Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 19.04.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 30.03.2021
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 1306/2020г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
въз основа на депозирана искова молба от “Т.”АД ЕИК***, адрес на управление,***,
ТЕЦ”***”, чрез юрисконсулт *** против Х.В.С. и К.М.С., с адрес ***, в която се
твърди следното : с оглед депозирано
възражение по реда на чл.414 от ГПК след издаване на заповед за изпълнение по
ЧГД № 7265/2019 г. по описа на Пернишки РС за “***” АД е налице правен интерес
от предявяване на иск, относно вземането си за сумата от 370,11 лв. срещу
лицата Х.В.С. и К.М.С., които следва да заплатят разделно всеки съответно
идеалната си част, в качеството им на ползватели на процесния имот, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 332,23 лв., за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., включително; законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 37,88 лв. за периода от 09.07.2017 г. до
06.11.2019г., както и законната лихва върху главницата от 332,23 лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумата.
Посочва се, че Х.В.С.
следва да заплати сумата в размер на 185,06 лв., представляваща 1/2 ид. част от
общият дълг, от които главница в размер на 166,12 лв. за периода 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
18,94 лв. за периода 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., както и законната лихва
върху главницата от 166,12 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед до окончателното изплащане на сумата. К.М.С. следва да
заплати сумата в размер на 185,05 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 166,11 лв. за периода 01.05.2017 г. до
30.04,2019 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 18,94
лв. за периода 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от 166,11 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта, до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че между
топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга
страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на
топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи
условия за битови нужди действали за процесния период.
С влизането в сила
на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно
разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува
общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към
настоящия момент в дружеството няма
никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за
уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата
на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно
от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сегадействащия Закон за енергетиката -
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Облигационноправните
взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.
Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и
одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо
сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на
топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и
една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора
подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер
на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада
в забава.
В случая искът е
предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците -
Х.В.С. и К.М.С. дължат сумата в размер на 370,11 лв., която следва да заплатят
разделно всеки съответно идеалната си част, в качеството им на ползватели на
процесния имот, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница
в размер на 332,23 лв., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г.,
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 37,88
лв. за периода от 09.07.2017г. до 06.11.2019г., както и законната лихва върху
главницата от 332,23лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта до окончателното изплащане на сумата, като се прави искане :
Х.В.С. да заплати
сумата в размер на 185,06лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от
които главница в размер на 166,12 лв. за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г.,- законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 18,94 лв. за
периода 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от 166,12 лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
К.М.С. да заплати сумата в размер на 185,05 лв.,
представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
166,11 лв. за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 18,94 лв. за периода 09.07.2017 г. до
06.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 166,11лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ, до окончателното изплащане
на сумата.
·
В хода на администриране на
делото е установено, че ответникът К.С. е починал. В тази връзка исковата молба
е оставена без движение и на ищцовото дружество е указано да представи
удостоверение за наследниците му, предвид необходимостта от конституирането им
като страни в процеса. Съобщението е надлежно връчено, но както в срока, така и
след изтичането му, доказателства за това не са представени, поради което
прозиводството по делото по отношение на този ответник е прекратено с влязло в
сила определение.
В срока по чл.131
от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.
В о.с.з.
представител на ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява и не се ангжажира становище.
В о.с.з.
ответницата Х.С. се явява и заявява, че
понастоящем собственик на процесиня топлоснабден имот е нейната внучка ***.
Заявява обаче, че има учредено право на ползване на имота през процесиня период
от време.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на
закона, намира за установено следнот от фактическа и правна страна :
Искът е допустим,
като предявен в указания едномесечен срок в закона, след аддени указания от
страна на съда в заповедното производство. Вземането, предмет на заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7265/2019год. по описа на РС-Перник е идентично с предмета
на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Не е спорно, а това се установява и от
изпричното изявление на ответника в о.с.з, че е ползвател на процесния
топлоснабден имот, искът е предявен срещу същата именно в това й качество. Не се спори, че
топлоснабденият имот се намира на адрес : ***. Вземането не се оспорва по размер, за което е
напревно изявление в о.с.з. от ответната
страна и в тази връзка съдът не е назначавал експертизи по делото. От
приетия по делото като доказателство
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване
от дата 27.11.2008год., че ответницата и съпругът й заедно и по отделно са със запазено право на
ползване на топлоснабдения имот- пожизнено и безвъзмездно.По делото са
представени Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на потребители в ***. Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване
на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Съперник“. Съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение
по смисъла на чл.140 ал.1т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи
на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена
за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В
случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Перник и
потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самия
Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно
която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на топлинна
енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи
условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването
на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като
възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е
необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153 ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона,
с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е
сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си
на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия
за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе
чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и
щранг - лирата. По силата на чл.31 ал.1
от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими
суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответницата по
делото има качеството на ползвател със запазено вещно право на ползване на
топлоснабдения имот, находящ се на посочения по-горе адрес в ***, както и на
потребител на ТЕ за процесния период, и съответно дължи плащане на сумите,
съставляващи потребена ТЕ. Фактът, че ответницатао има регистриран настоящ
адрес ***, не обосновава основателност на твърденията й, че не дължи процесната
сума. В случаите,
когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на
ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за
формираните към топлопреносното предприятие задължения, т.е. отговорността на
собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря
не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва ползвател /по силата
на вещно или облигационно правоотношение/. Това е така, т.к. само на ползвателя,
а не и на собственика, принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, поради
което именно ползвателят притежава качеството „потребител на топлинна енергия”
и дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставената в
имота топлинна енергия.
С
оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед прекратеното дело по отношение
ответника К.С., издадената заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена.
По отношение разнтоските : следва да се
присъдят разноски за настоящото исково производство в общ размер 175лв.х /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер - 100лв./, както и разноските от заповедното
производство – 12,50лв. – разноски за държавна такса и 25лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.150 и сл. от ЗЕ, че Х.В.С., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “Т.” АД, ЕИК ***, адрес на
управление,***, ТЕЦ ”***”, сумите, както следва : главница в размер на 166,12лв. за
периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г., представляваща дължима сума за доставена
и незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се на адрес ***, ***;
лихва за забава върху главницата в размер 18,94лв. за периода 09.07.2017г. до
06.11.2019г., законната лихва върху главницата от 166,12 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.11.2019год., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7265/2019год. по описа на РС-Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Х.В.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
НА Т.” АД, ЕИК ***,
адрес на управление,***, ТЕЦ ”***”, сумата в общ размер 175лв., представляваща направени
разноски в исковото производство и разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. №7265/2019год. по описа на РС-Перник в размер 12,50лв. – за държавна
такса и 25лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА
на основание т.13 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 год. на ВКС на
РБ Заповед за изпълнение №5180/20.11.2019год.,
издадена по ч.гр.д. №7265/2019год. по описа на РС-Перник в частта й, в
която е издадена срещу длъжника К.М.С.,
ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: