П Р О Т О К О Л
Гр. Провадия, 28.03.2018 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при участието на
секретаря Н. С., сложи за
разглеждане гражданско дело № 1489 по
описа на съда за 2017 г., докладвано
от съдията.
На именното повикване в 14.30 часа, се явиха:
ИЩЕЦЪТ Т.И.Т., като баща и законен представител на децата си Т.Т.И. и Д.Т.И. редовно призован,
се явява лично и с адв. П.И.,***, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ОТВЕТНИЦАТА Д.М.Д., редовно редовно призована, се явява лично и с адв. С.П. ***, редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” – гр.
Провадия, редовно призовани, представляват се от н-к отдел Б. Й., редовно
упълномощена и приета от съда от днес. Представили са социален доклад.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ А.М.Ц., редовно уведомен, се явява лично.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по движението на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът,
на основание чл. 143 от ГПК, пристъпи към изясняване фактическата страна на
спора, като даде думата на процесуалния представител на ищеца
да поясни и допълни исковата си молба.
АДВ. И.: Поддържаме си
исковата молба, оспорваме предявените насрещни искове.
АДВ.П.: Поддържаме насрещния иск.
СЪДЪТ, на основание чл. 149 ал.1 от ГПК, приканва страните към спогодба, но такава
не беше постигната.
АДВ. И.: Нямам възражения
по проекто-доклада, моля да бъде приет за окночателен.
АДВ.П.: Нямам възражения по проекто-доклада.
Без
възражения по доклада.
Съдът, с оглед становищата на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекто-доклад, обективиран в определение № 159/01.03.2018
г.
АДВ. И.: Да се приемат
писмените доказателства.
АДВ.П.: Да се приемат писмените доказателства. Имаме доказателствено искане, представям
на съда копие от постановление за отказ за образуване на ДП.
АДВ. И.: Не е относимо.
АДВ.П.: Представям във връзка с изложените в исковата молба твърдения
постановлението за отказ за образуване на ДП съдържа точно тези обстоятелства и
е влязло в сила акт на РП относно тези обстоятелства и жалбата на ищеца по настоящото
производство да бъде образувано дело за лечение в специализирано лечебно
заведение, които и твърдения се съдържат в настоящата искова молба. Освен това имаме
още едно доказателствено искане за изслушване на един свидетел, който водим, отказваме
се от другия.
Съдът намира представеното в днешното с.з. постановление на РП Провадия за
относимо и допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА постановление за отказ да се образува ДП от 01.11.2017 г. на Районна
Прокуратура Провадия.
Съдът
намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на делото и като такива следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като
писмени доказателства по делото, приложените към учредилата производството
молба документи: Удостоверение за раждане на Д.Т.И., изд. въз основа на
акт за раждане № 0005/08.01.2002 г., изд. от Община Провадия; Удостоверение за
раждане на Д.Т.И., изд. въз основа на акт за раждане № І-734/15.04.2010 г.,
изд. от Община Варна; Служебна бележка с изх. № АСД 09-428/06.11.2017 г., изд.
от ОУ“Св.св. Кирил и Методий“ с. Блъсково; Служебна бележка с изх. №
29/06.11.2017 г., изд. от Народно читалище“Развитие - 1903“ с. Блъсково; Служебна
бележка с изх. № 30/06.11.2017 г., изд. от Народно читалище“Развитие - 1903“ с.
Блъсково; Служебна бележка с изх. № 174/06.11.2017 г. изд. о тСОУ „Димитър
Благоев“ Провадия; Копие на нот.акт № 187, том ІV, дело № 815/2013 г., вх. рег.
№ 2082/24.04.2013 г.; Лист за преглед на пациент в консултативно диагносточния
блок/спешно отделение от 03.10.2017 г. на Д.М.Д.;
Съдът докладва
постъпило по делото заключение с вх. № 1583/20.03.2018 г. по допуснатата
съдебно-психологична експертиза.
Страните не предявиха възражения по изслушването на вещото лице в днешно с.
з.
Съдът пристъпи към изслушване на заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М.Ц., 40 – годишен, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, без родство и съдебни спорове със страните по делото. Предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК. Обещава да даде компетентно и безпристрастно
заключение.
-Представил съм писмено заключение, което поддържам.
АДВ.
И.: Считам, че е много изчертателна е експертизата, освен вещото
лице няма какво да допълни.
Въпрос на адв.П.
да отговорите: Налице ли е отчуждение на някое от дете към някой от родителите?
На въпрос на адв. П.: Единствено забелязвам при Т. една амбивалентност, която по принцип при
тежка форма амбвивалентност не се явява при децата, там единия родител е само
добър, другия е само лош. Това представлява едновременно приемане и отхвърляне
на даден обект, предмет, човек, а в
случая говорим, че детето проявява по-силна привързаност към бащината фигура, а
по отношения на майчината едновременно приемане и отхвърляне. Поради ниската си
възраст Т. се намира в така наречения конфликт на лоялност, а Д. като по-голяма
е предпазена. Обекта на лоялност представлява едно раздвоение на децата, тъй
като настоящият момент родителите не живеят заедно, и когато детето живее с
родителя и към настоящият момент се грижи за тях се забелязва едно
амбвивалентно отношение към отсъстващия родител. За синдром на родителско
отчуждаване към настоящият момент не можем да говорим за родителско отчуждение,
което съм написал на края на експертизата, че към настоящият момент сме в
първия етап протест, детето изпитва ярост и този протест е насочен към обекта,
който отсъства, това е своебразен призив към лицето да се върне и в скоби съм
написал, че Т. се намира в този етап.
Въпрос на адв.П.:
Дължи ли се това отчуждения на някой от родителите и на кой от тях?
На въпрос на адв.П.: Пак ще отговоря с това, че поради ниската си възраст Т. се намира в такова
състояние, че по-лесно може да се поддава на манипулации, от друга страна
децата на неговата възраст трудно биха могли да разграничат собственото желание
от желанието на родителя. Чисто психологически той не е достигнал етап в който
логическите оперативни процеси се проявяват на 10-11 години. Тогава детето разсъждава
по друг начин и би могло да направи ограничавания от собствените желания и
мисъл от чуждо желание или мисъл. Към настоящият момент Т. трудно би разграничил
от неговите собствени желания от желанията на майка си или баща си.
Въпрос на адв.П.:
Имате ли наблюдения от кой родител той е по-силно повлиян?
На въпрос на адв. П.: На този въпрос мога да отговоря, че е по-силно привързан към бащината
фигура, а за влияние, пак казвам, че чисто психологически когато едно дете при
раздяла на двама родители когато децата останат да живеят с родителя, който
полага грижи за тях, съвсем нормален психологически процес за оцеляване на детето
малко или много е зависимо от родителя с който съжителства. Не съм установил
обаче да е упражнявана тежка манипулация от страна на някой от родителите към
момента над Т..
Въпрос на адв.П.:
Какви са последиците към настоящият момент и какви биха били те в дългосрочен
аспект?
На въпрос на адв. П.: Описал съм къде се намира Т. към настоящият момент, като етап съм описал втори
етап и третия етап който предстои, ако се развие синдром на родителско отчуждаване
в тежката форма на синдром на родителско отчуждаване може да се достигне трудно,
терапевтично и това е процес, ако достигне до самия край, би било необратим
дори и със сериозна психическа намеса. Позволил съм си едно особено мнение да напиша
- във Варна работя в контактен център или така наречени наблюдавани, тя е
насочена към родители в развод. Наблюдавания контакт се наблюдава от психолог
по някаква социална услуга, като по усмотрение на специалисти този наблюдаван контакт
може да бъде прекъснат и продължен в зависимост от емоционалното състояние на
детето. Считам, че това би било полезно, но не съм запознат на територията на Провадия
да има такава услуга.
Въпрос на адв.И.:
Вие като специалист психолог и в резултат на изследването бихте ли могъл да
отговорите на въпроса: кой от двамата родители е по-добър родител и родителски
капацитет към момента?
На въпрос на адв. И.: Към момента направил съм подробна психологическа работа, задал съм
въпроси и на двамата родители, считам, че и двамата родители могат да полагат
адекватни грижи към момента, записал съм, че бащата е с малко по-добър
родителски капацитет към настоящият момент, поради факта, че неговото
родителско поведение е комбинация от авторитетен и либерален тип родителство,
докато при майката авторитетен и авторитарен, като авторитарния не разполага
децата към добро възпитание и развитие.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва задачата
на допуснатата съдебно-техническа експертиза и е от значение за изясняване на
спора, поради което следва да бъде приобщено към доказателствения материал по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото заключението на вещото лице по
съдебно-техническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А.М.Ц. в размер на 300.00 лв. (триста лева), което да се изплати от внесения депозит (издаден
касов ордер).
Съдът докладва постъпил с вх. № 1713/23.03.2018 г. социален доклад на ДСП
Провадия.
АДВ. И.: Запознати сме да се
приеме.
АДВ.П.: Запознати сме да се приеме.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал докладвания
социален доклад на ДСП Провадия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото социален доклад на ДСП
Провадия.
СЪДЪТ на основание чл.15, ал. 1
ЗЗДет.
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на детето Д.Т.И. с ЕГН: **********, като помоли всички присъстващи да напуснат
залата, с изключение на н-к отдел Бисерка Йорданова
ДЕТЕТО Д.Т.И.: Добре се чувствам, сега се виждам с майка беше идвала след последното дело да
ни види два, три пъти идва, даде ми 20-30 лева и си тръгна. Тя имаше дни, в
които да ни вижда обаче тия дни не идваше, а в други дни за 5-10 минути, мисля,
че не е на работа вече. Вчера сутринта, аз всяка сутрин си ходя в апартамента
ходя там и в последния момент като отключвам, заключено е с горната ключалка и
звъня да я питам: „Имаш ли намерение да ми отваряш?“, а аз стоя десет минути и
я чакам. Тя е вътре и ми вика: „Изгубих ключовете, няма да стане, няма да отворя“.
Аз знаех, че е вътре с приятеля й, аз видях нейна снимка във Фейсбук двамата
прегърнати. Знаех, че са вътре и й казах:“Изобщо не ме търси“ и изобщо гадно се
почувствах и се опитвам да не обръщам внимание на това нещо. След делото идва
два, три пъти да ни види, ама Т. ходи да ги види в училището един път на
седмицата, и до в къщи беше дошла, туй беше само и то беше сега скоро този
месец и февруари един, два пъти и март беше дошла. Не живее тука в апартамента,
то няма къде да живее, то няма купени мебели, има един диван, и не бях ходила и
тази сутрин ходих, има един диван и на снимката се виждаше, че има и маса, явно са я взели след туй. Брат ми като
по-малък не може да разсъждава, ама двамата се гледаме, помагам му с каквото
мога и се привързах повече към него и сега не мога без него. След делото не
беше звъняла отдавна и един път се обади и аз й казвам:“Сетила си се да се
обадиш“ и тя:“Ами сметката ми не беше платена“, а аз: „Ами от друг телефон да
беше се обадила“, тя: „Нямаше откъде да намеря“ и само оправдания си търси.
Баща ми като цяло той полага грижите за нас и като цяло сме по-добре при него и
не мога да си представя, ако сме с нея не знам къде ще живеем, в апартамента
няма нищо. Няма друго място за живеене, в Китен живеят в съборена къща, поне аз
тъй знам, тя казва че е на квартира, но всички хора говорят. Има и нещо друго
ме дето ме притеснява - срама и тъй съм я намразила, не заради това, че е с
друг мъж, ами с най-долния мъж отиде и на всичкото отгоре е циганин, просто няма
как да отида при нея. Причината е, че я е биел баща ми, а аз не мога да си го представя
да я удря и тя напоследък тъй й беше оправданието й като замина, караха се в
последните дни и беше й казал: „тръгни си“ и отиде при тоз. Говорихме си по
телефона и и викам: „Как може да направиш такова нещо, не можеш да разсъждаваш“?,
тя:“ Ами стана, той ме биеше“, макар, че не мисля тъй, че тати я е биел. Викам
й „Добре, ако тати та е биел, що не си дойде в Провадия, да си оправи
апартамента?“ и всички хора говорят, тя ми каза: „Тъй стана, той човека има
добро сърце“ вика за тоз мангал, не мога да си го обясня, не го харесвам. Не
съм общувала с него/приятеля на майката/, нито брат ми, той като по-мъничък се
дърпаше от нея и знае до някаква степен какво е направила тя и в училище като
отива да го види той се е дърпал да го види. Изобщо не искам да съм при нея, с
тати сме много добре и свикнах без нея, даже без нея сме по-добре, като беше все
се карахме и изобщо не ми е помагала и все си имахме пречки, един вид ми беше
приятелка която да ми завижда, а не като майка да полага усеилия и я сравнявам
с майката на приятелката ми и са коренно различни, изобщо не е такава. Ами
примерно тати купува на всичките нещо и тя, като тати купи само на мене: „Но ти
само на нея си купил това“, и за малки неща ми правеше проблеми и ми викаше, а
пък не трябваше да е тъй ама...
Съдът покани страните
да влязат в залата.
Съдът
пристъпи към разпит на свидетелите на ищцовата страна допуснати с определение № 159/01.03.2018 г., с
оглед на което сне самоличността им,
както следва:
В залата влезе свидетелят Д. Г. Т. .
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Г.Т. ЕГН: **********, българка, българска
гражданка, омъжена, със
средно образование, неосъждана,
без дела и родство със страните по делото. Предупредена
за отговорността по чл. 290 от НК, обеща да говори истината и разпитана по реда
на чл. 171 от ГПК, заяви: Познавам Т. и Д., много добре
от 7 години. Живеят до нас, купиха си къща и една ограда ни дели с тях и се
виждаме, единия или другия да излезе обаждаме се, говорим си и всичко се вижда
от нас. Да не кажа, че до миналата година не съм виждала лоши отношения, добре
си бяха, но миналото лято нещо се промени, стана нещо. Какво стана, тя някак си
преди идваше в нас разбирахме се, идваше с децата у нас, всичко беше добре. Миналото
лято почна да ме отбягва идва, заминава си, просто усещах, че нещо става, но не
знам какво става в чуждата къща. Много, много рядко съм чувала да се карат,
може ли човек да не се скара в къщи, да не си каже нещо. Не съм го усещала
много често това да се карата, може и да не съм била в къщи като се е случило
между тях. Не съм виждал никога, никога Т. да удря Д., той е един много спокоен
и уравновесен човек, не съм чувала да се кара, нито с нас нито с друг. Влизала
съм в къщата на Т., къщата долу има една стая голяма и една по-малка, горе има
две стаи, салон и децата си имат стая, всичко си имат децата, всичко което може
да посегнат децата си го имат в къщи, няма работи към които да посегнат децата
и да го нямат. Бащата работи сега, бащата се грижи за децата. Голямата дъщеря е
ученичка и пътува, идва, отива, взема малкия и с него е непрекъснато, те не
могат един без друг, те са едно цяло. Преди да се разделят се грижеха и двамата
за децата. Не мога да кажа, аз не съм я виждала майката, напоследък най-случайно
се засичаме на улицата-аз от едната страна на улицата, тя от другата, видях я да
излиза от къщата и не сме разговаряли, защото тя като ме видя си изкриви
главата, видя ме и влезе в колата. Видя ме, че съм аз, но не дойде при мене и
да говори с мене. Откак е заминала аз с нея не съм разговаряла от септември ли
беше като замина. Аз сега не съм ги питала децата за това дали се интересуват
за майка си. С Д. съм говорила и просто тя не иска ни да я види, ни да я чуй и
се срамува от постъпката й от което майка й направи. Това знам, че е заминала с
друг мъж от там нататък нито го познавам, нито съм го чувала, нито съм го
виждала мъжа й, обаче тя не иска въобще, срамува се от нейната постъпка.
Сина/момчето е малък, аз не знам как да постъпя с него, за да го питам за майка
му, не е ставало въпрос. Но знам от Д. като сме говорили, че той също е с кака
си, просто не иска, едно цяло децата са неразделни са и той към кака си е
толкова привързан, не мога да обясня. Аз не съм присъствала и не мога да кажа
какво дава майката на децата, чувала съм че е давала, но какво е що е. Д. я
познавам като майка и домакиня, тя преди това да се случи беше толкова привързана
към Т. идваха и тя просто трепереше над него да не падне, да не се удари,
разтреперваше се от туй нещо. Много ми е чудно от там нататък това, което тя го
направи, ако тя е майка на място не би го направила туй нещо и се учудвам и не
мога да го повярвам това което тя го направи. Една майка която бди над децата,
трепери, уважава ги не би направила туй нещо. И какво стана с нея и аз се чудя и
докато преди знам идваше какво да кажа и миналото лято ме отбягваше, нищо
не е споделила, но ме отбягваше. На
няколко пъти идва и ми вика: „Лельо Добрино дай си телефона“ давам й телефона,
тя бяга и се крий на една страна и аз ми стана чудно. Викам таз жена преди не
правеше така, случвало се е да няма карта и идва и иска да се обади, при мене
се е обаждала на мъжа си и сега с телефона се крие на една страна и не можех да
проумея туй нещо. Не знаех, че се случват тия работи, обаче тя скришом е
разговаряла с някой и се криеше. Докато е била с децата миналото лято как да
кажа, ама аз как да наблюдавам за отношението й с децата като не знаех какво
става там и знаете в чужда къща. По-силна емоционална връзка към бащата имат,
по-здрава връзка имат. С Д. сме разговаряли така и те са към баща си, защото от
как се е случило туй нещо аз виждам и наблюдавам, той много се грижи за децата,
не ги оставя, а за Д., че не оставя братчето си за нищо, гледа го. Д. ходи на
училище, отличничка е, справя се с къщната работа, гледа Т., каквото трябва в
къщи отива на магазина с Т. купува му нещо и децата имат много силна връзка
помежду си и с бащата. Д. не знам къде живее, от хората съм чувала, че тя си има
апартамент в Провадия, но колко седи в апартамента не знам, казват в ******
живеела. Хората казват, че при много лоши условия живеели там с приятел ли е, мъж
ли е не знам. Пак чувам от хората, че ще ражда, не мога да кажа, че една майка
която държи на децата си тя не би ги оставила, майка която си обича децата не
би си оставила децата.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
В залата влезе свидетелят Д. Г. Д..
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Г. Д., с
ЕГН: **********, български гражданин, неженен,
със
средно образование, неосъждан, без дела и на д.д. трети братовчед на Д., без дела със
страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, обеща да
говори истината и разпитан по реда на чл. 171 от ГПК, заяви: Познавам от много години Т. и Д., всичко вървеше добре, докато до преди
една година нещата се промениха. Д. се промени коренно. Познавам и децата им. В
момента децата са при бащата, имат много добри грижи от негова страна, чувстват
се много добре, нахранени, изкъпани, подготвени за училище и всички условия за
едни деца от родител към деца. Т. го познавам и по отношение към децата е много
добро, грижи се за тях. Колкото за Д. откакто бяха заедно не мога да кажа това,
защото тя беше станала много нервна, в последно време спря да се грижи за тях, не
готвеше, не переше, разговаряше само по телефона и не обръщаше внимание на
децата. Към настоящият момент децата доколкото знам прекарват само при баща си,
а майката не идва да ги взима, нито да ги взема, нито да ги вижда, това е от преди
3-4 месеца както са разделени, откакто не живеят заедно. Към настоящият момент Д.
***. Знам, че Д. *** дали се живее в него, но не знам дал и се живее в него.
Защото допреди шест месеца съм ходил в апартамента ден през ден и нямаше
условия за живот, но не знам какво се случва от как са се разделили и нямам
достъп до жилището. Д. доколкото знам отива там в апартамента преди да отиде на
училище за един, два часа, понеже пътува рано за училище и вчера заранта доколкото
знам от Д. отишла и почукала и майка и казала, че загубила ключа и не може да отвори, това го знам от Д.,
всеки ден сме заедно и тя споделя. В този момент майка й е била в апартамента и
у казала, че е загубила ключа и Д. е имала ключ от външната страна да отвори и
не е могла да отвори, защото според мен ключа е бил от вътрешната страна и
затова не е могла да отвори, ако го няма ключа тя Д. ще отвори и ще влезе.
Моите наблюдения са, че децата имат по емоционална връзка с баща си, видимо се
чувстват по-добре, щастливи, без присъствието на майката, преди е имало
караници, неспокойствие и напрежение спрямо децата. Децата са много по спокойни
от преди. Д. и Т. са много привързани един към друг, Д. се грижи за детето,
подготвя го за училище, връзката е много силна в момента. В момента за мен Т.
има по-голяма възможност да се грижи за децата и полага повече грижи отдадени
на децата, те се чувстват с баща си много добре, задоволени, нахранени абсолютно
всичко. В семейното жилище на Блъсково децата разполагат със собствена стая и
вещи. Къщата е с четири стаи, коридор, стая за гости, голяма маза, кухня
оборудвана с всички уреди за всяко семейство, три телевизора от които единия е
плазма. Къщата се води на един етаж, но е повдигната с пет стъпала, на два
етажа, двете стаи са три стъпала повдигната от земята, не мога да кажа, че е
двуетажна как се води не знам. Апартамента е с една стая и хол, баня около
60-65 квадрата. Лично от последния път от четири месеца не съм я виждал и чувам
от хората, че е бременна от 5-6 месеца. Т. не отиде при майка си като влязоха в
коридора тук пред залата. Докато стояхме пред залата отвън Т. не отиде при майка
си и Д. не отиде при Т.. Тя му каза:“Здравей мамо“ и той се гушна в мен и като
влязоха вътре Т. ми каза: „Чичо Митко нали няма да ме вземе, аз не искам при
нея“ това са приказки на детето, сега се случи. Т. беше притеснен да не го вземе
майка му. Къщата на село са я купили, доколкото знам може би 10 години има. Преди
това живееха в къщата на майка си и баща си на Т.Т.. Жалба в полицията срещу Д.,
да след като се разделиха защото, ами за мен в момента от който се промени, Д. като
в момента, а я познавам като друг човек и за мен ми прави впечатление рязката
промяна, започна много често разговори по телефона, излизаше от къщи, и влизаше
в стаичката на баба ми от скришната страна и :“Бабо аз съм болна и може ли да разговарям по телефона?“ и
разговаряла е и се установи, че е имала приятел и е взимала, даже последния път
аз не повярвах и тя сподели с мен, бяха още с Т. и бяхме в къщи и ми сподели,
че си има друг приятел, но аз не го изказах, защото да предпазя семейството. За
жалбата от мен срещу Д. в полицията, защото тя не си гледа децата и една
нормална майка не може да си остави децата и семейството и да отиде при други
си мъж в другата къща. Тези неща от нея ги знам от Д. и много бях учуден.
Видимо имаше проблем, Д. крещеше, викаше имаше проблеми, за детето Т. не даваше
прах да му падне на главата, за Д., тя за нея не й е дъщеря, по наши наблюдения
Д. не я чувства като нейна дъщеря, но Т. не даваше косъм да падне от главата му
и точно за секунди да се промени, за мен това не е нормален човек. Работя на
бензиностанция в село Блъсково, от шест месеца. Не знам на кого на мястото са
ме назначили. Преди това те са работили, колеги сме с Т. в момента.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът
пристъпи към разпит на свидетеля на ответната
страна допуснат с определение № 159/01.03.2018 г., с
оглед на което сне самоличността му,
както следва:
В залата влезе свидетелят А. И. А. .
СВИДЕТЕЛЯТ А. И. А., ЕГН: **********, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан,
без дела и родство със страните по делото. Предупреден за отговорността по чл.
290 от НК, обеща да говори истината и разпитан по реда на чл. 171 от ГПК,
заяви: Познавам Т. и Д. от 12-13 години. Д. познавам по-добре,
защото идваше на работа при нас. В момента поддържаме връзка с Д.. Отношението
към децата й е стабилно и се грижи за децата. В Блъсково съм я виждал винаги с
малкия. Д. дава и помага на децата с очите съм виждал и съм я карал до *******.
В месеца 3 или 4 пъти на хлапето ги дава парите или на магазинерката. Д. иска
да си вземе децата при себе си. Д. не си взема децата, защото като идем и става
панаир – „Татко ще те бие, баба идва“ и гледат да я разкарат по най-бързия
начин. Тя иска да си вземе децата и прави опит да се вземе децата според режима
на съда, много пъти. Чувал съм да приказва по телефона на уличката, отива, но
до тях не съм се доближавал и отива до къщата, и като се върне плаче и аз я
питам:“Защо плачеш?“ и тя: „Току-що дъщеря ми каза: Баба си идва, махай се де
не те виждат“ и тя плаче и се прибира. Иска да вземе Д.. Д. не знам дали искат
да се виждат. Нямам нищо напротив да се вижда с децата си Д.. Влизал съм преди
два дена в апартамента в Провадия, има холна маса, диван, засега това е, в
кухнята има плот и термос, печка и хладилник няма, тука до 3-4 дена ше ги взема.
Постоянния ми адрес е в *******, живея там. Очакваме дете. Няма посуда в
апартамента, има батерия на мивката и може и топла и студена вода да има. Д.
ходи в апартамента, всяка сутрин, вчера не е влизала, защото се заключи вратата
и не можа да влезе. Не мога да кажа колко е голям апартамента. Като се роди
бебето аз ще си го гледам в моята къща в село ******. След 10 дена си правя
ремонта, след три месеца ще се роди бебето. Д. има ключ за апартамента. Д. само
вчера не можа да влезе в апартамента. Преди 15 дена бях в ****** и ми казаха,
че Д. е приказвала из Блъсково, че майка й заключила вратата и не й дава ключ.
Пък всяка сутрин като я карам на работа Д. беше в апартамента и Д. да си каже
истината. Майка й не е препятствала да влиза Д. в апартамента, гаранция ти
давам. Аз заключих, как да е нарочно, Д. си има ключ и е станало вчера
недоразумение.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ, на основание чл. 149 ал.1 от ГПК, приканва страните към спогодба.
АДВ.И.: Склонни сме за споразумение, в смисъл, че местоживеенето на децата да се
определи при бащата, бащата да упражнява родителските права спрямо децата, аз
съм наистина доста изненадана, от това, че съжителят на госпожата заяви, че за
в бъдеще смятат да живеят на ******** и контекста на това, смятам, че е неблагоприятно
за децата. Предлагаме режим на лични отношения през седмица за по един ден без
преспиване и за издръжката съответно. Моят доверител е съгласен децата да
приспиват при нея, но в жилището от последното с.з. от миналата година няма
промени, няма условия за учене на уроци, за къпане, за пране, посуда, няма
пералня, няма печка.
Д.М.Д.: Вчера ги взех тези работи, не мога веднага да взема всичко. Не става
всичко бързо, чаках докато ми платят заплатата. Колкото пъти съм се мъчила да
си взема децата и все:“Не можеш да си вземе децата, не можеш“ и отивам до тях,
той ме заплашва и става да се бий, даже имам снимка и ме заплашва, просто заснела
съм на бензиностанцията, когато съм отишла да говоря, ако искате да видите,
това е приятеля ми , дето искахме да говорим тогава за децата, а той почна
бухалки, проблеми.
АДВ.И.: Постигнахме спогодба в следния смисъл: родителските права по отношение на
децата да се предоставят за упражняване на бащата, местоживеенето да се
определи при него в село *******, режима на личен контакт с майката да бъде
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца без преспиване от 10 ч. до 18
ч. като режима на личен контакт ще се осъществява в гр. Провадия, ул.“Георги
Димитров“ № 16, вх. В, ет. 1, размера на издръжката ще бъде 130 лв. за детето Т.
и 150 лв. за детето Д. от 09.11.2017 г. като издръжката за периода от
09.11.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 615,33 лв. за детето Т. и 710 лв. за
детето Д. ще бъде изплащана разсрочено за период от шест месеца, считано от 01.04.2018
г. в размер на по 102,56 лв. месечно за детето Т. и на по 118,34 лв. месечно за
детето Д. заедно с издръжката дължима за съответния месец с падеж 20-то число
на месеца чрез бащата на посочена от него банкова сметка. ***, така както са
направени.
АДВ.П.: Съгласни сме със спогодбата.
Т.И.Т.: Съгласен съм с така постигната спогодба.
Д.Т.И.: Съгласна съм с така постигната спогодба.
Д.М.Д.: Съгласна съм с така постигната спогодба.
СПОГОДБА
Упражняването на родителските права по
отношение на децата Т.Т.И., ЕГН ********** и Д.Т.И., ЕГН: ********** се предоставя на
бащата Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес:
***, при следния режим на лични отношения на майката Д.М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
с децата Т.Т.И., ЕГН ********** и Д.Т.И.,
ЕГН: **********: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца без
преспиване от 10 ч. до 18 ч. като режима на личен контакт ще се осъществява в ****************.
Местоживеенето на децата Т.Т.И., ЕГН ********** и Д.Т.И., ЕГН: ********** се
определя при баща им Т.И.Т., ЕГН **********, на адрес: ***.
Майката Д.М. Д., ЕГН ********** с адрес *** ще заплаща на сина си Т.Т.И., ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на по 130 лв. чрез неговия баща и законен представител Т.И.Т., ЕГН **********, считано от 09.11.2017 г. и на
дъщеря си Д.Т.И., ЕГН: **********
със съгласието на баща си и законен представител Т.Т.И., ЕГН ********** в размер на по 150 лв. считано от
09.11.2017 г. с падеж 20-то число на месеца за който се дължи. Издръжката за
периода от 09.11.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 615,33 лв. за детето Т.Т.И., ЕГН ********** и 710 лв. за
детето Д.Т.И., ЕГН: ********** ще
бъде изплащана разсрочено от майката Д.М. Д., ЕГН ********** за период от шест месеца,
считано от 01.04.2018 г. в размер на по 102,56 лв. месечно за детето Т.Т.И. и
на по 118,34 лв. месечно за детето Д.Т.И. ведно с издръжката дължима за
съответния месец по банков път.
Разноските по делото остават за
страните така както са сторени.
Т.И.Т.:
Д.Т.И.:
/със съгласието на баща си Т.И.Т./
Д.М. Д.:
Съдът намира, че така сключената спогодба не противоречи на закона и морала
и защитава интересите на децата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА спогодбата по делото.
ПРЕКРАТЯВА гр.д. № 1489/2017 г. поради изчерпването на предмета му.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Протоколът
изготвен в с. з., приключило в 16.21 ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: