Р Е Ш Е Н И Е
№…………
04.12.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ШЕСТИ НОЕМВРИ две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор: ………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 673 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1385/19.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1985/2019 г. по описа на същия съд е осъдил Областна
Дирекция на МВР- Плевен, да заплати на С. И. Т., ЕГН**********, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от
1296,11лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.08.2017-31.03.2019г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на
ИМ-02.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е Областна
Дирекция на МВР- Плевен, да заплати на С. И. Т., ЕГН**********, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 98,90лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода 01.08.2017-31.03.2019г.
Осъдил е Областна
Дирекция на МВР- Плевен, да заплати на С. И. Т., ЕГН**********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 490лв. направените по делото разноски.
Осъдил е Областна Дирекция
на МВР- Плевен, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата
101,84лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.
Постъпила
е въззивна жалба от ОД на МВР – гр. Плевен чрез пълномощника – юрк. П.Ф.. В
жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано. Неправилно
първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че
положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За
процесния период 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г. са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм.
дело № 5450/2016 г. в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези
специални за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Отмяната на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, т.е. считан от датата на влизане в сила на съдебното решение –
29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана Наредба №
8121з-779/02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/2014 г., но само за 4
дни, а съдът е мотивирал изцяло своите изводи за целия процесен период на
разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата. Този извод на съда е необоснован и
немотивиран. Неправилно Районният съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на
НСОРЗ. Съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да
полагат по 8 часа нощен труд на смяна, следователно, коефициент 1,143 не може
да се приложи за тях, като се получава съотношението 8 часа дневен труд към 8
часа нощен труд, което е равно на 1. В този случай ОД на МВР – Плевен своевременно
е заплатило всеки положен от ищеца час нощен труд, като за нощния труд е дадено
и допълнително възнаграждение от 0,25 лв./час. По делото не са събрани
доказателства, че ищецът е работил на рамките на установеното за него работно
време по график и следователно, не може да се иска заплащане на извънреден труд
с 50% увеличение. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло постановеното
решение на Плевенски районен съд, като неправилно и необосновано.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника прави алтернативно
искане, в случай, че
съдът прецени, че гражданското законодателство следва да бъде приложено, да
вземе предвид разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските в редакцията й в ДВ № 41/2017 г.,
съгласно която за периода 01.01.2018 – 17.07.2018 г. искът следва да
бъде отхвърлен, тъй като в този период трудът, който се е отчитал сумарно не
следва да се трансформират нощните часове, положени от ищеца в дневни, със
съответен коефициент, като моли Окръжния съд,
първоинстанционното решение бъде отменено за главница в размер на 420,79
лв. и лихва в размер 37,40 лв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С.И.Т. чрез защитника му – адв.
В.П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззиваемият излага подробни доводи в насока, че за
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за организацията
и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители, извън редовното работно време на министъра на
вътрешните работи /в сила от 02.08.2016
г./, като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащата Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, в
която е предвидено в чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В случая, по отношение на държавните служители, работещи в
структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената
Наредба. В противен случай, служителите на МВР биха се поставили в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение на
заплащането на допълнителни възнаграждения. Твърдението на ответника, че в ЗМВР
е установено полагане на нощен труд в рамките на 8 часа или коефициента е 1,00,
а не 1,143 и в този смисъл КТ е неприложим, е опит за интерпретация волята на
законодателя. Никъде в разпоредбата на чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР не е
указана нормалната продължителност на нощния труд, напротив – въведена е
възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22,00 часа и 06,00 часа.
Няма конкретна правна норма в ЗМВР, указваща що е то нормална продължителност
на нощния труд, полаган от служители на МВР. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че се прилагат едновременно двете разпоредби – за превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143 на основание чл.9 ал.2 от НСОРЗ и
разпоредбата на чл.8 от НСОРЗ – за всеки отработен час труд между 22,00 часа и
06,00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не
по-малък от 0,25 лв. Правилно съдът е приел, че за процесния период С.Т. е
положил 1306 часа нощен труд за времето от 22,00 часа до 06,00 часа и съгласно
приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, след
превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 се получават 1492,76
часа, разликата от приравнените часове нощен труд, неплатен от ответника е 186,76
часа. Въззиваемият моли Окръжния съд, да
остави в сила обжалваното решение на ПРС, като правилно и законосъобразно.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно по делото е че за процесния период страните
са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността “мл.инспектор група ООР“ в 01РУ-Плевен, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спорни
са въпросите: полагал ли е въззиваемият
– ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се
заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?
Основния
спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна
уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
За процесния
период, от 01.08.2017 год. до 31.03.2019 год. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбата на за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6
00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Липсва обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия въззивен
състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно неприложимостта
на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно обаче
е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната
на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това
правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съгласно приетото
от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за процесния
период ищецът-въззиваем е положил нощен труд както следва: за 2017 г. – 346
часа, за 2018 г. – 816 часа и за 2019г. – 144 часа или общо за целия период
ищецът е положил нощен труд от 1306 часа. За процесния
период на ищеца е заплащано възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. за всеки
отработен час – или общо за периода сумата от 326.50лв. След превръщането на
нощния труд в дневен и преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за
процесния период въззиваемият е положил общо 1492,76 часа труд. Тъй като за
периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да
отчита и заплаща този труд, приравнен с посочения коефициент то следва от
общото количество да се приспадне положения през този период нощен труд от общо
424 часа или нощният труд който следва да се приравнява е в общ размер на 882 часа
и умножен с коефициент 1.143 става 1008.13 часа. Разликата е от 126,13 часа,
която представлява извънреден труд,
който не е отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по средна часова
ставка от 6.94лв. съгласно заключението се получава дължима сума 875.34лв. или
с 420.77лв. по-малко от присъдените 1296.11лв.
Тези
съображения обуславят намаляване на дължимите суми, като главница и лихви,
съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. следва да бъдат
приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез преизчисляване на нощния труд
към дневен с коефициент от 1,143, като предявеният иск с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява
неоснователен и недоказан за сумата над 875.34лв. до 1296.11лв. /за сумата като главница в размер на 420.77лв./ и следва да бъде
отхвърлен в тази си част.
По
отношение на претенцията за лихва за забава, същата се явява основателна и
доказана за сумата от 61.47лв., като за разликата до 98,90 лв. /за сумата в
размер на 37.43 лв./ искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в частта му, в
която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на С.И.Т. от гр. Плевен сумата над над 875.34лв. до предявения размер от 1296.11лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.08.2017 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на ищеца лихва за
забава върху неизплатената главница за периода от 01.08.2017-31.03.2019г. за сумата
над 61.47лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 98,90 лв., както и в
частта му относно присъдените разноски, като вместо него и по съществото на
правния спор, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни предявените от С.И.Т.
искове срещу ОД на МВР – Плевен за
сумата от 420.77лв.,
представляваща разликата над сумата от 875.34лв. до предявения размер от 1296.11лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 37.43 лв. – мораторна
лихва, представляваща разликата над 61.47лв. до претендирана мораторна лихва в
размер на 98,90 лв. за процесния период от време.
Решението
следва да бъде отменено и в частта за разноските и в частта за държавната такса
над сумата от 50лв. до присъдените 101.84лв..
Следва да
бъде потвърдено решението на Плевенски районен съд в останалата му обжалвана
част.
При този
изход на делото, съобразно уважената част от исковете в общ размер 1395.01лв.
на ищеца се дължи присъждане на разноски от 463.37лв. /690лв. по списъците по
чл.80 ГПК/. Отхвърлената част от исковете е за общо 458.20лв., като на
ответника се дължи присъждане на юрисконкулско възнаграждение в минимален
размер от по 100лв. на инстанция и д.т. 50.92лв. за въззивното производство или
съобразно отхвърлената част 82.42лв. Поради това следва да бъде осъдена ОД на
МВР – Плевен да заплати направените деловодни разноски по компенсация от С.И.Т.
за двете инстанции в размер на 380.95лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение
№ 1385/19.07.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 1985/2019 г.. в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е
осъдена да заплати на С.И.Т. , ЕГН ********** от гр. Плевен сумата над 875.34лв. до предявения размер от 1296.11лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.08.2017 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба;
в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на ищеца
лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.08.2017г. - 31.03.2019г.
за сумата над 61.47лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 98,90 лв., както
и в частта му относно присъдените разноски и в частта за държавната
такса над сумата от 50лв. до присъдените 101.84лв, като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.Т. , ЕГН **********от гр. Плевен против ОД
на МВР – гр. Плевен , иск с правно основание чл.178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР вр.
чл.179 ,ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за заплащане на сумата от 420.77лв., представляваща разликата
над сумата от 875.34лв. до предявения размер от 1296.11лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 01.08.2017
г.- 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.Т. , ЕГН ********** от гр. Плевен против ОД на МВР – гр.
Плевен, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 37.43 лв. –
мораторна лихва, представляваща разликата над 61.47лв. до претендирана
мораторна лихва в размер на 98,90 лв. за периода от 01.08.2017 г.- 31.03.2019
г.., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ОД на МВР –гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски по компенсация
от С.И.Т. , ЕГН **********
от гр. Плевен за двете инстанции в размер на 380.95лв.
ПОТВЪРЖДАВА
горепосоченото решение на Плевенски районен съд в останалата му обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280 ал.3 т.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: