Определение по дело №57233/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35224
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110157233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35224
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110157233 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Т. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София,
бул.“ГМД“ № 1, за солидарно осъждане на ответниците „ББ БГ“ ООД, ЕИК: 22, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„ЧВ“ № 25А, ет.5, собственик на интернет
медията banker.bg, Ц. ПВ Г., ЕГН **********, заместник главен редактор на banker.bg, с
адрес гр.София, бул."ЧВ" №25А, ет.5, И. НК Р., ЕГН **********, заместник главен
редактор на дигитално издание на banker.bg, с адрес гр. София, бул."ЧВ" №25А, ет.5, и М.
БХ-В., ЕГН **********, с адрес по месторабота гр. София, бул. „ЧВ“ № 25А, ет.5, да
заплатят на ищеца сумата от 5 000.00 лева, предявени частично от пълния размер от
10 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради позорящата информация,
публикувана в медията „ББ“от публикация на сайта https://www.banker.bg/ от 13.10.2022 г.
със заглавие „Детска болница може и да има, но тя ще е частна”, ведно със законната
лихва върху тези суми считано от датата подаване на исковата молба – 21.10.2022 г., до
окончателното изплащане на дължимото.
Предявен е иск и за задължаване на ответниците да премахнат от сайта
https://www.banker.bg/ публикуваната на 13.10.2022 г. публикация със заглавие „Детска
болница може и да има, но тя ще е частна”.
С исковата молба са представени копие от процесната публикация на „ББ“ от
13.10.2022 г., актуално състояние на ответника - извлечение от ТР към АВ; актуално
състояние на „ТТЛГАЦ” АД- извлечение от ТР към АВ; решение № 7 от 06.12.1992 г. по
ф.д. № 28154/1991 г. на Софийски градски съд; решение № 17 от 11.10.2001 г. по ф.д. №
28154/1991 г. на Софийски градски съд.
Направено е искане за задължаване на ответника „БА БГ“ ООД да представи копие
от трудов или граждански договор, сключен между него и Ц. Г. и И. Р., за заемане на
позицията заместник главен редактор и заместник главен редактор на дигиталното
издание на медията както и длъжностна характеристика към договора, в случай че е
сключван трудов договор. Иска се да бъдат задължени всички ответници да предоставят
информация за броя посещения от Google Analytics на страницата https://www.banker.bg/
за периода от 13.10.2022 г. до настоящия момент.
Ищецът иска да му бъде предоставена възможност да доведе за разпит двама
свидетели при режим на довеждане, както и да бъдат назначени съдебно-психологическа
и съдебно-техническа експертизи.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, в които изразява
становище по основателността на предявения иск.
1
С искане за приемане като писмени доказателства, ответникът „ББГ“ ООД представя
статии, публикувани от МЕ на 30.09.2022 г. със заглавие „ТЛ" иска да строи детска болница
в София; статия, публикувана от БНР на 04.10.2022 г. със заглавие „Как частно лечебно
заведение ще функционира като Национална детска болница"; становище на Българска
педиатрична асоциация; Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с М. В. с
изх. № И-017/04.05.2020 г.
С отговора на исковата молба на Ц. Г. се представят Заповед №3/31.12.2020 г.;
становище на Българска педиатрична асоциация; Статии, публикувани от МЕ на

30.09.2022г. със заглавие „ТЛиска да строи детска болница в София, статия, публикувана
от БНР на 04.10.2022 г. със заглавие „Как частно лечебно заведение ще функционира като
Национална детска болница".
Иска се ответникът Г. да бъде снабден със съдебно удостоверение, което да му
послужи пред НАП, въз основа на което да се снабди с друго такова или със справка, от
които да е видно дали лицето Ц. ПВ Г., ЕГН **********, има регистрирани трудови или
граждански договори към датата 13.10.2022 г.
С отговора на исковата молба на И. Р. се представят трудов договор № 28 от
30.08.2019 г.; длъжностна характеристика от 30.08.2019 г.; статии, публикувани от МЕ на
30.09.2022 г. със заглавие „ТЛ" иска да строи детска болница в София; статия, публикувана
от БНР на 04.10.2022г. със заглавие „Как частно лечебно заведение ще функционира като
Национална детска болница"; становище на Българска педиатрична асоциация.
С отговора на исковата молба на М. В. се представят статии, публикувани от МЕ па
30.09.2022 г. със заглавие „ТЛ" иска да строи детска болница в София; статия, публикувана
от БНР на 04.10.2022 г. сьс заглавие „Как частно лечебно заведение ще функционира като
Национална детска болница"; Становище на Българска педиатрична асоциация.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на страните, съдът намира, че следва да бъдат приети
като писмени доказателства представените с исковата молба и отговорите към нея
документи предвид относимостта им към предмета на спора. За изясняване на делото от
фактическа страна, следва да бъдат допуснати на ищеца двама свидетели и да бъде
назначена поисканата от него съдебно-техническа експертиза. Основателни се явяват и
исканията на ищеца за задължаване на ответниците да представят справка за броя
посещения на процесната статия, както и на ответника Г. да бъде снабден със съдебно
удостоверение.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да се отхвърлят. Не следва да
се назначава поисканата съдебно-психологическа експертиза, тъй като за фактите и
обстоятелствата, които се цели да бъдат установени с нея са ангажирани други доказателства
от ищеца. Също така не следва да се задължава ответника „ББГ“ ООД да представи копие от
трудов или граждански договор, сключен между него и Ц. Г. и И. Р., за заемане на
позицията заместник главен редактор и заместник главен редактор на дигиталното издание
на медията както и длъжностна характеристика към договора, тъй като за лицето, за което се
твърди, че е в трудово правоотношение с този ответник – И. Р., такива вече са представени с
отговора на исковата молба, а за другото лице – Ц. Г., доколкото се твърди, че той не е
служител на „ББГ“ ООД, не може да се изискват документи по несъществуващо
правоотношение.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Т.
Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул.“ГМД“ № 1, за солидарно осъждане
на ответниците „ББГ“ ООД, ЕИК: 22, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„ЧВ“ № 25А, ет.5, собственик на интернет медията banker.bg, Ц. ПВ Г., ЕГН **********,
заместник главен редактор на banker.bg, с адрес гр.София, бул."ЧВ" №25А, ет.5, И. НК Р.,
ЕГН **********, заместник главен редактор на дигитално издание на banker.bg, с адрес гр.
София, бул."ЧВ" №25А, ет.5, и М. БХ-В., ЕГН **********, с адрес по месторабота гр.
София, бул. „ЧВ“ № 25А, ет.5, да заплатят на ищеца сумата от 5 000.00 лева, предявени
частично от пълния размер от 10 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради
позорящата информация, публикувана в медията „ББ“от публикация на сайта
https://www.banker.bg/ от 13.10.2022 г. със заглавие „Детска болница може и да има, но тя ще
е частна”, ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата подаване на
исковата молба – 21.10.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото.
Предявен е иск и за задължаване на ответниците да премахнат от сайта
https://www.banker.bg/ публикуваната на 13.10.2022 г. публикация със заглавие „Детска
болница може и да има, но тя ще е частна”.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че Т. Б. е част от екипа на на „ТТЛГАЦ” АД от 1999 г.
(тогава „ТЛ - НАЦ” АД), когато е назначен за член на управителния съвет с Решение № 7 от
06.12.1999 г., а от 2001 г. до настоящия момент изпълнява длъжността „изпълнителен
директор” на „ТТЛГАЦ” АД. Сочи се, че ищецът е познат във фармацевтичните среди, не
само сред договорните партньори на представляваното от него дружество, но и сред самите
институции, като лицето на „ТЛ”. Съобщава се, че на 31.08.2022г. «ТТЛГАЦ» АД е
входирама в деловодството на Министерство на здравеопазването заявление по чл.37а от
ЗЛЗ, касаещо проект за изграждане на многопрофилна болница за активно лечение «Мама и
Аз», която да е ориентирана към детското здравеопоазване.
В исковата молба са изнесени факти и относно ответното дружество „ББГ“ ООД, като
се поддържа становище, че заместник главен редактор на електронната медия е Ц. Г., а
заместник главен редактор на дигиталното издание е И. Р., което обективира и тяхната
лична отговорност за публикациите, дейностите и медийната политика в електронното
издание, тъй като в качеството си на главни редактори определят характера и съдържанието
на публикуваните материали.
Според ищеца, на 13.10.2022 г. в 14:20 часа, медията banker.bg е публикувала статия
със заглавие „Детска болница може и да има, но тя ще е частна”, в която са направени
множество неверни клеветнически и обидни внушения във връзка с реализирането на
инвестиционни намерения на дружеството за строеж на софийска болница „Мама и аз“ за
майчино и детско здраве. Ищецът твърди, че с въпросната статия, са му нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа му в обществото и
достойнството му като морален човек и успешен бизнес лидер на проспериращо дружество,
осигуряващо трудова заетост на хиляди хора, доколкото тази статия има клеветнически и
обиден характер, написана е опозоряващо и злепоставящо и с нея е нарушен общият дълг да
не се увреждат морални интереси на други лица.
В тази насока се сочи, че още заглавието «Детска болница може и да има, но тя ще е
частна» е подвеждащо читателят, като у него се създава усещането, че проектът на «ТЛ»
цели да измести държавата в нейното задължение за изграждане на национална детска
3
болница, като по този начин частната болница, която инвеститорът „ТЛ“ планира да изгради
в гр. София, ще измести изцяло националната детска болница и едва ли не национална
детска болница няма да съществува заради частната инициатива на „ТЛ“. Ищецът оспорва
това да са целите на представляваното от него дружество.
Освен това се поддържа становище, че се прави негативно внушение от автора на
статията и медията „ББ“ спрямо „ТЛ“. В тази насока се обръща внимание на използваните
термини и определения за инвеститора, а именно като „един от мастодонтите в здравния
бизнес“, на проекта на дружеството за изграждането на високотехнологична многопрофилна
болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ в с.Казичене. В статията е използван изразът
„попари амбициите“, който според ищеца е неуместен и внушава, че компетентният
държавен орган си е свършил изцяло работата в рамките на законово предвидените му
правомощията и лошите капиталисти от „ТЛ“ са поставени на мястото им със справедлив
отказ.
Освен това, според ищеца, „ББ“ внушават и приписват на „ТЛ“ и нездрави връзки с
компетентните държавни органи и по-конкретно с бившия министър на здравеопазването д-
р СК, като го определят като „лобист в полза на „ТЛ“.
В исковата молба се обръща внимание и на определението, което се дава на „ТЛ“,
като авторката на статията М. В. пише, че „Тази фирма „циркулира“ в публичното
пространство най-малко от четвърт век. Отначало - като вносител на лекарства, след това -
като вносител, „ склададжия “ под митнически контрол и собственик на аптечна мрежа, а
накрая... като собственик на тотално затворен цикъл: внос на едни лекарства - производство
на други лекарства - търговия на дребно с всички лекарства - собственик на 15 медицински
центъра, 5 кардиологични клиники и 2 многопрофилни болници - медицински и
„доживотен“ застраховател“. Според ищеца, по този начин авторката от „ББ“ цели да
създаде в обществото усещане за монополизация, свръхпротекции и преследване на
материалния интерес за сметка на обществения такъв като синоним на „ТЛ“, като в същото
време се омаловажава не само дейността на това дружество, но и успехите на дружеството
през годините, неговото развитие. Ищецът определя като неуместна и препратката към
притежаваното от „ТЛ“ застрахователно дружество „ДЖЗД“ АД.
Като инсинуации се квалифицират направените в статията твърдения “Бизнес
поведението на групата около „ ТЛ “ отдавна е определяно като скандално. И то съвсем
закономерно, защото не са един и два случаите, когато собствениците и мениджърите са
били обвинявани в агресивност при налагането си на пазара, за нарушения в протоколите за
лечение на пациенти, за нелоялна конкуренция, митнически нарушения или заобикаляне на
антимонополните и антитръстовите законови разпоредби. Но сякаш по някакво неписано
правило, въпросните собственици и мениджъри винаги са се измъквали сухи от водата, тъй
като пито едно от обвиненията не бе доказано официално и според процесуалните
предписания.”.
Според ищеца, в статията са изопачени фактите с негативни окраски и обидни
квалификации относно „ТЛ“ с изнесените твърдения „Но сякаш по някакво неписано
правило, въпросните собственици и мениджъри винаги са се измъквали сухи от водата, тъй
като нито едно от обвиненията не бе доказано официално и според процесуачните
предписания“, като по този начин се натрапва на обществото, че „ТЛ” се опитва да
заобиколи действащото законодателство в страната, което позори и доброто име на
дружеството и в частност на неговия изпълнителен директор.
Ищецът цитира автора на статията М. Василева, която определя „ТЛ“ като
групировката“, като отбелязва, че тази дума е натоварена с изключително негативна
конотация заради историческото минало на Република България основно през 90-те години
на ХХ-ти век.
Твърдението, че „ТЛ“ „очевидно също са си гарантирали политически гръб“, се
4
определя като опит да се омаловажат качествата и достойнствата на инвестиционния проект
„Мама и Аз“, и всички усилия, които са положени от страна на дружеството до този момент.
Ищецът аргументира становище, че се всява неправилното внушение, че бъдещото
лечебно заведение „ще се ориентира само към онези“ специалности „с добро [то]
финансиране. А по този начин ще бъдат ударени и без това недофинансираните държавни
клиники, които ще трябва да се справят само слабо заплатените клинични пътеки“, което
противоречи на установените законово установени права на пациента на избор в кое
лечебно заведение да бъде лекуван и от кого.
Обръща се внимание на твърденията, че ако служебният Министерски съвет даде
разрешение за проекта на „ТЛ “ и болницата започне да работи след някоя и друга година,
тя със сигурност щеизсмуче“ десфицитните по приниип специалисти от "редовите" детски
отделения и кпиники. След което ше започне да диктува правилата на играта, зашото
родителите на болни деца просто няма къде другаде да отидат...“, с които в читателя се
създава грешното впечатление, че бъдещото лечебно заведение ще обезкръви останалите
такива.
Анализирайки процесната публикация, ищецът прави извод, че тя е с опозоряващ и
злепоставящ характер и с поместването й на страницата на медията „ББ“, е нарушен общият
дълг да не се увреждат морални интереси на други лица, тъй като тя поддържа явен
негативен уклон, използвани са недопустими за безпристрастното журналистическо мнение
внушения, непочиващи на никакви обективно проверени факти и клеветнически и обидни
обръщения, граничещи с открита провокация. Отделно от това се сочи, че на ищеца не е
дадено право на отговор и не са представени изобщо достойнствата на проекта за
изграждане на многопрофилна болница за активно лечение „Мама и Аз“.
Според ищеца, статията засяга пряко доброто търговско име и репутация освен на
търговското дружество, и неговото такова като изпълнителен директор, който отговаря за
дейността му сред българската и международната медицинска общност. Отбелязва се, че е
накърнено доброто име на ищеца в качеството му на изпълнителен директор на „ТЛ” пред
неговите съмишленици и бизнес партньори, пред трудовия колектив, а дори и пред
държавните институции, с които ежедневно комуникира. В същото време се твърди, че
положителната оценка, която ищецът има за себе си като добър мениджър на развиващо се и
проспериращо дружество, действащо изцяло в полза на обществото, е абсолютно
несъвместима с обидните твърдения и внушения в публикацията на ответниците.
Ищецът поддържа становище, че след прочитането на процесната публикация у него
са се породили неприятни емоции, което е довело до накърняване на душевното и
емоционалното му състояние, останал е силно възмутен от твърденията и внушенията,
публикувани в материала, станали широкоизвестни на всички граждани, партньори и
лекари-специалисти в цяла страна. Последното пък от своя страна е породило силно чувство
на тревожност, обида и възмущение у ищеца.
С оглед на това, ищецът се почувствал емоционално накърнен и разстроени като
обвинен в неща, които не отговарят на истината, както и притеснен, че някои от колегите,
партньорите ще повярват на злепоставящата информация, изнесена за „ТЛ“ в пресата, и ще
откажат да продължат бизнес отношенията си с представляваната от него фирма. Твърди се
към днешна дата ищецът все още да страда от нарушения на съня, понижено настроение и
тревожност с оглед притесненията му за неговото добро име в обществото като един
успешен изпълнителен директор на дружеството, което е накърнено от публикацията на
Капитал на страницата му - https://www.banker.bg/. Аргументира се становище, че предвид
обстоятелството, че публикацията продължава да циркулира в общественото пространство и
до ден днешен, ищецът всеки ден изживява стрес, напрежение и притеснение за имиджа си в
обществото като ръководител, вземащ добри управленски решения, тъй като публикацията е
предмет на ежедневно обсъждане от него сред работната среда и вкъщи.
5
Ищецът аргументира отговорността на ответниците, доколкото авторката на
материала, респ. издадетелят, не са упражнили регламентираните от Конституцията им
права и задължения като медия да предоставят на обществеността точна и проверена
информация по засегнатия въпрос, а в действителност се е достигнало до публично охулване
на дружеството, представлявано от ищеца, и на неговия проект, и по този начин е
накърнило неговото чувство за добър мениджър на успешен бизнес.
Относно привлечените като ответници по делото редактори на процесното
издателство, се твърди съдебната практика приема, че главният редактор на изданието не
може да бъде държан отговорен за изнесената от журналиста информация на основание чл.
49 от ЗЗД, а такава отговорност носи издателят. Главният редактор обаче може да отговаря
само за собственото си виновно и противоправно поведение - т.е. доколкото в конкретния
случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на
негови, а не на автора на статията, действия, както и когато въпреки съзнанието за
неверност на информацията в статията, главният редактор разпореди публикуването й.
По отношение отговорността на издателя се сочи, че тя е гаранционно-обезпечителна
и има обективен характер, тъй като не произтича от вината на възложителя на работата, а от
тази на нейния изпълнител. Сочи се, че издателят на печатно произведение чрез своите
длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е
резултат на добросъвестно журналистическо разследване.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, с които изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
По съществото на спора, ответниците изразяват становище, че липсват всички
елементи на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във вр с чл. 45 от ЗЗД. Според
ответниците, посочените от ищеца неимуществени вреди не са настъпили. Отбелязва се, че в
исковата молба не е направено разграничение между обидата и клеветата, кат оответникът
пояснява обекта на обществените отношения, които се засягат с вяско едно от тези две
противоправни действия.
Относно конкретно изнесената в процесната статия информация, се обръща
внимание, че тя касае дружеството „ТТЛГАЦ" АД и по никакъв начин не засяга пряко и
конкретно името или личността на ищеца Т. Б., като цитираните от него цитира думи и
изрази са свързани с дейността на дружеството, а не с неговата личност, като по естеството
си могат до доведат до вреди за дружеството. Според ответниците, обстоятелството, че
ищецът представлява „ТЛ - ГАЦ" АД не е достатъчно да обоснове настъпването на
неимуществени вреди пряко за него в случай, че въобще се установи наличие па
противоправно поведение спрямо дружеството.
Ответниците оспорват твърдението, че в статията „Детска болница може и да има, но
тя ще е частна", публикувана в интернет страницата banker.bg на 13.10.2022 г., се съдържат
неверни, клеветнически и обидни внушения, или позоряща информация, оше повече
отнасящи се до ищеца Т. Б. и водещи до уронване на престижа му и доброто му име, от
които да е са произтекли претендираните вреди - понижено настроение, тревожност,
нарушение на съня. Ответниците поддържат становище, че дори и ищецът да е претърпял
някакви вреди, те не са в резултат на процесната публикация, а от други събития в живота
му, а евентуално и от други публикувани по-рано материали, касаещи дейността на
дружеството и проекта „Мама и аз". Като примерни такива се изрбояват статии,
публикувани от МЕ на 30.09.2022 г. със заглавие „ТЛ" иска да строи детска болница в
София“ и от БНР па 04.10.2022 г. със заглавие „Как частно лечебно заведение ще
функционира като Национална детска болница". По тези съображения се инвокират доводи
и че липсват доказателства, че е налице пряка причинна връзка между извършеното деяние
и настъпилите вреди.
Ответниците оспорват иска и предвид липсата на противоправно поведение и вина от
6
страна на лица, на които той е възложил извършването на определена работа. Ответниците
се позовават на съдебната практика, в която се приема единодушно, че предположенията,
създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления
на субективната психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното и
чутото, изказани мнения, съждения, оценки и внушения не консумират състава на клеветата
(в този смисъл решение № 167 от 26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 742/2016 на ВКС).
Ответниците оспорват и доводите на ищеца, че със самото заглавие на статията
„Детска болница може и да има, но тя ще е частна " се цели да се внуши, че държавна
болница няма да има, заради инициативата на „ТЛ - Глобален аптечен център" АД,
доколкото самият ищец не оспорва, че дружеството „ТЛ- Глобален аптечен център" АД е
представил проект по реда на чл. 37а от ЗЛЗ до Министерство на здравеопазването за
изграждане на многопрофилна болница за активно лечение „Мама и Аз", т.е.
специализирано детско лечебно заведение. С отговора се оспорват и твърдениията, че чрез
използването на определението за дружеството „един от мастодонтите в здравния бизнес" се
оставя впечатление, че дружеството е архаично, тромаво, закостеняли и неразвиващо се,
като преносното значение на думата „мастодонт" се свързва и използва в смисъл на
„основополжник", „основател", като това е и внушението, което оставя посочения в статията
израз. Според ответниците, ищецът неоснователно определя като обидни и клеветнически
изразите „попари амбициите", „лобист в полза на ТЛ", „доживотен застраховател",
„склададжия", „циркулира в публичното пространство", „скандално" поведение, „са се
измъквали сухи от водата", „групировката", като ги тълкува в превратен смисъл. Ответникът
обръща внимание, че коментарът по общественозначима тема, каквото представлява по
своята същност процесната статия, не съставлява обида, нито клевета, а съдебната практика
приема, че когато журналист цели да насочи общественото внимание към злободневни теми,
той може да използва крайни, шокиращи и провокативни изразни средства, без деянието да
е противоправно.
Според ответниците, процесната статията представлява коментар на изнесените в
публичното пространство факти относно общественозначим въпрос, а именно
построяването на детска болница, като дружеството „ТЛ- Глобален аптечен център" АД,
което участва в осъществяването на този проект, също става обект на обществен интерес и
по отношение на него допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да
търпи всяко друго лице. Ответниците се позовават на член 10 от ЕКЗПЧОС, т.1, според
която разпоредба всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което включва
свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи
без намеса на държавните власти и независимо от границите. Ответниците обръщат
внимание, че изразните средства, с които мнението е обективирано, се избират свободно от
автора му и той не е ограничен по никакъв начин, освен от разпоредбата на чл.39 ал.2 от
Конституцията на Република България, като в случая нарушение на тази разпоредба няма,
защото използваните изрази не са обидни, а са израз на оценката на дейността, която
дружеството, ангажирано с нея, извършва в обществения процес по здравеопазване и
олицетворява мнението на автора на статията. В отговорите се твърди, че дори и оценката
да бъде негативна, то изразяването й не е противоправно, още повече, че в случая тя не касае
ищеца, а търговското дружество, което той управлява. В същото време, оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане па обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно
произведение, доколкото позорят адресата.
Ответниците оспорват и твърдението в исковата молба, че със статията се внушава, че
лечебното заведение ще е ориентирано към специалности с добро финансиране и че ще се
привлекат добри специалисти от „редовите" детски заведения, което твърдение не било
базирано на никакви факти. Според ответника, изложеното в статията е анализ на
7
официално изразено становище па Българската педиатрична асоциация, което е достъпно на
интернет страницата на асоциацията.
В допълнение към тези доводи, ответникът „ББГ“ ООД оспорва пасивната си
легитимация по иска, като твърди, че той не е издател на електронното издание banker.bg,
нито собственик на сайта с домейн banker.bg, доколкото дружеството не е подавало
заявление за регистрация на такъв домейн и не го притежава.
Ответникът Ц. Гергов също оспорва да носи отговорност за твърдяното от ищеца
противоправно поведение. В тази насока твърди, че със заповед от 31.12.2,2, г. трудовият му
договор с „ББГ“ ООД е прекратен, като към момента на издаване на процесната статия той е
в пенсия и не е имал правоотношение с „ББГ“ ООД нито по трудови, нито по граждански
договори, още по-малко пък с електронното изданеи banker.bg. На самостоятелно основание
Гергов оспорва иска с мотив, че дори и да изпълнява длъжността главен редактор, съдебната
практика приема, че в случаите, в които е посочен авторът на дадена публикация,
редакторът на изданеието не носи отговорност. По идентични съображения искът оспорва и
ответникът И. Р.. В допълнение изтъква, че той изпълнява в дружеството „ББГ“ ООД
длъжността „коментатор“, а не редактор.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените
искове и да присъди на ответниците направените от тях разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищците претендират права от причинени му от служители на ответника неимуществени
вреди;
- правна квалификация - предявените искове са с правно основание чл.49 вр. чл.45
ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът трябва да докаже
противоправно поведение на служители на ответника, настъпили за него вреди по вид и
размер, както и причинната връзка между поведението на служителите на ответника и
причинените вреди;
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи доказателства,
че ответникът «ББГ» ООД е издател на електронната ведия banker.bg.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: копие от публикация на „ББ“ от
13.10.2022 г., актуално състояние на ответника - извлечение от ТР към АВ; актуално
състояние на „ТТЛГАЦ” АД- извлечение от ТР към АВ; решение № 7 от 06.12.1992 г. по
ф.д. № 28154/1991 г. на Софийски градски съд; решение № 17 от 11.10.2001 г. по ф.д. №
28154/1991 г. на Софийски градски съд; статии, публикувани от МЕ на 30.09.2022 г. със
заглавие „ТЛ" иска да строи детска болница в София; статия, публикувана от БНР на
04.10.2022 г. със заглавие „Как частно лечебно заведение ще функционира като Национална
детска болница"; становище на Българска педиатрична асоциация; Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение с М. В. с изх. № И-017/04.05.2020 г., Заповед № 3/31.12.2020
г.; трудов договор № 28 от 30.08.2019 г.; длъжностна характеристика от 30.08.2019 г.
ДОПУСКА до разпит на ищеца в първото по делото съдебно заседание двама
свидетели на при режим на довеждане, като определя това съдебно заседание за краен срок
за събиране на това доказателствено средство.
УКАЗВА на ищеца, че в случай, че не доведе за разпит в първото по делото съдебно
заседание допуснатите му свидетели, съдът ще отмени определението си в тази насока и ще
приключи делото без събиране на това доказателствено средство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника Ц. ПВ Г., ЕГН **********, съдебно удостоверение,
8
което да му послужи пред НАП, въз основа на което да се снабди с друго такова или със
справка, от които да е видно дали лицето Ц. ПВ Г., ЕГН **********, има регистрирани
трудови или граждански договори към датата 13.10.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
психологическа експеритза, както и за задължаване на ответника „БА БГ“ ООД да
представи копие от трудов или граждански договор, сключен между него и Ц. Г. и И. Р.,
за заемане на позицията заместник главен редактор и заместник главен редактор на
дигиталното издание на медията както и длъжностна характеристика към договора, в
случай че е сключван трудов договор.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците „ББ БГ“ ООД, Ц. ПВ Г., И. НК Р., и М. БХ-В., да
предоставят най-късно в първото поделото съдебно заседание информация за броя
посещения от Google Analytics на страницата https://www.banker.bg/ за периода от
13.10.2022 г. до настоящия момент, ако разполагат с такава информация.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещото лице ТТ 008
767, който като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да
отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 1000.00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2023 г. от
11.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9