Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИХТИМАН, пети състав, в открито
заседание на
23.02.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ
секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от председателя НЧД № 36 по описа за 2021 г. въз основа на закона и доказателствата по делото:
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за
здравето (ЗЗ).
Образувано е по искане на Районна прокуратура – гр. Ихтиман
за задължително настаняване и лечение в специализирано заведение на оствидетелстваната
П.Д.К..
В искането се твърди, че в хода на проверката били снети
обяснения от различни лица, съседи на К., според които психическото ѝ
състояние се е влошило през последните години. Същата живее при лоши битови
условия, отглежда множество кучета, които са агресивни спрямо хора, станала е агресивна
спрямо лица, които ѝ правят забележка във връзка с поведението кучетата,
държала се неадекватно. Представителят на РП – Ихтиман е приел, че поведението
на А. застрашава живота и здравето на околните, а може да застраши и нейния
живот. Моли съда да образува съответното производство, да назначи експертиза и
ако е налице необходимост, да постанови решение, с което да настани за
задължително лечение лицето в специализирано заведение.
Искането е връчено на освидетелстваната П.К., като в
срока по чл. 158, ал. 1 ЗЗ същата е направила подробни възражения и е посочила
доказателства.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Освидетелстваната П.К. ***. Единствените близки на същата
са свид. Д.К. – доведен син и Г. И. братовчедка.
Освид. П.К. се е завърнала в Република България през 2007
г. след пребиваване в САЩ. След завръщането ѝ здравословното ѝ
състояние се влошило. Оттогава освидетелстваната е безработна. Занижила личната
си хигиена. Около 2012 г. било преустановено електрозахранването в имота, в
който живее. Започнала да отглежда множество улични кучета в дома си и
прилежащото дворно място. Кучетата били системно недохранвани, което породило нападения
спрямо различни граждани. През 2019 г. освидетелстваната заровила куче в двора на
къщата, което се разложило. През 2021 г. едно от кучетата, отглеждани от
освидетелстваната, нападнало на улицата в близост до дома ѝ бременна жена
и малкото ѝ дете. Отглеждането на множество кучета довело до проверки на
различни институции (Агенция по храните, кмета на община Костенец и РП –
Ихтиман) по сигнали на граждани, както и до влошени отношения с живеещите в
близост свидетели Ч., Ч., З. и Г..
От заключението на комлексната съдебно-психиатричната
експертиза се установява, че освидетелстваната страда от шизофрения /F20/,
което състояние води до сериозно нарушение на психичната функция и представлява
тежко личностново разстройство. По мнение вещита лица се налага задължително амбулаторно
лечение за срок от 2 /два/ месеца в ЦПЗ „проф. Н. Ш.“ – София, като
освидетелстваната не може да дава информирано съгласие.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Ч., К.Ч., Г.З.,
Д.Г., М. К., частично от показанията на свидетелите Д.К. и Г. И., както и от
писмените доказателства за извършени проверки от Агенция по храните, РП-Ихтиман
и кмета на община Костенец.
От показанията на свидетелите Д.Ч., К.Ч., Г.З., Д.Г.
бепротиворечиво се установяват приетите фактически положения относно
поведението на освидетелстваната, отглеждането на множество кучета и тяхната
агресия. Изброените доказателствени доказателствени средства се подкрепят и
допълват взаимно и напълно съответстват помежду си досежно фактите и
обстоятелствата, релевантни за настоящото производство, поради което следва да
бъдат кредитирани в цялост. Показанията им намират частична подкрепа в
показанията на свид. Козлова – приятелка на освидетелстваната от детинство,
която излага, че последната отглежда множество кучета и дискретно изтъква различни
странности в поведението ѝ. Не може да се приеме, че показанията на свид.
Д.Ч., К.Ч., Г.З., Д.Г. не следва да бъдат кредитирани, тъй като последните са
заинтересувани от изхода на делото поради влошените им отношения с предложената
за освидетелстване. Възможна заинтересованост от изхода на делото не е
основание за некредитиране на гласни доказателства. Показанията на свидетелите
са достоверни доколкото всички напълно логично и без никакви вътрешни или
противоречия с другите гласни доказателства изясняват обстоятелствата от
предмета на доказване. Изброените свидетели имат непосредствена възможност да
възприемат ежедневните действия на освидетелстваната. Влошените им отношения не
са положени на личностна основа, а на конкретните поведенчески прояви на
освидетелстваната свързани с отглеждане на множество кучета. Отглеждането на
такива намира опора и в показанията на свид. К., която е близка приятелка на
освидетелстваната. При това положение няма основание да не бъдат кредитирани
показанията на посочените свидетели.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свид. Д.К. и Г.
И. досежно твърденията, че освидетелстваната не отглежда повече от 2-3 кучета в
дома си, тъй като те са категорично оборени от показанията на свид. Д.Ч., К.Ч.,
Г.З., Д.Г., М. К.. Особено показателни в този смисъл са показанията на свид. К.,
която сочи, че след като освид. К. е започнала да отглежда множество кучета не
е ходила в дома ѝ.
Не сочат на различни фактически изводи приложените касови
бонове за закупуване на храна за домашни животни, тъй като последното
обстоятелство не изключва възможността животните да са недохранени и агресивни
спрямо минувачи и съседи.
Писмените възражения на освидетелстваната не могат да
бъдат обсъдени подробно, тъй като в тях се излагат в епистоларна форма твърдения
за разпокъсани хронологично събития, които нямат логическа връзка помежду си, а
в частите, в които сочат на конкретни факти от предмета на доказване, са
категорично оборени от показанията на свид. Д.Ч., К.Ч., Г.З., Д.Г. и К..
Съдът кредитира в цялост изготвената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като обективна, безпристрастна
и компетентно изготвена. Вещите лица подробно са мотивирали заключението си със
съображения, които не следва да бъдат преповтаряни.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето,
които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно
здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ са психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции или с изразена трайна психична увреда
в резултат на психично заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока
умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция. От приетата от съда и
неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза безспорно се установи
наличието на медицинския критерий за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната
К., а именно че същата страда от шизофрения , което заболяване попада сред
изброените в чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ, тъй като води до сериозно нарушение на
психичната функция и представлява тежко личностново разстройство.
От събрания по делото доказателствен материал се установи
наличието и на юридическия критерий за задължително лечение, а именно поради
заболяването освидетелстваната може да извърши престъпление по чл. 325в от НК,
което представлява опасност за околните. Провокирана от заболяването си
освидетелстваната отглежда множество кучета, които са агресивни спрямо съседи и
случайни минувачи. Касае се за системно поведение, от което са пострадали
различни лица.
Съгласно
заключението на съдебно-психиатричната експертиза при освидетелстваната се
наблюдава значителна промяна на поведението, засягаща предимно контрола над
емоциите, подтиците, потребностите и когнитивните функции.
Съдът намира,
че в това състояние освидетелстваната би могла да бъде опасна за своите и на
околните здраве и живот.
От изложеното може да бъде направен извод, че
най-подходящо по вид е предложеното с експертизата амбулаторно лечение за срок
от два месеца, което да бъде осъществено в ЦПЗ „Никола Шипковенски“.
Предвид данните по делото доведеният син на
освидетелстваната Д.К. и нейната братовчедка Г. И. следва да бъдат определени
за лица, които заедно или поотделно да изразяват информирано съгласие за
лечението. Това е така доколкото при разпита на двете лица в съдебно заседание се
установи, че Г. И. живее в гр. Костенец и има непосредствен постоянен контакт с
освидетелстваната и може да следи за прием на медикаменти. Същевременно Д.К. ***
и би могъл да подпомага логистично освидетелстваната в дните, в които следва да
се явява на прегледи там.
Предвид влошеното здравословно състояние на
освидетелстваната, разноските по делото следва да останат за сметка на
държавата.
Водим от горното и на основание
чл. 162, ал. 1 ЗЗ, съдът:
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА задължителното
лечение на освидетелстваната П.Д.К., с ЕГН **********,*** за срок от 2 месеца като ОПРЕДЕЛЯ АМБУЛАТОРНА ФОРМА за провеждането му в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“.
На основание
чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, ОПРЕДЕЛЯ за
лица, които да изразяват информирано съгласие за лечението заедно и поотделно Г.
И. И., ЕГН **********, с адрес *** и Д. Л. К., ЕГН **********, с адрес ***.
ПОСТАНОВЯВА направените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Софийския окръжен
съд.
Обжалването
на решението за задължително настаняване и лечение спира неговото изпълнение.
Препис от
протокола да се издаде на служебния защитник, при поискване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: