Решение по дело №663/2018 на Окръжен съд - Плевен

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 19.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ц. ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря В. П. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 663 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

     С решение № 135/ 06.07.2018г. по гр.д.№ 161/2018 г. по описа на РС - Л. е отхвърлен като неоснователен предявения иск от Д.Н.П.  за намаляване размера на издръжката определена с решение № 362/2011 г. на първоинстанционен съд № 8 в гр. Л., И.,  съгласно което Д.Н.П. е осъден да заплаща чрез Ц.Л.Л. месечна издръжка в размер на 150 евро за всяко едно от децата А.В. Д.Н., родена на *** г. и Д.Д.Н. – роден на *** г.Осъден е Д.Н.П. да заплати на Ц.Л.Л. направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

       Депозирана е въззивна жалба от Д.Н.П., чрез пълномощник, срещу решение № 135/06.07.2018 г. по гр.д.№ 161/2018 г. на РС-Л..Излагат се доводи, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Прави се искане да се отмени обжалваното решение със съответните от това последици.

        За въззиваемите страни – А.В. Д.Н., със съгласието на нейната майка и законен представител Ц.Л.Л., и Д.Д.Н., чрез неговата майка и законен представител Ц.Л.Л., процесуалният представител изразява становище да се потвърди решението на РС - Л. като правилно и да се присъдят направените деловодни разноски за  въззивното производство.

                 Въззивната жалба е процесуално допустима. 

 

 

 

 

   С оглед на чл.269 ГПК, при нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд се произнася служебно, като съответно прогласява нищожността на решението или обезсилва решението в обжалваната част.Не са налице такива пороци на решението в процесния случай.

   Първоинстанционният български съд е компетентен да разгледа предявените искове за изменение на издръжката, определена в друга държава - членка на ЕС - .И., тъй като е налице промяна на обичайното местопребиваване на правоимащите, което е в България.

                 Относно правилността на обжалваното решение, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса  на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно  издръжката на децата. Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.150 СК, както е прието от първоинстанционния съд.

                   Не е спорно, че страните са родители на децата: непълнолетната А.В. Н., която е на 16 години, и на малолетния Д.Н., който е на 13 години.

                    Не е спорно, че с решение № 362/2011 г. на пръвоинстанционния съд № 8 в гр.Л., .И., въззивникът е осъден да заплаща за всяко от децата си по 150 евро месечна издръжка, считано от 08.09.2011 г.

                     Не е спорно и пред настоящата инстанция, че въззивникът и жената, с която съжителства, както и малолетното им дете, живеят под наем, като не са представени доказателства за размера му.

                     Не е спорно, че въззивникът има още едно малолетно дете, К., която е на около 1 г. и 8 месеца, посещава детска ясла.

                     Безспорно е също така, че въззиваемата има още едно малолетно дете, което е на около 13 месеца.

                     Спорни са въпросите: налице ли е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, при които е определена издръжката от испанския съд, които да налагат изменение на присъдената  издръжка за двете деца?

                     При иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК, какъвто е предявен в настоящето производство, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други. 

 

 

 

 

              В процесния случай издръжката за двете деца е определена от съда в И., където родителите са се били установили, но понастоящем и двамата родители пребивават в България.Двете им деца също са ученици в България.

              От приложените по делото писмени доказателства е видно, че в периода м.01.2017 г. до м.05.2018 г. възивникът е реализирал средномесечен доход от около 1 587 лв., включващ брутен доход и изплатени обезщетения.

             Въззиваемата е безработна.

              Въззивникът, както и въззиваемата, съжителстват с други лица на семейни начала, като съжителстващата с въззивника жена работи и получава минималната работна заплата,  всяка от страните има по едно малолетно дете на около 2 години.Въззивникът  живее под наем, въззиваемата разполага с жилище, като освен за двете по - големи деца, полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието и за най - малкото си дете.

             От приложените медицински документи е видно, че въззивникът работи като „заварчик“, претърпял е нетрудова злополука, бил е в отпуск поради временна неработоспособност за периодите:** г.; ** г., **г.; **г. - **г.; **г. - ** г., **г. - **г., а през м. 2018 г. е претърпял операция заради скъсан менискус и два месеца е бил в болнични.За период от около 9 месеца са налице данни за влошеното здравословно състояние на въззивника.

             От представените пред настоящата инстанция доказателства е видно, че А.В. Н. е ученичка в ** клас през учебната 2018/2019 г. в *** в гр.П., като е настанена в общежитието на ПГТ, като за предходната учебна година месечната такса е 25 лв.Абонаментната карта е била в размер на 16 лв.Представени са доказателства за очно заболяване на детето, което налага закупуването на нови очила или смяна на стъклата, като са представени доказателства за закупени такива в периода от 05.05.2016 г. до 01.03.2018 г. на обща стойност 440 лв.За предходната учебна година са заплатени почти 160 лв. за учебници.От представения амбулаторен лист от 28.09.2018 г. е видно, че тя има „ювенилна идиопатична сколиоза“, което страдание е с давност от няколко месеца, когато са се появили болки в лумбалния отдел на гръбначния стълб, има назначена терапия - ЛФК.

              От представеното пред настоящата инстанция удостоверение е видно, че малолетното дете Д.Н. е ученик в VІІ клас през учебната 2018/2019 г. в гр.Л..За предходната учебна година се е наложило заплащането на около 50 лв. за учебни пособия.

              Въз основа на горепосочените доказателства може да се направи извод, че са нараснали нуждите на двете деца от храна, облекло, учебни пособия и др., както с оглед на промяната на възрастта им, така и с оглед на необходимостта от  подобряване на здравословното състояние на А.В. във връзка с горепосочените й заболявания.

               Възможностите обаче на въззивника с оглед на приложените по делото доказателства следва да се приеме, че са намалели.

              В сравнение в периода, когато е била определена издръжката от чуждестранния съд през 2011 г., той не е имал задължения за издръжка и на друго малолетното дете, както и не е имал друго семейство, каквито има понастоящем.Към 2011 г. няма данни какъв е бил размера на доходите му.От доказателствата по делото е видно, че след възстановяване на работоспособността му, за периода м.03.2018 г. - м.май 2018 г. е реализирал средномесечен брутен доход в размер на около 1 839 лв.

             За промяната размера на вече присъдена издръжка е необходимо  трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице,  като съдът приема въз основа на гореизложеното, че такава е налице.

              С оглед на настъпилите нови обстоятелства съдът счита, че от необходимата месечна издръжка в размер на 400 лв. за непълнолетното дете А.В., въззивникът би могъл да заплаща по 250 лв., а разликата заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете следва да се поемат от майката.

               От необходимата месечна издръжка в размер на 300 лв. за малолетното дете Д., въззивникът би могъл да заплаща по 200 лв., а разликата заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на малолетното дете следва да се поемат от майката.

 Следователно предявените искове по чл.150 СК от Д.П.   са частично основателни.

 Тъй като с исковата молба въззивникът  е направил искане да бъде изменен размерът на издръжката, като се намали същия, в размер на 130 лв. месечно за всяко дете, както и че началният момент на намаляването на издръжката е подаването й - 02.03.2018 г., което следва да бъде обективирано в диспозитива на решението, който се ползва със сила на пресъдено нещо, то следва да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго по съществото на спора.

  Въз основа на гореизложеното с оглед на намалелите възможности на въззивника да изплаща досегашният размер на издръжката, съдът счита, че същата следва да бъде намалена от 150 евро месечно, с левова равностойност 293.37 лв., на 250 лв. месечно за непълнолетното дете А.В.,  а по отношение на малолетното дете Д. същата следва да бъде намалена от 150 евро месечно, с левова равностойност 293.37 лв., на 200 лв. месечно.Намалението на издръжката и за двете деца следва да се присъди от предявяване на исковата молба - 02.03.2018 г., дължима до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

       Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.150 СК от Д.П. срещу Ц.  Л. като майка и законен представител на децата А.В.  Н. и Д.  Н. за намаляване размера на месечната издръжка от 250 лв. на 130 лв. за детето А.В.  Николова и от 200 лв. на 130 лв. за  детето Д.  Н., считано от 02.03.2018 г. - датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

  При този изход на процеса са дължими в полза на Ц.Л. от въззивника Д.П. разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 460 лв.

                Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

        

      ОТМЕНЯ решение № 135 от 06.07.2018 г. по гр. дело № 161/2018 г. на Левченски районен съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

      ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която Д.Н. *** № ***, ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето си А.В. Д.Н., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Ц.Л.Л. ***, ЕГН **********, определена с решение № 362/2011 г. на Първоинстанционен съд № *** в гр. Л., ***, в размер на 150 евро месечно, с левова равностойност 293.37 лв., КАТО  НАМАЛЯВА размера на присъдената с решението издръжка на детето А.В. Д.Н., понастоящем непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Ц.Л.Л.,  от 150 евро месечно, с левова равностойност 293.37 лв., на 250 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска - 02.03.2018 г., дължима до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

     ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която Д.Н. *** № ***, ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето си Д.Д.Н., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Ц.Л.Л. ***, ЕГН **********, определена с решение № 362/2011 г. на Първоинстанционен съд № *** в гр. Л., ***, в размер на 150 евро месечно, с левова равностойност 293.37 лв., КАТО  НАМАЛЯВА размера на присъдената с решението издръжка за  малолетното дете Д.Д.Н., чрез неговата майка и законен представител Ц.Л.Л.,  от 150 евро месечно, с левова равностойност 293.37 лв., на 200 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска - 02.03.2018 г., дължима до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

     ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове с правно основание чл.150 СК от Д.Н. *** № ***, ЕГН **********, срещу  Ц.Л.Л. ***, ЕГН **********, като майка и законен представител на децата А.В. Д.Н., ЕГН **********, и Д.Д.Н., ЕГН **********, за намаляване размера на месечната издръжка от 250 лв. на 130 лв. за детето А.В. Д.Н. и от 200 лв. на 130 лв. за детето Д.Д.Н., считано от 02.03.2018 г. - датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

       Осъжда Д.Н. *** № ***, ЕГН **********, да заплати на   Ц.Л.Л. ***, ЕГН **********, разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 460 лв.

  Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: