В атакуваното постановление не били преценени всички обстоятелства и
конкретната обстановка при налагане на административното наказание. Твърди, че
не бил собственик на заведение „Бар-Соло“ и не работел след установеното
работно време. Не бил извършил констатираното от полицейските органи
административно нарушение, при това и виновно. Обстоятелствата посочени в
наказателното постановление не били подкрепени с доказателства и не отговаряли
на обективната действителност. Моли съдът да отмени атакуваното постановление
като незаконосъобразно. Претендира и за присъждане на направените разноски в
производството.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателното постановление. Твърди, че въпросната Заповед №
193/20.02.2020 г. била обжалвана, а обжалването спирало нейното изпълнение и
продължавала да действа старата заповед. От разпитаните свидетели се
установило, че заведението работило, но нямало музика, макар да били дошли в
работно време. При липсата на музика било напълно допустимо заведението да
работи. Имало и разминаване в часовете – в самото наказателно постановление
било посочено 04.00 ч., а според свидетелите те били на проверка в 02.00 часа.
Защитникът претендира и за направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по подадената
жалба.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2020 г. свидетелите В.Е. и Т.Н. работели като полицейски
служители в РУ-Кърджали и били дежурни нощна смяна. Около 02.00 часа на същата
дата те били изпратени от ОДЧ при РУ-Кърджали до заведение /кафе-аперитив/ „Бар
Соло“ във връзка с подаден сигнал за силна музика. Свидетелите Е. и Н. посетили
заведението, което се намирало на бул.„България“ № 49 и се стопанисвало от дружеството
„Бар Соло“ ЕООД гр.Кърджали. Те не констатирали силна музика в заведението, но
същото работело и вътре имало клиенти. Обектът работел, въпреки, че съгласно
Заповед № 193/20.02.2020 г., утвърденото от общинската администрация удължено
работно време било от 20.00 часа до 23.00 часа, както за търговска дейност,
така и за музика в допустими норми. В заведението се намирал и жалбоподателят С.Д.В.,
който бил управител на „Бар Соло“ ЕООД гр.Кърджали. По повод установеното
нарушение, срещу него на място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.10, ал.4 от НПООР на Община Кърджали.
Жалбоподателят подписал и получил акта с възражение. Въз основа на съставения
акт, на 25.09.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР на Община Кърджали, на С.Д.В. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. за нарушение по чл.10,
ал.4 от НПООР на Община Кърджали.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите В.Е. и Т.Н., Акт за установяване на административно
нарушение № 280 от 30.08.2020 г., Справка от Търговски регистър за актуалното
състояние на „Бар Соло“ ЕООД гр.Кърджали, Заповед № 193/20.02.2020 г. на Кмета
на Община Кърджали, Заповед № 58/22.01.2020 г. на Кмета на Община Кърджали,
Писмо от 27.11.2020 г. на Община Кърджали, преписка по издаване и обжалване на
Заповед № 193/20.02.2020 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.10, ал.4 от Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред /НПООР/ в Община Кърджали. С цитираната разпоредба се забранява
работата
на заведенията за хранене и развлечение извън утвърденото от общинската
администрация работно време. Санкцията е
наложена на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР на Община Кърджали, предвиждащ
за нарушения на чл.10, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 и
ал.6 от
Наредбата да се налага
глоба
в размер от 50 до 300 лв. за физически лица, или
имуществена санкция в размер от 200 до 2 000 лв. за юридически лица и еднолични търговци. Съдът, след запознаване с материалите по
делото и анализ на събраните доказателства констатира,
че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в
наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия АУАН е възприето от контролния
орган, че жалбоподателят С.Д.В. на
30.08.2020 г. около 04.00 часа в гр.Кърджали, като собственик на заведение „Бар
Соло“ ЕООД работи след установеното от общинска администрация работно време от
20.00 часа до 23.00 часа, видно от Заповед № 193/20.02.2020 г. В
наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел същите факти и ги е
подвел под правната квалификация на чл.10, ал.4
от НПООР в Община Кърджали. Така даденото описание според настоящия състав е непълно, тъй
като не съдържа всички обстоятелства, касаещи извършеното административно
нарушение и по-точно неговото авторство, не е уточнено и не става ясно в какво
качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В акта и наказателното
постановление липсват фактически твърдения, които да обосновават защо С.В. е
наказан в случая и в какво се изразява неговото нарушение. Едва в съдебното
производство бе установено, че жалбоподателят всъщност е управител на
„Бар-Соло“ ЕООД стопанисващо проверения обект, но това не е отразено никъде от
актосъставителя и от наказващия орган. До друг извод не води посочването, че В.
е собственик на заведение „Бар-Соло“ ЕООД, доколкото управител може да бъде и
едноличният собственик на капитала, но може да бъде и външно за дружеството
лице. Това, че едно лице е собственик на капитала в дадено дружество не
означава, че е и негов управител. В такива хипотези при извършено нарушение отговорност
ще носи не собственикът на капитала, а управителят и представляващ съответното
дружество. Формулирането в акта и наказателното постановление на извършеното
деяние и неговото авторство е задължително, защото това са елементи от
обективната страна на административното нарушение. Освен това, в случая
изпълнителното деяние се състои по-скоро в допустителство от страна на
жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството стопанисващо
въпросното заведение, но такива факти не са описани в акта и наказателното
постановление. След като това не е сторено, то
е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно деяние му е вменено
да е извършил, а от друга страна ограничава и съда във
възможността да издири обективната истина по делото, да осъществи съдебен
контрол върху издаденото наказателно постановление и да постанови
законосъобразен акт. Недопустимо е едва в съдебното производство да се
установяват и уточняват факти по нарушението, които не са били предявени на
нарушителя по съответния ред с акта и впоследствие отразени в наказателното
постановление. По същество, според настоящата инстанция има извършено
нарушение на чл.10, ал.4
от НПООР в Община Кърджали, осъществено от жалбоподателя,
тъй като на 30.08.2020 г. той е допуснал заведението стопанисвано от
ръководеното от него дружество да работи извън работното време, утвърдено
от общинската администрация. Въпреки събраните за това доказателства обаче, съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление не отговарят на изискванията
на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Допуснатите
от актосъставителя и
наказващия орган нарушения на императивните
разпоредби на ЗАНН са съществени, тъй като са довели до накърняване
правото на защита на наказаното лице и обосновават
извод за отмяна на атакуваното постановление.
От пълномощника на
жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното
възнаграждение в размер на 360 лв. Тъй като не бе направено възражение за
прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 360 лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление е Кмета на Община Кърджали, именно същата община в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 267/25.09.2020 г., издадено от Кмета на Община Кърджали,
с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред в Община Кърджали е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 80 лв. на С.Д.В. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по
чл.10, ал.4 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община
Кърджали.
ОСЪЖДА Община Кърджали, адрес гр.Кърджали, бул.„България“ № 41,
да заплати на С.Д.В. ***, с ЕГН **********, сумата от 360 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: