№ 21162
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110142997 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против наследниците на Л. А. З., а именно:
ответниците З. С. П. и А. С. Б., в качеството им на съсобственици на ½ всеки от процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Буземска“ № 15, вх. Б, ап. 29, аб. №
365723, съгласно уточнителна молба вх. № 351100/06.12.2023 г., при условията на разделна
отговорност, като сумите се разпределят, както следва:
1. за З. С. П. - в дял от 1/2 от общия дълг:
- сумата от 346,50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023
г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 88,27 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.;
- сумата от 8,36 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 2,13 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.
2. за А. С. Б. - в дял от 1/2 от общия дълг:
- сумата от 346,50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023
г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 88,26 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.;
- сумата от 8,37 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до
1
окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 2,12 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на наследници на Л. А. З., респективно съсобственици на процесния имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
„При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на
партидата.“. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Буземска“ № 15, вх. Б, ап. 29, аб. № 365723, топлинна енергия
като ответниците са използвали същата за процесния период, но не са престирали насрещно
– не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в тази твърди, че ответниците са
изпаднали в забава. Претендира и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А. С. Б. е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, с който
оспорва изцяло исковите претенции. Оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия, като твърди, че към процесния период нито е собственик, нито е ползвател на
процесния имот и в тази връзка оспорва наличието на валидна облигационна връзка между
него и ищеца. Оспорва, че за процесния период ищцовото дружество е имало валиден
договор сключен с дружеството за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД. Прави
възражение, че исковите претенции са погасени по давност.
Ответницата З. С. П., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. Й. С.-Ф. от САК, е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание и размер исковите претенции. Оспорва наличието на валидно
облигационно отношение между нея и ищцовото дружество. Оспорва ищцовото твърдение,
че наследодателят на ответницата е била потребител, респективно клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Релевира възражение, че претендираните суми са погасени с
изтичането на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва
предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на договор за продажба на държавен недвижим
имот от 26.10.1989год.,че Л. А. З. е придобила правото на собственост на недвижим имот
гр. София, ул. „Буземска“ № 15, вх. Б, ап. 29.
Съгласно Справка в НБД ,Л. А. З. е починала на 27.05.2022год. и нейни наследници
по закон са З. С. П. и А. С. Б. ,низходящи.
Същевременно от представените по делото договор с № 10/2000год., сключен между
ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, ул.Буземска,,бл.2,вх.Б се установява, че сградата, в която се
намира и жилището е топлофицирана и се извършва дялово разпледеление.
2
Договора е сключен въз основа на решение по Протокол от 06.07.2000год. на ОС на
ЕС ,за сключване на договор за услуга дялово разпределение с „Техем Сърсисис“ЕООД.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2019год. до
30.04.2021год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с гр. София, ул.
„Буземска“ № 15, вх. Б, ап. 29 е била Л. А. З..
Видно от представените от ищеца с исковата молба съобщение към фактура от
31.07.2020год. и съобщение към фактура от 31.07.2021год. ,получател по същите е Л. А. З.
,т.е. при ищеца е открита партида на името на това лице за процесния топлоснабден имот ,с
абонатен № 365723.
В този смисъл са разпоредбите на чл.150 и чл.153 от ЗЕ.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.
След смъртта на задълженото лице на 27.05.2022год. ,ответниците са негови
наследници по закон при равни дялове,съгласно чл. 5 от ЗН.
Следователно последните ,съгласно чл.60 от ЗН са наследили и задължения към
ищеца ,тъй като те са имуществени и като такива са наследими.Поради което и съдът
приема, че ответниците отговарят за тях,съобразно дела ,който са наследили или за по ½
част.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена /оспорен от ответника З. П. в писмения отговор/ е прието
заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция.
За периода от 01.05.2019год. до 30.04.2021год. не е осигурен достъп за отчет на
водомер в имота ,като по време на отчетите са попълвани протоколи за неосигурен достъп.В
имота се ползва топла вода ,но поради липса на водомер за топла вода ,разходът се
изчислява на един брой потребител при норма от 140 литра за едно денонощие.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 118м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба /Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването до
3
24.03.2020год. и Наредба Е-РД-04.01/2020год. за топлоснабдяването/.
В тази връзка съдът съобрази представените от „Техем сървисис“ЕООД
индивидуална справка за отопление топла вода за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год.
,от която е видно ,че в имота са налице отоплително тяло без уред и липсва водомер за
топла вода ,поради което ТЕ за отопление е изчислена на максимален специфичен разход на
сградата,а съответно разхода за топла вода е изчислен на база брой лица.
Съгласно чл.139 от ЗЕ , разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение като съгласно ал.153,ал.1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия , присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си .За неизпълнение на задължението
по чл.153,ал.1 от ЗЕ,съгласно чл.61,ал.2,т.4 от Наредба Е-РД-04.01/2020год. за
топлоснабдяването при отоплително тяло без уред за дялово разпределение инсталираната
мощност се определя по изчислителен път като прилага екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата. В този случай, дължимата сума не се определя на база
реално потребление, като се извършва въз основа на утвърдената методика за определяне на
стойността.
Съответно съгласно чл.69,ал.2 от Наредба Е-РД-04.01/2020год. за
топлоснабдяването,когато не е монтиран индивидуален водомер за топла вода ,
количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се определя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия
през исковия период възлиза на 1059,91лв. ,от които 190,87лв. – ТЕ за сградна инсталация ,
95,40лв. ,ТЕ за отопление на имота, 773,64лв. , ТЕ за подгряване на топла вода,което
надхвърля претенцията на ищеца в общ размер от 693лв.
Тук следва да се упомене ,че съгласно справка за издадени фактури /стр.19/ ,ищецът
е издал обща фактура през м.07.2020год. за сумата от 377,50лв. и още три коригиращи
известия от м.08.и м.09.2020год. или за задължения в общ размер от 389,84лв.Съответно е
издал обща фактура през м.07.2021год. за 294,40лв. и коригираща от м.08.2021год. за 8,76лв.
или общо за 303,16лв.
Не са представени доказателства ,че така дължимите суми са платени.
Ето защо всеки един от ответниците следва да заплати по ½ част от това
задължение или сумата от 346,50лв.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване
от негова страна на фактите по главния иск по чл.149, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия - чл.36, ал.1
и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с
търговците, за което се уведомява клиентът.
4
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва
да събере възнаграждението за тази услуга. Установява се и от изравнителните сметки, че
услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от издадените от ищеца фактури ,които възлизат на сумата от 16,73лв.Или всеки
от ответниците дължи по ½ част от тази сума или 8,37лв.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците,своевременно заявено с писмения отговор ,че то е
погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 01.08.2023год.
,поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 01.08.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала
да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид
и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното
положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона
за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2
месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
5
по давност задълженията за периода 01.05.2019год. –31.03.2020год. в размер на 363,20лв.
/съобразно справка за издадени фактури на стр.19/ , тъй като падежа на задължението за м.
март 2020год. е настъпил на 15.05.2020год. като към датата на предявяване на иска
01.08.2023год. ,и при съобразяване периода, в който давността е била спряла , е изтекъл
тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Задълженията за периода 01.04.2020год. до 30.04.2021год. възлизат на 329,80лв.
Ето защо претенцията срещу ответника З. С. П. е основателна до ½ част от тях или
165лв., а до пълния предявен размер от 346,50лв. и за периода 01.05.2019год. до
31.03.2020год. претенцията срещу него следва да се отхвърли като погасена по давност.
Претенцията срещу ответника А. С. Б. е основателна до ½ част от общо задължение
или за 165лв., а до пълния предявен размер от 346,50лв. и за периода 01.05.2019год. до
31.03.2020год. претенцията срещу него следва да се отхвърли като погасена по давност.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2019 г. - м. 04. 2021 г. е издадена на 31.07.2020год.., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2020год.
Или забава е от 15.09.2020год. Съответно фактурата обективираща задължението за периода
01.05.2020год. – 30.04.2021год. е издадена на 30.07.2021год. и 45 дневния срок е изтекъл на
14.09.2021год. ,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази
фактура от 15.09.2021год.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 329,80лв. за
периода от 15.09.2020год. до 12.07.2023год. ,изчислена от съда с електронен калкулатор ,
6
възлиза на 66,50лв. като всеки от ответниците дължи по ½ част от същата или 33,25лв. ,а до
пълния предявен размер от 88,26лв. същата подлежи на отхвърляне.
По отношение за лихвата за забава на платена главница в размер на 4,25лв. за такса
дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 2,13лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни ,като ищеца
своевременно е заявил такова искане.
Ищецът е доказал такива в общ размер от 900лв. ,от които :100лв. – д.т. ,400лв. –
депозит за особен представител , 300лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в размер на 417, 43лв.Или всеки
един от двамата ответника следва да заплатят по 208,72лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът А. Б. също има право на разноски .
Същият не е доказал сторени разноски в настоящото производство.
Доколкото е защитаван безплатно от адв.К. И. Б. по договор за правна защита и
съдействие, сключен на 07.03.2024год. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в полза на адв.Б.
следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
С оглед естеството на спора и защитавания по него материален интерес
съответстващият хонорар възлиза на 400 лева .Съобразно отхвърлената част от исковете ,в
полза на адв.Б. следва да се присъдят 185,52 лева адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ на ответника А. С. Б..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. С. П.,ЕГН : ********** с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Стрелбище“ № 99,вх.А,ет.2,ап.5 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД ,в качеството си на наследник по закон на Л. А. З. , починала на
27.05.2022год. сумата от 165 лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 33,25лв. мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.; сумата от
8,36 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 208,72лв. деловодни
разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу З. С. П.,ЕГН : ********** с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Стрелбище“ № 99,вх.А,ет.2,ап.5 осъдителни искове ,с основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата от уважения размер от 165лева до пълния
предявен размер от 346,50 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия,както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от
01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен по давност ; с правно
7
основание чл.86 от ЗЗД в частта за разликата от уважения размер от 33,25лева до пълния
предявен размер от 88,27 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.;както и с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2,13 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.,като неоснователен.
ОСЪЖДА А. С. Б.а ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ №
224,вх.6,ет.5,ап.97 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД ,в
качеството си на наследник по закон на Л. А. З. , починала на 27.05.2022год. сумата от 165
лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2020
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 33,25лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.; сумата от 8,36 лева , цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 208,72лв. деловодни разноски ,съобразно
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. С. Б.а ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Младост“ № 224,вх.6,ет.5,ап.97 осъдителни искове ,с основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата от уважения размер от 165лева до пълния
предявен размер от 346,50 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия,както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от
01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен по давност ; с правно
основание чл.86 от ЗЗД в частта за разликата от уважения размер от 33,25лева до пълния
предявен размер от 88,27 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.;както и с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2,13 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат К. И. Б.,ЕГН :********** с адрес в гр.София,ул.“Гургулят“
31,ет.1 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. сумата в размер на 185,52
лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника А. С. Б..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ЕООД на страната на ищеца
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8