№ 2329
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № ІІ-55-20057611 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 21408/2020 г. на СРС,
55 с - в, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че Р. И.У., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******умите : 1 250. 90 лв. за ползвана топлинна енергия
и 27. 23 лв. за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в имот - магазин,
находящ се в гр. София, ул. „*******, партерен етаж, аб. № Т 095929, за периода
01.10.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. (подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане, както и за сумите 210. 70
лв. - лихва за забава върху главницата за топлоенергия за периода 01.12.2016 г.
(съгласно заповедта) - 17.04.2019 г. и 4. 85 лв. - лихва за забава върху главницата за
осъществено дялово разпределение за периода 30.06.2016 г. (съгласно заповедта ) -
17.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д.№ 26483/2019 г. на СРС, 55 състав.
Решението се обжалва от ищеца „Т.С.” ЕАД, като се излагат доводи за
незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон.
Неправилно СРС е приел, че ищецът не е установил, че ответникът се е обогатил с
процесните суми. Поддържа, че в производство не е установено, че в имота не се е
ползвала ТЕ за отопление и БГВ през периода. Поддържа, че претенциите са на
извъндоговорно основание, но Наредбата за топлоснабдяването намира приложение и
в случая. Процесният топлоснабден имот - магазин се намира на ул. „*******. Сочи, че
сградата няма два административни адреса и отоплителната инсталация не е обща с
1
тази на бул. *******, както приема СРС. Излага доводи, че доколкото между ищеца и
потребителя Р.У. не е подписван писмен договор, въпреки отправената покана,
длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и искът по чл. 59 ЗЗД е
основателен и доказан. Сочи, че липсата на договор не освобождава ответника от
заплащане на установените задължения. Моли да се отмени решението и исковете да се
уважат изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ответникът Р. И.У. е починал в хода на производството
пред СГС - на 10.11.2021 г., като на негово място са конституирани наследниците му
по закон : Р. В. УЗ., Р. Р. УЗ. и В. Р. УЗ., с определение на настоящият състав от
22.12.2021 г. Р. Р. УЗ. и В. Р. УЗ., чрез процесуалния си представител, оспорват
жалбата в писмено становище. Поддържат, че решението е законосъобразно и
обосновано постановено, а жалбата е неоснователна. Сочат, че в производството не е
установено, че наследодателят им е имал договорни отношения с ищеца за ползване на
ТЕ в периода. Излагат доводи, че не е установено в имота да е доставяна и ползвана ТЕ
в процесния период. Освен това имотът се намира на ул. „*******, като няма данни
сградата да е идентична с тази на бул. *******. Тъй като не е налице договорно
отношение, не намират приложение правилата на Наредбата за топлоснабдяването.
Молят жалбата да остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение изцяло.
Третото лице помагач на страна на ищеца „Т.С.“ ЕООД, редовно призовано, не
взема становище по жалбата.
Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - за установяване на вземания от
неоснователно обогатяване поради липса на писмен договор за доставка на ТЕ за
стопански нужди, след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение на длъжника.
Относно законосъобразността на решението, като съобрази изложените в
жалбата възражения на ищеца, въззивният състав намира следното:
По смисъла на разпоредбата на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“, е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Законодателят е използвал като критерии при
дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или
юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за
домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди).
Тъй като по делото не се твърди, нито се установява с ответното дружество да е
сключен писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот магазин,
находящ се в гр. София, ул. „*******, партерен етаж, с действие в периода на исковата
претенция и топлопреносното предприятие не може да търси стойността на
доставената топлинна енергия до имота на договорно основание, то разполага с
правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск с основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква
пълно и главно установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1).
имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото
разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Въззивният състав приема, че имущественото разместване в случая се свежда до
установяване от ищеца, пълно и главно, на факта на обедняването му до размера и
количеството на доставената топлинна енергия на наследодателя на ответниците през
исковия период, обогатяването му чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на наследодателя на
ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между страните.
От обсъдените от СРС писмени доказателства се установява, че през исковия
период - м. 10.2016 г. - м. 04.2018 г. наследодателят на ответниците, първоначалния
ответник Р. И.У., е собственик на процесния обект – магазин, находящ се гр. София,
ул. „*******, партерен етаж, за което обстоятелство е представен нотариален акт №
131, том 235, дело № 46313 от 19.12.1997 г. на нотариус при СНС на СРС за дарение на
недвижим имот и нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 67, т. І, рег. № 6720
дуло № 62 от 27.10.2006 г.
Основателно СРС е направил извод, че качеството на наследодателя на
собственик на имота, е от значение при определяне на лицето, задължено да заплаща
стойността на доставената топлоенергия за битови нужди, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
каквато не е настоящата хипотеза.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че за да се установи, че
първоначалният ответник се е обогатил със стойността на доставената от ищеца ТЕ, в
производството е следвало да се докаже, че до имота е доставена ТЕ и е осъществена
услуга дялово разпределение, в претендираното количество и стойност, с чиято
стойност ответникът се е обогатил. Ищецът е следвало да установи, пълно и главно
посочените факти, относими към реализиране състава на неоснователното обогатяване.
В случая от СТЕ, която е приета без възражения пред СРС се установява, при
извършен оглед на процесния магазин, че стените са облицовани с гипс-картон и
липсва видима тръбна мрежа, а в имота няма отоплителни тела. Съществува мивка в
санитарния възел на магазина, но до нея топлата вода се осигурява от електрически
нагревател, а не посредством БГВ. Освен това е установено, че измерването на
количеството топлоенергия за обектите в сградата на бул. ******* и ул. „******* се
извършва от общ топломер.
При тези доказателства обосновано СРС е приел, че в производството не е
доказано първоначалният ответник да е потребявал топлоенергия в имота за стопански
нужди и такава да е реално доставяна в него от ищеца. Вещото лице не е установило
3
тръбна мрежа в магазина, като част от осигуреното за сградата централно отопление,
нито наличие на отоплителни тела. В същото време е установено водоподаване в
имота, но топлата вода се е подгрявала чрез електрически нагревател.
Предвид тези констатации въззивният състав се солидаризира с изводите на
СРС, че в производството не се установява част от отоплителната инсталация да
преминава през процесния обект, който се намира на ул. *******, нито се установява
реално потребено количество топлоенергия за магазина.
След като ищецът не е установил да е налице обогатяване на наследодателя на
ответниците, нито негово обедняване с претендираните в производството суми, не е
доказан основния елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и
главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД са недоказани и неоснователни,
както приема и СРС.
Поради неоснователността на главните искове, неоснователни са и претенциите
за установяване на акцесорни вземания за обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото решаващите изводи на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на
СРС, решението, с което исковете се отхвърлени, е съобразено с материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна -
ответниците. Доколкото те не претендират разноски в производството, такива не се
присъждат в тяхна полза.
По горните съображения въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-20057611 от 04.03.2021 г. по гр. д. №
21408/2020 г. на СРС, 55 с - в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4