Решение по дело №503/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260243
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120200503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 260243                                         15.03.2021 г.                           град Бургас

 

Бургаският районен съд,                                               V наказателен състав

На двадесет и трети февруари                                             през  2021  година

В публично заседание в следния състав:

 

                     Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Камелия Славейкова  

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 503 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.59-63 от ЗАНН.

Делото е образувано по повод жалбата на „К. П.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.С. и адрес на управление район „М.“ бул.“Ц. ш.“ № …, представлявано по пълномощие от ЮК В. И. П. (изрично упълномощен)  против наказателно постановление №471171-F512793 от 17.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли се за отмяна.  Алтернативно се моли за отмяна при условията на чл.28 ЗАНН като се счете нарушението за маловажен случай.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. За него се явява упълномощен ЮК. Не се ангажират нови доказателства. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган изпраща надлежно упълномощен представител-юрисконсулт. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства. Моли съда да му присъди ЮК възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител и в законоустановения 7 дневен срок. Съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване акт. Жалбата се явява процесуално допустима и производството пред съда е редовно образувано.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

 На 25.09.2020г, в 11,45 часа, свидетелят С.К. на длъжност   инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП съвместно с колегата си Д.Ж. също инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1т.41 от ДР на ЗДДС–„Office 1 Superstore“, находящ се в гр.Б., ул.“Х. Б.“ № … и стопанисван от „К. П.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.С. и представлявано от К. Попов, Алекси П., С. П., Р. Б., Е. К.-Ц. и Т. Р. По време на проверката се установило, че в обекта имало монтирани и работещи две фискални устройства въведени в експлоатация и свързани дистанционно с НАП модел „DАISY PERFECT S-KL с идентификационен №DY321643 и фискална памет ФП№36502245 и модел „DАISY PERFECT S-KL с идентификационен №DY320113 фискална памет ФП№36503584. Извършена била контролна покупка, за която бил издаден фискален бон от първото описано по–горе фискално устройство. След това свидетелите се легитимирали на присъстващия в обекта продавач-консултант извършили проверка на наличните пари в касата и в обекта. Отпечатан бил дневен финансов Х отчет №015375 на стойност 13,43 лева (лист 29 от делото). Бил връчен за попълване опис на паричните средства от продавач –консултанта Р. К. с ЕГН **********, според който фактическата наличност в обекта била 208,86 лева (лист 27 от делото). Установена била разлика в касата в размер на 195,43 лева в повече представляваща извеждане на пари от касата, което не било отразено чрез фискалното устройство, с което „К. П.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.С. не изпълнило задължението си да отразява чрез фискалното устройство всяко извеждане на пари от касата чрез функциите „служебно изведени“, които ФУ притежавало. 

От отпечатания дневен финансов отчет – служебен бон (лист 29 от делото) се установило, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ пари от касата.

Свидетелят К. в присъствието на свидетеля Ж. съставила протокол за извършената проверка ПИП №0339604/25.09.2020 г. (лист №15-18 от делото).  Поканила представител на задълженото лице или упълномощено лице да се яви в ЦУ на НАП, за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Упълномощеното лице Т. Д. (пълномощно на лист 14 от делото) се явило в ТД на НАП-гр.Бургас и в негово присъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F512793 от 03.10.2020 г.  (лист 12 и 13 от делото).  В него била отразена правна квалификация на деянието по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.чл.118 ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС).

Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля както и от  упълномощеното лице от дружеството с възражения. На последния бил връчен екземпляр.

В 3 дневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 30-33 от делото). В тях жалбоподателят уведомява, че К. П. имала сключен договор с Изипей АД, по силата на който била оправомощена да предлага услугите на Изипей АД от името и за сметка на лицензирания пощенски оператор. С цел удобство на всички клиенти на дружеството К. П. им е предоставила възможността да заплащат на една и съща каса както покупките от „Office 1 superstore“ на стоки, така и да ползват предлаганите от Изипей АД услуги на пощенски парични преводи, в резултат на която възможност събраните парични средства се събират общо и формирали фактическата парична наличност на проверената каса за плащане. 

Като е взел предвид акта, възражението, ПИП и приложените писмени доказателства, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 471171-F512793 от 17.10.2020 г. при пълна идентичност на фактическите и правни констатации както в АУАН (лист 9 и 10 от делото). На основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството–жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Тази фактическа обстановка е приета от съда за безспорна, установява се от  писмените и гласни доказателства.     

   Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а  издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. (лист 35-40 от делото). Нарушението е описано, като са посочени всички съставомерни признаци, относими факти със съответстващата се правна квалификация.

  Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка, опис на паричните средства към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет.

    За така констатираното нарушение, административнонаказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 2000 лева. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да не е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Такъв факт по делото липсва.

 Предвид така цитираните правни норми, настоящия състав приема, че след като констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията макар и правилно определена по реда на чл. 185, ал. 2 изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС е несправедлива.  Съдът като съобрази разликата в сумите налични в обекта и въведени в касата счита, че е санкция в минималния размер от 500 лева е справедлива. В НП органът не е изложил мотиви за това, защо не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН.

Освен, че както бе посочено по-горе нарушението не води до неотразяване на приходи, то е в значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения от същия вид.  Съдът е на мнение, че имуществена санкция в минималния размер би допринесло до постигане целите на наказанието визирани в чл.12 ЗАНН.  

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс–"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид, а тъкмо напротив – касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.

 Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.  В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.

            Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и второ и чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №471171-F512793 от 17.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на „К. П.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.С. и адрес на управление район „М.“ бул.“Ц. ш.“ № … е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, като я НАМАЛЯВА  на 500 (петстотин) лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 471171-F512793 от 17.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП  в  останалата му част.

     ОСЪЖДА  на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ „К. П.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.С. и адрес на управление район „М.“ бул.“Ц. ш.“ № …  да заплати в полза на ЦУ на НАП-Бургас възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.

  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                                                           СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.