Присъда по НОХД №2563/2025 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 2563 по описа за 2025 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. Ж. С. с
ЕГН: **********, за това , че:
На 28.01.2023 г., в гр. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот - входна врата на жилище и чрез използване на техническо средство -
клещи, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Моторола Джи 22", сумата от
120 лв. и 25 евро, на обща стойност 430.25 лв., от владението на И. С. П. - М. и С. К.
М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
престъпление по чл.195 ал.1 т. 3 и 4, вр. чл.194 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че същото е доказано по безспорен начин. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на деянието по повдигнатото
му обвинение, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 195, ал. 1 от НК, което на осн. чл. 58а,
ал. 1 от НК да се намали с 1/3 и да бъде отложено с подходящ изпитателен срок,
предвид чистото съдебно минало на С. към инкриминираната дата.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. С. – адв. Д. пледира на
подзащитния й да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния
размер, което да бъде намалено с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено на
основание чл. 66 ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият С. признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият не се възползва
от правото си на последна дума.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото
и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През 2022 г. подс. С. често посещавал пазара на жк „Владислав Варненчик“ в гр.
Варна, където просел от минувачите. През посочения период, свид. М. забелязала С. и
започнала да му помага, като му предоставяла храна и дрехи. Впоследствие подс. С.
бил информиран къде живее М., а именно - на адрес: гр. Варна, ***** и започнал да
я изчаква пред входа й, за да вземе храна от нея. При едно от посещенията на
посочения адрес, подс. С. се качил до входната врата на св. М.. Случвало се и
съседите на М. да помагат на подсъдимия с различни вещи, поради което той често
посещавал входа.
На 27.01.2023 г. вечерта съпругът на св.М. - св.М., излязъл за работа от
апартамента на горепосочения адрес, като заключил вътрешната входна врата, а
външната затворил, без да я заключва. Междувременно св. М. се намирала в дома си и
около 01.30 ч. на 28.01.2023 г. заспала в спалнята на жилището. Върху един от
шкафовете в спалнята се намирала кутия с мобилен телефон „Моторола Джи 22", без
сим-карта и със зарядно устройство. В коридора св.М. била оставила раницата си, в
1

която държала пари - сумата от 120 лв. и 25 евро, както и дебитна карта на
„Райфайзенбанк".
Малко след полунощ на 28.01.2023 г. подс. С. се разхождал из жк „Владислав
Варненчик" и решил да извърши кражба, тъй като му били необходими парични
средства. Около 02.00 - 03.00 ч. той влязъл във входа, в който се намирало жилището
на свид. М. и се качил до апартамента й. Проверил входната врата и установил, че е
отключена. Отворил я и видял, че вътрешната врата е заключена. С помощта на клещи,
които носел със себе си, натиснал езика на бравата, изкривил насрещника й и успял
да отвори вратата. Влязъл в коридора, след това надникнал в спалнята и видял, че св.
М. спяла. Започнал да търси подходящи вещи за отнемане из шкафовете и
чекмеджетата, но не намерил такива. Видял кутията с мобилния телефон „Моторола
Джи 22" на единия шкаф, отворил я и взел от нея апарата. След това отишъл в
кухнята, преровил шкафовете, отворил хладилника и намерил вътре вафли и пастет, от
които консумирал. Излязъл в коридора и видял раницата на св. М., намерил в нея
портмонето, от което взел сумата от 120 лв. и 25 евро и дебитната карта и с всички
вещи напуснал апартамента. Непосредствено след това отишъл до банкомата, находящ
се в близкия супермаркет и се опитал да изтегли пари от дебитната карта, но поради
липса на информация за пин кода обслужващ картата, направил два неуспешни опита
за теглене на конкретна сума и се отказал да продължи с опитите, а впоследствие
изхвърлил картата. След това подс.С. отишъл до заложна къща в жк „Владислав
Варненчик", където заложил мобилния телефон на св. М.. По-късно отишъл и го
откупил, след което го предложил за продажба на св. И. И.. Последният се съгласил да
го купи срещу сумата от 20 лв. и замяна срещу свой стар мобилен апарат.
Св. М. се прибрал от работа около 05.00 ч. на 28.01.2023г. и не забелязал
интервенцията върху вътрешната входна врата, тъй като езика на бравата й бил в
заключено положение. Впоследствие М. видял разхвърляните вещи и отворени
шкафове и чекмеджета в кухнята и спалнята и събудил съпругата си. Двамата
установили липсата на мобилния телефон „Моторола Джи 22" с IMEI 1 №
356965737264816 и IMEI 2 № 356965737270813, на паричната сума и дебитната карта
от портфейла на М.. По-късно последната извършила справка и установила, че на
28.01.2023г. в 03.42ч. и 03.43 часа са извършени два неуспешни опита за теглене от
дебитната й карта на сумата от 50 лева и сумата от 100 лева.
Инкриминираният мобилен апарат бил у св.И. до 25.03.2023г., когато той решил
да го заложи и помолил свой познат - св.Ш., да го заложи вместо него. Св. Ш. се
съгласил, отишъл в заложна къща „Слин 2015" ООД и заложил телефона за сумата от
50 лв., за което бил съставен заложен билет №30535.
С протокол за доброволно предаване от 20.04.2023г. св. К., служител в заложна
къща „Слин 2015" ООД, предал 1 бр. копие на заложен билет №30535, както и
мобилния телефон „Моторола Джи 22", собственост на св. М., ведно с две сим-карти
/чиято собственост не е установена, предвид отговорите, получени от мобилните
оператори, че тези карти не са част от пространството им и не са на техни потребители
/л. 102-104/.
Впоследствие мобилният телефон бил върнат на св.М. срещу разписка.
В хода на досъдебното производство е извършена съдебно-оценителна
експертиза, видно от заключението по която, стойността на инкриминираните вещи е
430.25 лв. /261.25 лв. за мобилния телефон + сумата от 120 лв.+ сумата от 49 лв
/равностойността на 25 евро/.
2

Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, подс.
С. не страда от психично заболяване и към инкриминираната дата е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подс. В. Ж. С. е роден на **** г., в гр. Варна, живущ в гр. Варна, българин,
български гражданин, без образование, не работи, неженен, неосъждан, с ЕГН
**********.
По отношение на подс. С. са влезли в сила съдебни актове, както следва:
1/ с присъда по нохд № 2334/2023 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
10.08.2023 г., за престъпление по чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, извършено
на 25.06.2021 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода% за срок от четири
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69 ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от две години;
2/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 3812/2023 г. по
описа на ВРС, влязло в сила на 26.10.2023 г., за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК,
извършено на 05.04.2023 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
седем месеца, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим;
3/ с присъда по нохд № 3705/2023 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
04.11.2023 г., за престъпление по чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, извършено
на 08.04.2022 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69 ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от две години;
4/ с присъда по нохд № 4324/2023 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
07.12.2023 г., за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 26
ал. 1 от НК, извършено на 29.11.2022 г., му е наложено наказание „Лишаване от
свобода% за срок от осем месеца, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим;
5/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 880/2024 г. по описа
на РС-Варна, влязло в сила на 21.03.2024 г., за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК,
извършено на 12.11.2023 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим;
6/ с присъда по нохд № 489/2024 г. по описа на ВРС, влязла в сила на 30.03.2024
г., за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК,
извършено в периода 20.01.2023 г. – 26.01.2023 г., му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален общ режим;
7/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 2704/2024 г. по
описа на РС-Варна, влязло в сила на 11.07.2024 г., за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1
от НК, извършено на 26.06.2024 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
8/ с присъда по нохд 2060/2024 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на
20.07.2024 г., за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, извършено на 25.11.2022 г., му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален
общ режим;
9/ с присъда по нохд № 2142/2024 г., по описа на РС-Варна, влязла в сила на
08.08.2024 г., за престъпление по чл. 194 ал. 3 от НК, извършено на 25.12.2022 г., му е
3

наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването
на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три
години;
С протоколно определение по чнд № 2971/2024 г. по описа на РС-Варна, влязло
в сила на 02.11.2024 г. на основание чл. 25 ал.1, вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са кумулирани
наказанията по нохд № 2334/2023 г., нохд № 3812/23 г., нохд № 3705/23 г., нохд №
4324/23 г. , нохд № 489/24 г., нохд № 2060/24 г. и нохд № 2142/24 г., всички по описа
на ВРС, като е определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/
месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с два месеца, с оглед на което С.
следва да изтърпи наказание ЛОС в общ размер от 10/десет/ месеца. Постановено е
наказанието по нохд № 880/24 г. по описа на ВРС, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, да бъде изтърпяно отделно, при първоначален общ режим на
основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, както и да бъде изтърпяно отделно наказанието
по нохд № 2704/2024 г. по описа на ВРС, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок
шест месеца, при първоначален общ режим на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
10/ с присъда по нохд № 4439/2024 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на
14.12.2024 г., за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, извършено на 08.11.2022 г., му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и
потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а
именно: признанията на подс. С., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свид. С. М., свид. И. М., свид. М.К., свид. Ж. К., свид. И. И., свид. В.
С., свид. К. Ш., справка от „КЕй Би СИ Банк“ЕАД с изх.№ 001-6451/03.02.2023 г. ,
справка от ст.специалист при „Йеттел България“ЕАД с изх.№ 3460/27.03.2023 г. ,
приемо-предавателен протокол от 21.04.2023 г. , протокол за доброволно предаване от
10.04.2023 г. , заверено копие на заложен билет № 30535/25.03.2023 г. , копие на
фискален бон от 02.09.2022 г. , протоколът за оглед на местопроизшествие, и
справката за съдимост на подсъдимия.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от
правна страна изводът, че подсъдимият В. Ж. С. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.195 ал.1 т. 3 и 4, вр. чл.194 ал.1 от НК като
на 28.01.2023г., в гр. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита
на имот - входна врата на жилище, чрез използване на техническо средство - клещи,
отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Моторола Джи 22", сумата от 120 лв.
и 25 евро, на обща стойност 430.25 лв., от владението на И. С. П. - М. и С. К. М., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
4

Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи нормалното
упражняване правото на собственост.
От обективна страна, подсъдимият е прекъснал досегашната фактическа власт и
е установил своя собствена такава върху чуждите движими вещи. За извършването на
тези действия същият не е имал съгласието на владеещото вещите към момента на
инкриминираното деяние лице, а именно – свид.И. М..
Квалификацията по чл.195 ал.1 т.3 от НК се определя от обстоятелството, че с
оглед осигуряване на условия за отнемането на инкриминираните вещи, съотв.
осигуряване на достъп до същите подс. С. е повредил преграда здраво направени за
защита на имот, а именно е входната врата на апартамента, обитаван от свид. М..
Деянието извършено от подс. С. от обективна страна се квалифицира по чл.
195, ал. 1 т. 4 от НК доколкото за да си осигури достъп до вещите подсъдимият е
използвал техническо средство – клещи.
От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си
действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, че за осигуряване на достъп до част от инкриминираните вещи
поврежда преграда, здраво направена за защита на имущество и използва техническо
средство, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите– да се разпорежда с
тях в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Престъплението е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат.
Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата на
чл. 58а ал.1 от НК , предвид провеждане на съдебното производство по реда на гл. 27
от НПК при хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство стойността на причинените в резултат на
деянието щети, които са под размера на минималната работна заплата, както и
чистото съдебно минало на С. към момента на извършване на деянието и младата
възраст на същия. Доколкото съдебната практика приема, че признаването на вината в
хипотезата на съкратеното съдебно следствие не може да бъде отчетена като
обстоятелство за смекчаване на наказателната отговорност, съдът не взе предвид
самопризнанието на подсъдимия при обсъждане на посочената категория
обстоятелства. В този смисъл е ТР № 1/2009г., на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2008 г.
според което при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373 ал.2 от
НПК, признанието по чл. 371 т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая не се установява и оказано от
лицето подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство, което би могло да
се оцени като смекчаващ отговорността факт.
Като отегчаващ отговорността на С. факт са взети предвид лошите
характеристични данни с оглед влезлите в сила присъди за деяния, осъществени в
съвкупност с процесното такова.
Предвид изложеното, като съобрази, че процесният престъпен акт е извършен
при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът
5

наложи на същия наказание в минимален размер, а именно „лишаване от свобода” за
срок от една година. С оглед провеждане на производството по реда на глава 27 от
НПК при хипотезата на чл. 371 т. 2, съдът като приложи императивната разпоредба на
чл. 58а ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с 1/3, като наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Като взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът съобрази, че
са налице предпоставките на чл.66 от НК, и като прецени, че за постигане целите на
чл. 36 от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно,
съдът отложи неговото изтърпяване с определяне на изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия беше възложено да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
810,41 /осемстотин и десет 0,41/ лева, явяваща се сторените в хода на досъдебното
производство деловодни разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
/Албена Славова/
6

Номер на акта:	253
Дата:	24 септември 2025 г. (в сила от 10 октомври 2025 г.)
Съдия:	Албена Славова

Дело:	20253110202563
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юни 2025 г.

Присъда по НОХД №2563/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите