Р Е Ш Е Н И Е
Номер 7.11.2019 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на петнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1083 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „А. за с. на в.” ЕАД срещу А.Н.К., с която се иска да бъде
прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата за
сумата от 3 882.16 лева - главница по договор
за потребителски кредит № PLUS-11257220, сключен на 24.4.2015 г. с „Б. П.
П. Ф.” ЕАД, за сумата от 489.74 лева – договорна лихва за периода от 20.5.2017
г. до 20.5.2020 г., както и за сумата от 641.75 лева - лихва за забава за
периода от 21.6.2017 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението, като за посочените вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 352/2019 г. на
Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и
ответницата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
последната е предоставена сумата от 5 000.00 лева. Заявява, че страните са
постигнали и съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията при премия в
размер на 1 680.00 лева, разделена на равен брой вноски, част от месечна
погасителна вноска по кредита. Сочи, че с подписването на договора ответницата
се е съгласила да заплати и такса ангажимент в размер на 175.00 лева, срещу
която кредиторът е фиксирал лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в последния условия, размери и срокове. Твърди, че общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на 8 490.60 лева, като
договорната лихва е уговорена в размер на 3 490.60 лева. Заявява, че предвид
неизпълнение задълженията за плащане на погасителните вноски, кредиторът е
приел, че считано от 20.6.2017 г. е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, за което обстоятелство ответницата е уведомена. Заявява
се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, вземанията
на първоначалния кредитор към ответницата, произтичащи от горепосочения договор
за кредит, са прехвърлени на „А. за с. на в.” ЕАД.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа исковете и моли за уважаването им.
С писмено становище ответницата оспорва
исковете, като в съдебно заседание процесуалният й представител поддържа
доводите, изложени в становището. Твърди, че ищецът умишлено не е обявил
предсрочната изискуемост и по този начин се е обогатил с обезщетението за
забава, както и че доверителката му не дължи връщане на сумата по главницата,
тъй като е заплащала застраховката „Защита на плащанията”. Заявява, че
процесният договор е такъв за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, който обаче е
безлихвен, а възнаградителна лихва в случая не е уговорена, както и че на
доверителката му не е съобщено за извършената цесия.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.4.2015
г. между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и А.Н.К.
е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11257220
(л. 7-12), по силата на който на последната е предоставена сумата от 5 000.00
лева. Според посоченото в чл. 2 от условията по договора, от общия размер на
кредита е удържана сумата от 175.00 лева за „такса ангажимент”, срещу която
кредиторът се е задължил да „фиксира лихвения процент за срока на договора”. В
договора е посочено, че общият размер на плащанията по същия възлиза на
8 490.60 лева, както и че със сумата от 1 680.00 лева е финансирано
заплащането на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“.
Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 60 равни месечни вноски,
всяка в размер на 141.51 лева, с падеж на първата вноска - на 19.6.2015 г., а
на последната – на 20.5.2020 г. Съгласно чл. 3 от условията на договора, с
всяка месечната вноска се изплаща част от главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата за кредитора. Според чл. 5 от
условията, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер, включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска.
На
датата на сключване на договора за потребителски кредит между „К.
Животозастраховане, Клон България” и „К. Общо застраховане, Клон България”, от
една страна, и ответницата - от друга, е сключена застраховка „Защита на
плащанията“ и „Злополука” (л. 13), при общи условия, според която А.К. е дала
съгласието си при настъпване на застрахователно събитие плащането да бъде
извършено в ползва на „Б. П. П. Ф.”
ЕАД.
С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.7.2017 г. (л. 14-27) първоначалният
кредитор „Б. П. П. Ф.” ЕАД е
прехвърлил на „А. за с. на в.” ЕАД свои вземания, произтичащи от договори за кредит с
физически лица, които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение
към договора за цесия.
В представеното по делото Приложение
№ 1/16.1.2018 г. (л. 33-35) фигурира
процесният договор за
потребителски кредит № PLUS-11257220/24.4.2015 г., като с писмено
потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД (л. 32) цедентът е потвърдил, че
индивидуализираните в Приложение № 1/16.1.2018 г. вземания са прехвърлени на цесионера.
По
делото са представени уведомителни писма от
цесионера (л. 36-39), действащ като пълномощник на цедента, за извършена цесия,
както и доказателства за личното им връчване на ответницата (л. 40-41).
Съгласно
заключението по счетоводната експертиза (л. 85-95), при подписването на
договора за кредит е направен превод в размер на 4 825.00 лева по посочена
от кредитополучателя банкова сметка. ***, че уговорената възнаградителна лихва
по договора възлиза на 1 810.60 лева при годишен лихвен процент от 12.90 %,
както и че общият размер на извършените плащания от страна на кредитополучателя
възлиза на 3 427.68 лева, от които 3 377.68 лева са заплатени на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, а 50.00 лева – на „А.
за с. на в.” ЕАД. Отразено е, че постъпилите суми са отнесени в погашение
задължения по договора, както следва: 1 173.84 лева са отнесени в
погашение на главницата, 1 320.86 лева – в погашение на възнаградителната
лихва, 812.00 лева – в погашение на застраховката, а 120.98 лева – в погашение
на разходите за събиране на вземанията.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като в условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства
съдът приема за установено съществуването на валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит № PLUS-11257220/24.4.2015 г., сключен между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и А.Н.К., съгласно което
след приспадане на сумата от 175.00 лева за „такса ангажимент” на ответницата са
предоставени 4 825.00 лева. С получаване на заемната сума е завършен
фактическият състав на договора, което е породило задължение за ответницата да
върне главницата и уговорената възнаградителна лихва в срок до 20.5.2020 г.
Възражението относно размера на възнаградителната лихва е неоснователно,
доколкото същият не надвишаваща трикратния размер на законната лихва към датата
на сключване на договора, имайки в предвид, че в случая се касае за
необезпечено вземане. В този смисъл, при годишен лихвен процент от 12.90 и общ
размер на възнаградителната лихва от 1 810.60 лева за срок на договора от
близо 5 години не може да се говори за противоречие на уговорената лихва с
добрите нрави.
Относно вземането за застрахователна премия обаче,
съдът намира, че за ответницата не е възникнало валидно задължение за нейното
заплащане, поради нищожност на клаузата, която я уреждат. Съдът следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза.
В ЗЗП и по-конкретно в чл.
143 от същия закон е дадено определение на
понятието „неравноправна
клауза” в
договор с потребител, а именно
- всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя,
като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18
точки от посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.
В случая е видно, че договорът за
потребителски кредит е сключен при общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на кредитора договорни клаузи. Доколкото самият договор е
бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне, поради
което ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му. В тази връзка
следва да се отбележи, че при сключването на договора не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещи ГПР, доколкото не е
посочена ясна (а и каквато и да е било) методика относно начина на формиране на
ГПР - кои компоненти са включени в него и как точно се формира същия. Доколкото
ГПР би трябвало да сочи общите разходи за потребителя, по ясен и разбираем за
последния начин, то тези разходи следва да са посочени, но в случая това
изискване не е спазено - компонентите на ГПР са неясни и дават възможност на
кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, което на практика е сторено
с уговорката за заплащане на застрахователна премия. В този ред на мисли, съдът
намира, че застрахователната премия всъщност е част от договора за кредит,
макар за нейната дължимост да е оформена отделна сделка - очевидно с цел да се
заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като на практика сумата от
1 680.00 лева представлява възнаграждение по договора, което обаче е над допустимия
законов размер. В случая ответницата е задължена да заплати застрахователна
премия, което е видно от самите общи условия по договора, в които покупката на
тази застраховка е предвидена изначално, поради което съдът приема, че се касае
за хипотеза на злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която
е допуснато неравноправно третиране на по-слабата икономически страна.
Предвид на
това, клаузата, уреждаща дължимостта на въпросната премия, е нищожна, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Клаузата, съгласно която кредитополучателят
заплаща „такса ангажимент”, срещу което кредиторът „фиксира лихвения процент за
срока на договора”, също се явява нищожна поради противоречието на същата с
добрите нрави прави. Това е така, доколкото срещу заплащането на въпросната
такса потребителят на практика не получава насрещна престация, като въпросната
такса също представлява скрито възнаграждение по договора.
В останалата си част договорът е породил
действителни вземания за главница и възнаградителна лихва. От заключението по
допуснатата счетоводна експертиза се установява, че ответницата е заплатила
сумата от 3 427.68 лева, от които 3 377.68 лева са заплатени на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, а 50.00 лева – на „А.
за с. на в.” ЕАД. Към тази сума следва да се прибавят и удържаните при
сключването на договора 175.00 лева за т. нар. „такса ангажимент”. При погасяването
на задълженията следва да се съобрази последователността по чл. 7, изр. 1 от
условията по договора – първо възнаградителната лихва и после главницата, като
тук не следва да се съобразяват начислените разходи за събиране на вземанията,
имайки в предвид, че доказателства за реалното извършване на такива разходи не
бяха ангажирани. Тъй като съдът прие за нищожна клаузата за относно застрахователната
премия, същата не следва да се включва в стойността на дължимата месечна
вноска, която от 141.51 става 113.51 лева, включваща главницата и
възнаградителната лихва. Следователно със заплащане на сумата от 3 602.68
лева (3 427.68 + 175.00) лева ответницата е погасила изцяло първите 31
погасителни вноски (общо 3 518.81 лева) и отчасти 32-та поред - до сумата
от 83.87 лева, като с извършените плащания са погасени общо 2 238.38 лева
от главницата и 1 364.30 лева от лихвата. Със сумата от 83.87 лева,
представляваща частично заплатената 32-ра вноска, се погасява изцяло възнаградителната
лихва (30.26 лева) и част от главницата – до сумата от 53.61 лева, предвид уговорената
в чл. 7, изр. 1 поредност при погасяванията.
От доказателствата по делото съдът приема,
че ищецът е носител на вземанията по договора за заем в качеството си на
цесионер по договор за цесия от 27.7.2017 г. В случая доказателствата по делото
сочат, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответницата за извършеното
прехвърляне на вземанията (л. 28), което уведомяване е извършено с приложените
писма (л. 36-39) получени лично от ответницата (л.
40-41). Тук следва да се има в предвид, че за защита на длъжника в чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на
всяко лице, което е различно от първоначалния му кредитор. Липсата на уведомление
обаче не прави цесията недействителна, като длъжникът може да възразява за
липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е платил на
стария кредитор или на овластено от него лице, каквито твърдения (а и
доказателства) по делото не ангажирани.
По делото не са ангажирани доказателства преди
подаване на исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление, че прави
кредита предсрочно изискуем, поради което задълженията на ответницата по
договора са станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните
вноски. Въпреки, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита в
заявлението си по чл. 410 ГПК е допустимо предявеният иск за установяване
дължимостта на вземанията по договора да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е настъпил падежът на
52-та погасителна вноска, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва
да бъде съобразен от съда. В тази връзка следва да се приеме, че задълженията
на ответницата по договора към приключване на съдебно дирене са в размер на 1 895.94
лева - главница (включваща незаплатената част от главницата по 32-та вноска и
незаплатените вноски за главница от 33-та до 52-ра вноска) и в размер на 403.90
лева - възнаградителна лихва (включваща незаплатените вноски за възнаградителна
лихва от 33-та до 52-ра вноска). В случая, макар ищецът недопустимо да се е
позовавал на настъпила предсрочна изискуемост и да е претендирал
възнаградителна лихва за целия срок на договора, доколкото такава не се дължи
за периода след евентуалната предсрочната изискуемост, претенцията за
възнаградителна лихва следва да се уважи за вноските с настъпил падеж в периода
от 20.2.2018 до 20.9.2019 г., тъй като за този период изискуемостта на
вземанията е възникнала с настъпване на падежите по погасителния план. След
като кредиторът не е обявил волята си да направи кредита предсрочно изискуем,
той не е поставил ответницата в забава и последната е настъпила на падежа на
всяка от незаплатените вноски, от който момент се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска. Обезщетението за
забава за периода от 19.1.2018 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
1.2.2019 г., изчислено по реда на чл. 162 ГПК за вноските с настъпил падеж в
периода от 19.1.2018 до 18.1.2019 г. възлиза
на 79.36 лева. От подаване на заявлението насетне се дължи законна лихва върху падежиралата част от
главницата.
С оглед гореизложеното,
предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени за сумата от 1 895.94
лева – главница, за сумата от 403.90 лева – възнаградителна лихва и за сумата
от 79.36 лева – обезщетение за
забава за периода от 19.1.2018 г. до 1.2.2019 г.
Доколкото е налице вътрешнопроцесуалното
условие (отхвърляне на част от установителните искове), следва да бъдат
разгледани предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, по
повод на които съдът намира следното:
Съгласно установената съдебна практика (Решение
№ 139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 198/18.1.2019
г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/7.9.2016 г. по т.д. № 362/2015
г. на ВКС, II т.о. и пр.), ако волеизявлението на кредитора за предсрочната
изискуемост се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК, може да се приеме, че
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, поради което моментът на предсрочната
изискуемост настъпва с получаването на преписа от исковата молба. В тази
хипотеза условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при
условията на евентуалност с установетелните искове по чл. 422 ГПК, е отхвърлянето
на последните, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство
в исковата молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове), а именно –
уведомяване на длъжника по кредита за изявлението за настъпване на предсрочната
изискуемост със самата искова молба.
В случая с исковата молба, предявявайки
евентуално съединените осъдителни искове, ищецът се позовава на настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита, което негово волеизявление е достигнало
до ответницата с получаване на преписа от исковата молба. Предвид на това и
имайки в предвид, че към този момент са били налице предпоставките на чл. 5 от
условията по договора, то всички вземания по договора са станали предсрочно
изискуеми с получаването на преписа от исковата молба. С оглед на това вземането
за главница от 53-та погасителна вноска до края на договора се дължи в пълните му
размер от 865.68 лева. Оставащата до края на договора възнаградителна лихва в размер
на 42.40 лева не се дължи с оглед приетото в Тълкувателно решение № 3/27.3.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. Върху непогасения остатък от главницата се
дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, т.е.
от подаването на исковата молба, до датата на плащането.
По разноските:
Предвид изхода на делото от присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 150.27 лева в тежест на ответницата
следва да се възложи сумата от 71.31 лева, съразмерно с уважената част от
предявените установителни искове. В настоящото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, като съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер
на 100.00 лева. По този начин към реално направените от ищеца разноски следва
да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение, които събрани се
равняват на 455.02 лева. С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 294.49 лева, съразмерно с уважената част от
предявените установителни и осъдителни искове.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.К.,
ЕГН ********** дължи на „А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 1 895.94 лева – главница
по договор за потребителски
кредит № PLUS-11257220/24.4.2015 г., ведно със законната лихва от 1.2.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 403.90 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.2.2018 г. до 20.9.2019 г.,
както и сумата от 79.36 лева – обезщетение за забава за периода от 19.1.2018
г. до 1.2.2019 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 352/2019 г. по описа на
Великотърновския районен съд, като отхвърля
претенциите за установяване дължимостта на разликата над сумата от 1 895.94
лева до пълния претендиран размер от 3 882.16 лева - главница по потребителски кредит №
PLUS-11257220/24.4.2015
г., за установяване дължимостта на разликата над сумата от 403.90 лева до
пълния претендиран размер от 489.74 лева
- възнаградителна лихва,
както и за установяване дължимостта на разликата над сумата от 79.36 лева до пълния претендиран
размер от 641.75 лева - обезщетение за забава.
ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН ********** да заплати на „А. за
с. на в.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 865.68 лева -главница по договор за потребителски кредит № PLUS-11257220/24.4.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 9.4.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля осъдителните претенции за
разликата над сумата от 865.68 лева до пълния претендиран размер от
3 882.16 лева - главница по потребителски кредит № PLUS-11257220/24.4.2015 г., както и изцяло за сумата от 489.74 лева - възнаградителна лихва и за сумата
от 705.56 лева - обезщетение за забава.
ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН ********** да заплати на „А. за
с. на в.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 294.49 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски, както и сумата от 71.31 лева, представляваща
разноските, направени в производството по ЧГД № 352/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: