Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 379/10.5.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на осми
април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
При участието
на секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното
от административния съдия административно
дело № 173 по описа на съда за 2021
година, за
да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано по жалба на А.И.П. ***, ЕГН **********
против Акт за установяване на задължения № АУ001868/20.11.2020г. издаден от
орган по приходите в сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, потвърден
с Решение № 13-881-001/28.01.2021г. на началник отдел “МДТ” при Община
Пазарджик.
В
жалбата си оспорващият твърди, че АУЗ и потвърдителното решение са неправилни и незоконосъобразни.
Твърди се, че производството за установяване на задължения е образувано след изтичане на 5 годишния срок по чл. 109
от ДОПК. Не било проведено ревизионно производство. Следвало да бъде взето в
предвид от органите по приходите и
настъпило плащане за МПС Мерцедес Ц Компресор, за което жалбоподателят е упражнил правото си на
избор и се позовал на разпоредбата на чл. 169 ал.3 от ДОПК. Моли АУЗ да бъде
изцяло отменен.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител – адв. П., който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният
орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител юрисконсулт В., който оспорва жалбата,
моли да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище, претендира
разноски.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
С акт за
установяване на задължения № АУ001586/28.09.2020 г., издаден от А. Г. на
длъжност Началник инспектор Сектор
Контрол към отдел „МДТ“ при община Пазарджик на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК са установени публични вземания за данък върху превозните средства
придобити по наследство от жалбоподателя
от майка му В. И. П. за периода 2011-2019 г. вкл. в размер на 1661 лв. главница
и лихви. Този АУЗД бил обжалван от А.П. и с Решение № 13-747-001/19.11.2020 г.
на Началника на Отдел МДТ при Община Пазарджик бил отменен, а преписката била
върната за ново произнасяне. С Акт за
установяване на задължения № АУ001868/20.11.2020 г. издаден от орган по
приходите в сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при Община Пазарджик по отношение
на жалбоподателя били установени задължения в общ размер на 1155,28 лв., от
които главница 993,50 лв. и лихви за
просрочие в р-р на 161,78 лв. И този АУЗ бил обжалван от жалбоподателя па реда
на чл.152 от ДОПК, но с Решение № 13-881-001/28.01.2021г. на началник отдел
“МДТ” при Община Пазарджик същият бил потвърден.
По делото се установява, че жалбоподателят е собственик на
лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС Ц 200 КОМПРЕСОР с регистрационен номер РА0700КВ,
двигател номер 11195510002084, шаси №WDB2020871F982884,
мощност 120 KW, година на производство 2000 г, и без екологична
категория, съгласно предоставени данни от Министерството на финансите. На
основание чл.53 от ЗМДТ жалбоподателят е
задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства за въпросния
автомобил. На база предоставените характеристики на автомобила са начислявани
облози за данък в/ у превозните средства съгласно параметрите на чл.55 от ЗМДТ
по години и ставките приети от Обшикски съвет гр.
ПАЗАРДЖИК в Наредба съгласно същия, а именно Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Пазарджик, приета с Решение №19 от
28.02.2008г., взето с Протокол №4 изменена и допълнена с Решение №
14/29.01.2009г... взето с Протокол № 2 изменена и допълнена с Решение №7 от
04.02.2010г. взето с Протокол № 1, изменена и допълнена с Решение № 9
/27.01.2011г., взето с Протокол №2, изменена и допълнена с Решение
№246/28.12.2012г., взето с протокол №17,
изменена и допълнена с Решение №241/19.12.2013 г., взето с протокол №14,
изменена и допълнена с Решение № 181/ 29.09.2016г., взето с Протокол №10,
изменена и допълнена с Решение №4/31.01.2019г., взето с Протокол №1, /отм./ и
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Пазарджик, приета с Решение №107 от 28.05.2020г., взето с Протокол №8 на
Общински съвет Пазарджик, издадена на основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ. За
посочения автомобил в АУЗД е прието, че
не са погасени са задълженията с период на възникване данъчната 2020 г.
С декларация
вх.№8058/08.09.2006г. по чл.54 от ЗМДТ В. И. П. е декларирала собствеността
върху лек автомобил, марка ФОРД МОНДЕО с регистрационен номер РА6388АС,
двигател №RFNRU77014, шаси №WF0FXXGBBFRU77014.
Видно от
получена информация от Дирекция ГРН със заявление вх.№03-11-84/ 24.04.2020г.,
наследодателят В. И. П. е починала на 01.03.2013г. и е оставила за наследници по закон: Е. И. П. и А.И.П.. При
извършена проверка е установявено, че за посоченото
превозно средство няма додадена декларация от наследниците по закон или заветниците в срока по чл.32 от ЗМДТ. За превозното
автомобил, марка ФОРД МОНДЕО с регистрационен - номер № РА 6388 АС, служебно е
образувана партида, като за задълженията за данък върху превозните средства се
вземат предвид характеристиките на автомобила, а именно - мощност 65 KW, година на производство 1994г. и без екологична категория.
Прието е, че А.И.П. наследява 1/2 ид. част от правото
на собственост. Лицето, в качеството му на собственик на описаното превозно
средство на основание чл.53 от ЗМДТ е задължено за заплащане на данък върху
превозните средства.
Въз основа на характеристиките
на автомобила са начислени облози за данък в/у превозните средства съгласно
параметрите на чл.55 от ЗМДТ по години и ставките приети от Общински съвет гр.
ПАЗАРДЖИК в Наредба съгласно съшия, а именно Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Пазарджик, приета с Решение №19 от
28.02.2008г., взето с Протокол №4 изменена и допълнена с Решение №
14/29.01.2009г., взето с Протокол № 2 изменена и допълнена с Решение №7 от
04.02.2010г. взето с Протокол № 1, изменена и допълнена с Решение № 9
/27.01.2011г., взето с Протокол N°2, изменена и допълнена с Решение
№246/28.12.2012г., взето с протокол №17 . изменена и допълнена с Решение
№241/19.12.2013 г., взето с протокол №14, изменена и допълнена с Решение №
181/29.09.2016г., взето с Протокол №10, изменена и допълнена с Решение
№4/31.01.2019г., взето с Протокол №1, /стм./ и
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Пазарджик, приета с Решение №107 от 28.05.2020г., взето с Протокол №8 на
Общински съвет Пазарджик, издадена на основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ.
При съобразяване на
настъпилите погасявания (поради частично плащане) на задължения за данък върху
превозните средства и лихви за просрочил, по партиди на проверявания П. и с
период на възникване на задълженията на данъчната 2015 г., с обжалвания АУЗ по
отношение на лек автомобил, марка ФОРД МОНДЕО с регистрационен номер РА6388АС,
двигател №R?NRU77014, шаси №WFOFXXGBBFB.U77014 се установяват задължения
за периода на данъчните 2016 г. - 2020 г. вкл. За проверявания период не са
внесени дължимите суми за данък в/ у превозните средства за описаното МПС от
данъчнозадълженото лице.
Съгласно предоставени данни от
МВР, Областна дирекция МВР-Пазарджик, сектор "Пътна полиция" с писмо
изх.№100600-17778/28.10.2020г. В. И. П. е собственик на превозно средство - лек
автомобил, марка МЕРЦЕДЕС 300 SE с регистрационен номер
РА1247ВМ, двигател №10398122069069, шаси №WDB1250242A440186, със следните параметри, от значение за облагането:
мощност 132 KW, година на производство 1989г. и без екологична категория.
За превозното средство е подадена декларация с Вх.№ 3014/29.04.2011г.
по чл.54 от ЗМДТ от В. И. П.. Видно от получено Заявление за достъп до
информация с вх.№03-11-84/24.С4.2020г. наследодателя В. И. П. е починала на
01.03.2013г. и е оставила за наследници по закон. Е. И. П. и А.И.П.. При
извършена проверка е установено, че за превозно средство - лек автомобил,
деклариран от В. И. П. няма подадена декларация от наследниците в срока по
чл.32 от ЗМДТ.
За наследеното превозно
средство, служебно е образувана партида на основание чл.54, ал.4 от ЗМДТ. А.И.П.
наследява 1/2 ид. част от правото на собственост. Въз
основа на предоставените от МВР, Областна дирекция MBР-Пазарджик с писмо изх.№ 100600- 17778/28.10.2020г.
характеристики на автомобила са определени и начислени облози за данък в/у
превозните средства съгласно параметрите на чл.55 от ЗМДТ по години и ставките
приети от Общински съвет гр. ПАЗАРДЖИК в Наредба съгласно същия, а именно
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Пазарджик, приета с Решение №19 от 28.02.2008г., взето с Протокол №4 изменена и
допълнена с Решение № 14/29.01.2009г., взето с Протокол № 2 изменена и
допълнена с Решение №7 от 04.02.2010г. взето с Протокол № 1, изменена и
допълнена с Решение № 9 /27.01.2011г., взето с Протокол №2, изменена и
допълнена с Решение №246/28.12.2012г., взето с протокол №17 , изменена и
допълнена с Решение №241/19.12.2013 г., взето с протокол №14, изменена и допълнена,
с Решение № 181/29.09.201бг., взето с Протокол №10, изменена ~л допълнена с Решение №4/31.01.2019г., взето с
Протокол №1, /отм./ и Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Пазарджик, приета с Решение №107 от 28.05.2020г., взето с
Протокол №8 на Общински съвет Пазарджик, издадена на основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ. Лицето, в качеството му на собственик на описаното превозно средство, на
основание чл.53 от ЗМДТ е задължено за заплащане на данък върху превозните
средства.
При съобразяване на
настъпилите погасявания (поради частично плащане) на задължения за данък върху
превозните средства и лихви за просрочил, по партиди на проверявания П. и с
период на възникване на задълженията на данъчната 2015 г., с обжалвания АУЗ по
отношение на лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС 303 SE с
регистрационен №РА1247ВМ, двигател №10398122069069, шаси №WDB126D242A440186 се установяват задължения за периода на данъчните 2016
г. - 2020 г. вкл. За проверявания период не са внесени дължимите суми за данък
в/у превозните средства за описаното МПС от лицето.
При съобразяване на изложеното
и на основание разпоредбите на чл.107, ал.З от ДОПК, във връзка с чл.4,ал.З от ЗМДТ, общинският служител, действащ с правомощия на орган по приходите е
установил задълженията за данък върху превозните средства и припадащите се
лихви за просрочил, изчислени към 20.11.2020 г., в български лева в общ размер
на 1155,28 лв.
По делото е
представена Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Пазарджик в редакциите й, действали през процесния период.
Приложена е
декларация вх. № 739/21.12.2015 г. по чл. 14 от ЗМДТ, видно от която
жалбоподателят е декларирал придобит по наследство недвижим имот в с.
Добровница от майка си В. П..
Приложена е
молба от А.П. от 05.03.2021 г. до ОДМВР
Пазарджик, с която се иска обявяване за ОДИ на процесните два автомобила.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет
на оспорване е АУЗ който е потвърден при обжалването му по административен ред
от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Пазарджик, упражняващ
правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във
връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ
е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията
на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината, и
следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.
4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4
от ЗМДТ. Налице е материална и териториална компетентност на лицето, определено
да изпълнява функцията на орган по приходите, съгласно Заповед №
2423/22.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик. Съгласно заповед №
2415/22.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик Началникът на отдел „МДТ“ е
оправомощен да осъществява правомощията на териториален директор на НАП,
съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ. Спазена е
установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и
правни основания за издаването му. В производството не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените
правила.
Неоснователно е
възражението, че оспорения административен акт е нищожен. Като аргумент в
насока нищожността се излага довода, че е изтекъл преклузивния
срок за издаване на АУЗ по чл. 109 ал.1 от ДОПК. Съгласно посочената
разпоредба, не
се образува производство за установяване на задължения за данъци
по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на
годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация, или от изтичането на
годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации,
в случаите, когато по този закон
не е предвидено подаването на декларация. Задължението за заплащане на данък върху МПС възниква с придобиването на
собствеността върху МПС-то и съгласно
чл. 53 от ЗМДТ се заплаща от собственика на МПС-то. Предвидено е задължение за
деклариране на МПС- то в двумесечен срок
от придобиването му, а когато МПС-то е придобито по наследство- в срока по чл.
32 от ЗМДТ, но следва да се отбележи възникването на задължението за заплащане
на данък върху МПС или неговия
размер не е обвързано с подаването на
декларация, а единствено с придобиване на правото на собственост. Съгл. чл. 54
ал.4 от ЗМДТ, при придобиване на МПС по наследство, когато не е подадена декларация по чл. 32 от ЗМДТ, служител на общинската администрация служебно открива партида за
превозното средство въз основа на данните налични в общината и регистъра на
населението. В този ред на мисли, по силата на чл. 107 ал.3 от ДОПК, АУЗ може
да бъде издаден и когато декларация не е подадена или задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия. Точно такъв е процесния случай- не е подадена
декларация по чл. 32 от ЗМДТ от наследника, но при служебно извършена проверка
са установени задълженията му за данъци за периода 2016- 2020 г. Няма как да се
приеме, че с изтичане на 5 годишен срок от бездействието на задълженото лице да подаде
декларация в срока по чл. 32 от ЗМДТ, се преклудира
възможността на държавата за
установяване на данъчни задължения, тъй
като задължението за данък върху МПС е периодично и съгл. чл. 60 от ЗМДТ се
плаща на две вноски за годината, за която се дължи. Да се приеме противното би
означавало, че държавата не би могла да реализира принудително изпълнение за
събиране на публични вземания за дължим данък върху МПС, ако наследникът не подаде декларация по чл. 32 от ЗМДТ. В
случая, бездействието на държавата да събере дължимия данък за предходен период
е скрепено със санкцията по чл. 171 ал.1 от ДОПК, а именно с погасяване по
давност на вземанията й след изтичане на петгодишен срок, следващ неговата
изискуемост. АУЗ е издаден на 20.11.2020 г. и обхваща задълженията за периода
2016 г.-2020 г., за които давността не е изтекла. За 2015 г. и за част от 2016
е налице плащане на задълженията „Форд Мондео“ и
„Мерцедес“ 300
СЕ от страна на жалбоподателя видно от квитанциите на л.
130 по делото.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
жалбоподателят е наследник на В. П.. Съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се
придобива с приемането му, като приемането произвежда действие с откриване на
наследството. Приемане на наследство, по силата на чл. 49 ал.2 от ЗН има и
когато наследникът извърши конклудентни действия,
които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството.
Достатъчно е тези конклудентни действия да бъдат
извършени по отношение на една вещ от наследствената маса, за да се заключи, че
наследникът е приел цялото наследство. Видно от представената декларация вх.
№ 739/21.12.2015 г. по чл. 14 от ЗМДТ, жалбоподателят е декларирал придобит по
наследство недвижим имот в с. Добровница от майка си В. П., с което е
манифестирал намерението си за приемането на наследството й. Заплащането на
част от дължимия данък за 2015 и 2016 г. за двете процесни наследствени МПС- та
/за което са представени 2 бр. приходни квитанции-л.130 по делото/, също
представлява акт, обективиращ приемане на
наследството.
От доказателствата по делото се установява, че В. П. е била собственик на
процесните две МПС- „Форд Мондео“ и „Мерцедес“ 300 СЕ. В тази връзка са представените свидетелства за регистрация част 1,
декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, подадени от В. П., както и справките АИС,
издадени от ОДМВР Пазарджик. При това положение, няма съмнение, че
жалбоподателят е станал собственик по наследяване на МПС- „Форд Мондео“ и „Мерцедес“ 300 СЕ и съгласно чл.
53 от ЗМДТ е данъчнозадължено лице за заплащането на данък върху МПС за тях.
Неоснователно е възражението, че за л.а. „Форд Мондео“
облагането с данък е следвало да бъде прекратено от 02.09. 2017 г., когато е
действал по- благоприятен закон. Действително, на 02.08.2017 г. в системата на
с-р. „Пътна полиция“ е отразено прекратяване на регистрацията на основание чл.
143 ал.10 от ЗДвП, като съгласно чл. 58 ал.4 от ЗМДТ/в приложимата редакция/ данък не се дължи считано от месеца, следващ
прекратяването на регистрацията. Това е отчетено от приходния орган, който не е
начислил данък за периода 02.09.2017-31.12.2017 г. От 01.01.2018 г. е в сила
нова алинея 5 на чл. 58 от ЗМДТ, съгласно която не се освобождават от данък
МПС, чиято регистрация е прекратена служебно по реда на чл. 143 ал.10 от ЗДвП,
поради което данък е начислен за периода 2018- 2020 г. Не може да се приеме,
твърдението на жалбоподателя, че за периода след 01.01.2018 данък не се дължи,
тъй като нормата на чл. 58 ал.5 от ЗМДТ урежда данъчните правоотношения
занапред във връзка с юридическия факт на служебно прекратена регистрация на
МПС по чл. 143 ал.10 от ЗДвП. В случая е налице незабавно действие на
материален закон, който урежда по нов начин заварени правоотношения /в този
смисъл и решение 15154/08.12.2020 г. по адм. д.6427/2020 г. на ВАС/.
Неоснователно е и възражението, че плащането на задължението за МПС
„Мерцедес Ц 200 Компресор“ в размер на 290 лв. неправилно е било отнесено към
най- ранните по време периоди за задължения, които не са погасени, а именно
2015 г. и част от 2016 г. тъй като е налице право на избор, съгласно чл. 169
ал.3 от ДОПК и жалбоподателят изрично е посочил, кое задължение погасява. Съгласно
чл. 169 ал.3 от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания, до започване на
принудителното изпълнение, на длъжника е предоставена възможност да посочи кои
от тях погасява. Видно от представената вносна бележка от 28.10.2020 г.,
жалбоподателят е заявил, че погасява задължението си за МПС „Мерцедес Ц 200
Компресор“ в размер на 290 лв. Според чл. 169, ал. 3 а от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 94/04.12.2015 г.,
в сила от 1.01.2016 г. и приложима за плащането,
до заявяването им за принудително
събиране задълженията от съответния вид,
установени от общините, се погасяват
по реда на
възникването им, а когато се отнасят
за една и съща година, лицето
има право да заяви кое
от тях погасява.
Цитираната норма е специална спрямо ал. 3, отнася се
до установени от общините задължения
и позволява посочване от длъжника кое
задължение погасява, само ако няма
по стари задължения, както е в случая. /В този смисъл и решение 7929
от 22.06.2020 на ВАС по адм.д.1831/20 г./ В акта в съответствие с чл. 169, ал. 3 а от ДОПК внесената сума от 290 лв., правилно е спадната от по-старите задължения
за 2015 г. и част от 2016 г.
По изложените
съображения, АУЗ е законосъобразен, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода
на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски, е неоснователна.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ и изр. трето от ДОПК,
претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което
оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
защитаван в процеса от юрисконсулт, сумата от 310,87 лева– юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението
е посочено в представен списък за
разноски по чл. 80 от ГПК и е в минимален размер, поради което направеното
възражение за прекомерност е неоснователно.
Воден от
гореизложеното и на чл. 160, ал. 1, пр. последно от ДОПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.П. ***, ЕГН ********** против
Акт за установяване на задължения № АУ001868/20.11.2020г. издаден от орган по
приходите в сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, потвърден с
Решение № 13-881-001/28.01.2021г. на началник отдел “МДТ” при Община Пазарджик.
ОСЪЖДА
А.И.П. ***, ЕГН ********** *** сумата от 310.87 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: (П)