Р Е Ш Е Н И Е
№ 647/20.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XII касационен състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
Членове: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, и с участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 548 по описа за 2022 година на
Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите
гр. Пазарджик, подадена чрез директора против Решение № 61 от 22.03.2022 г.,
постановено по АНХД № 476/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велинград. С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 334/02.12.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на С.С.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300, 00 лв.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на
закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се
иска неговата отмяна, след което да се потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5284/16.06.2022
г., в което по изложени съображения законния представител на касатора моли съда
да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение, съответно потвърди
издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – С.С.О., редовно уведомен, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5483/21.06.2022
г., в което по
изложени съображения процесуалния представител на ответника моли съда да остави
без уважение подадената касационна жалба и потвърди оспореното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски съгласно предоставен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно,
обосновано и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на
страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 334
от 02.12.2021 г., издадено на С.С.О., ЕГН ********** от Директора на Регионална
дирекция по горите гр. Пазарджик на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите, за извършено административно нарушение по чл. 257,
ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 2 ЗГ, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5, т.
6, т. 7 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на
горските територии, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 лв.
Настоящата инстанция счита, че решението на Районен съд –
Велинград е постановено при правилно прилагане и тълкуване на закона, като
споделя извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения,
съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт.
За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд
е приел, че Актът за установяване на нарушението и обжалваното наказателно
постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2
ЗГ и представената Заповед РД
49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, в предвидените
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Посочил е, че в конкретния случай не се спазени императивните
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно описание
на нарушението, чрез посочване на обективните признаци от неговия състав, като
нито в АУАН, нито в НП е посочено коректно изложение на фактическите
обстоятелства от състава на нарушението, въз основана на които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Посочени са само нарушените материалноправни
норми, но не и действията, респективно бездействията на ответника, с които е
извършил нарушенията. Действително данни за констатирани нарушения в подотдел
200 "б" се съдържат в съставения при проверката Констативен протокол
от 10.11.2021 г., но нито актът за установяване на нарушението, нито
наказателно постановление препращат към него.
Съдът правилно е приел, че неяснотата относно фактическите рамки
на обвинението ограничава ответника да разбере въз основа на кои приети за
установени факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да
организира адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган. Посочва, че наказателното постановление е
властнически правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който се
ангажира отговорността на дееца за извършеното административно нарушение. Към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания,
както към АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. За
първи път в производството пред въззивния съд се съдържат конкретни факти и
обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в наказателното
постановление нарушение, които не са били отразени в него, което е недопустимо.
На следващо място, в
мотивите си районният съд е посочил, че в наказателното постановление не е
посочено по коя конкретна хипотеза на чл. 257, ал. 1 ЗГ са подведени
извършените от ответника деяния, т. е. не е дадена правна квалификация на
нарушението. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като липсата на такава конкретизация прави волята на административнонаказващия
орган неясна за ответника и препятства възможността му да разбере за какво е
санкциониран, и коя е конкретната норма, която е нарушил санкционирания с
поведението си. Ето защо, по изложените съображения, първостепенният съд е
приел, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова го е отменил.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
(триста и шестдесет) лева. Неоснователни са направените възражения за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение доколкото същото е
договорено и изплатено в размер близък до минималния.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА № 61 от 22.03.2022 г., постановено по АНД № 476/2021
г. по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, ул.
"Александър Стамболийски" № 50 да заплати на С.С.О., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/