№ 1368
гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100336 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „И. Ф.” ЕООД срещу С.
Е. П., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания за сумата от 3 062.51 лева – главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 453550/11.9.2023 г., както и за сумата от 736.18 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.12.2023 г. до 5.9.2024 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3122/2024 г. на
Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 11.9.2023 г. при условията на ЗПФУР между
страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, по
силата на който на ответницата е преведена сумата от 3 500.00 лева. Заявява,
че отпуснатата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, е следвало
да бъде върната на 24 вноски в срок до 31.8.2025 г., както и че ответницата е
погасила главница в размер на 437.49 лева. Сочи, че поради непогасяване на
останалата част от задълженията по договора е упражнил правото си да обяви
вземанията по същия за предсрочно изискуеми.
Ответницата моли в нейна тежест да не бъде присъждана сумата от 736.18
лева – договорна /възнаградителна/ лихва, тъй като е в затруднено финансово
положение и всичките й средства отиват за лечение на онкологично
заболяване.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и
не заема допълнително становище.
1
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за предоставяне на кредит №
453550/11.9.2023 г., сключен между „И. Ф.“ ЕООД, като кредитор, и С. Е. П.,
като потребител, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави
на потребителя сумата от 3 500.00 лева, като в договора, освен размерът на
заема, са уговорени още срокът за връщане на предоставената сума,
годишният лихвен процент и годишният процент на разходите, като
дължимите главница и възнаградителна лихва са включени в размера на
погасителна вноска и по този начин общата стойност на плащанията по
договора е определена на 4 943.40 лева, която сума е следвало да бъде
издължена на 24 месечни вноски в срок до 31.8.2025 г. Съгласно чл. 3 от
договора, потребителят се е задължил да представи на кредитора обезпечение
чрез ангажиране на поръчители, отговарящи на определени условия, или чрез
представяне на банкова гаранция, като в ал. 2 е посочено, че при неизпълнение
на това задължение се дължи неустойка в размер от 1 523.64 лева, която ще
бъде разсрочена и заплащана на погасителни вноски.
Представена е също разписка за извършено плащане от 11.9.2023 г.,
според което на същата дата чрез платежната система EasyPay от страна на
ищеца към ответницата е преведената сумата от 3 500.00 лева.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са установителни искове с правно основание
по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, за основателността на които ищецът следваше
да установи съществуването на вземането, предмет на договора за кредит, а
именно - валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от
разстояние, по което е изпълнил поетите задължения съобразно уговореното,
включително че е изпълнил задълженията си по чл. 8-11 и по чл. 18 ЗПФУР,
размера на вземанията и тяхната изискуемост.
Съгласно чл. 9 и сл. ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор с
конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, която се счита за спазена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК, „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
2
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от
разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1,
т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ, писмената
форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова
форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация
/чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му. Съдебната практика приема, че електронният
документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този
смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.,
съобразно която електронен документ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1
ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов
извършител.
В случая по делото е представен, както в писмен вид, така и на електронен
носител договорът, сключен между страните, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието
му /арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК/. Преписът има значението на носител,
обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл.
180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Ако
другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
волеизявлението и съдържанието му /в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о./. Същият съдържа
електронно изявление /попълнен електронен формуляр/, като доколкото не
съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен
подпис по см. на чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че
документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от
3
електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на
документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което
изхождат изявленията – трите имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН,
месторабота и други. Действително, значение на подписан саморъчен
документ е придадено само на този електронен документ, към който е
прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В
случая, уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис
е придадена стойност на саморъчен, се съдържа в чл. 11, ал. 2 от ОУ,
представляващи неразделна част от договора за кредит, с приемането им.
В случая ответницата не оспорва факта на сключен договор за кредит,
поради което следва да се приеме, че по делото този факт е доказан.
От представените писмени доказателства съдът приема за установено, че в
изпълнение на задължението си по договора ищецът е предоставил на
ответницата сумата от 3 500.00 лева, като с получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответницата да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва в
срок до 31.8.2025 г., имайки се предвид, че ищецът е упражнил правото си да
обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми, уведомявайки за това
ответницата най-късно с получаване на съдебните книжа.
При преценка валидността на уговорения лихвен процент от 40.15 пункта
следва да се има предвид, че преценката дали дадена клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване
на договора и при съобразяване с всички обстоятелства, относими към нея. В
настоящия случай към момента на сключване на договора за кредит няма
нормативно определен праг за уговарянето на лихви, който факт може да се
приеме за показателен за законодателния замисъл да се позволи развитие на
финансовия пазар на кредитиране в съответствие с принципа за свободна
стопанска инициатива. За такъв горен праг на размера на лихвения процент
косвено може да се приеме разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща
ГПР до размер не по-висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС. Това съждение намира своята логика в обстоятелството, че ГПР изразява
общите разходи по кредита, а последните включват на първо място, като най-
значителен елемент, лихвата. В случая размерът на възнаградителна лихва не
надвишава петкратния размер на законната лихва, с оглед на което не може да
се говори за накърняване на добрите нрави – щом възнаградителната лихва е
част от ГПР, а размерът на ГПР не излиза извън законовите граници, то и
самата лихва остава в тези граници. А щом такъв размер на лихвата е
позволен от закона, то и клаузата, с която тази лихва е уговорена, не може да
бъде нищожна поради противоречие на добрите нрави.
Мотивиран горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и
4
доказани в пълните размери на претендираните суми – за сумата от 3 062.51
лева – главница и за сумата от 736.18 лева – договорна лихва за периода от
10.12.2023 г. до 5.9.2024 г.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 384.80 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 217.15 лева – разноски
по заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Е. П., ЕГН ********** дължи на „И.
Ф.” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 3062.51 лева – главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 453550/11.9.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 8.10.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 736.18 лева – договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 10.12.2023 г. до 5.9.2024 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 3122/2024 г. на Районен съд – Велико Търново..
ОСЪЖДА С. Е. П., ЕГН **********да заплати на „И. Ф.” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 384.80 – разноски в исковото производство, както и
сумата от 217.15 лева – разноски в производството по ЧГД № 3122/2024 г. на
Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5