№ 22464
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110123855 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ************************* ЕИК *********,
срещу ответника ***************, ЕИК *********, искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 1800 лв., представляваща главница за
възнаграждение по неформален договор за геодезически измервания на КИС
за свлачище в гр. ******* и екзекутив и фактура № **********/03.10.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата в размер на 500,50 лв., представляваща мораторна лихва за период от
04.10.2020 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. №
37364/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът *************************, ЕИК *********, твърди
наличието на облигационни отношения с ответника по договор от 18.09.2020
г., по силата на който на ищеца е било възложено да извърши геодезически
измервания на КИС за свлачище в гр. ******* и да изготви техническа
документация за геодезическо заснемане- екзекутив за свлачище в източната
част на гр. ******* и свлачище в местността **********, гр. *******, срещу
възнаграждение в размер на 1000 лв. без ДДС за първата дейност и 500 лв. без
ДДС за втората, платими след приключването на работата и издаване на
фактура от ищеца. Ищецът поддържа, че е изпълнил възложената работа в
пълен обем и в срок, като същата била приета от ответника без възражения на
03.10.2020 г., за което била издадена фактура № **********/03.10.2020 г.
Сочи, че процесната фактура била надлежно осчетоводена от ответника, като
към датата на подаване на исковата молба в съда дължимото възнаграждение
1
все още не е било престирано. Моли за уважаване на исковите претенции.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. С. С., с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни отношения между
страните. Излага, че договорът бил сключен от лице без представителна власт.
Оспорва да е възлагал на ищеца изпълнението на описаната в исковата молба
работа, респ.- оспорва да е приел резултата. Сочи, че ищецът не е представил
приемо-предавателен протокол. Твърди, че е осчетоводил процесната фактура
по грешка. Не оспорва, че по нея не е извършено плащане. Оспорва да дължи
и сумата за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже съществуването на облигационно отношение по договор
за изработка между страните с изложеното в исковата молба съдържание, по
силата на който за него е възникнало задължението да извърши уговорената
работа и е извършил пълно, точно, качествено и в срок изпълнение на поетите
в качеството му на изпълнител по договора задължения, че работата е приета,
размер на уговореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на
насрещното задължение на възложителя да плати цената на извършената
работа. В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже,
че е платил процесните суми, както и възраженията си, наведени в отговора на
исковата молба. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
Изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката -
съобразно изискванията, упътванията и проектите на поръчващия - чл. 258
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на
вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на
работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането може да се извърши
както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа
формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на
такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени
средства - писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства/ фактура
№ *********/03.10.2020 г. за сумата от 1800 лева за предоставени услуги –
геодезически измервания на КИС за свлачище в гр. ******* и геодезическо
заснемане – екзекутив за свлачище в гр. *******, предоставени от
************************** на ***************, писмо от 18.09.2024 г. от
НАП, съгласно което за фактурата е ползван данъчен кредит и приетото по
делото като неоспорено от страните заключение на ССчЕ, че процесната
2
фактура, съдържаща съществените реквизити на договора е осчетоводена,
включена е в дневника за покупки от ответното дружеството за месец
октомври 2020 г. и е ползван данъчен кредит от същото в размер на 300 лева.
Така установените факти взаимно се допълват и потвърждават и от събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. K., които съдът кредитира
като достоверни, логични и последователни и са в посока, че работата е
възложена, извършена и приета от възложителя.
Константната съдебна практика приема, че издадените фактури
отразяват възникналото между страните правоотношение и осчетоводяването
им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението по тях. Следователно отразяването на парична
престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител
и т. н. / и ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й
съставлява извънсъдебно признание на задължението и доказват
съществуването му – така практика на ВКС по решение № 211 от 30.01.2012 г.
по т. д. № 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010
г., II ТО, решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II ТО, решение
№ 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118 от 05.07.2011 г.
по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. №
1598/2013 г. на II ТО, решение № 172813.01.2016 г. по т. д. № 2535/2015 г., I
ТО. Осчетоводяването на фактурата и ползването на правото на приспадане на
данъчен кредит налага извод, че е налице приемане от поръчващия на
фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-
предавателен протокол – така решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. №
333/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017
г. на ВКС, II ТО.
При тези данни, между страните е доказано наличие на валидно
облигационно правоотношение за извършване на геодезически измервания на
КИС за свлачище в гр. ******* и геодезическо заснемане – екзекутив за
свлачище в гр. *******, както и приемане на възложената работа.
Неоснователно е възражението, че договорът е сключен от лице без
представителна власт по арг. от чл. 301 ТЗ и от безспорно установения по
делото факт, че фактурата е осчетоводена от дружеството, с което търговецът
е потвърдил действието. Не се установява възложителят да е направил
възражения срещу работата. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства следва извода, че е налице приемане с
конклудентни действия, което се приравнява на одобрение - признание, че
изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Недоказано се явява
възражението на ответната страна, че осчетоводяването е станало по грешка, а
и същото се опровергава от обстоятелството, че е ползван данъчен кредит.
Следователно и на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вземането в размер на 1800 лева е
изискуемо. По делото не се твърди, нито установява ответникът да е платил
процесните суми на ищеца. Налага се извода, че искът за неплатено
възнаграждение по договора за изработка е основателен.
По иска за забава по чл. 86 ЗЗД:
3
В случая се установи наличието на главен дълг по фактурата от
03.10.2020 год. С оглед липсата на противна уговорка, следва да се приеме, че
задължението за заплащане на дължимото възнаграждение е възникнало от
момента на приемане на извършената работа от възложителя, като забавата на
ответника е настъпила от деня, следващ възникване на задължението, т.е. от
04.10.2020 г. Исковата претенция се явява установена по основание, а по
размер, изчислена с помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162 ГПК е
514,82 лева, но предвид, че исковата претенция е предявена за сумата от
500,50 лева, то до този размер искът е основателен при спазване принципа на
гражданския процес / чл. 6, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
За заповедно производство – в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторени разноски в общ размер на 546 лева. В исковото
производство, в тежест на ответника на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
възложени разноски в общ размер на 796 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
************************* ЕИК ********* срещу ответника
***************, ЕИК *********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ***************, ЕИК
********* дължи на ************************* ЕИК ********* сумата от
1800 лв. ( хиляда и осемстотин лева), представляваща главница за
възнаграждение по неформален договор за геодезически измервания на КИС
за свлачище в гр. ******* и екзекутив и фактура № **********/03.10.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 500,50 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 04.10.2020 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д.
№ 37364/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК ********* да заплати на
************************* ЕИК ********* сумата от 546 лева за
заповедното производство и 796 лева за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4