Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
15.10.2012 година,
град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
на
10.05.2012 година
в
публично заседание в следния състав:
председател:
МИНЧО МИНЕВ
секретар: М.Т.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 7276 по описа за 2011 година и
за да се произнесе, съобрази:
Делото е
образувано по исковата молба на ЗК „Български имоти” АД със седалище гр. София,
в която твърди, че сключило с Б.И.Т. *** застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, за периода от 06.05.2007г. до 05.05.2008г. за лек автомобил
„Форд Ескорт” с рег. № А 32 64 КА, който при управлението на последния на
31.12.2007г. около 22.15ч. в община Несебър, на главен път І-9, със скорост,
несъобразена с пътните условия –мокра настилка, изгубил управлението и така
причинил ПТП с материални щети- повредена била светофарна уредба, собственост
на община Несебър, а именно: светофарна секция ф300 /трисекционна,светодиодна/; секция светофарна / пешеходна, светодиодна/; алуминиева кутия „АК2” и фундамент за стълб
ф100/ железобетонен/
В тази връзка в ищцовото
дружество била образувана щета № 2008 03040010400002, а описаните по-горе щети
били оценени на 2 362.76лв. и сумата изплатена на община Несебър на
10.06.2008г. Тъй като според ищеца ответника е виновен за настъпилото ПТП и е
управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация 0.5 промила
/обстоятелства, които се установявали от протокол за ПТП № 874066/
31.12.2007г./, ЗК „Български имоти” АД отправило регресна
покана до Т. да му възстанови заплатеното от дружеството застрахователното
обезщетение, но изпълнение не последвало.
Позовавайки
се горните обстоятелства, ЗК „Български имоти” АД предявява като регресна претенция иск ответника да бъде осъден да му заплати
сумата 2 362.76лв. Втората му претенция е в размер на 965.31лв.,
представляваща лихва за забава- мораторна лихва, натрупана върху главницата от
2 362.76лв., считано от датата на заплащане на обезщетението на общината –
10.06.2008г., до датата на депозиране на исковата молба пред съда- 22.11.2011г.
Главницата- по-голямата от двете суми, се претендира заедно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, а ищеца търси и
направените от него по делото съдебни и деловодни разноски- 145лв. заплатена
държавна такса за образуване на делото и 309лв.- адвокатско възнаграждение. В
хода на делото представя списък за разноски, в който освен тези суми са
включени и: 340лв.- депозит за назначения от съда на ответника процесуален
представител – на разноски на ищеца и 5лв.- такса за издадено на ищеца съдебно
удостоверение.
Производството
се движи по правилата на общия исков процес.
Ответникът бе представляван в
процеса от назначения му от съда в условията на чл. 47 от ГПК процесуален
представител- адвокат, на разноски на ищеца. Чрез него именно е депозиран
писмен отговор, в който се заема според съда позиция, че исковете са допустими,
но втория от тях – т.н. мораторна лихва, предявен в завишен размер, защото
според проц. представител на Т., тази лихва се дължи
от момента, в който застрахователното дружество уведоми ответника, че следва да
плати.
В проведеното открито съдебно
заседание ищцовото дружество, а и ответника, се представляват от процесуални
представители, чрез които по същество се поддържат исковете, респ. становището,
изразено в писмения отговор на исковата молба.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно, а и в
тяхната съвкупност, съда приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от полица № **********, на
05.05.2007г. между ЗК „Български имоти” АД и Б.И.Т. е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие от от 06.05.2007г. до 05.05.2008г. за лек автомобил „Форд
Ескорт” с рег. № А 32 64 КА. Впрочем, това не е спорно по делото обстоятелство.
От представения по делото Протокол за ПТП №
874066 се установява описаната в исковата молба фактическа обстановка по
осъществяването на ПТП в община Несебър с участието на ответника като водач на
цитирания автомобил, като в резултат на същото са причинени материални щети. От
този документ се установява и че ответникът е управлявал автомобила след
употреба на алкохол с концентрация 0.5 промила
В ищцовото дружество е образувана
щета под № 2008 03040010400002 за причинените повреди на светофарната уредба в
общината, които пък са оценени от експерт- оценител, видно от експертна оценка,
на 2 362.76лв. Повредените детайли: светофарна секция ф300 /трисекционна,светодиодна/; секция
светофарна / пешеходна, светодиодна/; алуминиева
кутия „АК2” и фундамент за стълб ф100/ железобетонен/ са подменени и горната
сума изплатена от община Несебър на търговеца, сторил това- видно от фактура №
**********/ 15.01.2008г. ЗК „Български имоти” АД пък я е възстановило на
общината с преводно нареждане от 10.06.2008г., а на 19.10.2010г. е изпратило на
ответника Т. регресна покана за същата / № 1431/,
връчена на адресата на 25.10.2010г., видно от обратна разписка № ИД PS 001FPH A.
Гореописаната фактическа
обстановка не се оспорва от ответника.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване два осъдителни искa: първият с правно основание чл.
274, ал. 2 от КЗ и цена 2 362.76лв., а вторият- с пр.осн.
чл. 86 от ЗЗД и цена 965.31лв., който е акцесорен по отношение на първия.
По първият иск:
Установи се по безспорен начин,
че на 31.12.2007г. в община Несебър е настъпило ПТП, причинено от ответника
след употреба на алкохол с концентрация 0.5 промила като водач на за лек
автомобил „Форд Ескорт” с рег. № А 32 64 КА, а в резултат на ПТП-то са
причинени материални щети на общината- повредена е светофарна уредба на нейна
територия. За отстраняване на същите ищцовото дружество е заплатило на
собственика застрахователно обезщетение в размер на 2 362.76лв. На тези
обстоятелства и на сключената с ответника за същия автомобил застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, действаща в периода от 06.05.2007г. до
05.05.2008г., ищеца основава регресната си претенция
срещу Т.. Тя е основателна, тъй като предходните две предпоставки се установиха
от събрани в хода на съдебното дирене писмени доказателства, а ответника не
ангажира доказателства, с които да разколебае този извод на съда, вкл. и
материалната доказателствена сила на официалния документ- протокол за ПТП. Съдът цени Протокол за ПТП № 1183294/ 19.07.2009г. в
условията на чл. 179, ал. 1 от ГПК, в който не само, че е описан механизма на
ПТП-то, а и изрично е посочено, че ответникът е управлявал автомобила след
употреба на алкохол с концентрация 0.5 промила
Поради това ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 2 362.76лв.
По вторият иск- той като акцесорен по принцип
следва съдбата на главния, а в случая последния съда прие за основателен.
Законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, че за забавеното
изпълнение на едно парично задължение длъжника дължи на кредитора по него
обезщетение поне в размера на законната лихва за периода на забава. Падежът на
задължение като главното не е предвиден с нормативен акт. Поради това се следва
общото правило, установено за паричните задължения- чл.84 ал.2 от ЗЗД- когато
падежа не е установен със закон, той настъпва след като кредитора покани длъжника за плащане на главния дълг. В случая
ищецът е ангажирал доказателства, че е отправил такава покана, която е
достигнала до ответника на 25.10.2010г. Така вторият иск съда уважава частично
в размера му до сумата от 319.78лв./ изчислен при ползване на нарочната
програма за пресмятане на лихви за забава, с която съда служебно разполага/,
представляваща мораторна лихва, натрупана върху главницата- сумата по първия
иск, считано от датата на получаване на регресната
покана- 25.10.2010г., а не от момента на заплащане на обезщетението от
застрахователя на община Несебър, до датата на депозиране на исковата молба. Съдът
отхвърля иска в останалата му част –над този размер до пълния претендиран от 965.31лв., като неоснователен.
Главницата се присъжда заедно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащане- като обезщетение за забавеното й изпълнение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
и с оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от последния съдебни разноски, които в настоящото производство
възлизат общо на 799 лв., от тях: 145лв. заплатена държавна такса, 309лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца- адв.Д., 340лв. –
сума внесена за възнаграждение на назначения от съда в усл.
на чл.47 от ГПК процесуален представител на ответника, както
и такса от 5лв. за издадено съдебно удостоверение. Поради това съда присъжда на
ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете 644.02лв.
При горните съображения
Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.И.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на ЗК ”БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД
със седалище гр.София и адрес на управление на дейността: район ”Триадица”, ул.
„Балша” № 8, БУЛСТАТ *********, със съдебен адресат: гр. Сливен,
ул.”Г.С.Раковски” №1, офис 6 – адв.М.Д. ***, на осн.
чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането и Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите от 05.05.2007г., сключен с полица № **********
сумата 2 362.76лв. ( две хиляди
триста шестдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
заплатено от дружеството застрахователно обезщетение за щети, нанесени на
община Несебър- повредена светофарна уредба, настъпили на 31.12.2007г. в резултат
на ПТП, причинено от ответника Т. на лек автомобил „Форд Ескорт” с рег. № А 32
64 КА, за което е съставен протокол за ПТП № 874066/ 31.12.2007г. , при което
ответника е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 0.5
промила.
Сумата
от 2 362.76лв. се присъжда ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.И.Т., с ЕГН ********** да заплати на ЗК „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД
на осн. чл.86 от ЗЗД сумата 319.78лв. / триста и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща мораторна лихва, натрупана върху главницата от 2 362.76лв.
за периода от 25.10.2010г. до 22.11.2011г., а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска
за разликата над този размер до пълния претендиран-
965.31лв.
ОСЪЖДА Б.И.Т.,
с ЕГН ********** да заплати на ЗК
”БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД – София на осн. чл.78 ал.1 от ГПК направените от последното разноски в производството по настоящото дело,
съразмерно уважената част от исковете- 644.02лв./
шестстотин четиридесет и четири лева и две стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането за разноски над тази сума до пълния им претендиран общ размер от 799лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: