Мотиви
към Присъда № 260058/26.11.2020 г. по НОХД № 2788/2020 г.
по описа на Районен съд - Бургас
Производство по делото е образувано по
обвинителния акт на Районна прокуратура - Бургас против подсъдимия Ж.К.Г., ЕГН **********, с обвинение за това, че в периода за времето от
31.12.2018 г. до 02:00 часа на 01.01.2019 г., в гр.
Бургас, ул. ***********, в заведение за бързо хранене „Ф.“, собственост на
фирма ************ООД, противозаконно унищожил чужди движими вещи, като счупил:
4 броя стъклопакети с размери 0,70 м. х 1,60 м., на стойност 134,40 лева, 4
броя стъклопакети с размери 2,00 м. х 1,60 м., на стойност 384,00 лева, 2 броя
стъклопакети с размери 0,50 м. х 1,00 м., на стойност 30,00 лева, и 1 брой метален супник с диаметър ф 500 и височина
40 см., на стойност 110,00 лева, всичко на обща стойност 658,40 лв.,
собственост на Я.И.В., ЕГН **********,*** - престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66 от НК, изпълнението
да се отложи за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия прави искане да
се приложи разпоредбата на чл. 55 НК или чл. 54 НК. Поддържа, че подсъдимият
е направил самопризнание, както и обстоятелството, че извършеното от него е
било в резултат на силното физическо раздразнение.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В последната си дума
съжалява за случилото се и изразява желание за възстановяване на вредите.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ж.К.Г. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, разведен, в момента гледа децата
си, неосъждан.
По силата на договор за наем от
27.11.2018 г., свидетелят Я.И.В., представляващ ************ООД, наел за срок
от една година, считано от 01.12.2018 г., от свидетеля Евтим Арамов, заведение
за бързо хранене „Ф.“, находящо се на адрес: гр. Бургас, ******************
Свидетелката М.Д.и подсъдимият Г. били
бивши съпрузи, като от брака си имат две деца. Упражняването на родителските
права, след развода през 2017 г., били предоставени на майката - св. М.Д..
През 2018 г. св. Я.В. и св. М.Д.заживели
заедно на семейни начала. Подсъдимият Г. разбрал за това и започнал да пише
заплашителни текстови съобщения до св. В..
На 01.01.2019 г., около 10,00 часа, св. Евтим
Арамов се свързал със свидетелите Д. и В. и им съобщил, че е получил обаждане
от СОТ за изпочупени стъкла в отдаденото под наем заведението. След пристигане
на място било установено, че са счупени общо десет стъклопакети и един метален
супник. На място пристигнали и полицейските служители – св. Х. и колегата му К.
В.. Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият Г., признава за
извършеното, като посочва, че след като отишъл до заведението е хвърлил няколко
камъка.
От изготвените съдебно-оценъчни експертизи
се установява, че общата стойност на вредите е 658,40 лева.
По
доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия Ж.К.Г. относно
авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от
събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на
свидетелите – Я.И.В.
/л. 19-20, 21-22 от ДП/, Е.К.А./л. 23-27 от ДП/, М.Д.Д. /л. 28-30 от ДП/ и
Георги Г. Х. /л. 65-66 от ДП/. Същите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия
обяснения на досъдебното и съдебното производство, в които подсъдимият признава
за извършеното. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните по делото
доказателства, както следва: договор за наем /л. 44-45 от ДП/, електронна
кореспонденция /л. 37-41 от ДП/, фактура /л. 46 от ДП/, справка за съдимост /л.
19 от делото/, протокол за оглед на местопроишествие, ведно с изготвен снимков
материал /л. 12-18 от ДП/, както и от заключенията на съдебно-оценъчните експертизи
/л. 32-33, 35-36/.
Посочените доказателства допринасят за
категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не
се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият Ж.К.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Ж.К.Г. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението, посредством активни
действия. Същият е хвърлил няколко камъка, като в следствие на това въздействие
счупил стъклопакетите и металния супник и те са станали негодни за ползване по предназначение.
Няма спор, че вещите към датата на инкриминираното деяние са били "чужди"
за подсъдимия, доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху тях.
Извършеното от подсъдимия деяние не
представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда от размера на причинената щета - 658,40 лева, който е над минималната работна
заплата за страната (ПМС № 316/20.12.2017 г., определящ размера на МРЗ за
страната към датата на деянието в размер - 510 лева), както и от броя и вида на
унищожените вещи.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание "Лишаване от
свобода" за срок до 5 години.
В
случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.
55, ако е по-благоприятен за дееца.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на
наказанието приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
"Б" НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът прие, че същият е съдействал на
разследването още от неговото начало, като е признал вината си и е описал
механизма на извършеното, както и изразеното съжаление за случилото се и желанието
да възстанови вредите. На следващо място – подсъдимият е неосъждан, без каквито
и да е данни за противоправни прояви до момента. Извършеното е инцидентна негова
проява, продиктувана от моментното състояние на подсъдимия и от развилите се
отношение в семейството му. В момента не работи, но се грижи за децата си.
Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е осъзнал стореното, съжалява
за него и вече е коригирал поведението си. Не се установиха отегчаващи
обстоятелства по отношение на подсъдимия.
Предвид горното и доколкото за
предвиденото наказание "Лишаване от свобода" законът не сочи
специален минимум, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" НК,
наказанието "Лишаване от свобода" следва да бъде заменено с наказание
"Пробация" при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1,
вр. с чл. 42б, ал. 1 НК – "Задължителна регистрация по настоящ
адрес", за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да се изпълнява, чрез явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр.
с чл. 42б, ал. 2 НК – "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ЕДНА ГОДИНА; и по чл. 42а, ал. 2, т. 6, вр. с чл.
42б, ал. 5 НК – "Безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на
100 часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Предвид данните за личността на подсъдимия и
фактът, че същият е в трудоспособна възраст и може да полага общественополезен
труд, съдът намира, че така определеното наказание "Пробация" в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му
въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. С наложеното наказание на подсъдимия ще бъде дадена възможност да
преосмисли поведението си, без да се препятства възможността му да упражнява
трудова функция и да се грижи за децата си, като по този начин да бъде
пълноценен член на обществото.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай в досъдебната фаза са сторени разноски в
размер на 100.80 лева, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги
заплати по сметка на ОД на МВР- Бургас.
По веществените доказателства:
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК веществените
доказателства – 2 бр. части от тухла, 1 бр. мраморна плочка и 1 бр. камък, като
вещи без стойност бе постановено да бъдат унищожени.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че
мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС