Определение по дело №1246/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../……..2019 г.

гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в закрито заседание на първи август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

                                                                     мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

въззивно търговско дело № 1246 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:                 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 40716/06.06.2019 г., депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Р И, срещу решение № 2015/10.05.2019 г., постановено по гр. дело № 10180 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, XLII-ри съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против В.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. М Ц, със съдебен адрес:***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че В.Р.И., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата, обхващаща горницата над уважения размер от 500.00 лева до пълния предявен размер от 1241.76 лева по договор за потребителски кредит № ********** от 10.02.2017 г., включваща отделни неизплатени задължения както следва: 241.84 лева – договорна лихва и 499.92 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като неоснователен и недоказан.

            Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно. Въззивникът счита за неоснователно и недоказано заключението на съда, че процесният договор е недействителен поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителски кредит /ЗПК/. Поддържа, че договорът отговаря на всички императивни изисквания на закона. Преди сключване на договора за кредит на кредитополучателя му е предоставен стандартен европейски формуляр – веднъж с отправеното искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия договор. Твърди, че на кредитополучателя му е предоставена необходимата преддоговорна информация, каквито са изискванията на закона. Договорът е сключен в размер идентичен със заявените от въззиваемия параметри, посочени от същия в искане за отпускане на потребителски кредит, като му е предоставен и погасителен план, съдържащ информация на достъпен и разбираем език, досежно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е предоставен на кредитополучателя ведно с процесния договор. От друга страна, договорът, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общите условия са подписани на всяка една страница от длъжника по процесния договор, което свидетелства, че е запознат със съдържанието на всеки един от документите.

            Моли съда да отмени като неправилно решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което да уважи като основателна и доказана исковата претенция на кредитора в цялост.

            В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба. Въззиваемата страна счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна и я оспорва изцяло, като твърди, че атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е правилен и законосъобразен. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд, досежно нищожността на процесния договор поради противоречие с разпоредбите на ЗКП, са правилни и обосновани. Навежда доводи за това, че чрез споразумението за допълнителен пакет от услуги се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗКП, който забранява годишния процент на разходите по договора да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, а също и противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което обуславя нищожността и на горепосоченото споразумение.

            Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба и да потвърди решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

            Въззиваемият, действащ чрез адв. М Ц – особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, моли съда да определи възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Така направеното изявление следва да се уважи, доколкото съгласно горепосочената разпоредба назначеният особен представител е на разноските на ищеца, който в настоящото производство се явява въззивник, поради което на последния следва да се укаже да внесе в едноседмичен срок по сметка на съда депозит в размер на 300.00 лева, обезпечаващ възнаграждението за особен представител, като при неизпълнение на указанията въззивната жалба следва да бъде върната, а производството – прекратено.  

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Настоящият състав на Окръжен съд – Варна, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК – подадена е от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба с вх. № 40716/06.06.2019 г., депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Р И, срещу решение № 2015/10.05.2019 г., постановено по гр. дело № 10180 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, XLII-ри съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против В.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. М Ц, със съдебен адрес:***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че В.Р.И., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата, обхващаща горницата над уважения размер от 500.00 лева до пълния предявен размер от 1241.76 лева по договор за потребителски кредит № ********** от 10.02.2017 г., включваща отделни неизплатени задължения както следва: 241.84 лева – договорна лихва и 499.92 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като неоснователен и недоказан.

 

УКАЗВА на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесен по сметка на Окръжен съд – Варна депозит в размер на 300.00 лева, с оглед процесуалното представителство на въззиваемия от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, като при неизпълнение на дадените указания в срок, производството по настоящото дело ще бъде прекратено.

 

УКАЗВА на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, че при неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания, въззивната жалба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.

 

НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1246/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен състав за 23.10.2019 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

           

                                  

                                   ЧЛЕНОВЕ :