Решение по дело №879/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,03.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 30.07.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №879 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №5944/ 30.04.2020 г. от Е.Т.К. с ЕГН ********** ***,чрез адв.М.Г. *** офис 5,против Л.Ц.С. с ЕГН ********** ***,съдържаща иск с правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди,че на основание договор за аренда на земеделска земя,вписан в Служба по вписванията гр.В.на 18.07.2012 г./акт №44 т.8 вх. №4618/,нейният наследодател Н.А.К бил предоставил на наследодателя на ответницата Д.С.С.за временно/10 стопански години,считано от датата на сключването на договора/ и възмездно/20 лева на декар/ ползване общо 34.118 дка земеделски земи/ниви/ в землището на с..Ф.Заплащането на годишното арендно плащане било уговорено след приключване на стопанската година от 15.10. до 15.12..

Н.К.бил починал на 15.08.2014 г. и бил оставил наследници по Закон преживяла съпруга/ищцата/ и две деца.Наследниците били продължили да се ползват от договора.До смъртта си,Д.С.бил плащал задължението на ищцата.Д.С.бил починал на 06.06.2019 г..Неговият наследник по Закон/ответницата/ не бил уведомил наследниците на Н.К.за продължаване или прекратяване действието на договора. Което било наложило те да прекратят договора,със заявление от 19.07.2019 г.,вписано в Служба по вписванията гр.В./акт №184 т.4/.

Ответницата дължала арендата за стопанската 2018-19 г.,тъй като била получила добивите за годината.

Съответно,исканията са ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата:

-227.45 лв. главница,представляваща неплатената цена за дължимото арендно плащане за стопанската 2018-19 г. /вкл. след направено и допуснато изменение на иска по размер/;

-законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата;

-разноските по делото.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата не е постъпил отговор.Не се е явила и в с.з..

При което,ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.Съдът е обявил делото за решаване, като е приел,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за аренда на земеделска земя,вписан в Служба по вписванията гр.В.на 18.07.2012 г./акт 44 том 8 партида 4618/,Н.А.К от с.Л. е предоставил на Д.С.С. от с.Ф.за временно/10 стопански години/ и възмездно/20 лева на декар/ ползване 5 бр. ниви общо 34.118 дка в землището на с.Фурен.Заплащането на годишното арендно плащане е било уговорено след приключване на стопанската година от 15.10. до 15.12..

Видно от представените удостоверения за наследници, Н.К.е починал на 15.08.2014 г. и е оставил наследници по Закон преживяла съпруга/ищцата/ и две деца, а Д.С.е починал на 06.06.2019 г. и е оставил наследник по Закон майка/ответницата/.

Видно от представеното заявление,вписано в Служба по вписванията гр.В.на 19.07.2019 г./вх. рег.№3677 акт 184 том 4/,ищцата и наследникът Е.К. са поискали вписване на едностранното прекратяване на договора.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес.Разгледан по същество,искът е изцяло основателен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че всяка страна следва да докаже твърденията си за изгодните за нея факти.Ищцата-сключването на договора,смъртта на първоначалните страни по договора и наследниците на страните,ответницата-че не е наследник или че задължението е било платено.Ищцата е провела доказването си.

Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1 от ГПК,както и че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в с.з. и че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи иска така, както е предявен.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и разноските по делото /същата е направила разноски по иска 50 лв. за държавна такса,5 лв. за съдебно удостоверение и 300 лв. за адвокатско възнаграждение,общо 355 лв./.

Водим от горното,Съдът

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Л.Ц.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Т.К. с ЕГН ********** *** следните суми:

-227.45 лв. главница,представляваща следващата се на ищцата част от арендното плащане за стопанската 2018-19 г. по договор за аренда на земеделска земя,вписан в Служба по вписванията гр.В.на 18.07.2012 г./акт №44 т.8 вх. №4618/,сключен между наследодателя на ищцата Н.А.К и наследодателя на ответницата Д.С.С.;

-законната лихва върху главницата,считано от 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на главницата;

-355 лв. разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :