Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 14.05.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание проведено на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Елена Щопова, като
разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 249 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.228 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба с вх.№1875/01.07.2020г., подадена от А.Г.Ш. с
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв.И.П., срещу Кооперация „Земеделска
кооперация ***“, ЕИК ***, представлявана от Председателя В.Д.С..
В исковата си молба ищцата излага, че с ответникът има
сключен договор за наем на земеделска земя №98 от 16.02.2018г. за следните
земеделски имоти: имот №***6 с площ от 14.999 дка, имот №*** с площ от 14.999
дка, имот №***8 с площ от 15 дка, имот №***9 с площ от 15 дка, имот №1041 с
площ от 14.999дка, имот №15044 с площ от 15 дка, всички находящи се в с.***,
общ.Шабла, с обща площ от 89.997 дка. Твърди, че съгласно договора за наем,
срока за плащане на наема бил след изтичане
на стопанската година - 01.10.2019г., и след реализация на продукцията, но не
по-късно от три месеца от края на стопанската година, т.е срокът за плащане на
наема бил изтекъл на 01.01.2020г.
Сочи още, че след
проведено производство по допускане обезпечение на бъдещ иск и издадена
обезпечителна заповед, на 26.06.2020 г. ответникът е извършил плащане в полза
на ищеца в размер на 3329,89лв., представляващо наемна цена от 37,00 лв. на 1 дка. Счита, че след
извършеното плащане ответникът му дължи сумата от 3869,87лв., равняваща се на
43,00 лв. на 1 дка отдадена под наем земя в общ
размер 89.997дка, в землището на с. ***, за стопанската 2018г. – 2019г.
Моли съда, да осъди ответникът да й заплати сумата от 3869,87 лева,
представляваща наемна цена за стопанската 2018/2019г., за отдадените под наем
земеделски земи общо в размер на 89,997 дка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.072020г., до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В с.з., ищцата, редовно призована не се явява, представлява се от адв.И.П. ***,
която поддържа исковата молба и моли за цялостното й уважаване.
Ответникът – „Земеделска кооперация ***“ с.***, представлявано от
председателя В.С. е депозирало писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез
упълномощен адв.Е.Р. – АК Варна. Счита иска за допустим, но неоснователен по
същество. Твърди, че съгласно сключеният между страните договор за наем,
възнаграждението за наемодателя е определено в размер на минимум 30% от
стойността на продукцията. След изготвяне на ГФО за 2019 г. кооперацията е
изчислила, че 30% от стойността на продукцията, възлиза на 37,00 лв. на декар,
като е заплатила на ищцата сума в размер на 3329,89лв. за отдадените от нея под
наем 89,997дка. С изложените мотиви моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно
заседание, ответникът, редовно призован и представляван от адв.Р. оспорва иска
и моли за отхвърлянето му.
Каварненският районен съд, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства се
установява, че между А.Г.Ш. и ответната кооперация е сключен договор за наем № 98
на 16.02.2018г., по силата на който наемодателят е отдал на наемателя за
временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя както
следва: имот №***6 с площ от 14.999 дка, имот №*** с площ от 14.999 дка, имот №***8
с площ от 15 дка, имот №***9 с площ от 15 дка, имот №1041 с площ от 14.999дка,
имот №15044 с площ от 15 дка, всички находящи се в с.***, общ.Шабла, с обща площ от 89.997 дка. По силата на сключения договор за
наем (в писмена форма) от 16.02.2018г. между страните
е възникнало облигационно правоотношение по смисъла на чл.228 и сл. ЗЗД. При
сключването на договора двете страни са подписали договора и последният не е оспорен като
неавтентичен документ и изводът е, че той
валидно обвързва страните – ищцата А.Г.Ш. и ответника „Земеделска
кооперация ***“, с. *** с ЕИК ***.
Страните са се
договорили за годишно наемно плащане в размер на минимум 30 % от паричната стойност
на продукцията, платимо след изтичане на стопанската година, (т.е след 01.10.на
текущата година) и след реализация на продукцията, но не по-късно от три месеца
от края на стопанската година.
С нотариална
покана връчена на ответника на 09.03.2020 г. ищцата е отправила покана до ответника в седемдневен срок да й заплати дължимите за
стопанската 2018г. – 2019 г. суми по посочения
по-горе договор.
Между страните
не е спорно и обстоятелството, че на 26.06.2020 г. по банкова сметка *** от 3329,89лв.,
представляваща наемно плащане за отдадена под наем земеделска земя, равняващо
се на 37 лв. на 1 дка.
Установява се от
приложения към съдебно – икономическата
експертиза протокол № 7 от проведеното
на 29.05.2019 г. заседание на Управителния съвет на ЗК ***, че е взето решение
за наемодателите, които не са подписали договори и не са подали заявление за
следващата стопанска година да се спази договора 2018/2019 г. за заплащане на
30% от прихода за годината (рента размер).
Установява се от
представените протокол от годишно отчетно събрание на ЗК *** с. ***, проведено
на 20.06.2020 г., отчет за приходите и разходите и годишен счетоводен отчет за
2019 г., в частта за разходи за външни услуги е отчетена сумата от 561 000
лв. в т.ч. 524 000лв. – наем земя, при начислена рента – по 80 лв./дка. В
отчета е вписано още, че при анализ на отчетените приходи и полагащите се 30%
за наем по договор, рентата следва да е 37 лв./дка., а при изплащане на 80
лв./дка. сумата представлява 64,30 % от приходите.
От изготвената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда като компетентно
изготвена се установява, че през процесния период предмет на договаряне и
плащане са били имотите, описани по-горе, собственост на ищцата А.Ш., а именно:
№***6 с площ от 14.999 дка, имот №*** с площ от 14.999 дка, имот №***8 с площ
от 15 дка, имот №***9 с площ от 15 дка, имот №1041 с площ от 14.999дка, имот
№15044 с площ от 15 дка, всички находящи се в с.***, общ.Шабла и с обща площ от 89.997 дка. Ответната
кооперация устно е потвърдила, че процесните имоти са били обект на комасация и
договорените отношения между страните са били прекратени за стопанската
2019/2020, т.е последната стопанска година, в която Кооперацията е стопанисвала
процесните имоти е била 2018/2019г. Съгласно решение на УС на ЗК *** от
29.05.2019 г., наемодателите, които не са подписали договори за нам на
земеделска земя за стопанската 2019/2020г. да им бъде изплатена рента в размер
на 30 % от прихода за годината. По данни от изследваните счетоводни регистри,
вещото лице е изчислило, че 30 % от паричната стойност на продукцията се
равнява на 37,00 лв./дка. за стопанската 2018/2019 г. След извършено проучване
на среден пазарен наем на земеделска земя, стопанисвана от други земеделски
стопани в землището на общ. Шабла за 2018/2019 г. вещото лице е изчислило
среден пазарен наем в размер на 80,00 лв./дка. Установено е извършено плащане в
общ размер на 3329,89лв. Изчисленият размер на наем за процесните имоти при
наемна цена от 80,00 лв. е в общ размер на 7199,76лв., от които 3329,89лв.
платени с банков превод и неплатен остатък 3869,87 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. С тълкувателно решение ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д.
№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че е допустимо земеделската земя да бъде предмет
на отдаване под наем с договор за наем, при което приложение намират общите
правила на ЗЗД, въпреки наличието на специалните разпоредби на ЗАЗ.
По предявения
иск за реално изпълнение на задължение за наемно плащане по договор за наем
ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи: валиден
договор за наем, сключен между него и ответника, с действие за процесната
стопанска година; факта на предаване на процесните имоти на наемателя; размера
на уговореното наемно плащане за конкретната стопанска година. При доказване на
горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът приема, че страните са обвързани от
действителни договори за наем с предмет предоставяне за временно и възмездно
ползване на земеделски земи за стопанската 2018/2019г., при което за наемателя възниква задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение. По силата на договора /р.II, чл. 1.1 и
1.2/ наемодателят има задължение да предаде владението на имотите, да осигури
свободното и безпрепятствено ползване на същите. Съобразно уговореното страните
не са приели, че предаването на наетите земи трябва да се установи писмено в
двустранно подписан протокол. Следователно предаването на имотите за ползване
от ответника може да се установи с всички допустими по процесуалния закон
доказателства. Анализът на събрания по делото доказателствен материал налага
обоснования извод за наличието на фактическо предаване на поземлените имоти от
наемодателя на наемателя.
Спорен по делото
е въпроса относно размера на дължимото плащане за стопанската 2018/2019г. Уредбата на договора за наем се съдържа в разпоредбите
на чл. 228-239 ЗЗД. Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му плати определената цена. Договорът за наем може да бъде
характеризиран от правна страна като неформален, двустранен, възмезден,
консесуален. От посочената дефиниция се вижда, че между страните по един
договор за наем трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса:
относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно
възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му
ползване. Касае се за един двустранен договор, поради което спрямо него са
приложими всички правила на общата част на ЗЗД, уреждащи правоотношенията на
страните по двустранен договор. Наемната цена е съществено условие на този вид
договори - ако не е определена, то тя трябва да бъде определяема.
Видно е от сключеният договор за наем, приет като писмено
доказателство по делото, че договорената наемна цена между страните е
определяема - в размер на минимум 30% от паричната стойност на продукцията и е
платима от наемателя на наемодателя в срок: след изтичане на
стопанската година и след реализация на продукцията, но не по-късно от три
месеца от края на стопанската година.
Претенцията на
ищеца е да му се заплати цената, която е заплатена на останалите арендодатели,
с които ответникът има сключени договори, а не изплатената му в размер на 30 %
от паричната стойност на продукцията. От представените счетоводни документи и
от заключението на вещото лице се потвърждава твърдението на двете страни, че
на ищеца е изплатена наемна цена в размер на 37 лв./дка., при начислена рента,
съгласно годишен счетоводен отчет за наем на земя и средно рентно плащане за
района в размер на 80лв./дка. В случая, обаче, липсват твърдения и
доказателства за постигнато съгласие между страните за изменение на размера на
договорената наемна цена в размер по-висок от посочения като минимален такъв,
равняващ се на 30 % от паричната стойност на продукцията. Съгласно чл. 20а, ал.
2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни, прекратени, развалени или отменени,
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Съгласието за изменение на договора може да се постигне или при самото
сключване на договора, чрез клауза за промяна на определен/и елемент/и от него
при настъпване на конкретно обстоятелство или по-късно - чрез допълнително
споразумение между страните. В първата хипотеза, когато клаузата предвижда
изменение на цената на договора, новата цена трябва да е определена или
определяема, за да се приеме, че има постигнато съгласие между страните за
промяна на цената. Страните по договора за аренда, респ. договора за наем могат
да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите,
очертани в чл. 9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. В
процесният договор не е изрично предвидена възможността за определяне на
цената, съобразно решение на Общото събрание на кооперацията, което изключва
възможността за съда да приеме, че договорената цена е в размерите претендирани
от ищцата, без да има надлежно изразено съгласие за това, облечено в
необходимата писмена форма между страните.
Ищцата не
успя да установи между страните да е
договорен претендирания размер на наем, поради което следва, че дължимият
размер е този, за който в договора е
постигнато съгласие, а именно – 30 % от паричната стойност на продукцията,
равняващ се на сумата от 37 лв./дка., или общо
3329,87 лева, която сума е изплатена изцяло на
наемодателя.
С оглед горното
предявеният иск като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода
на спора и заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК, ищцата дължи на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 650,00 лева, от които 100,00 лв. депозит за вещо лице и 550,00 лв.
адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно
съобразно правната и фактическа сложност на спора, т.к. е определено малко над
минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Ш. с ЕГН **********
с адрес: ***, срещу „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ***” с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление с. ***, общ. Шабла, представлявана от председателя В.Д.С., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 3869,87лв., представляваща
дължимо наемно възнаграждение по договор за наем на земеделска земя №98 от
16.02.2018г. за стопанската 2018/2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Г.Ш. с
ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ***” с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. ***, общ. Шабла, представлявана от
председателя В.Д.С., на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК сторените по делото разноски в размер на 650,00
лв. (шестстотин и петдесет лева), от които 100,00 лв. депозит за вещо лице и
550,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................