Присъда по НОХД №1266/2021 на Окръжен съд - Пловдив
| Номер на акта: | 45 |
| Дата: | 10 ноември 2021 г. (в сила от 1 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Станислава Балинова Бозева |
| Дело: | 20215300201266 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 3 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Пловдив
Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Я. Н.
и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, за това,
че на 03.02.2021г. в гр. А., обл. Пловдив, без надлежно разрешително е
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както
следва: марихуана с нето тегло 0,846 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8 тегловни % на стойност 5,076 лв.; марихуана
с нето тегло 22,426 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 5 тегловни % на стойност 134,556 лв., като
всички наркотични вещества са на стойност 139,63 лв., съгласно Приложение
№ 2 на чл. единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Производството пред настоящата инстанция протече по реда на глава 27
от НПК в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, като подсъдимият и неговият
защитник – адв. П.Щ. дадоха съгласие да не се изслушват свидетелите Ж.П. и
Д. Б., както и вещото лице Г.Г., изготвила назначената в хода на досъдебното
производство СХЕ, като протоколите от съответните действия от ДП се
приобщят по делото. Съдът одобри така изразеното съгласие, като в
последствие със свое определение от 15.09.2021г. отмени определението си
единствено досежно изразеното съгласие за свид. П., постановявайки
изслушването му непосредствено от съдебния състав.
Представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като сочи, че събраните в хода на
съдебното дирене доказателства и приобщените от досъдебното производство
протоколи и експертно заключение доказват престъплението и авторството.
Посочва, че от показанията на свидетелите К. и Д., както и намерената в
подсъдимия везна се установява и специалната цел, поради която
подсъдимият е държал наркотичните вещества. По отношение на наказанието
предлага на съда да наложи наказание при условията на чл. 54 от НК в
размери под средния, предвиден в специалната норма, като изтъква младата
възраст и трудовата му ангажираност, от една страна, а от друга – периодът, в
който пласирал наркотични вещества. Предлага наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален общ режим, като бъде зачетено
времето на задържане на лицето в хода на досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.Щ. – пледира съдът да приеме, че
подсъдимият е държал наркотичното вещество са себе си, а не за да го
разпространява на други лица. Счита, че приобщаването на телефона на
подсъдимия като веществено доказателство по делото е незаконосъобразно,
тъй като протоколът за доброволно предаване е бил съставен без реално да е
имало предаване на телефона от страна на подсъдимия, тъй като по същото
1
време е бил задържан. Респективно – извършеният протокол за оглед на
същия не може да се ползва като доказателство в процеса, поставя под
съмнение описаната кореспонденция. Счита, че в разпита на свидетелите Д. и
К. не се съдържат относими към обвинението по чл. 354а, ал.1 от НК
обстоятелства, количеството наркотично вещество и предвид начина му на
съхранение и факта, че в дома на Н. не е открито такова, не доказват
специалната цел на престъплението. Пледира да бъде признат за виновен в
това единствено да е държал процесното вещество, а предвид неговото
количество и вид /определя го като “мека дрога”/ и данните за личността на
подсъдимия, да му бъде наложено наказание за престъпление по чл. 354а,
ал.3, т.1 от НК при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, изразява
съжаление, като сочи, че се опитва да преустанови употребата на марихуана,
моли съда да му наложи по-леко наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Я. Н. е роден на 07.01.1993 г. в гр. А., обл.Пловдивска и
живее в същия град. Той е българин, български гражданин, със средно
образование е, не е женен, работещ. Подсъдимият не е осъждан, с ЕГН
**********.
Свидетелят А.К. и подс.Н. се познавали от няколко години, като
свидетелят знаел, че Н. употребява наркотични вещества – марихуана, а така
и че разпространява. К. си купувал на няколко пъти от него от този наркотик,
като обичайно се уговаряли по „Месинджър“ да излязат на кафе и когато се
видели, подсъдимият му давал поръчаното от по-рано наркотично вещество,
за което с К. се били разбрали, като цената, на която свид. К. си вземал от Н.
наркотика, варирала между 10 и 15 лева за грам.
Свид. Б.Д. също се познавал с подсъдимия Н., като знаел, че последният
разпространява марихуана. С него също се уговаряли по „Месинджъра“ за
времето и мястото на доставяните от Н. наркотици. Цената, на която Д. си
купувал за грам, също била определена от Н. – между 5 и 10 лева. За около 2
месеца преди деянието по настоящия акт Д. си купувал 2-3 пъти марихуана от
него.
С този наркотик подсъдимият се снабдявал от неизвестни лица. На
03.02.2021г. той пътувал до гр. Пловдив, откъдето си закупил марихуана. Тази
негова дейност станала достояние на полицейски служители в група
„Криминална полиция“ при РУ-А., като вечерта на 03.02.2021г. свид. П. –
служител на РУ А. - с негови колеги организирали секретен пост на ул. „Иван
Вазов“ срещу № 1 в гр. А., в непосредствена близост до входа на
предприятието, където Н. работел.
Около 22:00 часа полицейските служители П., Янев и Кехайов
2
забелязали подсъдимия, легитимирали му се, при което той видимо се
притеснил. Заявил пред полицейските служители, че в левия джоб на
панталона си има марихуана, но в процеса на разговора той все пак успял да
бръкне в този джоб и да изхвърли на тротоара прозрачно полиетиленово
пликче, съдържащо суха зелена листна маса. Произшествието било запазено
до идване на дежурна група и извършване на оглед, при който било иззето
изхвърленото от Н. „топче“.
След това подсъдимият бил конвоиран до сградата на районното
управление в гр. А. със служебен автомобил, в който пътувал и свид. Д. Б.. От
него било поискано съдействие от колегите му в качеството на автопатрул за
конвоиране на подсъдимия до районното управление. Докато колегата му
Балтаджиев шофирал, той седнал на лява задна седалка до подсъдимия, като
Н. бил с белезници на ръцете зад гърба си. По време на пътуването
подсъдимият извършвал движения с ръцете си и се повдигал от седалката,
като на въпроса на Б. какво прави му отговорил, че му било неудобно, затова
се мърда. Свид. Б. го навел напред към облегалката на предна дясна седалка и
видял, че подсъдимият се опитвал да напъха друго полиетиленово пликче,
шарено на цвят, между седалката и облегалката зад гърба си. При извършения
впоследствие оглед на патрулния автомобил, това полиетиленово пликче, със
съдържащия се в него наркотик – марихуана, също било иззето и приобщено
към доказателствения материал. В районното управление на Н. бил
извършения обиск по реда на НПК, при който в преден ляв джоб на черен
шушляков елек била намерена и иззета метална, електронна, сива на цвят
везна.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-химическа експертиза, според чието заключение иззетите при двата
огледа вещества представляват високорисково наркотично вещество, както
следва: марихуана с нето тегло 0,846 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8 тегловни % и марихуана с нето тегло 22,426
гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5
тегловни %.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена описаната по-
горе фактическа обстановка, като кредитира дадените пред съдебния състав
показания на свид. П., К. и Д., тези на свид. Б. от досъдебното производство, а
така и обясненията на подсъдимия, изключая твърдението му за
предназначението на наркотичните вещества изключително за лична
употреба. Кореспондират им и писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство – протоколи за оглед на местопроизшествието /л.6
и л. 9/, ведно с фотоалбуми, заповед за задържане на лице /л.12/, протокол за
обиск и изземване /л.25/, протокол за претърсване и изземване, протокол за
оглед на веществени доказателства, приемо-предавателни протоколи /л.36-
43/, протокол за доброволно предаване /л.44/, протокол за химическа
експертиза № 258/04.02.2021г. /л. 46/, а така и събраните в хода на съдебното
дирене заверено копие от протокол за личен обиск, писмо на Началника на
3
РУ А. /л.65/, справка съдимост, както и копие от приемо-предавателен
протокол и гаранционна карта на мобилния апарат.
Съдът намира всички процесуално-следствени действия и изготвените
във връзка с тях протоколи от досъдебното производство за съобразени с
разпоредбите на процесуалния закон. Следва да се посочи за свидетелите, че
показанията им съдът намери за обективни, добросъвестно изложени и
отговарящи на съдържанието на приобщените писмени доказателства. На
практика същите не опровергават и обясненията на самия Н. в кредитираната
им част.
От изготвените протоколи за оглед на местопрестъпление се установява
по несъмнен начин времето и мястото, на което подсъдимият е държал
наркотичните вещества, както и от показанията на свид. П., а така и от
приобщените по реда на чл. 373, ал.1 от НПК показания на свид. Б., за който
подсъдимият и неговият защитник изразиха съгласие да не се разпитва при
условията на устност пред съдебния състав. Показанията им съдът намери за
екзактни, последователни, добросъвестно депозирани. Показанията им като
цяло кореспондират и с обясненията на подсъдимия и съставените протоколи
за оглед на местопроизшествие. Няма основание да се постави под съмнение
достоверността в заявеното от свид. Б. предвид възражението на адв. Щ., че
нямало как подсъдимият с белезници на ръцете да се опита да се освободи от
наркотично вещество в автомобила. От показанията на свид. Б. се установява,
че същият е пътувал до подсъдимия на задна седалка на служебния
автомобил, белезниците му са били поставени на гърба, като именно
неспецифичните му движения зад гърба са привлекли вниманието на
полицейския служител. Видно от огледния протокол и приобщения снимков
материал, че именно на задна дясна седалка в края откъм облегалката е
установено пакетчето, за което в последствие се установява да съдържа
наркотично вещество. Показанията на свидетеля намират доказателствена
опора и в съставения за това действие протокол, а и косвено от показанията
на свид. П., който не е очевидец, но пресъздава да е разбрал от колегите си за
случилото се при транспортирането на лицето.
Видът и количеството на наркотичното вещество се установява по
непротиворечив начин от заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-химическа експертиза, чието експертно заключение
съдът кредитира като обективно, изготвено с необходимите професионални
познания в съответната област.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да кредитира
обясненията на подсъдимия относно предназначението на наркотичното
вещество. Няма спор, че същият е бил и консуматор на наркотични вещества,
което се посочва не само в неговите обяснения, потвърждава се и от
показанията на полицейския служител П., като и от свидетелите К. и Д..
Доказателствата, преценени съвкупно, водят до категоричен извод и за това,
че подсъдимият е държал наркотика с цел неговото разпространение. На
4
първо място - у подсъдимия е намерена електронна везна, по повърхността на
която при изследване са установени следи от марихуана. После – общо
намерения наркотик не е в количество, което защитата определя само като
такова за лична употреба, още повече и предвид заявеното в показанията на
свидетелите Д. и К. – че за лична употреба си вземали едва по половин-един
грам, докато намереното общо у Н. количество е над 23 грама марихуана.
Показанията на свидетелите К. и Д. също са с надлежната информативна
тежест за развивана разпространителска деятелност на Н., макар и двамата да
говорят за период отпреди инкриминираната дата, като свид. Д. конкретно
споделя спомен за месец преди инкриминираната дата /по „Нова година“/.
После – извършеният оглед на телефона на подсъдимия разкрива активна
негова комуникация с различни лица в социалните мрежи включително по
време непосредствено преди задържането му, така и със съдържание,
несъмнено водещо при анализа и на останалите посочени по-горе
доказателства до извода за развивана от Н. деятелност по разпространение на
наркотични вещества. Значими като съдържание са комуникация между
потребителя и „******“ от втори февруари и с комуникатор ****“ /от 16
септември, от 29 септември, от октомври, от 16 ноември, 17 януари, 1
февруари/- л.32-гръб, 33 и л. 34 от ДП. Използвани са специфични изрази –
„гръм“, „дръпки“, „кокона“, „зелената дама“. Преценката на съдържанието на
кореспонденцията следва да бъде извършвана не само с оглед семантиката на
думите, възпроизведени в протокола, но и от контекста им в употребените
изрази и цялостния диалог. За настоящия състав е установено, че
използваните „позивни“ във водените разговори касаят именно доставки на
наркотично вещество от подсъдимия, като се оценят в тази насока и
показанията на свидетелите Д. и К..
Защитата възрази относно годността на протокола за оглед на мобилния
телефон и на протокола за доброволно предаване. В протокола за обиск и
изземване на Н. от 03.02.2021г. /л.25 от ДП/ е описано намирането и
изземването на електронната везна. Това действие е било извършено за
времето от 23,55 до 00,10 часа. В последствие е извършен и личен обиск на
лицето по реда на чл. 80 от ЗМВР на 04.02.2021г. в 01,15 часа. Проследени
хронологично като време на извършване на двете действия и с оглед целите
на всяко действие, което отделните закони предвиждат, няма основание да се
постави под съмнение коректността на предприетите действия, нито
годността на съставените за тях протоколи. Основанието за извършване на
обиск и изземване у едно лице по смисъла на чл. 164, ал.1 вр. с чл. 160 от
НПК е наличието на достатъчно основание, че в лицето се намират предмети
или книжа, които могат да имат значение за разследването. То се върши
именно с цел откриването и изземването им. Личен обиск на лице по ЗМВР се
предприема в хипотезите, посочени в чл. 80 и в случая – конкретно – при
задържане на лицето по чл. 72 от ЗМВР. В този протокол са описани вещи,
които лицето е носело със себе си – пари, документ, включително раницата и
телефона. Протоколът е подписан от Н. без възражения. Действително на
5
04.02.2021г. е изготвен и протокол за доброволно предаване /л.44 от ДП/ на
мобилния телефон. Т.е. няма съмнение, че телефонът е бил приобщен под
надлежната процесуална форма като веществено доказателство за
разследването. Ето защо, няма и пречка да е бил обект на оглед, което
действие надлежно е обективирано в съставения за това действие протокол.
В резюме – няма основание съдът да постави под съмнение годността
на изготвените протоколи. А и както се посочи вече по-горе, субективната
нагласа на подсъдимия към държаното от него наркотично вещество се
установява и от други доказателства, а не единствено от съдържанието на
телефонната му кореспонденция според съставения протокол за оглед на
веществено доказателство. Поради това съдът прие да не кредитира
обясненията на подсъдимия за предназначението на държаното от него
наркотично вещество.
Няма спор, че в показанията си свид. К. и Д. посочват, че са
употребявали наркотични вещества, давани им от подсъдимия, за което се
уговаряли преди това с него. Това обаче не може автоматично да доведе до
неблагонадеждност на информацията, дадена от тези свидетели. Показанията
им съдът подложи на задълбочена и цялостна проверка касателно
достоверността на изнесените от тях факти и особено на свид. Д., в чиято
добросъвестност защитата изрази съмнение. Свидетелят добросърдечно
призна, че не за първи път свидетелства по подобен род дела, но не се
установява показанията му да не отразяват обективни твърдения, още повече,
че в показанията и на свид. К. се съдържат аналогични факти за развивана от
подсъдимия деятелност, а и в протокола за оглед на веществено
доказателство.
Набляга се от защитата и че съобразно показанията на свид. К. двамата
с подсъдимия съвместно си закупували марихуана, т.е. Н. не е
разпространявал на свидетеля марихуана. Представената от защитата
конструкция обаче не държи сметка, че според показанията на свидетеля
подсъдимият неведнъж е участвал в подобна „уговорка“ с него за закупуване
на наркотични вещества, при това сам е посочвал цената, на която му предава
марихуаната.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, тъй като на 03.02.2021г. в гр. А., без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества, както следва: марихуана с нето тегло 0,846 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8 тегловни
% на стойност 5,076 лв.; марихуана с нето тегло 22,426 гр. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5 тегловни % на стойност
134,556 лв., като всички наркотични вещества са на стойност 139,63 лв.,
съгласно Приложение № 2 на чл. единствен от Постановление № 23 на МС от
6
29.01.1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Подсъдимият е държал предмета на престъплението в себе си, т.е.
осъществявал е фактическа власт върху наркотичните вещества. Видът на
веществото, неговите количествени и качествени характеристики се доказват
от експертното изследване на вещото лице – химик по изготвената химическа
експертиза. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Стойността на
наркотичното вещество е изчислена на база Приложение № 2 към
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Наред с това не се
установява подсъдимият да е имал надлежно разрешително за това.
Специалната цел – за разпространение на наркотичните вещества, както
се посочи, се извлича от обективни факти по делото, надлежно установени –
количеството на наркотичното вещество, неговото разделяне, носенето на
електронна везна, същият според свидетелските показания и преди това е
предоставял на свои познати марихуана.
Подсъдимият е имал пряк умисъл при извършване на престъплението,
като от субективна страна е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици и доказателство за това е намерението му да се освободи от
наркотика чрез изхвърлянето му.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на подсъдимия справедливо наказание, съдът прецени
следните обстоятелства: Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита
трудовата ангажираност на подсъдимия, неопроверганите от доказателствата
по делото негови твърдения, че работи още от 17-годишна възраст, за да
издържа себе си и подпомага баба си, която го е отгледала. Наред с това съдът
отчете критичното отношение на подсъдимия към заявената от него
зависимост към марихуаната, нелеката съдба на подсъдимия предвид загубата
на най-близък родственик в изключително деликатна за него възраст. Съдът
отчита, че общото количество наркотично вещество не е особено голямо,
нито е на висока стойност. Същият е неосъждан, но предходния му сблъсък с
правораздаването, намерило отражение в изисканата от съда справка
съдимост, съдът отчита като лоша характеристика за лицето.
Така изложеното дава основание на съда да намери, че смекчаващите
обстоятелства са многобройни, така щото и най-лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Поради което съдът определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно
– наказание от десет месеца лишаване от свобода. Наказанието лишаване от
7
свобода в този размер – значително под минималния, предвиден в особената
норма на НК - би постигнал поправяне на дееца и е адекватно наказание на
стореното от него и на личността му. Съдът прие, че на основание чл. 55,
ал.3 от НК не следва да налага на подсъдимия по-лекото наказание,
предвидено в закона – глоба именно предвид данните за недоброто му
материално състояние. Налагането и на това наказание, дори в редуциран
наполовина размер, каквато възможност предоставя нормата на чл. 55, ал.2 от
НК, според настоящия състав не би била адекватна санкция за дееца в
конкретния казус.
Налице са формалните предпоставки за приложението на нормата на чл.
66 ал. 1 от НК, като съдът намира с оглед трудовата ангажираност на
подсъдимия, изразеното от него разкаяние и данните за личността му, че
следва изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като за
поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието реално.
Подсъдимият е бил задържан в хода на досъдебното производство – по
ЗМВР и по реда на чл. 64 от НПК, като следва това време /от 03.02.2021г. до
05.02.2021г./ да бъде приспаднато на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК от
изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
По делото има приобщени веществени доказателства, част от които
следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на
присъдата – това са 1 брой прозрачен полиетиленов плик с 1 брой електронна
везна, сива на цвят и 1 брой запечатан полиетиленов плик, съдържащ празни
опаковки. Що се касае до мобилния телефон марка „HUAWEY“, той следва
да се върне на собственика - П.А. Н.а след влизане на присъдата в сила. На
основание чл.354а, ал.6 от НК остатъкът от наркотичните вещества, следва да
се отнеме в полза на Държавата, с цел унищожаването им след влизане в сила
на присъдата.
По делото има направени разноски в размер на 127,55 лв. /сто двадесет
и седем лева и петдесет и пет стотинки/, които съдът възложи в тежест на
подсъдимия на основание чл.189,ал. 3 от НПК.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
8