Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / …………….
2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина Ц.,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 2337 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД
срещу решение № 4565 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 9717 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, с което e прието за установено в отношенията
между страните, че въззивникът дължи
на „СМ БГ“ ЕООД сумата от 15,36 лева, представляваща 1/10 част от сумата от
153,60 лева, недължимо заплатена от наследодателя М.М.К.в полза на ответника на
25.04.2014 г. относно издадена фактура № **********
от 27.04.2012 г. на стойност 1 134,92 лева, представляваща
корекция на сметка за електроенергия за периода 30.10.2011 г. – 26.04.2012 г.,
за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в село Д., община С.,
като вземането е прехвърлено от Д.М.К.като наследник на абоната на заявителя
„СМ БГ“ ЕООД с договор за цесия от
24.04.2019 г., за което вземане по ч.гр.д.№ 6497 по описа на Варненски районен съд за 2019 г. е издадена заповед № 3701 от 13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, на основание член 422,
алинея 1 от ГПК; осъдено е „Енерго-про продажби” АД да заплати на „СМ БГ“ ЕООД сумата от 385 лева, представляваща разноски, сторени в производството
по ч.гр.д.№ 6497/2019 г. по описа на ВРС, на основание член 78, алинея 1 от ГПК и сумата от 385 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство
пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик,
а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
„Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за
установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е
следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в СТИ. Освен това са
направени и възражения по действителността на договора за цесия, както и за
ненадлежното й съобщаване на въззивника. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, като в него се излагат
съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
излага, че праводателят на ищеца и ответникът са в договорни отношения за
продажба на електроенергия, тоест праводателят на ищеца има качество на
потребител. На 26.04.2012 г. бил сменен електромера на Д.М.К.и поставен нов, за
което бил съставен констативен протокол /КП/. При проверка разбрала, че е
издадено дебитно известие на стойност от 1 134,92 лева. От страна на Д.К.на
29.04.2014 г. е извършено плащане на сумата от 153,62 лева по дебитно
известие №
**********
от 27.04.2012 г., което е осъществено при първоначална липса
на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за
електроенергия, която не е потребила. В рамките на корекционния период
потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в срок. В
тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в
точността на измервателния уред, като твърди, че абонатът не е разполагал с
техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна,
а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва
начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне
на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това
количество от електромера. С договор за цесия от 24.04.2019 г. Д.М.К.е прехвърлила в полза на ищеца
вземането, недължимо платено от ответника, в размер на исковата сума. За
цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с уведомление от 25.04.2019 г.
по имейл с електронен подпис.
В срока по член 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на
количество пренесена електроенергия. Твърди, че корекционната процедура е
извършена на база извършена проверка досежно изправността на електромера и
измервателната система и изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията
корекционната процедура да е лишена от основание и сочи, че такова е именно
договорната обвързаност между страните, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че в случая
при извършване на корекцията е спазена процедурата на общите условия. В този
смисъл излага, че на посочената дата е извършена проверка на изправността на
СТИ, за която е съставен КП. Въз основа на протокола е съставено становище за
начисление на доставеното количество електроенергия, с която е определено
допълнително количество електрическа енергия при спазване съответната методика
за изчисление, което впоследствие е остойностено с издадената фактура. Отделно
от това се оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на
твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата
сума, доколкото договорът за цесия от 24.04.2019 г. е нищожен, поради липса на предмет.
Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което
договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално,
навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от
представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт.
Въз основа на
заявление от 25.04.2019 г. е образувано ч.гр.д.№ 6497 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г., по
което е издадена заповед № 3701 от 13.05.2019 г., по силата на която е разпоредено длъжникът “Енерго-про продажби“ АД
да
заплати на кредитора „СМ БГ" ЕООД сумата от 15,36 лева – представляваща 1/10 част от сумата от общо
153,60 лева, представляваща частично плащане по фактура № ********** от
27.04.2012 г. на стойност 1 134,92
лева,
платена на на 25.04.2014 г. от
абоната М.М.К.при първоначална липса на основание и представляваща стойност на
корекция на сметка за електроенергия за периода 30.10.2011 г. –
26.04.2012 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в село Д.,
община С., като вземането е
прехвърлено от Д.М.К.като наследник на абоната и съобразно наследствената й
квота на заявителя „СМ БГ“ ЕООД с договор за цесия от 24.04.2019 г., както и сумата от 385 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение на основание
член 78,п алинея 1 от ГПК.
Не е спорно между
страните по делото, че М.М.К.е бил потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия за посочения обект на потребление и за посочения период. Също
така не се спори, че Д.М.К.е наследник на М.М.К..
От представения по
делото заверен препис от КП от 26.04.2012 г., съставен от служители на „Е-ОН
България“ АД /преименовано впоследствие на ”Енерго-про продажби“ АД/ в
присъствието на служители на дружеството и свидетел, се установява, че между
главния предпазител преди електромера, преди меренето, и вторичен предпазител
след електромера е поставе мост тип ПВО 2,5 мм2, като по този начин
консумираната електроенергия, преминала по този мост, не се отчита от СТИ и
съответно не се заплаща, поради което е възстановена нормалната схема на
свързване.
Със становище за
начисление на електроенергия от 02.05.2012 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 60 192 кВтч за периода
30.10.2011 г. - 26.04.2012 г. Корекцията е извършена на основание член 38,
алинея 3, точка 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения
период в посочения размер, за остойностяване на която е издадено дебитно
известие от 27.04.2012 г. за сумата от 1 134,92 лева.
Предявеният иск е
положителен установителен с правно основание член 415, алинея 1 във връзка с
член 422, алинея 1 от ГПК, като правният интерес от търсената защита се извежда
от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д.№ 6497/2019 г. по
описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК
и срещу която ответникът надлежно е възразил. В тежест на ищеца е да докаже
релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно: валиден
договор за цесия с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения
размер; уведомяването от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането и момента на уведомяването; че абонатът - цедент е в договорни отношения с
ответника и е платена процесната сума по повод извършена корекционна процедура. Ответникът следва да докаже, че плащането е
на валидно правно основание, тоест в качеството си на доставчик на
електроенергия е доставил посоченото в справката корекция количество
електроенергия и че
същото не е отчетено поради вмешателство в СТИ, наличие на всички предпоставки,
довели до извършване корекция, като същата е изчислена по размер при спазване
на правилната методика.
На първо място
настоящият състав на съда намира, че следва да разгледа направените от въззивното
дружество възражения по договора за цесия.
Предмет на договор за
цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от
договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да
бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по
давност или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното
е. В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно
обогатяване е годен предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална
липса на основание вземането по член 55, алинея 1, изречение първо от ЗЗД е
изискуемо от момента на престацията, като от този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата,
идентична на даденото. Поради това и настоящият състав приема, че към датата на
прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена
надлежно на въззивника /ответник/ съобразно изискванията на член 99, алинея 3
от ЗЗД. Съобщаването следва да бъде извършено от цедента /предишния кредитор/,
като в настоящият случай е сторено от пълномощник на цедента по силата на
изрично упълномощаване и тъй като не се касае до лично и незаместимо действие,
няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Следва да се отбележи, че
съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост.
При това положение
следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е
носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на
ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Спорен в отношенията
между страните е въпроса доколко са били налице предпоставките за едностранно
извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания
период.
Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, издадени на
основание член 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и одобрени от ДКЕВР с решение
от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г., в
сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на проверката.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила
за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител без
изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на
член 298, алинея 1, точка 1 от Търговския закон, поради което следва да се
приеме, че ищецът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
Съобразно предвиденото
в член 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, ответникът по делото е
оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от
потребителите електроенергия за изминал период. Тези действия на ответника се
извършват въз основа на представени от “Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД констативни
протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото основание
за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитираният
протокол от проведената проверка.
Протоколът за
извършена проверка представлява частен документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации
не са обвързващи за съда. Изключение е налице единствено в хипотезите, в които
констативният протокол е подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/
или от упълномощен представител. В тези случаи с подписа си потребителят
удостоверява неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и
отчетената електроенергия. В настоящия
случай протоколът за проверката не е подписан от титуляра.
Дори при осъществена
по реда на ОУ ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността да бъде
едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да
породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя
характер, разпоредбата на член 38 от Общите условия предвижда ред за
санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение
на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.
Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие
единствено на законодателя. Нито в ЗЕ, нито в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за
извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на
сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за
търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно
съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по
член 9 от ЗЗД, а именно – императивните правила на закона. Обсъжданите правила
на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на член 82 от ЗЗД, която урежда
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в
цитирания текст. Поради изложеното и на основание член 26, алинея 1, изречение
първо от ЗЗД клаузите на ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. В този
смисъл са решенията на Върховен касационен съд, постановени по реда на член 290
от ГПК - решение № 79 от 11.05.2011 г., постановено по т.д. № 582/2010 г.,
решение № 189 от 11.04.2011 г., решение № 29 от 15.07.2011 г., постановено по
т.д. № 225/2010 г. - ІІ ТО, които съдът следва да съобрази при постановяване на
съдебния акт.
Също така следва да се
отбележи, че в тежест на ответника е да установи основателността на така
претендираната от ищеца парична сума – че същата представлява точния размер на
дължимото обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на задълженията на
потребителя на електроенергия, свързани с необходимото съдействие за точно
изпълнение на задълженията на доставчика на стоката, вкл. и чрез надлежното
търговско мерене на количеството на потребяваната електроенергия. Както се
посочи и по - горе, едностранното определяне от ответника на срока за корекция
от 180 дни при липсата на точен момент на предходна проверка за този имот на
ищеца, се явява произволно, а това пък предопределя и невъзможността за
установяване на точния размер на вредите от неточното изпълнение на
задълженията от страна на потребителя. Нарушава се и цитираната преди
разпоредба на член 82 от ЗЗД, че обезщетението на вредите от виновното
неизпълнение на договорните задължения следва да съответства на обема на тези
вреди – дори и при недобросъвестност на длъжника. Последното определя и извода
за основателност на предявения иск.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
В отговора на исковата
молба и във въззивната жалба се навеждат доводи от страна на ответното
дружество досежно злоупотреба с права, доколкото вземане в размер на 366,91
лева е „раздробено“ в няколко дела, като по тези дела са генерирани разноски в
размер на 5 400 лева.
Цената на иска по
настоящото дело е 15,36 лева. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата, която
следва да се определи, изхожда от материалния интерес, тоест с оглед посочения
материален интерес следва да е в размер на 300 лева. Съобразявайки изключително
ниската стойност на иска /15,36 лева/, наличието на ясна и категорично
установена практика по множеството съдебни производства с идентичен предмет,
липсата на фактическа и правна сложност на казуса, въззивната инстанция намира,
че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен под
минималния. Това се налага и с оглед практиката на Съда на Европейския съюз /решение
от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16/, което изрично сочи, че
следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на
такава правна уредба /в частност Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ действително отговаря на легитимни цели и дали
така приложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се
осигури изпълнението именно на тези легитимни цели. Легитимна цел е страната да
получи правна защита и съдействие в съдебния процес за защита на правата й, а
не упражняване на субективно право в противоречие с неговото прадназначение и чрез
използване на процесуални похвати да бъдат генерирани разноски за сметка на
насрещната страна, които многократно надхвърлят вземането. Според член 3 от ГПК
участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съдът, пред който се разглежда
делото, във всички случаи е длъжен да преценява дали процесуалните действия на
страните са съобразени с посочения правен принцип и в случай че това не е така,
е длъжен да вземе мерки.
Поради изложеното
съставът на въззивния съд приема, че размерът на адвокатското възнаграждение за
една инстанция следва да бъде определен на 50 лева за заповедното производство
и по 50 лева за всяка една инстанция.
По изложените
съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4565 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 9717
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, в частта, с
която e осъдено „Енерго-про продажби” АД да заплати на „СМ БГ“
ЕООД сумата за разликата над 75 /седемдесет и пет/ лева до 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляваща разноски, сторени в
производството по ч.гр.д.№ 6497/2019
г. по описа на ВРС, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК и сумата за разликата над 75 /седемдесет и
пет/ лева до 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляваща сторени
разноски в производството пред първата
инстанция,
на основание член 78, алинея 1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „СМ БГ“
ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - ул. „Бук” № 1 ет.5 ап.10,
представлявано от А.Н.К., за заплащане на разноски, сторени в
производството по ч.гр.д.№ 6497/2019
г. по описа на ВРС, за разликата над 75 /седемдесет и пет/ лева до 385 /триста осемдесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „СМ БГ“
ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - ул. „Бук” № 1 ет.5 ап.10,
представлявано от А.Н.К., за заплащане на разноски, сторени в
производството по гр.д.№ 9717/2019
г. по описа на ВРС, за разликата над 75 /седемдесет и пет/ лева до 385 /триста осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА „Енерго-про
продажби ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - -
бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на „СМ БГ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - ул.
„Бук” № 1 ет.5 ап.10, представлявано от А.Н.К., сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция, на основание член 78 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4565 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 9717
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, в
останалите обжалвани части.
Решението не подлежи обжалване на основание член
280, алинея 3, точка 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.