№ 1153
гр. Плевен, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на трети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
МАРИАН В. И.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500569 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна
въззивна жалба от ИВ. АТ. ИВ. от с.***, обл.Плевен срещу Определение
№442 от 26.07.2022г. по гр.д.№487/2022г. на Районен съд гр.Левски, с което е
отказано издаването на заповед за незабавна защита по реда на чл.18 ал.1 от
ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно,
поради което моли да бъде отменено. Оплакванията са, че неправилно съдът е
приел, че в молбата не са посочени какви конкретни мерки да се наложат,
защото такива са изрично изброени, а също и че изводът, че липсва пряка и
непосредствена опасност за жимота или здравето му са неправилни. Още
повече, че законът предвижда и последваща опасност. Моли определението
да се отмени и да се постанови издаване на заповед за незабавна защита.
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и
доказателствата по делото, намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че определението на Районен съд –
Левски, подлежи на обжалване. Определението по чл. 18 от ЗЗДН, с което се
издава заповед за незабавна защита на пострадалото лице, има характер на
спешна привременна мярка и според разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН не подлежи
на обжалване. Законът не предвижда обжалване и на отказ (изричен или
мълчалив) за издаване на заповед за незабавна защита. Поначало в ЗЗДН
1
липсва изрична регламентация относно възможността да се обжалва отказът
за издаване на заповед за незабавна защита. Изхождайки от разпоредбата на
чл. 2 ГПК и отдавайки приоритет на по-значимия интерес - да се охранят
поставените в опасност живот и здраве на пострадалия, съдът счита че
жалбата следва да се приеме за допустима.
По същество обаче е неоснователна.
За да се издаде заповед за незабавна защита законодателят е поставил
като изрично условие в молбата да се съдържат данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице.
В конкретния случай такива данни не са налице. Както сам е посочил в
молбата си жалбоподателят, веднага след акта на домашно насилие на
21.07.2022г. той освен, че се е обадил на тел.112 е напуснал обитаваното,
заедно с ответницата жилище и е отишъл да живее в друго село при роднини.
В частната жалба не се съдържат твърдения, че се е върнал в дома си в с.***,
където твърди, че се е случило домашното насилие, независимо от доводите,
че само той се грижи за децата им. Следователно при липсата на фактически
предпоставки за възникване на нов конфликт, поради отдалеченото живеене
на страните, не може да се приеме и, че е налице не само пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето му, но и последваща такава.
Липсата на елементи от състава на конкретната правна норма не позволява
нейното приложение в случая. Поради това и крайните изводи на РС-Левски в
атакуваното определение са изцяло правилни, като същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №442 от 26.07.2022г., постановено по
гр.д.№487/2022г. на Районен съд гр.Левски, с което е отказано издаването на
заповед за незабавна защита по реда на чл.18 ал.1 от ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3