Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр.
Перник, 23.02.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря А. М. и в
присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, Моника Любомирова, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 21 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на С.П.С.,***, чрез пълномощника му адвокат В.П.,***, против решение № 260084
от 08.10.2020г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1026 по описа на
съда за 2020г.
С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) №
6786 от 11.06.2020г., издадено от началник на Отдел „Контрол по РПМ“ (ОКРПМ), в
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към Агенция пътна
инфраструктура (АПИ), с което на С.П.С., за извършено административно нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
(хиляда) лева.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на решението на районния съд, като се сочи, че не е установено от решаващия първоинстанционен
състав нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на
акта и НП, касателно липса на посочване в съставения за процесното нарушение
акт (АУАН) и в НП каква е максимално допустимата маса на процесното МПС, за да
може да се извърши преценка дали е налице претоварване. Твърди се също, че от
съдържанието на АУАН и НП не става ясно какво е нарушението, за което е
санкциониран. На следващо място счита, че процесното нарушение е маловажно, тъй
като задължението не е спазено по независещи от наказаното лице обективни
причини, без да се сочи какви са същите. На посочените основания се иска от
касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши
делото по същество, като отмени процесното наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата – Агенция
„Пътна инфраструктура“, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК, не представя отговор по същата.
В съдебно заседание касаторът С.П.С.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез
адвокат В.П.,***, не възразява срещу даване ход на делото, поддържа жалбата и
се позовава на доводите изложени в нея. Прави искане решението на районния съд да се
отмени, а делото да се реши по същество чрез отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание ответникът по
касационна жалба - АПИ, редовно призован, за представител изпраща гл.
юрисконсулт М.М.. Възразява срещу основателността жалбата, моли съда да остави
в сила решението на районния съд. Заявява претенция за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, дава становище за законосъобразност на решението на
Районен съд–Перник. Предлага съдебният акт да се остави в сила.
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа
съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В пределите на служебната
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество и във
връзка с релевираните в жалбата касационни основания касационната жалба е неоснователна.
За да
постанови проверяваното по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Перник
е приел, че на 18.05.2020г., в 12:20 часа, на път: АМ „Струма“, км 30+700 ляво,
на 200 м след разклона за с. Б., в посока гр. Благоевград – гр. София, С.С. е управлявал и осъществявал
движение на съчленено ППС с пет
оси – МПС с две оси марка „***“, модел „ТГС 18.440 БЛС ТС“, с рег. № СА ****
ТН, и полуремарке с три оси, с рег. № С **** ЕР. При направената проверка и
последвало измерване, с техническо
средство – ролетка 1305/18/5м/ на разстоянието между осите на превозното средство
и с електронна везна модел DFW-KR № 118873–на натоварването на ос,
свидетелите С. В. и Е. С. установили, че при разстояние между осите 1. 32 м, сумата
от натоварването на ос на тройна ос на полуремаркето е 26.505 т., при максимално
допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.
7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Водачът представил разрешение
/квитанция за платени пътни такси № 121012170102135/15.05.2020г./ за превишена
допустима максимална маса.
Водачът не представил разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за превоз при наднатоварване
на ос от администрацията, управляваща пътя – АПИ.
За така установеното нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
3, т. 2, от Наредба № 11/03.07.2001г. свидетелят С. В.–гл. инспектор в АПИ,
дирекция "АРОК", в присъствието на един свидетел и нарушителя е
съставил АУАН № 0007556/18.05.2020г., който е предявен и връчен на С.С..
Последният го подписал без възражения. Не е направил такива и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН
началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"
издал наказателно постановление № 6786/11.06.2020г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложил на С.С.
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за административно
нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е,
че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на
чл.
42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура,
със съдържание, посочено в нормата на чл. 57
от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Приел е, че от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Не е възприел тезата за
приложимост на чл.
28 от ЗАНН. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено предвиденото в
закона административно наказание, индивидуализирано съгласно разпоредбите на чл. 27
и чл.
12 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил издадения от
административно-наказващия орган правораздавателен акт.
Решението е правилно. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното
приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Без основание са твърденията на
касаторът, че непосочването в АУАН и НП на максимално допустимата маса на
процесното ППС, съставлява съществен процесуален порок. Този параметър е без
съществено значение в процесния случай, тъй като приложената разпоредба на чл.
7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата е относима към вида на ППС по чл. 6, ал. 1
и конкретно до полуремаркето, а не към допустимата максимална маса на
съчлененото ППС, независимо че разпоредбата сочи и максималните маси. В тази връзка не се спори по делото,
че видът на процесното е ППС е съчленено, включващо МПС с две оси и полуремарке
с три оси. Същото попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б.
“а“ от Наредбата, която регламентира допустимата максимална маса включително на
съчленени ППС, включващи МПС с две оси и полуремарке с три... оси. В тази
връзка и предвид установеното претоварване именно на осите на триосното
полуремарке на съчлененото ППС с пет оси, както в акта, така и в НП, посочени
са параметри, отнасящи се до допустимото натоварване на трите оси на
полуремаркето, като посочено е и допустимото максимално натоварване на трите
оси – 24 тона.
Неоснователно е оплакването на касатора за
неправилно установяване на фактическата обстановка. Районният съд е спазил
принципите на чл.
13 и чл.
14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН и е събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички
обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите му са формирани след
обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата
съвкупност. В решението е обективирана дейността му по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени въз
основа на тях. Изложени са аргументи във връзка с всички заявени в жалбата
оплаквания.
Правилен и съобразен със закона е и
изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е
протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Процесният АУАН е съставен от компетентно за това лице
съгласно чл.
56, ал. 2, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед № РД-11-1267/17.10.2019г.,
издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". Въз основа на АУАН, компетентният за това орган, съгласно
чл.
56, ал. 3, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. на
Председателя на УС на АПИ, е издал наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа
реквизитите, посочени в чл.
57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
С оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона е и изводът на
Районен съд - Перник за осъществяване на състав на нарушението на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Съгласно тази норма за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и обслужващите
зони. Превозването на тежки товари, представлява дейност по специално ползване
на пътя съгласно § 1,
т. 8 от ДР на ЗП. Затова за извършването му е необходимо да бъде издадено
разрешение по реда на Наредба № 11/03.07.2001г. В настоящия случай от събраните
доказателства е безспорно установено, че на 18.05.2020г. в 12.20ч. С.С. на път:
АМ „Струма“, км 30+700 ляво, на 200 м след разклона за с. Боснек, в посока гр.
Благоевград – гр. София, е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС
с пет оси – МПС с две оси марка „***“, модел „ТГС 18.440 БЛС ТС“, с рег. № СА ****
ТН, и полуремарке с три оси, с рег. № С **** ЕР, с разстояние между осите от 1. 32 м с
натоварване на ос на тройна ос на полуремаркето 26.505 т., без разрешение за
дейности от "специалното ползване на пътищата", издадено от Агенция
"Пътна инфраструктура.
Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по
дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на моторни превозни средства, когато
разстоянието между осите е над 1. 3 м, е 24 тона.
С оглед установеното, че управляваното от
касатора ППС с тройна ос при разстояние между осите от 1.32 метра на ос на
тройна ос е с натоварване 26.505 т., то то представлява "тежко" ППС
по смисъла на чл.
3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Затова съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е забранено движението му по пътищата без
разрешение. Безспорно установено е, че при извършване на проверката водачът не
е имал издадено разрешение от Агенция "Пътна инфраструктура" за
наднатоварване на ос. С такова се е снабдил непосредствено след извършване на
проверката, като е заплатил пътна такса с квитанция № 12101270102311/19.05.2020г.
С оглед на това същият е нарушил забраната на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Неоснователно е възражението му, че не ясно
какво е нарушил. Налице е нарушаване на
формулирана в закона забрана – чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП – извършена е дейност по специално ползване
на пътя – движение на тежко ППС, без да е издадено разрешение за това. Представената
квитанция за платени пътни такси, не е във връзка с констатираното нарушение, а
именно наднатоварването на осите. Санкцията за нея е предвидена в чл.
53, ал. 1 от ЗП, както за физическите лица, които са нарушили разпоредбата
на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, така и за тези които извършат или наредят да
бъде извършено движение на тежко ППС без разрешение. При това не се споделя
изложеното в жалбата, че санкционираното лице не е субект на нарушението. То
носи административно-наказателна отговорност, за това, че е управлявало тежко
ППС без разрешение. Наложеното за това на основание чл.
53, ал. 1 от ЗП административно наказание е в минимален размер. То е
индивидуализирано съобразно всички посочени в чл. 27
от ЗАНН обстоятелства и при съблюдаване на целите, визирани в чл. 12
от ЗАНН. Споделят се и доводите на районния съд във вр. с неприлагане на чл. 28
от ЗАНН.
Предвид всичко изложено настоящият
касационен състав намира жалбата за напълно неоснователна. Обжалваното решение
на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация заявява
претенция за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Искането е
своевременно заявено и е основателно. Касаторът ще бъде осъден да заплати на
ответната страна съдебни разноски в размер на 100.00лв., определени по реда на чл.
27е от Наредбата за правна помощ.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260084 от
08.10.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1026 по описа на
съда за 2020г..
ОСЪЖДА С.П.С., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 съдебни разноски в размер на
100.00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/